Дефицит по бюджетното салдо в размер на 690 млн. лева за първите три месеца на годината очакват от Министерство на финансите. Това представлява влошаване на бюджетното салдо с около 1 млрд. лева спрямо същия период на миналата година, когато бе отчетен излишък в размер на 284.7 млн. лева.
Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (близо 27%) значително да изпреварва ръста на приходите (18%), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година, посочват от финансовото министерство.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към март 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 14.643 млрд. лв. и нарастват с 2.260 млрд. лв. (18,2 на сто) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.322 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 62 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
На база на предварителни оценки данъчните приходи по КФП за първото тримесечие на 2023 г. са в размер на около 11.861 млрд. лв. и нарастват номинално с 20,1 на сто спрямо същия период на предходната година. Върху изпълнението на косвените данъци, най-вече на приходите от ДДС за периода, основните фактори, оказващи влияние са: динамиката на вътрешното потребление, вноса и износа, както и мерките на приходните администрации за повишаване на събираемостта на приходите.
Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.
По предварителни данни декларираният за внасяне ДДС за периода нараства с 13,8 %, спрямо първото тримесечие на предходната година. При постъпленията от ДДС от внос през периода влияние оказва нарастването с 3,5 % на индекса на цените на стоките, внасяни от трети страни. От друга страна, декларираният за възстановяване ДДС нараства с 18,9 %. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители (19,2 %). Също така, от началото на 2023 г. е отчетен спад от 10,3 % на количествата стоки, внесени от трети страни, в т.ч. спад на количествата внесен суров петрол. Негативен ефект върху приходите от ДДС имат и намалените ставки за някои стоки от 1 юли 2022 г., в т.ч. 9 % ДДС за централно отопление и природен газ, 0 % ДДС за хляба и брашното, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 година.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. са в размер на 15.333 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12.089 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, разходите за издръжка, разходите за персонал, и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
15.5 млрд. лева достига фискалният резерв към края на февруари
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към февруари 2023 г. е отрицателно в размер на 190,9 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 300,1 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 109,2 млн. лева, съобщават от Министерство на финансите.
За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 713,3 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 904,2 млн. лв. Изпреварващият ръст на разходите е основният фактор за влошаването на бюджетната позиция спрямо първите два месеца на предходната година. Докато приходите по КФП нарастват с 18 на сто, при разходите се отчита ръст от 32,2 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите за периода.
Разходи за пенсии: Колко струват на хазната българските пенсионери?
В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите два месеца на 2022 г. с 2.346 млрд. лв. (32,2 %), като при отделните разходни показатели най-значително нарастват разходите за пенсии, които се увеличават със 715,7 млн. лв., както и разходите за субсидии (с 687,3 млн. лв.), разходите за издръжка (с 421,1 млн. лв.), разходите за персонал (с 383,8 млн. лв.) и други.
Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2023 г. са в размер на 9.451 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 1.441 млрд. лв. (18,0 %) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 1.426 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 15,3 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 7.549 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1.230 млрд. лв. (19,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,9 % от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци са в размер на 803,4 млн. лв., като нарастват с 94,8 млн. лв. (13,4 %) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 3 714,8 млн. лв. (ръст от 296,4 млн. лв., 8,7 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 2.736 млрд. лв. (ръст от 10,7 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.), от акцизи възлизат на 907,3 млн. лв. (ръст от 4,6 % спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 58,0 млн. лв. (спад от 12,5 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.).
Министърът на финансите: Няма риск от фалит на държавата, няма опасност за валутния борд
Върху приходите от ДДС през 2023 година оказва влияние намаление на ставката на 9 % от второто полугодие на миналата година за централно отопление и природен газ и въвеждане на ставка 0 % за хляб и брашно, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 година. Тези мерки водят до загуба на приходи от ДДС. Постъпленията от други данъци са в размер на 669,8 млн. лв. (в т. ч. 446,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), което означава, че именно базов ефект в приходите през 2022 г., когато такива целеви вноски не са постъпвали в бюджета, е причината за отчетения ръст от 469,7 млн. лв. в групата на другите данъци. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2.361 млрд. лв., което представлява ръст от 369,8 млн. лв. (18,6 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.
Неданъчните приходи са в размер на 1.513 млрд. лв. (ръст от 195,9 млн. лв., 14,9 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 388,4 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. възлизат на 9.642 млрд. лв. За сравнение разходите по КФП към февруари 2022 г. бяха в размер на 7.296 млрд. лева.
Нелихвените разходи са в размер на 9.323 млрд. лв. (ръст от 2.359 млрд. лв., 33,9 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 8.742 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 575,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 35,1 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 4,8 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.).
Икономист за данък свръхпечалба: С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата взимаш
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 284,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 28.02.2023 г. е 15,5 млрд. лв., в т.ч. 15,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. 

Изплащането на пенсиите през април 2023 г. чрез пощенските станции ще се извърши по стандартния график – от 7 април (петък) до 20 април (четвъртък). Преводите на сумите за априлските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 април 2023 г. Това съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ).
Преизчислените трудови пенсии на работещите пенсионери също ще се изплащат в редовния месечен график. Считано от 1 април 2023 г. НОИ преизчислява служебно пенсиите на над 300 000 пенсионери, придобили осигурителен стаж след пенсионирането си или след последното преизчисляване на пенсиите.
Преизчисляването обхваща всички работещи пенсионери, получаващи трудови пенсии – пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Те трябва да имат придобит осигурителен стаж през предходната 2022 г. и да не са подавали заявление за преизчисляване на пенсията им с придобит след пенсионирането им осигурителен стаж и осигурителен доход до датата на настоящото служебно преизчисляване.
НОИ с разяснения за изплащането на забавените ТЕЛК-пенсии
През март НОИ изплати дължимите суми на над 5300 души с възстановени и с удължен срок на плащане пенсии за инвалидност, наследствени пенсии и/или добавки за чужда помощ по експертни решения с изтекъл срок и със забава в медицинската експертиза за преосвидетелстване на лицата.

Плащанията се извършват след технологична обработка по списъци, предоставени на НОИ от Министерството на здравеопазването. В изпратените списъци фигурират и лица, които не попадат в обхвата на приложимите норми относно пенсиите по различни причини: лицето не получава инвалидна пенсия, а пожизнена пенсия от друг вид – за стаж и възраст, наследствена, персонална; инвалидната пенсия на лицето е трансформирана в пожизнена, поради навършване от него на общата пенсионна възраст; няма забавяне в медицинската експертиза (срокът между заявлението-декларация и насрочената дата за преосвидетелстване е под 3 месеца); лицето междувременно се е преосвидетелствало и в НОИ е постъпило ново експертно решение за него, по което предстои произнасяне на пенсионния орган; починали лица; лица, които не са пенсионери и др.
Служебното възобновяване бе регламентирано в Закона за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, в сила от 29.01.2023 г. Пенсионните плащания не се възстановяват безусловно и за всички лица, а на тези, които отговарят на нормативните изисквания, а именно – да са подали заявление-декларация за преосвидетелстване и да е налице забава в медицинската експертиза.

Консерваторите и либералите, както изглежда, са с изравнени резултати от парламентарните избори в България, което предвещава нова главоблъсканица за съставяне на стабилно правителство в страната, отбелязва AFP, цитирана от БТА. Това бяха петите избори в България за 2 години.
Според различни екзитполове коалицията, водена от бившия проевропейски премиер Кирил Петков и консервативната партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов са с изравнени резултати. Отново избирателната активност беше много ниска (30%), допълва агенцията.
Далеч от надеждите, резултат от вълната от демонстрации срещу корупцията от лятото на 2020 г., България, в която инфлацията е висока и е най-бедната в ЕС, затъва в една скъпоструваща политическа криза, продължава агенция, като добавя, че от падането от власт н Борисов различни формации не успяха да съставят коалиция.
Агенцията посочва и че кризата се изостри допълнително и заради войната в Украйна и в обществото има разединение за оказването на помощ на Киев.
Проруският лагер отчита ръст в резултата на тези избори, допълва Франс прес, като визира младата формация „Възраждане“ и дефинира като ултранационалистическа. Тя отказва каквато и да е доставка на оръжия за Киев и защитава открито идеологията на Кремъл, подобно на социалистите от БСП, наследници на бившата Комунистическа партия, управлявала едно време страната, посочва AFP.

Преди вота Лукаш Мацек, асоцииран изследовател в Института „Жак Делор за Централна и Източна Европа“, коментира, че е скептичен за евентуален изход от ситуацията, освен ако Бойко Борисов не се оттегли. „Откриваме същата схема, както и в други страни от Централна Европа – бивш лидер се вкопчва във властта, докато другите партии отказват да се съюзят с него, без да имат много общо помежду си между впрочем“, заяви той. Самият Борисов обаче предупреди, че ако се стигне до нов вот, това ще бъде самоубийствено, тъй като хората искат край на нестабилността, отбелязва AFP.
Агенцията припомня, че имиджът на човек от народа на Борисов беше помрачен от подозрения в корупция и след предишните избори той не успя да състави правителство заради липса на съюзници, въпреки победата му тогава.
AFP цитира Кирил Петков, противника на Борисов, че иска България най-после да заживее живота на една нормална европейска страна и гражданите ѝ да престанат да емигрират.
Агенцията допълва и, че ако след тези избори не се стигне до съставяне на правителство, отново ще има служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев, като самият той е яростно против изпращането на оръжия за Украйна.
Според агенцията ще бъде трудна задача за победителя да намери съюзници, за да състави управляваща коалиция в един фрагментиран парламент. Според политически анализатори в България не се изключва и възможността за други избори, но би могло и да се стигне до жизнеспособна коалиция.

Страната с население от 6,5 млн. души, най-бедната в ЕС, търси изход от дългогодишната политическа безизходица, след като поредица от неубедителни гласувания не дадоха на нито една политическа сила достатъчно подкрепа, за да събере мнозинство. Ако безизходицата продължи, може да се стигне до нови предсрочни избори по-късно тази година, смята и Bloomberg.
През двете години на краткотрайни правителства по-голямата част от властта беше в ръцете на временни кабинети, назначени от президента Румен Радев, обучен в НАТО бивш пилот на изтребител и генерал, заел промосковски позиции, като заяви, че Крим е руски по време на предизборна кампания и нарече опонентите, подкрепящи въоръжаването на Украйна, „войнолюбци“.
Кризата задълбочи изолацията на балканската страна в ЕС, отложи целта ѝ да влезе в еврозоната през 2024 г. и забави финансирането по възстановителния от пандемията фонд от ЕС. Безизходицата блокира и процеса на изготвяне на проектозакона за бюджета за 2023 г., а управителят на централната банка Димитър Радев остава на поста си 2 години след изтичането на мандата му, тъй като партиите не могат да се споразумеят за негов заместник. Войната в Украйна само допринесе за хаоса, тъй като България е част от източния фланг на НАТО на по-малко от 450 км. от Крим през Черно море.

Прозападният реформистки блок спечели най-много места в парламентарните избори в България, посочва Reuters, като се позовава на екзитполовете на „Галъп“ и „Тренд“.
Това бяха петите избори за 2 години, тъй като личната антипатия между лидерите на двата основни политически блока, попречи на съставяне на стабилно коалиционно правителство, коментира агенцията, като визира коалицията, водена от Кирил Петков и ГЕРБ на Бойко Борисов. Коалицията, водена от Петков, по-специално обвинява Борисов и неговата партия ГЕРБ, че са контролирали ширещата се корупция в България през тяхното 10-годишно управление, приключило през април 2021 г. Борисов отхвърля тези обвинения.
Провал на усилията да се състави стабилно правителство може да подкопае надеждите на България да се присъедини към еврозоната в близки срокове и да бъде способна ефикасно да използва европейските средства за възстановяване от COVID-19, допълва агенцията.
Reuters изброява и другите партии, които според екзитполовете влизат в парламента, сред които е и „Възраждане“, дефинирана от агенцията като националистическа партия, симпатизираща на Русия във войната в Украйна. Позицията на „Възраждане“ на трета партия, според екзипола на „Галъп“ я поставя и в потенциална роля на партия с влияние върху решенията, които ще се взимат в новия парламент, отбелязва агенцията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
5 парламентарни вота за 2 години: Колко ни струват изборите досега?