София е на 15-то място сред 150 града в света по най-бърз ръст на цените на жилищата, показва класация на голяма международна консултантска компания в сферата на имотите. Българската столица се нарежда в класацията веднага след Прага и преди Финикс (САЩ) и Хайфа (Израел).
Още: Цените на жилищата в София започнаха да падат
Истанбул, Анкара и Измир са градовете в света с най-бърз ръст на цените на жилищата, като това се дължи най-вече на високата инфлация в Турция.

В топ 10 попадат още Маями, Рияд, Вилнюс, Талин, Аделаида, Скопие и Рейкявик.
От Централноевропейските столици Братислава заема 13-то място в класацията, Прага е на 14-то място, а Будапеща е на 21-а позиция.
Къде цените на жилищата се определят спрямо доходите на местното население?
Годишният ръст на цените на жилищата в градовете, включени в класацията, е малко под 10 на сто. В 133 от общо 150 града има ръст на цените на жилищата на годишна база. Само в 16 града има понижение на цените в рамките на година, като сред тях попадат предимно градове от Канада, Нова Зеландия, Китай и Австралия.
В класацията по държави България е поставена на 13-то място сред 56 страни и територии. В нея страната ни изпреварва Хърватия и Полша и е непосредствено след Литва.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Европейската комисия временно ограничи вноса на 4 селскостопански култури от Украйна – пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе. Мярката е в е извънредна и необходима предвид обстоятелствата на сериозни логистични затруднения в 5 държави членки на ЕС – България, Румъния, Чехия, Полша и Словакия, уточняват от Брюксел.
Ограниченията влизат в сила на 2 май и ще продължат до 5 юни 2023 г. През периода пшеницата, царевицата, рапичното семе и слънчогледовото семе от Украйна ще продължат свободно да се търгуват във всички държави от ЕС, с изключение на 5-те засегнати държави. Продуктите могат да продължат да се движат или да преминават транзитно през тези държави чрез общ митнически транзитен режим или да отидат в държава или територия извън ЕС.
България, Унгария, Полша и Словакия поеха ангажимент да отменят едностранните си мерки за пшеницата, царевицата, рапичното семе и слънчогледовото семе и всички други продукти, идващи от Украйна.
Мерките на ЕС са съобразени с твърдия ангажимент на общността да подкрепя Украйна и да запази способността ù да изнася зърно, което е от решаващо значение за изхранването на света и за поддържането на ниски цени на храните, предвид огромните предизвикателства, породени от войната, започната от Русия.

Мерките са част от пакета за цялостна подкрепа за България и останалите 4 държави членки, предложен от ЕК. Те ще бъдат допълнени с финансова подкрепа за земеделските стопани в 5-те държави членки и мерки за улесняване на транзита на украинско зърно през т.нар. „коридори на солидарността“ за други държави членки и трети страни.
Ограничението може да се удължи и след 5 юни, уточняват още от Брюксел и допълват, че ЕК е готова да започне да анализира пазара в ЕС и за други чувствителни стоки и пазари.
Земеделците от петте държави от месеци се оплакват от големите количества украинско зърно, които вместо да преминават през страните, както беше договорено с Украйна още в първите месеци, след като Русия блокира износа през Черно море, спират и наводняват пазара. Затова държавите, без Румъния, която настояваше за общи действия от ЕС, въведоха единични ограничения.
С решение на МС от средата на април България забрани вноса на пшеница, царевица и други селскотопански продукти и храни, сред които и млечни и месни продукти и мед от Украйна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
От забраната за вноса от Украйна печелят само някои земеделци
България официално спря вноса на зърно от Украйна
За първи път: Милиони тонове зърно стоят неизползвани по родните складове