Работата по проектирането на Терминал 3 на Летище София е започнала, като се очаква той да бъде готов до 2030 г. Това заяви комуникационният директор на летище София Росен Бъчваров.
Концептуалният проект е готов и след няколко седмици ще бъде анонсиран публично, уточни той пред БНТ. Новият терминал ще е свързан с Терминал 2, което ще доведе до допълнителни икономии за летището.
По думите на Бъчваров се проектира се и специална зала за събития. „Опитваме се да направим летището социално място. Терминал 3 е много важен от гледна точка на перспективите пред летището по две причини. Първата е комфортът на пътниците. Втората е развитието на капацитета на летището заради очакван ръст на трафика. Строителството ще започне в края на 2026 г. – началото на 2027 г.“, споделя той.
Предвидени са инвестиции от 200 млн. евро за Терминал 3, строителят ще се определи след търг.
По думите му пътникопотокът през летището расте, но трафикът още не е достигнал нивата от 2019 г. За първите няколко месеца на 2023 г. данните се колебаят около предпандемичните нива. Трафикът на летище София: Добри резултати, но остава под предпандемичните нива

Росен Бъчваров подчерта, че цените на билетите неизбежно ще растат и билетите по 9,99 евро в следващите 2-3 години ще са безвъзвратно забравени. Причините – натрупаните загуби заради пандемията, новата екологична регулация на ЕК, цените на енергоносителите.
„Все още конкуренцията в България между нискотарифните превозвачи държи цените ниски, но спрямо 2019 г. е налице поскъпване от 30%, което ще продължи до 2026 г.“, каза Бъчваров. Част от причините са свързани с натрупаните загуби за конценсионера, предварително заложени в плана на концесионера и предстои да бъдат компенсирани.
В следващите 3 години в Терминал 2 на столичното летище ще бъдат инвестирани 40 млн. лева, за да бъде реконструиран и да приеме трафика от Терминал 1. Всичко ще бъде променено – нова багажна система, 3 нови ръкава, нови търговски площи, капацитет на проверките за сигурност и др. Този проект е предпоставка за затваряне на Терминал 1, което ще се случи в следващите няколко години.

Българската архитектурно-инженерна компания ИПА ще проектира реконструкцията на Терминал 2 на столичното летище. Проектантите ще си партнират с чуждестранните дружества 1PAX – френско архитектурно бюро с международен опит в проектирането на летища, автори на концептуалния дизайн на терминала, и с консултантите от EGIS Avia, чиято дейност е дизайн и инженеринг на летища и авиационна инфраструктура. Нов облик: Европа модернизира летище София, отпусна му 40 млн. евро
Договорът между страните е подписан от изпълнителния директор на летището Хесус Кабайеро и арх. Цветан Петров, управител на ИПА, съобщават от летище София.
Стратегията за трансформация на Летище София включва пълна реконструкция на Терминал 2, който да поеме трафика от близо 70-годишния Терминал 1. В проекта са включени доставка на нова система за управление на багажите, удвояване на капацитета на гишетата за регистрация за полет, пълно преустройство на зоните за проверка на ръчен багаж и граничен контрол, нова безмитна търговска зона на площ от почти 2000 кв. метра, революционно нова концепция за заведения за хранене, монтаж на допълнителни ръкави за качване в самолетите и други подобрения, които да осигурят удобства за пътниците и ефективността на операциите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лято 2023: Нови дестинации предлагат летищата София, Бургас и Варна
Летище София с нова лятна дестинация и екзотични предложения през зимата
Робот започна работа на летище София

Българската стопанска камара (БСК) не подкрепя проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Това се казва в становище на работодателите, изпратено до вицепремиера Лазар Лазаров.
По-късно днес ще има заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) по проектозакона за бюджет 2023 г.
Какви са мотивите на работодателите:
БСК последователно в годините изразява принципна позиция, че чрез бюджетната политика следва да се провеждат реформи, които да подпомогнат членството на Република България в ОИСР, Еврозоната и Шенгенското пространство. Постигането на тези цели ще нареди страната ни сред най-проспериращите и високоразвити държави в ЕС. За съжаление, въпреки елементите на по-голяма прозрачност, бюджетът не е конструиран като програмен, с ясни индикатори и цели за провеждане на необходимите реформи.
Подкрепяме запазването на стабилността на данъчната система и считаме, че до членството на България в Еврозоната в нея не трябва да се правят промени.
Какъв бюджет внесе служебното правителство?
Вярваме, че развитието и предоставянето на електронни услуги следва да намери отражение в намаляване на броя на наетите в администрацията, което да доведе и до намаляване на бюджетните разходи за нейната издръжка. Дългогодишна позиция на БСК е, че България се нуждае от ефективна и добре работеща държавна администрация, която да работи в полза и интерес на гражданите и бизнеса, а не обратното. Крайно време е да се пристъпи към намаляване на държавни структури с припокриващи се или сходни функции, което да позволи намаляване на бюджетните разходи за тяхната издръжка и да освободи ресурс за увеличаване на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани.

По наше мнение, бюджетът следва да бъде консервативен, да избегне необезпечени разходи за увеличаване на доходите в публичния сектор и домакинствата, и да предвижда:
Разумен бюджетен дефицит в периода 2023-2025 г., който да не препятства членството на България в Еврозоната;
Разпределение на 100% дивидент от държавните дружества;
Реалистичен размер на капиталовите разходи. За 2021 г. те са 3 790,7 млрд. лв., 2022 г. – 5 539,3 млрд. лв., като през 2023 г. се предвижда те да се удвоят до 10 105 млрд. лв. и да нараснат за 2024 и 2025 г., съответно – на 13 215,3 и 12 468,1 млрд. лв.;
Предвидените средства за капиталови разходи да не могат да се прехвърлят в други бюджетни пера;
Реално съкращение на разходите за държавна администрация, която продължава да бъде в същия размер, докато населението на страната е намаляло съществено (установено с актуално национално преброяване);
Ефективни бюджетни разходи с ясно измерими публични ползи;
Провеждане на реални реформи, а не инерционно увеличаване на финансирането за поддържане на нереформирани и неефективни сектори.
Притеснително звучат следните елементи на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.:
Стр 8: „Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига -6,4% от БВП, а на сектор „Държавно управление“ -6,1% от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2% от БВП и 4,6% от БВП, а за сектор „Държавно управление“ е съответно 4,7% от БВП и 4,9% от БВП .“
Това означава, че в периода 2023 – 2025 г. България ще нарушава Критерий №2 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): „2.Стабилни и устойчиви публични финанси“ с продължително ниво на дефицита над праговите стойности и риск от процедура за прекомерен дефицит.
Стр. 18. „Табл. I-2: Основни макроикономически показатели“
Инфлацията в момента в България на годишна база (към м. март 2023г.) е 14%.[1] В същото време за същия период на годишна база в Еврозоната тя е 6.9%.[2] Тоест, България поддържа два пъти по-висока инфлация от тази в Еврозоната. Това поставя под съмнение прогнозата в „Табл. I-2: Основни макроикономически показатели“ на стр.18 за инфлация (ХИПЦ). Следователно, в периода 2023 – 2025 г. България може да нарушава Критерий №1 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): „1. Ценова стабилност“ с размер на инфлацията над допустимите стойности.
Стр.11 и 189-190: „Съотношението на държавния дълг към БВП1 от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.“
От това следва, че в периода 2021 – 2025 г. България ще е държавата-членка в ЕС с един от най-скоростно нарастващите дългове с над 10% (който в номинално изражение ще се удвои). Предвид демографското състояние на държавата и структурата на нейната икономика, това ще направи много скъпо обслужването на този дълг в условията на продължително влошаване на условията на дълговите пазари.
Тук можем да посочим и допусканията за икономически растеж 2023 – 2025 г., които остават под конвергентните, нарастване на трансфера от държавния бюджет за ДОО и други. Всичко това поставя под риск членството на Република България в Еврозоната и ОИСР, което трябва да представлява първостепенна национална цел.
Изразяваме своите резерви, свързани с приходната и разходната част на предложения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и проект на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., внесен от Министъра на финансите, поради което се въздържаме от подкрепа, се казва в становището на БСК.