Добавки за Великден само за половината пенсионери

По 70 лв. добавка за Великден ще получат възрастните хора, чиито пенсии без добавките и компенсациите към тях, са под линията на бедност – 504 лв. Това обяви служебният премиер Гълъб Донев на брифинг в Министерския съвет, заедно с министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров и министъра на финансите Росица Велкова.
В този обхват попадат 1,02 млн. български пенсионери – с осигурителен стаж и възраст, с инвалидни пенсии, с пенсии, несвързани с трудовата дейност, вкл. наследствени пенсии от починал родител. Попадат и пенсионерите, които получават социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност. Попадат и пенсионери с пенсии от учителския пенсионен фонд.
В крайна сметка добавки ще има за около половината пенсионери в страната. Те ще бъдат изплатени от НОИ по банков път или чрез пощенските станции в страната в началото на следващата седмица.
Още: Кога ще се изплащат преизчислените пенсии?
Донев аргументира решението само част от пенсионерите да получат добавки със заложеното в закона, удължаващ действието на бюджета.
„Депутатите от 48-ото Народно събрание ограничиха възможностите за финансиране на извънредни разходи от служебното правителство, което е основната причина да сме затруднени при намирането на нормативна възможност за осигуряване на необходимия ресурс от бюджета за великденски добавки към пенсиите“, мотивира се премиерът.

„Разбираме, че голяма част от пенсионерите се намират в затруднено финансово състояние. Добавката към пенсията е вид социална подкрепа за най-уязвимите. Не е част от пенсията и не зависи от осигурителния принос. Принципът в ЕС е социалните мерки да бъдат насочени към най-уязвимите групи в обществото. Без съмнение това за възрастните с пенсия под линията на бедност“, заяви още Донев.
Средствата, необходими за добавките, са в размер на 72 млн. лв. от бюджета.
Досега се очакваше, че пенсионерите изобщо няма да получат великденски надбавки към пенсията си за месец април след съобщението от Националния статистически институт, че пенсиите за април ще се изплащат от 7-и до 20-и април, без споменаване на допълнителни пари за празника.
Още: Пенсионерите няма да получат великденски надбавки тази година
 
 
 
 
 

Инж. Богдан Милчев: Отказаха ни публичност за дейността при управлението на българските пътища

Институтът за пътна безопасност още в самото начало на управлението на служебното правителство поиска повече прозрачност в дейността при управлението …

Руската рубла отчете голям спад спрямо долара от почти година

Курсът на руската рубла падна до най-ниското си ниво от почти година, тъй като комбинацията от слабите входящи потоци от чуждестранна валута и изтичането на капитали ограничи ликвидността и намали ефектите от относително високите цени на петрола, предаде Reuters.
В ранната търговия рублата загуби 0,3% спрямо долара до 80,09 рубли, като за кратко слезе до 80,24 рубли, най-ниското ниво на валутата от 18 април 2022 г.
Освен това спадът на рублата спрямо еврото беше от 0,2% до 87,47 рубли, а спрямо юана – с 0,4% до 11,63 рубли.

Петролът сорт Brent, глобален референт за руския износ, днес също поевтиня с 0,5% до 84,60 долара за барел, но при все пак остава много над нивата от миналата седмица.
Въпреки че високите цени на петрола обикновено подкрепят рублата, ограниченията на руския износ на черно злато в случая нанасят допълнителни вреда на руската валута.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Руската рубла с голям спад спрямо долара
Русия ударно купува „приятелски“ валути, за да успокои рублата
Бюджетният дефицит на Русия чупи всички рекорди

Водеща руска банка загуби милиарди от санкциите

Втората по големина руска банка ВТБ отчете голяма годишна загуба. Според финансовата институция крайният резултат за миналата година е загуба в размер на почти 6,133 млрд. рубли (около 7 млрд. евро). Година по-рано ВТБ бе постигнала нетна печалба от 327 млрд. рубли, предаде Ройтерс.
Някога добре свързаната с международната общност ВТБ беше една от първите банки, които бяха изключени от международната платежна система Swift в отговор на войната в Украйна. Главният изпълнителен директор на банката Андрей Костин, довереник на лидера на Кремъл Владимир Путин, също  беше лично санкциониран от Великобритания и САЩ.
Руска банка в Емирствата остана без лиценз
Преди два месеца втората по големина банка в Русия, която купи банка „Откритие“ от централната банка в операция по рекапитализация, заяви, че загубата ѝ през 2022 г. се дължи на санкциите. „За съжаление, нашата централна банка беше санкционирана, което вече беше значително форсмажорно обстоятелство“, коментира тогава Андрей Костин. Това е било причината банката да не може да се защити от валутните колебания, след като рублата достигна дъно през март.
През изминалата година ВТБ се сблъска с „безпрецедентни трудности и предизвикателства“, заяви финансовият директор на банката Дмитрий Пиянов. Банката се е превърнала в „първата мишена на най-големите възможни санкции“, което ѝ е причинило огромни загуби.
Руската държава е мажоритарен акционер във ВТБ, която в миналото развиваше дейност предимно в чужбина, включително и в България. Заради санкциите обаче, банката се сблъска с голям срив на ликвидност в чуждестранна валута. Резултатите от дейността бяха допълнително утежнени от повишаването на лихвените проценти от страна на Руската централна банка.

Блокирането от глобалната разплащателна система SWIFT и замразяването на резерви на централната банка на стойност над 300 млрд. долара в чужбина изненадаха Русия. „Никой не очакваше, че централната банка ще бъда подложена на санкции и че няма да може да помага с ликвидни средства в чуждестранна валута в онзи труден момент“, отбелязват запознати източници.

Заради войната в Украйна: Латвия връща отново военната служба

Латвия планира въвеждането на военна служба в отговор на продължаващата война в Украйна, съобщи ДПА, като цитира министерството на отбраната.
Латвийският парламент прие необходимите изменения в законодателството. На първо място, военната служба ще бъде постепенно възстановена от средата на тази година, първоначално на доброволен принцип. От 2024 г. ще стане задължителна.
Промяната идва, след като през 2007 г. Рига отмени задължителната военна служба и превърна въоръжените си сили в професионална армия, подпомагана от доброволчески войски.

Латвия граничи с Русия и с Беларус – един от съюзниците на Кремъл. „След бруталната широкомащабна на атака на Русия срещу Украйна живеем в нова геополитическа реалност“, заяви министърът на отбраната Инара Мурниеце.
Възобновяването на военната служба е „отговорът на Латвия на новата ситуация със сигурността в нашия регион, защото от опита на Украйна знаем, че без морално стабилно и подготвено общество не е възможно да се противопоставим на агресора“, заяви тя.
Военната служба ще обхване мъже на възраст между 18 и 27 години. Жените могат да се включат доброволно в 11-месечния период на военно обучение.
Латвийците, които откажат военна служба заради религиозни или други лични убеждения, могат вместо това да полагат общественополезен труд в структури, подчинени на министерството на отбраната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кремъл засилва натиска за наемане на войници, дължи им заплати
Русия спря газа на източноевропейска страна