Летище Схипхол в Амстердам обяви промяна в курса си, като най-късно до края на 2025 г. летището няма да осъществява нощни полети, а частните самолети ще бъдат забранени. Това трябва да доведе до „по-тиха, по-чиста и по-добра авиация“, съобщи летището.
Самолетите, причиняващи много шум, като Boeing 747, също постепенно ще бъдат забранени. Асоциациите за опазване на околната среда и жителите реагираха положително на съобщението, но авиокомпаниите и туроператорите са критично настроени.
Авиокомпанията KLM, чиято база е в Схипхол, реагира с изненада на анонса. „KLM иска да види съвместни действия на авиационната индустрия за намаляване на въглеродните емисии и на шумовото замърсяване“, заяви тя.

От друга страна, екологичната организация Greenpeace приветства плана. „Авиацията надхвърля границите на търпение на жителите, природата и климата. Обявената забрана за частни самолети също е положителна стъпка“, заяви Маартен де Зееу от Greenpeace, цитиран от DPA. По думите му този вид трафик е безсрамен във времена на климатична криза и вече не работи.
Схипхол иска между полунощ и 6 ч. сутринта да не излитат никакви полети, а до 5 ч. сутринта да не кацат никакви самолети. По данни на летището става въпрос за около 10 000 нощни полета годишно.
По-рано нидерландското правителство вече беше решило, че летището трябва да намали броя на полетите от максимум 500 000 на 440 000 годишно до 2024 г. заради шумовото замърсяване и увреждането на околната среда. От ноември първоначално ще се прилага ограничение от 460 000 полета. KLM и 4 други авиокомпании са подали жалба срещу решението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лято 2023: Нови дестинации предлагат летищата София, Бургас и Варна
British Airways спря продажбата на билети за кратки полети от летище Хийтроу
 

Цената на златото продължава да се покачва, достигайки 13-месечен връх, след като данните в САЩ показаха, че пазарът на труда започва да се разхлабва, подкопавайки очакванията, че Федералния резерв ще повиши лихвените проценти отново.
Златото затвори търговията във вторник на цена над психологическата граница от 2 000 доларa за тройунция, което се случва за първи път от месец март 2022 година. Поскъпването на благородния метал идва след като официалните данни показаха, че обявените свободни работни места от работодателите в САЩ намаляват до най-ниското си ниво от май 2021 година. Това е добър сигнал за Фед, който се опитва да охлади пазара на труда в опит да забави инфлацията, предава Bloomberg.
Цената на златото се доближава до историческия си рекорд от 2 075.47 долара, достигнат през август 2020 година, след като поскъпна рязко през миналия месец в резултат на сътресенията в банковите сектори на САЩ и Швейцария.
2023 година ще бъде рекордна за цената на златото
Последното поскъпване на златото идва след като икономическите индикатори в САЩ подсказват за охлаждане на пазара, което от своя страна намалява очакванията за нови повишения на лихвите от страна на Фед – нещо, което обикновено оказва натиск върху активите, които не носят доходност от лихви.
В същото време представители на централната банка се противопоставят на възможността за забавяне в темпа на вдигане на лихвите по-късно през тази година, настоявайки, че процесът трябва да продължи, за да се реши проблема с инфлацията.
Банковите фалити в САЩ повлияха на Фед и той забави лихвените увеличения
В реч във вторник, президентът на Федералната резервна банка на Кливланд Лорета Местър, даде сигнали, че лихвените проценти трябва да бъдат вдигнати отново през 2023 година, след което да бъдат задържани на достигнатото ниво известно време.
„Настроението на пазара на злато се подобри значително след банковия смут в САЩ преди няколко седмици”, коментира Карстен Менке, анализатор в Julius Baer Group Ltd.
„Ние все още вярваме, че рецесията в САЩ ще бъде избегната и че е малко вероятно бързото обръщане на монетарната (политика) в САЩ да се материализира”, казва той.
Към момента на подготвяне на материала цената на златото се движи на ниво от 2 024.75 долара за тройунция.
Биткойн записа най-доброто тримесечие от 2 г. насам, изпревари златото, Етериум и Nasdaq

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл-България“ ЕООД със 195 млн. лв. за злоупотреба с господстващо положение съгласно националното и европейско законодателство по конкуренция. За глобата съобщи председателят на КЗК Юлия Ненкова още на 23 март.
Още : Нова глоба за „Лукойл“ готви КЗК, засега не казва колко голяма
Това е втората глоба, която КЗК налага на „Лукойл“ тази година. Първата беше наложена в средата на февруари в размер на 68 млн. лева.
Тези глоби изглеждат солидни, но всъщност сумите не са големи на фона на годишния оборот на компанията от над 3 млрд. евро.
Новата санкция е за изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива чрез непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с ПТ „Росенец“ и ПТ „Петрол“ – Варна, както и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на горива на други производители и вносители, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите като ограничи вноса на автомобилни горива в страната.
Нов шеф на „Лукойл-България“
Комисията е извършила анализ на конкурентната среда на пазарите по веригата на реализация на автомобилните горива предвид социално-икономическата значимост н горивата заради прякото им въздействие по отношение на цените на стоките и услугите, предлагани на българския пазар. “В хода на производството, КЗК идентифицира конкурентни проблеми, свързани с достъпа до данъчни складове, поради което фокусира проучването върху поведениет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД във връзка с ограничаван на достъпа до данъчни складове и транспортна инфраструктура, което е от естество д ограничи вноса на горива в страната”, подчертават от КЗК.
“Комисията установи, че групата “Лукойл” притежава най-голямата складова и свързана с нея транспортна инфраструктура, което заедно с високия пазарен дял на пазара на съхранение на автомобилни горива, я прави господстващо предприятие на съответния пазар. Въз основа на направения анализ на поведението на дружествата установи, че предприятията прилагат цялостна стратегия, състояща се от няколко антиконкурентни практики, които прилагани последователно и съвкупно в период от над пет години, поставят бариери пред вноса на горива, възпрепятствайки го изцяло или правейки го икономически неефективен”, смятат от КЗК.
“Предвид това КЗК достигна до заключенията, че дружествата от групата са извършили злоупотреба с господстващо положение чрез съвкупност от действия, изразяващи се в непредоставяне на услуги по прием и съхранение на горива в собствени данъчни складове, ограничаване на достъпа до данъчните складове, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на внесени горива констатират от комисията.

От КЗК подчертават, че преминаването на автомобилни горива, които са по своето естество акцизни стоки през собствени или наети данъчни складове, е задължително изискване за всички участници на пазара, които извършват производство или внос/ вътреобщностно придобиване на горива на територията на страната.
Това изискване пряко влияе върху възможностите за внос/ВОП в страната и ограничава до определена степен навлизането на нови участници на пазара, тъй като изграждането на собствени складове изисква огромни инвестиции, а наемането на чужди вместимости е ограничено поради факта, че най-големите капацитети в страна са собственост на господстващото предприятие, което ограничава достъпа до тях”, допълват от комисията.
Според КЗК разглежданите практики представляват една обща стратегия на групата създаване на пречки пред вноса на горива в страната и се квалифицират като едно нарушение, тъй като са насочени към един и същ антиконкурентен резултат и се осъществяват трайно във времето.
“Тези действия на ответните дружества ограничават конкуренцията още на първото ниво по веригата на реализация на нефтопродуктите – при първичната продажба на автомобилни горива от производството и внос, което позволява поддържането на лидерската позиция на група “Лукойл” в страната на следващите нива – търговията на едро и дребно.
Създаването на бариери пред вноса на горива в страната е от естество да доведе до пренасочване на търсенето към горива с местен произход, т.е. тези на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Това намалява избора на търговците на едро и съответно се прехвърля надолу по веригата на реализация на автомобилните горива и в крайна сметка върху потребителите”, смятат от КЗК. Според комисията поведението представлява злоупотреба с господство както по националното право, така и съгласно правото на Европейския съюз, тъй като ограничавайки вноса на територията на страната, може значително да повлияе върху модела на търговия между държавите членки.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Икономическата активност в еврозоната се ускори през март с най-силно темпо от 10 месеца насам благодарение на рязко подобрение на активността в сферата на услугите, но на фона на влошаване в промишлената сфера. Това сочат окончателни данни от ежемесечното проучване на S&P Global, които показват, че засега еврото успява да избегне навлизането в рецесия. Какъв е шансът Европа да избегне рецесия в следващите месеци?
Общият PMI индекс на S&P Global, включващ активността в промишлеността и сферата на услугите, нарасна през март до 53,7 пункта от 52 пункта през февруари и предварителен индекс на ниво от 54,1 пункта. Това е най-високото ниво на индекса от 10 месеца (от май 2022 г.) и трети пореден месец от началото на годината, в който се задържа стабилно на територията на растеж (над 50 пункта), след като януари отчете над 50 пункта за пръв път от юни.
„Икономиката на еврозоната продължава да се възстановява от затишието, което видяхме в края на 2022 г., като последното PMI проучване ще добави нова увереност към мнението, че засега еврозоната избягва рецесията“, коментира резултатите Джо Хейс, старши икономист в S&P Global.
По думите му повишаването на икономическата активност през март отразява главно силния растеж в сектора на услугите, където по-добрият възходящ импулс е окуражаващ, предвид свиването на доходите на домакинствата заради високата инфлация и нарастващите разходи по заемите.

Индексът PMI на доминиращата в еврозоната сфера на услугите също нарасна през март до 10-месечен връх от 55 пункта (най-високо от май 2022 г.) спрямо 52,7 пункта през февруари и предварителен индекс на ниво от 55,6 пункта.
Доброто представяне на сферата на услугите е в контраст със слабостта в промишлената сфера, като по-рано тази седмица S&P Global отчете спад на промишления PMI индекс на еврозоната през март до 47,3 пункта (най-ниско ниво от ноември 2022 г.) от 48,5 пункта през февруари, като се задържа за 9-и пореден месец под пределното ниво от 50 пункта.
В последното си PMI проучване S&P Global отбеляза, че има разлики в представянето на отделните страни членки на еврозоната, като през март Испания и отчасти Италия бележат сериозен икономически подем, докато бизнес активността в Германия и Франция се повиша по-умерено. Подем в Италия и Испания „събуди“ бизнес активността в еврозоната
Същевременно общият PMI индекс на производствените цени спадна през март до 58,1 от 60,8 пункта, но остава далеч над нивото от 50 пункта – знак за продължаващи ценови повишения, макар и с по-слаб темп спрямо февруари. България първа в ЕС по спад на производствената инфлация

Въпреки че понижаването на ценовия PMI индекс вероятно ще бъде приветствано от членовете на Европейската централна банка, инфлацията в еврозоната остава далече над целевото ниво от 2%, което предполага по-нататъшно повишаване на лихвените проценти на следващите заседания.
След като ЕЦБ повиши очаквано основните си лихви с 50 б. п. на заседанието през март, все още високата инфлация в еврозоната предполага, че на предстоящите срещи през май, юни и юли централната банка ще прибегне до лихвени повишения с по 25 б. п. на всяка от тях.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бизнес активността в еврозоната се приближи до 6-годишен връх