Девет европейски държави провеждат среща на високо равнище, като целта е да се увеличи производството на вятърна енергия в Северно море, подтикната от последиците от войната в Украйна и стремежа към използване на възобновяеми енергийни източници.
Срещата, с домакин е Белгия в крайбрежния град Остенде, ще събере лидерите на страните от ЕС – Франция, Германия, Ирландия, Дания, Нидерландия и Люксембург, като в нея ще участва и ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Норвегия и Великобритания също ще участват, въпреки че френски представители заявиха, че министърът на енергетиката на Обединеното кралство ще води делегацията, а не министър-председателят Риши Сунак, предава АФП.  Северна Европа залага все повече на вятърната енергия
Белгийският министър-председател Александър Де Кроо заяви преди срещата, че целта е до края на десетилетието да се изградят достатъчно вятърни паркове в Северно море, за да се произвеждат 130 GW електроенергия. По думите му до 2050 г. този капацитет трябва да се увеличи над 2 пъти до близо 300 GW.
Срещата на върха по Северно море е втората, която се провежда, след като четирите държави, участвали в първата през 2022 г. – Белгия, Дания, Германия и Нидерландия решиха, че е необходимо да разширят сътрудничеството.
По думите на Де Кроо заради събитията през 2022 г., при които цените на енергията в Европа нараснаха на фона на отказа на континента от руския газ, енергията сега е „повече от всякога геополитическа тема“.

„Срещата на високо равнище е фокусирана върху „бързината на изпълнение“, чрез стандартизиране на необходимата инфраструктура, така че вятърните паркове в Северно море да се изграждат по-бързо и по-евтино“, каза той.
В срещата на върха участват и десетки управители на енергийни компании и компании за вятърни турбини, за да предложат как правителствата могат да увеличат производството на енергия в Северно море в своите страни.
Великобритания разполага с най-големия парк от морски вятърни паркове – 45 от тях произвеждат 14 GW, като смята да увеличи капацитета си до 50 GW до 2030 г. След нея се нарежда Германия с 30 вятърни парка, произвеждащи 8 GW, следвана от Нидерландия с 2,8 GW и Дания и Белгия с по 2,3 GW. Останалите държави, които участват произвеждат по-малко от 1 GW от наличните си морски вятърни паркове, но споделят амбициите си за сериозно увеличаване на енергията от този източник.
„За нас, както и за нашите съседи, морската вятърна енергия вероятно ще бъде основният източник за производство на енергия от възобновяеми източници между 2030 и 2050 г., далеч преди слънчевата енергия и наземните вятърни паркове“, заяви служител на френското председателство.
По думите на служителя тъй като Северно море е сравнително плитко, турбините могат да се инсталират сравнително лесно и в голям брой и добави, че Франция цели да разполага с 40 GW морска мощност до 2050 г. Франция произведе първата си офшорна вятърна електроенергия

Необходимо финансиране
Наскоро ЕС си постави цел да удвои дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния си микс до 42,5%, по-специално чрез улесняване на получаването на разрешителни за инсталиране на инфраструктурата.
Според WindEurope, федерацията, представляваща европейската индустрия за вятърна енергия, амбициите на срещата в Остенде са осъществими, като се имат предвид технологичните познания и опитът на компаниите в сектора.
Но „липсва мобилизиране на финансиране“ за разширяване на веригите за доставки, каза Пиер Тардьо, главен директор по политиките на WindEurope. Организацията твърди, че Европа трябва да изгради морска инфраструктура, за да добави 20 GW мощност годишно, но засега секторът разполага с капацитет за едва 7 GW годишно, като веригата за доставки на кабели, корпуси на вятърни турбини и други части е затруднена. „Днес не произвеждаме достатъчно от някои важни елементи“, смята Тардьо пред АФП.
Той заяви, че производителите на турбини работят „на загуба“ заради логистичните търкания, възникнали в резултат на повишеното търсене след тежката COVID пандемия. Според него набирането на персонал в сектора също е доста под необходимото ниво. Инвестициите, за да достигне Европа желаното ниво, са огромни: ЕС е изчислил, че разходите за достигане на 300 GW в производството на морска енергия до 2050 г. възлизат на 800 млн. евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Първата плаваща вятърна турбина в Черно море ще е на наша територия
Най-големият плаващ вятърен парк в света произведе първата си енергия
 

Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Европейският алианс за батерии (ЕВА) подписаха декларация, чрез която България официално се присъединява към Алианса.
На церемонията присъстваха президента Румен Радев, министърът на енергетиката Росен Христов, министъра на иновациите Александър Пулев и на икономиката Никола Стоянов, вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов и Мария Габриел- еврокомисар по иновациите.
Продажбите на електрически автомобили в България скачат почти тройно
„Това се случва във важен момент – в Европа текат мащабни и диалогични процеси към единния пазар, стратегията за дългосрочна конкурентоспособност на Европейския съюз. Европа поема курс към решителна трансформация за установяване на една ясна посока за постигане на автономност чрез развитието на иновативна, пълноценна всеобхватна индустрия и енергетика“, каза Радев.
Присъединяването на страната ни към ЕВА, ще отвори възможности на български компании и научни институции да получават средства от фонда. Това ще е ключово за развитието на иновациите и обмена на знания. България ще има възможност да се превърне и в център за обучение и преквалификация на експерти в областта на технологиите за съхранение на енергия.

„Служебното правителство има един приоритет – да привличаме чуждестранни инвестиции в държавата. Успяхме с обща воля и ясни приоритети – нивото на преките чуждестранни инвестиции е с 90% по-високо от 2021г“, каза министър Пулев. Той по сочи, че всички споделят плановете на Европа и са се обединили около тази мисията, тук в България да се привлекат големи мащабни производства.
„Амбицирани сме, знаем, че можем повече. Горд съм и щастлив, че ЕК припозна нашето правителство като сигурен и достоен партньор“, коментира още Пулев.
 Според вицепремиера Пеканов, индустриалната политика много време е била табу, сред икономистите и институциите. „Индустриалната политика е ключово сътрудничество между пазара, икономистите, инвеститори, бизнеса, между правителството. Тя не е лесна, ще грешим, ще има изпитания, трудности, но се правят правилните стъпки“, поясни Пеканов.
Той беше категоричен, че присъединяването на страната ни към Алианса, ще позволи на българските инвестиции, на българските институции и на производството да бъдат част от най-новите тенденции, да се учат от най-добрите, да привличат най-добрите и добави: А ние това искаме, можем го, имаме таланта – да бъдем на световната карта на всички тези нови технологии.
„България има какво да даде и с какво да помогне. Българската индустрия за производство на акумулатори и акумулаторни батерии за миналата година е реализирала половин милиард лева оборот. Зад това стоят компании, някои от които с десетки години история“, поясни министърът на икономиката Никола Стоянов
„Европа ни показа пътя, 17-та година беше почти незабележима на световната карта за производство на батерии, днес има 20 фабрики за батерии в страни-членки“, добави той, като пожела следващата фабрика за батерии да бъде в България.