През първото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата в България е продължила да ускорява ръста си. За периода януари-март е нараснала със 17,3% на годишна база и с 0,2% спрямо предходните 3 месеца на годината. Това сочат предварителни данни на НСИ, публикувани днес.
За сравнение, през първото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата у нас е нараснала с 9%, през второто – с 13,4%, през третото – с 14,7%, през четвъртото – с 16,6% на годишна база.
През първото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата e 1882 лв.
Средната брутна месечна работна заплата за януари 2023 г. е 1863 лв., за февруари – 1830 лв., и за март – 1953 лв.

Спрямо предходното тримесечие икономическите дейности, в които е отчетен най-голям ръст, са „Транспорт, складиране и пощи“ – с 6,1%, „Добивна промишленост“ – с 5,6%, „Административни и спомагателни дейности“ – с 5,3%, и „Финансови и застрахователни дейности“ – с 4,2%.
На годишна база най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – с 26,9%, „Транспорт, складиране и пощи“ – с 25,2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 24,2%.
Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2023 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 4578 лв.; „Финансови и застрахователни дейности“ – 2972 лв.; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2847 лв.
Най-нископлатени са били лицата наети в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 1 098 лв.; „Селско, горско и рибно стопанство“ – 1365 лв.
Спрямо същия период на 2022 г. средната месечна работна заплата за първото тримесечие на 2023 г. в обществения сектор нараства с 16,5%, а в частния – със 17,5%.

Броят на наетите отново тръгва нагоре в началото на годината.
Негативната тенденция на спад на наетите по трудово и служебно правоотношение от средата и края на 2022 г. е изместена и е отчетен слаб ръст на наетите през първото тримесечие на 2023 г.
Към края на март 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение нарастват с 47 000, или с 2,1% спрямо края на декември 2022 г., като достигат 2,31 млн.
За сравнение, към края на 2022 г. наетите намаляха до 2,26 млн.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2022 г. най-голямо увеличение на наетите има в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – със 7,1%, в „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 4,7%, и „Строителство“ – с 4,3%. Намаление на наетите с 0,2% е регистрирано в дейност „Държавно управление; държавно обществено осигуряване“.
Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 20,3% и 16,7%.
В края на март 2023 г. на годишна база наетите лица по трудово и служебно правоотношение нарастват с 33 000, или с 1,5%. Най-голям ръст има в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 14 500, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – със 7 100, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 6 000.
Най-голямо намаление има в „Преработваща промишленост“ – с 3 000, и в „Административни и спомагателни дейности“ – с 2 000.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Враца се нареди на второ място по заплати след София
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?

И Албания ни настигна по заплати
Cpeднaта paбoтнa зaплaтa на дъpжaвитe oт EC – между 10 300 дo 72 200 евро

Еврото трябва да бъде приоритет на България. Хърватия ще ви подкрепи по всякакъв начин. Бъдете смели и отговорни. Това заяви Биляна Борзан, зам.-председател на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент от Хърватия. Изявлението е направено по време на „Форум за прогресивни леви решения“, организиран от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, предава на Actualno.com.
„Когато се присъединихме в ЕС, ние бяхме трети отдолу нагоре по икономически параметри. След това Румъния ни изпревари. Сега след приемането на еврото се придвижихме три позиции нагоре. Важно е да се присъедините към еврозоната, защото опитът сочи – цените нарастват с 0,3%, а заплатите се повишават с 20 до 40% на места. По думите на Борзан Хърватска не е усетила съществено тези ползи, заради съвпада с икономическата криза, породена от коронавируса и от войната в Украйна. Зам.-председател в ЕК посочи кога България може да приеме еврото

„Цените често са спекулативни, но смятам, че вие като социалдемократи може да застанете на правилната страна, в подкрепа на приемането ви в еврозоната“, подчерта тя.
„Не обичам поговорката „всяка криза ражда възможности“, защото е вярна – богатите получават възможности да забогатяват повече и повече. Трябва да играем ролята на Робин Худ в нашите общества. Трябва да го правим не със засади, а със законови мерки“, коментира Борзан левите политики у нас.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
До месец ще е готов закон за приемане на еврото
Милиони ще струва информационната кампания за въвеждане на еврото у нас
Колко далече е България oт влизaнeто в eвpoзoнaтa?

Приходите в хазната от данъци нарастват. Това обяви пред депутатите служебният финансов министър Росица Велкова, която е в парламента по искане на БСП, за да обясни как върви изпълнението на бюджетните приходи и разходи и какво е състоянието на фискалния резерв.
Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за първите 4 месеца на 2023 г. е 19,8 млрд. лв. Спрямо същия период на 2022 г. приходите нарастват номинално с 2,051 млрд. лв. или 11,5%. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите 4 месеца на 2022 г., докато постъпленията в частта на помощите, са по-ниски. Данъчните и осигурителните приходи отчитат най-голямо номинално нарастване – с 1,989 млрд. лв. или 14,2% ръст на данъчните приходи.
Каква е събираемостта на данъците?
Приходите от корпоративни данъци към април са 788,7 млн. лв., спрямо април 2022 г. постъпленията са нараснали със 128,1 млн. лв. (19,4 %). Вноските за този данък по годишни данъчни декларации се очаква да постъпят като приход в бюджета основно през месеците май и юни. „При авансовите вноски за данъка за януари-април 2023 г. има ръст от около 115 млн. лв., или 29% спрямо същия период на 2022 г.“, отбеляза Велкова
От данъка от доходите на физическите лица до края на април в хазната са постъпили до 1,851 млрд. лв., ръст от 14,4%. Основните фактори за нарастване на средствата от данъка в хазната са отчетеният ръст на заетостта, рекордният спад на безработицата у нас и значителният номинален ръст на средната работна заплата през последното тримесечие на 2022 г.
По трудови правоотношения приходите от данъка към края на април са 1,435 млрд. лв. или нарастват 18,1% спрямо същия период на 2022 г.
Приходите от ДДС към края на април са 4,905 млрд. лв., спрямо същия период на 2022 г., приходите от ДДС намаляват със 143,5 млн. лв. (2,8 %).

През първите 4 месеца на 2023 г. декларираният за възстановяване ДДС и ефективно възстановеният данъчен кредит нараства значително спрямо същия период на 2022 г. Основната причина – ръстът при декларирания данъчен кредит от износители. Възстановеният данък на износители към края на април е 2,262 млрд. лв. – повишаване с 18,3% спрямо същия период на 2022 г.
При 22 дружества е отчетен ръст над 10 млн. лева на декларираната за възстановяване ставка. Само от тях сумата е 760 млн. лева, ръст от над 300%. Основната дейност на тези дружества е търговия с горива, електроенергия, специална продукция и лекарства.
500 млн. лв. годишно струва намаленото ДДС и по-високият праг на регистрация.
Върху приходите от ДДС през 2023 г. оказват влияе приетите мерки за намаление на ставката на 9% за отопление и природен газ и въвеждане на 0% ставка за хляб и брашно и увеличението на прага на регистрация по ДДС на 100 000 лв. „Тези два фактора водят до загуба от приходи от ДДС в размер на над 500 млн. лева годишно“, отбеляза Велкова.
Размерът на приходите от внос към април е 1,921 млрд. лева и е по-малко с 7% спрямо същият период на 2022 г. Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказва главно цената и количествата на внесения суров петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и други), курсът на щатския долар спрямо еврото и други.
Само при вноса на групата „Храни и напитки“ се наблюдава повишение.

Размерът от приходите от акцизи към края на април е 2,064 млрд. лева – 19,2% повече спрямо 2022 г. Увеличението се дължи по-високите акцизи на тютюневите изделия
Наблюдава се спад на приходите от горива от 80,8 млн. лв., главно заради приетите разпоредби за прилагане на намалена акцизна ставка за втечнен нефтен газ и природен газ, предназначени за потребление като моторно гориво и за топлинна енергия, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
Постъпленията от мита при внос към края на април са 105,7 млн. лв., спад 26,3% спрямо приходите от мита за същия период на 2022 г.
Постъпленията в групата на другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са 1,384 млрд. лв. и нарастват номинално със 734,6 млн. лв., над 2 пъти повече спрямо първите 4 месеца на 2022 г.
Приходите от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК) за първите 4 месеца на 2023 г. са 4,889 млрд. лв., или ръст от 17,9% спрямо същия период на 2022 г. Влияние за това оказва ръстът на средната работна заплата, оттам и на средния осигурителен доход, увеличеният размер на МРЗ до 780 лв., ниските нива на безработицата и др.
В частта на неданъчните приходи постъпленията за първите 4 месеца на 2023 г. са 3,218 млрд. лв., спрямо същия период на 2022 г. ръстът е 11,8%.
Постъпленията в частта на помощите и даренията са 610,8 млн. лв., като спрямо същия период на 2022 г. има спад с 277,1 млн. лв.

Изпълнение на разходите към края на април 2023 г.
Разходите по КФП към април са 20,937 млрд. лв., спрямо същия преиод на 2022 г. е отчетен ръст от 23,8%. В отделните разходни показатели най-голямо нарастване има при социалните разходи (1,594 млрд. лв.) и в частта на разходите за персонал (770 млн. лв.), разходите за издръжка (681,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606 млн. лв.) и др.
Най-значителен в абсолютно изражение номинален ръст се отчита при социалните разходи, главно в частта на разходите за пенсии.
Състояние на фискалния резерв
Фискалният резерв към края на април е 11,95 млрд. лв. Към 10.05.2023 г. фискалният резерв намалява до около 10,4 млрд. лв., главно заради разходите за пенсии по бюджета на ДОО, които за периода 01-10 май са 1,4 млрд. лв.
Важно е да се отбележи, че основната част от данъчните и осигурителните приходи са концентрирани във втората половина на календарния месец, докато основната част от социалните плащания, с най-голям дял от разходите, се извършва в първата десетдневка на месеца, на което се дължи и сериозната отрицателна амплитуда на фискалния резерв за този период на месеца.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Финансовото министерство оттегли спорни текстове за ДДС
България напуска свързани с Русия банки
Правителството внесе бюджет с дефицит от 6,4%

От началото на годината Украйна е получила 16,7 млрд. долара от западните си съюзници. Това заяви украинският министър на финансите Сергий Марченко, цитиран от Reuters.
Руската инвазия, започнала през февруари 2022 г., опустоши украинската икономика, предизвика спад в доходите и принуди Киев да потърси чуждестранна подкрепа.
„През 2023 г. в бюджетът на Украйна вече са постъпили помощи от чуждестранни дарители в размер на 16,7 млрд. долара. Освен това имаме уверения от партньорите си за допълнителна подкрепа за финансирането на бюджетния дефицит на държавата през 2023 г.“, обясни украинският финансов министър.

Марченко представи тази информация на среща, в която взеха участие финансови министри и представители на централните банки на страните от Г-7 също и високопоставени международни лидери.
Украинският финансов министър благодари на участниците във форума за „безпрецедентните усилия“ за мобилизиране на финансирането.
Тази година Украйна е изправена пред бюджетен дефицит от в размер на 38 млрд. долара. Освен това правителството иска още 14 млрд. долара за бързото възстановяване на критичната инфраструктура и енергийния сектор, отбелязва Reuters.
Миналата година Украйна получи чуждестранна помощ в размер на 32,14 млрд. долара, за да покрие бюджетните си нужди.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС ще използва бюджета си, за да финансира въоръжение за Украйна
Дания подготвя 1 млрд. долара помощ за Украйна

Годишнина от войната: САЩ праща нова военна помощ за Украйна за милиарди
Байдън дава половин милиард долара военна помощ на Украйна