Евгени Маняхин е новият председател на УС на „Лукойл Нефтохим Бургас“, предаде БНР. Той е швейцарски гражданин завършил икономика в Женевския университет.
Назначен е на поста след приемането на новия пакет санкции на ЕС срещу Русия, които забраняват на руски граждани да заемат ръководни постове на стратегически обекти в страни от общността.
Бившият ръководител на нефтената рафинерия Илшат Шарафутдинов е преназначен като оперативен мениджър на завода.
Още: Обсъждат варианти при одържавяване на рафинерията на „Лукойл“ в Бургас
Преди около месец и „Лукойл България“ смени ръководителя си. Белгиецът Иво Гуидо Хоскенс бе вписан като нов управител на компанията.

Планира се утре и в четвъртък в Истанбул да се проведе среща на високо равнище в четиристранен формат относно зърнената сделка. Това съобщи предаде ТАСС, като се позова на руския заместник-министър на външните работи Сергей Вершинин.
„Имаме насрочена среща на високо равнище в четиристранен формат в Истанбул утре и вдругиден“, каза високопоставеният руски дипломат.
Почти 30 млн. тона украинска продукция са изнесени по зърнения коридор
Москва многократно е заявявала, че няма да продължи срока на действие на сделката, която позволява износ на зърно от украински пристанища, след изтичането му на 18 май, освен ако не бъде изпълнен списък с искания за премахване на пречките пред износа на зърно и торове от Русия, посочва Ройтерс.
Руското външно министерство посочи, че по-нататъшното решение за удължаване на срока на сделката ще зависи от присъединяването на Росселхозбанк към системата за международни разплащания СУИФТ, възобновяването на доставките на селскостопанска техника, резервни части и сервизно обслужване, премахването на ограниченията върху застраховането и презастраховането, отмяната на забраната за достъп до пристанищата, възобновяването на експлоатацията на тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса, както и деблокирането на чуждестранните активи и сметки на руски компании, свързани с производството и преработката на храни и торове.

До месец ще бъде готов законът за приемане на еврото. Това съобщиха от Министерството на финансите по време на дискусия, посветена на влизането в Еврозоната.
По време на срещата, организирана от икономическия и социален съвет, бяха поставени основните предизвикателства пред влизането на България в еврозоната.
Още: Ще приемем ли еврото на 1 януари 2025 г.?
„Ако изпълним всички критерии, ние бихме могли да се похвалим със завършването на тези важни евроинтеграционни процеси, венец на които е приемането на еврото. В този смисъл вярвам, че НС ще изпълни своите ангажименти в най-скорошен порядък и ще приеме необходимите законодателни актове, които да гарантират нормативната база за въвеждането на еврото в най съкратени срокове“, заяви председателят на НС Росен Желязков.
Данни: По-ниска инфлация, по-евтин газ – когато си в еврозоната и без „Газпром“
„Макар през миналата година да имаше спекулации, че България, едва ли не, ще влезе насила в еврозоната, България ще влезе тогава, когато всички ние свършим работата, която е пред нас“, заяви служебният вицепремиер Атанас Пеканов.

„Все по-разширяващата се територия, която единната валута обхваща, позволява тя да разгърне в пълен размер своя потенциал, да доведе до една още по-интегрирана европейска икономика, до по-ниски транзакционни разходи за участващите държави, до повече инвестиции, до по-добра конкурентоспособност“, заяви Нина Стоянова – подуправител на БНБ.
„Постигането на инфлационния критерий е предизвикателство за страната заради сравнително ниското ниво на цените в сравнение с цените от ЕС и страните от еврозоната“, заяви Методи Методиев – служебен заместник-министър на финансите.