Българското розово масло беше вписано по Женевския акт в Международния регистър на Световната организация по интелектуална собственост. Това заяви зам.-министърът на земеделието Георги Събев на конференция на тема „Географските означения за селскостопански и неселскостопански продукти – предизвикателства и промени“, организирана от Патентното ведомство в Международния ден на интелектуалната собственост.
Той се включи онлайн в събитието преди участието си в заседанието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж, обявиха Министерство на земеделието.
По думите на аграрния зам.-министър това е първият български селскостопански продукт, включен в този регистър.

„С вписването си българското розово масло ще има още по-добра видимост и защита. Надявам се скоро и други български продукти да намерят място там“, заяви Събев, цитиран от БТА. Европейската комисия смята да обяви розовото масло за опасно
По думите му секторът на географските означения има огромен принос за икономиката на ЕС, като годишните приходи от продажби на продукти с географски означения надвишава 75 млрд. евро и 15,5% от общия износ на земеделски продукти и напитки.
Според зам.-министъра реформата на европейските схеми за качество на селскостопански стоки следва да създаде по-добри условия за позициониране на пазара на производителите на вина, спиртни напитки и други продукти с географски означения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Производители на рози и розово масло още чакат стратегия за сектора
Скъпият газ е пагубен за производството на розово масло
Турска компания планира завод за 11 милиона лева край Стара Загора

„Всеки смята, че да продаваш по улиците е най-лесният начин да оцелееш, но човек трябва да бъде креативен”. 44-годишният Ноел Нгвеня от област Чиби, провинция Масвинго, прекарва работните си дни в центъра на Булавайо, вторият най-голям град в Зимбабве, с високоговорител, рекламиращ уникална услуга.
Той събира скъсани или замърсени чуждестранни банкноти, които са били отхвърлени от местните супермаркети или други търговци, като се цели предимно в щатски долари или южноафрикански рандове, тъй като и двете валути са официално платежно средство в Зимбабве.
Нгвеня плаща на клиентите си 50% от стойността на повредените банкноти, които му носят. Това означава, че плаща 1 долар за повредени 2 долара или 100 ранда за негодна банкнота от 200 ранда, пише BBC.
„Ситуацията е по-лоша след COVID-19, сякаш всеки сега е на пътя, продавайки нещо, тъй като тук почти няма формална заетост в индустриите”, казва той.
Инфлацията в Зимбабве се понижава спрямо пиковете, отчетени през август 2022 година, когато нивото достигна внушителните 285%. Въпреки това през март тази година инфлацията остава екстремно висока, възлизайки на 87.6%. Това провокира гражданите на Зимбабве да опитват всякакви креативни подходи, за да оцелеят.
Доклад на Международната организация на труда посочва, че 76% от заетостта в Зимбабве понастоящем е в неформалния сектор. Казано с други думи, продажбата на стоки или услуги се случва масово без регистрация пред властите.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Неформалната икономика, високите банкови такси и липсата на доверие в банковия сектор провокират зимбабвийците да залагат предимно на сделки с пари в брой или мобилни пари.
Нгвеня описва себе си като агент или посредник, които има контакти в САЩ, Южна Африка или местни банки, където обменя повредените банкноти срещу годни купюри, като получава комисионна за това.
Оженен баща на 5 деца, Нгвеня има и друго занимание – продажба на плодове и печена царевица на улицата. „Нещата бяха по-добре, но сега бизнесът е слаб”, казва той. „Понякога човек може да е късметлия и някой да донесе скъсани 100 долара, други дни трябва да се оправяте с банкноти от 1 или 2 долара.”
Десетилетия на корупция и икономически проблеми доведоха до влошаване на националната и вътрешноградската пътна инфраструктура. Това представлява възможност за 25-годишният Майибонгве Кхумало от Каудрей Парк, предградие, намиращо се на около 25 км западно от Булавайо.
Той е един от многото, които запълват дупки по пътищата около града в замяна на дребни пари, давани от благодарни или просто симпатизиращи водачи на превозни средства.
„Запълваме дупки, защото виждаме, че създават неудобства на шофьорите. Разорен съм и ми се иска да мога да получа пари, но не искам да прося като слепец.”, казва Кхумало.
„Имаме толкова много слепи хора в Булавайо, че шофьорите вече не се трогват от положението им. Аз съм трудоспособен човек и никой няма да хвърля пари по мен.”
„Вярвам, че като поправям пътищата, тези, които виждат стойност в това, което правя, ще ми дадат нещо. В добър ден, като днешния, направих 9 долара и 100 ранда (около 6 щатски долара), както и стотици зимбабвийски долари.”, казва той.
„Това означава, че няма да се върна у дома при семейството си с празни ръце. Трите ми деца и съпругата ми ще успеят да се справят, а утре е друг ден.”, добавя той.
Кхумало е работил като шофьор на микробус, промоутър, като от време на време се подвизава като подгряващ танцьор за популярен музикант, изпълнител в жанра тжибилика (tjibilika), който представлява бърз стил, повлиян от конгоанската румба, като песните често са посветени на социални проблеми.

Пазар в град Булавайо;   Снимка: iSyock
Търговците в Зимбабве, заети в неформалната икономика, възлизат на приблизително 5.2 млн. души, като 65% от тях са жени. Правителството иска да официализира този растящ сектор, като част от национален план за повишаване на данъчните приходи. Това влияе на малките търговци, тъй като властите изпращат органи на реда, който проверяват търговските лицензи, респективно налагат санкции, ако такива отсъстват.
36-годишната Суколуле Кристин Малима управлява ресторант в стара каравана на крайна спирка на обществения транспорт в Булавайо. Тя казва, че е невъзможно да спести достатъчно пари, за да се регистрира като бизнес, поради, което често бива принудена да плаща глоба в размер на 4 долара.
Повечето страни искат туристи, но този град предупреждава някои посетители да стоят настрана
„Планът ми е да събера пари за лиценза си за търговия, но постоянните арести и засилената конкуренция направиха нещата по-трудни. Всеки път, когато заделите малко пари, полицията идва да провери за лиценз и трябва да платите неизбежната глоба.”, казва тя.
Г-жа Малима продава садза – каша, приготвена от царевично брашно или просо, и пилешка яхния за 1 долар на чиния, като нейни клиенти са шофьори на микробуси и други търговци.
„Купувам пиле бройлер за 6 долара и го нарязвам на 12 парчета, което произвежда 12 чинии сазда и пиле, давайки ми 12 долара на ден. Оттам приспадам 1 долар за брашно, 1.50 долара за олио и още 1.50 долара за домати и лук, така че печалбата ми е около 2 долара или 1.50 долара на ден, които се опитвам да спестя за лиценз. Но след това полицията идва отново и аз се връщам в изходна позиция.”, казва тя.
Раздразнението на Малима се споделя от 51-годишната Мерси Тафиреника, която крои и шие униформи за медицински сестри в централния бизнес район на Булавайо от 1999 година.
Тя споделя, че конкуренцията се увеличава, тъй като и други са се насочили към шиенето, за да печелят допълнителни средства. Влошаващите се прекъсвания на електричеството в страната ограничават часовете, в които тя може да работи, а разходите за материали се увеличават.
Как държава, измъчвана от 100% инфлация, може да се окаже големият победител в добива на литий
Тафиреника оперира пред блок от жилища, които са превърнати в офиси и магазини за малки бизнеси и търговци. Тя казва, че бизнесът й е регистриран и отговаря на данъчните изисквания, но градският съвет на Булавайо е казал, че лицензите за магазин не са валидни в апартамент, а тя обаче не може да си позволи да се премести.
„По-рано днес бях на погребение и полицията арестува една от дамите, с които работя, и поиска глоба от 28 000 зимбабвийски долара (28 щатски долара) вместо лиценза за магазин.”
„Това, което ме притеснява е, че те не сътрудничат. Последния път, когато бяха тук, ги помолих да ми кажат какъв точно лиценз искат, но вместо да ми отговорят, те станаха агресивни и ме заведоха в полицията, където платих още една глоба.”, казва тя.
„Не се опитвам да не спазвам закона, просто искам яснота по въпроса с лиценза, но изглежда никой не ни дава задоволителни отговори.“
Мерси Тафиреника не знае какво крие бъдещето. Докато борбата за оцеляване става все по-трудна, водена от главоломно високата инфлация, кризата с цената на живота и широко разпространената безработица, много зимбабвийци все повече се отчайват.
Както се казва в популярен лаф в зимбабвийските социални медии: „Мечтата на зимбабвиеца е да напусне Зимбабве“.

Службата на главния търговски представител на САЩ (USTR) добави България и Беларус към списъка за наблюдение за спазването на правата върху интелектуалната собственост, предава Reuters.
България е в списъка, тъй като властите не са обърнали достатъчно внимание на недостатъци в разследването на случаи на онлайн пиратство. Страната не е „отстранила в достатъчна степен недостатъците в областта на разследването и съдебното преследване на случаи на онлайн пиратство“.
България е показала тези недостатъци, „като е позволила наказателни разследвания, експертизи и съдебно преследване само по отношение на част от иззетите произведения, нарушаващи авторски права“, гласи изявление на USTR, след като службата публикува своя Special 301 Report. Той следи адекватността и ефективността на защитата и прилагането на интелектуалната собственост от страна на търговските партньори на САЩ.

Точно преди година – през миналия април, САЩ обявиха, че ще проведат специална проверка на България, за да разберат защо през последните 5 години страната не напредва в изпълнението на поетите ангажименти за преследване на случаи на онлайн пиратство и нарушение на интелектуалните права.
Едва ден преди публикуването на доклада българското правителство реши да предложи промени в Наказателния кодекс, с които създаването на сайтове с пиратско съдържание и торенти да се приема за престъпление. Служебният кабинет се мотивира, че това е отговор на „отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ свързано със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в онлайн пиратството“.
Беларус влиза в списъка за наблюдение заради нов закон, който легализира неразрешено използване на защитени с авторски права произведения от страни, които налагат санкции на Минск заради ролята ѝ в подкрепа на войната в Украйна. Удължава се и обявеното миналата година спиране на прегледа на украинските практики в областта на защитата на интелектуалната собственост заради войната в Украйна.
Към момента докладът включва 29 държави заради недостатъци и нарушения на правата върху интелектуалната собственост. В тазгодишния приоритетен списък бяха включени Китай, Чили, Аржентина, Индия, Индонезия, Русия и Венецуела. Страната ни е с по-ниска категория на опасност, а в него са страни като Канада.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България губи по над 800 млн. лева на година заради фалшиви стоки и пиратство

С еднократна помощ от 148,35 лв. ще бъдат подкрепени около 320 000 уязвими домакинства в България, които са най-засегнати от високите цени на електроенергията, съобщиха от Министерство на труда и социалната политика.
Подкрепата ще бъде оказана по новата мярка „Подкрепа на уязвими домакинства – SAFE“, която е с бюджет от близо 47,5 млн. лв. Операцията беше гласувана по време на заседанието на Комитета за наблюдение на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027) след седмото изменение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (2014-2020) и създаването на нова Приоритетна ос, към която е насочен финансов ресурс от инструмента REACT-EU.
Колко са българите под прага на бедност?
„Основната цел на операцията е оказване на подкрепа на уязвимите домакинства да посрещнат разходите си за потребление на енергия с цел превенция от изпадане в бедност и социално изключване“, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Тя допълни, че Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Министерството на труда и социалната политика са първите възползвали се от новия инструмент на Европейската комисия за подкрепа на най-уязвимите хора в условията на висока инфлация.
Очакванията са дейностите по операция „Подкрепа на уязвими домакинства – SAFE“ по ОПРЧР да бъдат реализирани за период от 2-3 месеца и да приключат през есента на 2023 г., заяви Десислава Ушколова, началник-отдел „Програмиране и договаряне“ в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и социалната политика. Тя уточни, че уязвимите домакинства в риск от изпадане в бедност, които ще получат еднократната помощ са 320 000 и ще бъдат компенсирани за високото ниво на инфлация, вследствие на ръста в цените на петрола, газа и електричеството.
При изчисляването на размера на еднократната подкрепа за едно уязвимо домакинство, освен инфлацията за последната година са взети предвид и средните разходи за топлоенергия и електроенергия на домакинствата през 2022 г., които са предоставени от Националния статистически институт.
 

Тристранният съвет не успя да постигне съгласие по държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и Държавното обществено осигуряване (ДОО).
„Бяха обсъдени най-важните закони, които имат отношение към 2023 г. – ДОО, бюджета на НЗОК и държавния бюджет. Имаше общ подход – всички приходи и разходи са планирани на база действащото към момента законодателство, без въвеждането на политики. Те представляват моментна снимка в рамките на държавата в резултат на действия от миналата година, които имат изражения върху финансите към този момент“, заяви социалният министър Лазар Лазаров след края на заседанието.
„НСТС не постигна съгласие по нито един проект. В изказаните предложения и мнения, от социалните партньори, се съдържаха предложения, свързани с промяна на параметри и провеждане на една или друга политика. Ние, от страна на служебното правителство, отговаряме, че това трябва да се направи от редовно правителство и управляващо мнозинство“, изтъкна още той.
По думите му в ДОО се предлага осъвременяване на пенсиите с 12%. Средната пенсия ще се вдигне с 16,7%. Лазаров заяви, че предвидените ръстове на пенсиите изпреварват прогнозираните равнища на инфлацията. Той увери, че няма замразяване на социални плащания.
От КНСБ призоваха депутатите да чуят гражданите за политика по доходите. Те изразиха мотивите си да не подкрепят проектите, като според тях бюджетите не са достатъчно амбициозни.

НСТС не постигна съгласие по проекта за бюджет на НЗОК за 2023 г. Проектът беше подкрепен от синдикалните организации, но част от работодателските организации не изразиха подкрепа. Проектът предвижда бюджетът на НЗОК за 2023 г. да бъде 7 027 213,6 лв.
В НСТС не беше постигнат и консенсус около проектобюджета на ДОО за 2023 г. Това се разбра от изразените мнения на работодатели и синдикати по време на разискванията. Служебният вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров обобщи, че НСТС не е постигнал съгласие по проектобюджета на ДОО, но посочи, че неговото ведомство подкрепя внесения законопроект.
„За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат близо 445 млн. лв., за специализирана извънболнична медицинска помощ – 447 млн. лв., за дентална помощ – 265 млн. лв., за болнична помощ – 3 269 млн. лв., за медико-диагностични дейности – 175 млн. лв., за лекарства, медицински изделия и диетични храни – 1 692 млн. лв. и др.“, посочи и.д. управителят на НЗОК д-р Йорданка Пенкова. По думите ѝ за тази година увеличението на средствата в бюджета е близо 900 млн. лв. В приходната част има ръстове, съобразени с повишените минимална работна заплата и прагове за осигуряване. В разходната част най-голямо е увеличението в здравноосигурителните плащания – над 6 млрд. лв., или с 821 млн. повече.
„Има свиване на средствата – с 30 млн. лв., за медико-диагностичните дейности, което е заради отпадналата необходимост от изследвания за коронавирусна инфекция“, заяви д-р Пенкова и добави, че въпреки това предвидените средства са повече спрямо касовото изпълнение за 2022 г. По думите ѝ в частта за медико-диагностични изследвания през 2022 г. са останали 60 млн. лв. неусвоени.

Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров заяви, че има немалък ръст в средствата за медицински изделия, който е с 26 млн. лв. повече. Мотивите за увеличението на разходите за първична медицинска помощ са свързани с новите дейности и обеми, които предстои да се плащат в областта на детското здравеопазване и за диспансерни и профилактични прегледи. „Предвижда се осигуряване на допълнителни средства и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места. Предстои рамковото договаряне за болниците и договаряне на нови цени и обеми в болничната помощ, които да са актуални и да покриват нуждите, особено в областта на детското здравеопазване, където се очаква ръст в стойността на клиничните пътеки“, допълни Мавров.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България посочи, че организацията се въздържа от подкрепа на проекта на бюджет, тъй като в проекта се запазва съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сгрешен, тъй като акцентът на здравноосигурителната система се поставя върху лечението на скъпоструващи заболявания със скъпи лекарства, вместо да се наблегне на профилактиката и превенцията. „Винаги сме препоръчвали да се повишат средствата за профилактика“, заяви той и допълни, че от асоциацията искат да се въведат интелигентни решения за контрол.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара посочи, че реалният ръст спрямо изпълнението е около 600 млн. лв. „На експертно ниво подкрепихме проекта, но имаме резерви и не можем да подкрепим бюджета на този етап заради липсата на политики“, допълни той. По думите му с предложенията не се променя философията на бюджета. „Публичните разходи са около 4.6% от БВП, разходите за директни плащания от пациентите са 2 пъти по-високи спрямо тези в ЕС. За 2022 г. разходите за лекарства за сметка на населението надхвърлят 3 млрд. лв. Вноските от държавата са не повече от 60 лв., а бизнесът внася 120 лв. Поради липса на политики и запазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от подкрепа“, заяви Попдончев.
Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, отбеляза, че са склонни да подкрепят проекта, но имат забележки откъм нуждата от засилване на контрола върху изразходването на средствата.

Свилена Димитрова, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България заяви, че подкрепят становището на работодателските организации, разтревожени от липсата на качествена промяна в начина на планиране на бюджета и призова държавата да положи усилия да внася пълния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които осигурява. „С оглед на условията, в които се намираме и служебно правителство, което полага усилия да има баланс в държавата, становището ни е да подкрепим бюджета“, каза тя и допълни, че предизвикателствата пред него са големи.
От Съюза за стопанска инициатива на гражданите изразиха подкрепата си за проекта на бюджет.
От КНСБ и от КТ „Подкрепа“ също изразиха подкрепа към проекта за бюджет, но Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ изрази резервираност от синдиката за разходите за възнаграждения на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн. лв., което ще стигне за не повече от 7% увеличение, а от синдиката искат да има поне 15% повече.
Социалните партньори обсъждат проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г., както и проектите на бюджетите на НЗОК и ДОО за 2023 г.
На 21 април служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова обявиха, че правителството ще внесе в парламента Закона за държавния бюджет, разработен на база на действащото законодателство. Предложеният бюджет е с дефицит от 6,4 % от БВП, или почти 12 млрд. лева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БСК не подкрепя Бюджет 2023