България се наражда на първо място в Европейския съюз по спад на производствената инфлация на месечна база, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат за месец февруари тази година.
Цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар у нас намаляват със 7.9% през месец февруари 2023 година спрямо предходния месец януари, когато бе отчетен месечен спад от 4.2%.
Темпът на понижение през февруари е тринадесет пъти по-висок от средното за ЕС – спад от 0.6% на месечна база през февруари. Конкретно за еврозоната цените на производител в промишлеността падат с 0.5% през втория месец на годината.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
След България по-най-висок месечен спад на цените на производител в промишлеността през февруари се нарежат Гърция (-3.3%) и Белгия (-3.2%). Най-висок месечен ръст се отчита в Словакия (+11.5%), Словения (+2.7%) и Португалия (+2.5%).
На годишна база производствената инфлация на вътрешния пазар в България се забавя до 9.7% през февруари, спрямо 19% през предходния месец януари. Темпът на годишен растеж у нас е под средния за ЕС.
Производствената инфлация в България рязко се е забавила през февруари
Цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар в ЕС нарастват средно с 14.5% през февруари тази година спрямо същия месец на миналата 2022 година, спрямо ръст от 16.4% през предходния месец. Конкретно в еврозоната цените отчитат ръст от 13.2% на годишна база през февруари, спрямо повишение от 15.1% месец по-рано.

Темп на растеж на цените на прозиводител в промишлеността на вътрешния пазар в ЕС;
Източник: Евростат
На годишна база производствените цени в индустрията нарастват във всички членки на ЕС, водени от Унгария (+56.1%), Латвия (+37.4%) и Словакия (+33.8%). Годишният ръст на цените на производител в промишлеността в Германия възлиза на 16.4% през февруари, спрямо 18.3% през януари.
Рязко забавяне на инфлацията в еврозоната през март
На месечна база цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар в ЕС намаляват с 2.1% в енергийния сектор и с 0.1% при междинните стоки, докато цените растат с 0.3% при капиталовите стоки, с 0.4% при капиталовите стоки, с 0.5% при дълготрайните потребителски стоки и с 0.6% при нетрайните потребителски стоки. Цените в цялата индустрия нарастват на месечна база с 0.2%, ако то сметката бъде изключена енергетиката.
На годишна база цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар нарастват през февруари в ЕС със средно 20.1% в енергийния сектор, с 16% при нетрайните потребителски стоки, с 9.7% при междинните стоки, с 8.8% при дълготрайните потребителски стоки и със 7.6% при капиталовите стоки. Цените в цялата индустрия нарастват със средно 10.6%, ако от сметката бъде изключен енергийния сектор.
Цените на прозиводител в промишлеността могат да се приемат за ранен измерител на потребителската инфлация.
Годишната инфлация в България продължава да се забавя и през февруари

Главният изпълнителен директор JPMorgan Chase Джейми Даймън предупреди в годишното си писмо до акционерите на водещата американска банка, че банковата криза „още не е приключила“ и че дори след като премине, „ще има последици от нея за години напред“. Той обаче настоя, че „последните събития не приличат на това, което се случи по време на световната финансова криза от 2008 г.“
Той добави, че JPMorgan иска да помогне за укрепването на по-малките регионални банки в полза на цялата финансова система.
През март имаше информации, че JPMorgan движи усилията на група банки да спасят First Republic Bank, като бяха направи депозити за 30 млрд. долара в регионалния кредитор.
Междувременно Джейми Даймън критикува регулаторните органи за неотдавнашната банкова криза, като посочи, че стимулират банките да трупат държавни ценни книжа и налагат погрешни стрес тестове, предаде Financial Times.

По думите на Даймън фалитът на Silicon Valley Bank и организираното от швейцарското правителство поглъщане на Credit Suisse от UBS рискуват да подкопаят доверието в банковата индустрия и са накарали инвеститорите да оценяват по-голям риск от евентуална рецесия в САЩ.
В годишното си писмо до акционерите ръководителят на JPMorgan Chase отбеляза и че регулаторните правила са насърчили банките да натрупат големи портфейли от американски държавни облигации, чиято стойност падна, тъй като Федералният резерв вдигна лихвените проценти и остави кредиторите да се оправят със загубите на хартия, което изплаши инвеститорите.
„По ирония на съдбата, банките бяха насърчавани да притежават много сигурни държавни ценни книжа, тъй като бяха считани за високо ликвидни от регулаторите и имаха много ниски капиталови изисквания. Още по-лошото е, че Федералният резерв не направи стрес тест на банките за това какво ще се случи, когато лихвите скочат“, заяви Даймън, цитиран от Bloomberg.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
Според S&P: Ще се справят ли европейските банки с кризата?

Съдбата на Credit Suisse: Deutsche Bank следващата ли е?

Фондовете, инвестиращи в недвижими имоти с търговско предназначение, представляват заплаха за финансовата стабилност след силния им растеж през последното десетилетие, предупреждава Европейската централна банка (ЕЦБ).
Какво се случва с цените на имотите?
Нетната стойност на активите на фондовете, инвестиращи в недвижими имоти, е скочила повече от тройно до над 1 трилион евро през изминалите 10 години, което засилва взаимната им зависимост с пазара на недвижими имоти, посочва ЕЦБ, цитирана от Блумбърг.

Регулаторът предупреждава за съществуващ дисбаланс, тъй като инвеститорите често имат възможност да изтеглят парите си, докато самите активи за по-скоро неликвидни. Това може да направи фондовете уязвими в случай на масово теглене на средства подобно на случилото се неотдавна във финансовата система.
Нестабилност при тези фондове следователно „може да има системни усложнения“ за недвижимите имоти с търговско предназначение, „което от своя страна може да засегнат стабилността на по-широката финансова система“ и реалната икономика, според ЕЦБ.

Пенсионерите остават без великденски надбавки с пенсията си за месец април. От Националния осигурителен институт обявиха, че от 7 до 20 април българските пенсионери ще получат обичайните месечни суми, но не и станалите вече традиционни допълнителни пари, които им се изплащат за празника от години, предава NOVA.
Миналата година великденският бонус от 70 лева започна да се изплаща от 15 април и от празничната добавка получиха всички над 2 млн. български пенсионери. Ще изяде ли инфлацията великденския бонус на пенсионерите?
Така тогава минималната пенсия ще достигна 500 лева за Великден, като 60 лв. от нея бяха COVID добавка, плюс еднократния празничен бонус.

Предвид галопиращата инфлация и високите цени на яйцата и козунака, тези 70 лева са още по-необходими за пенсионерите, макар и сумата да не е особено голяма. За какво стига празничната добавка, изплащана миналата година, разказва репортаж на NOVA.
Възрастните хора от врачанското село Баница пресмятат, че с тези 70 лева могат да си купят две кори яйца, два козунака и четвърт килограм агнешко.
По думите на някои могат да минат и без месо, но яйцата и козунакът са задължителни. Смятат, че ще се лишат от нещо, тъй като пенсиите не стигат за сметки, лекарства и храна.
Според някои от пенсионерите парите за надбавки са отишли за изборите, като предполагат, че допълнителни средства ще има евентуално чак за Коледа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще поскъпнат ли яйцата около Великден и с колко?
Започнаха строгите проверки за храните по Великден

Разходи за пенсии: Колко струват на хазната българските пенсионери?