Родният бизнес ще наема персонал от Индия. В много от заведенията в страната ще преобладават хора и от страни като Турция, Узбекистан и Киргизстан, съобщи БНТ.
Причината – отново липса на достатъчно и добре подготвени български кадри, казват ресторантьори.
 Една от позициите, която ще заемат, е тази на барманите заради намаляващия интерес на българите към професията и сектора. В същото време обаче от ресторантьорския бизнес се оплакват, че наемането на персонал от трети страни не удовлетворява напълно техните изисквания.
Ето от кои страни ще наемаме работници за летния сезон
„Те са с работни визи за 3 и 6 месеца. На един работник, колкото и да е кадърен, му трябват поне две седмици до месец докато се справи. Реално ние можем да го ползваме същото това лице два месеца. И той трябва да се прибере, съответно отново пак да дойде. Определено не е от най-добрите варианти вноса на работна ръка от тази гледна точка“, каза Васил Димитров – зам.-председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в Благоевград.

Проблемът със заплащането вече не е фактор в обслужващия сектор, смятат собственици на заведения, тъй като заплатите започват от 1200 – 1500 лева чисти пари. Отделно работодателите осигуряват изхранване и напитки. Въпреки това, български работници няма.
„Един готвач може да излезе от 3000 до 4000 лева на месец. Като там вече са според зависи какви часове се работи. По колко часа на ден, колко дни в месеца почивни. Тук е момента, че българите същите пари могат да ги взимат, стига да им се работи. Уви, ние търсим чужденци“, каза още Васил Димитров.

От днес Турция се готви за първия си балотаж на изборите за президент, след като в нощта на голямата изборна драма президентът Реджеп Тайип Ердоган изпревари своя съперник, но не успя да спечели на първия тур.
Ердоган звучеше триумфално, когато малко след полунощ излезе пред море от поддръжници, за да обяви, че е готов да ръководи страната още 5 години.
Почти пълните резултати от най-важните избори в турската следосманска епоха показаха, че Ердоган – на власт от 2003 г. и непобеден в над дузина национални гласувания – не успя да достигне 50-процентния праг, нужен за победа. „С цялото си сърце вярвам, че ще продължим да служим на нашия народ и през следващите 5 години“, заяви 69-годишният лидер.
Той заяви също, че неговата ислямска управляваща партия и ултранационалистическите ѝ съюзници са завоювали ясно мнозинство в парламента.
Данните на Анадолската държавна информационна агенция сочат, че Ердоган е събрал 49,3% от гласовете.

Лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу изостава с 45% – разочароващ резултат, след като късните предизборни проучвания го сочеха като лидер.
Първият балотаж на президентските избори в 100-годишната история на Турция, предимно мюсюлманска, но официално светска, е планиран за 28 май.
Първоначално от лагера на Кълъчдароглу оспорваха преброяването на гласовете и твърдяха, че имат преднина. Но 74-годишният кандидат-президент изглеждаше обезсърчен, когато се изправи пред репортери рано в понеделник и призна, че вторият тур изглежда неизбежен. „Ако нашият народ реши да има балотаж, ние абсолютно ще спечелим на втория тур. Волята за промяна в обществото е по-висока от 50%“, заяви той.
Лирата поевтиня спрямо долара и еврото заради разочарованието на инвеститорите, че ерата на неконвенционалната икономика на Ердоган може би не е приключила. Съобщената избирателна активност достигна 90% в това, което се превърна в референдум за най-дългогодишния лидер на Турция и неговата партия с ислямски корени.
Ердоган ръководи 85-милионната държава през една от най-променящите се и разединяващи я епохи. Турция се превърна във военна и геополитическа сила, която играе роля в конфликти от Сирия до Украйна. Влиянието на страната, член на НАТО, в Европа и в Близкия изток, прави резултата от изборите важни за Вашингтон и Брюксел и за Дамаск и Москва. Ердоган е възхваляван в консервативна Турция, която по време на неговото управление преживя бум в развитието си. По-религиозните избиратели са му благодарни за решението да премахне ограниченията от светската епоха за забрадките и да открива повече ислямски училища.

Но първото десетилетие на Ердоган, белязано от икономическо съживяване и затопляне на отношенията с Европа, беше последвано от второ, изпълнено със социални и политически сътресения. В отговор на неуспешния опит за преврат през 2016 г. той започна мащабни чистки, които разтърсиха турското общество и го превърнаха в неудобен партньор за Запада.
Появата на Кълъчдароглу и неговия опозиционен алианс от 6 партии – типът широка коалиция, която Ердоган умееше да създава през цялата си кариера – дава на чуждестранните съюзници и на турските избиратели ясна алтернатива.
Вторият тур след 2 седмици може да даде на Ердоган време да прегрупира силите си и да промени дебата. Но той все пак ще бъде притиснат от най-тежката икономическа криза в Турция от 90-те години. Мнозина още са преследвани и от травмата на колебливата реакция на правителството на земетресението през февруари, което отне живота на повече от 50 000 души.
„На всички ни липсваше демокрацията“, заяви Кълъчдароглу след като гласува в столицата Анкара.
Предизборните проучвания сочеха, че ще спечели гласовете на младите хора – близо 10 % от избирателите – с разлика 2:1. Други, обаче, показаха непоколебима вяра в човека, прекъснал половинвековното светско управление, пропито от корупция.

С наближаването на изборния ден кампанията на Ердоган ставаше все по-фокусирана към основните му поддръжници. Той заклейми опозицията като „про-ЛГБТ“ лоби, получаващо заповеди от забранени кюрдски бойци, финансирано от Запада. Опита се също да привлече на своя страна работниците от държавния сектор, давайки им огромни увеличения на заплатите преди вота.
Голяма част от вниманието ще бъде насочено към малко познат независим кандидат, превърнал се в герой, събирайки 5% от гласовете.
Синан Оган беше изключен от ултранационалистическа партия, междувременно обединила сили с Ердоган и включила се в кампанията няколко месеца преди вота. „Няма да казваме дали ще подкрепим този или онзи кандидат. Ще проведем консултации с техните представители и тогава ще вземем решение“, заяви Оган.
Републиканският алианс, воден от Партията на справедливостта и развитието на сегашния турски президент Реджеп Тайип Ердоган, печели парламентарните избори. След преброяване на гласовете от 98% от урните, блокът получава 49,31%. Опозиционният Народен алианс, воден от Народнорепубликанската партия на кандидата за президент Кемал Кълъчдароглу, получава 35,21% (опозиционна партия получава 25,38%).
По предварителни данни Партията на справедливостта и развитието може да спечели 266 места в парламента, а Народнорепубликанската партия – 168. Партията на националистическото движение и Партията на новото благосъстояние, част от Републиканския алианс, могат да получат съответно 51 и 5 места. Партията на доброто (част от Народния алианс) ще вземе 44 места, а Алиансът на труда и свободата, в който влиза прокюрдската партия, ще получи 66 места.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Хитро: Ердоган смени датата на изборите, ще опрощава дългове
На прага на изборите: Какво се случва с основната лихва в Турция?
Турция се договори с „Газпром“ за отлагане на плащания

Международната рейтингова агенция Fitch Ratings се съмнява, че България ще постигне новата си цел за влизане в еврозоната – 1 януари 2025 г.
„Предвид значителната несигурност относно траекторията на инфлацията, остава под въпрос дали България ще изпълни критерия за ценова стабилност в средата на 2024 г. (ключовата дата за приемане на еврото през 2025 г.)“, се казва в съобщението, в което иначе потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива.
Още: Ще приемем ли еврото на 1 януари 2025 г.?
„Въпреки че хармонизираната инфлация при потребителските цени (HICP) в България започна да намалява през последните месеци, тя остава значително над процента на трите най-добре представящи се държави-членки на ЕС, а България в момента не покрива критерия за ценова стабилност“, се казва още в него.

Fitch Ratings прогнозира средна инфлация от 9.6% през 2023 г. (спрямо текущата средна медианна стойност от от 6,4% за рейтинг „BBB“), което ще бъде спад от 13% през 2022 г. „Въпреки че по-ниските глобални цени на суровините и силните базови ефекти трябва да намалят общата инфлация през тази година стабилното вътрешно търсене ще поддържа основния натиск висок, което ще доведе до средна инфлация от 4% през 2024 г. Нашата прогноза за инфлацията остава обект на значителна несигурност, произтичаща главно от потенциала продължителност на ефектите от втори кръг“, посочват от агенцията. 
„Липса на напредък в присъединяването към еврозоната поради постоянна политическа нестабилност или неуспех в отговарящи на критерии за конвергенция“, както и „По-ниски средносрочни перспективи за растеж, дължащи се например на голям неблагоприятен макроикономически шок или инфлация задържала се на високи нива“ са двата фактора, които може отделно или заедно да доведат до понижаване рейтинга на България, предупреждават от Fitch.
Агенцията все пак обяснява, че положителна перспектива в най-новата ѝ оценка „отразява перспективите за приемане на еврото, което би довело до по-нататъшно подобряване на външни показатели. Въпреки поредицата от неубедителни предсрочни избори през последните две години, Fitch вярва, че ключовите политически партии остават ангажирани с приемането на еврото. „Смятаме, че необходимите законодателни промени трябва да бъдат приети след политическите околната среда се стабилизира, като рисковете около графика за влизане в еврозоната са свързани главно с изпълнението на критерия за ценова стабилност“, пишат от Fitch.
Второто важно предупреждение е забавянето на изпълнението на реформите по Плана за възстановяване и устойчивост, посочено като „основният негативен рисков фактор“ за ръста на икономиката, която ще забави темпото си тази година.

Г-7 и ЕС ще забранят вноса на руски газ по маршрути, където Москва ограничава доставките, обявиха официални представители, участващи в преговорите. За първи път от войната в Украйна търговията с тръбопроводен газ е блокирана от западните сили, пише Financial Times.
Решението, което трябва да бъде финализирано от лидерите на Г-7 на среща на върха в Хирошима тази седмица, ще предотврати възобновяването на износа на руски тръбопроводен газ по маршрути към страни като Полша и Германия, където Москва намали доставките миналата година и предизвика енергийна криза в Европа.
Западните сили искат да гарантират, че Русия няма да получи подкрепа за енергийните си приходи, докато се стремят да засилят икономическия натиск 15 месеца след началото на войната в Украйна. Един от официалните представители, пожелали анонимност, заявява, че ходът цели „да гарантира, че партньорите няма да променят решението си в хипотетично бъдеще“.
В проектокомюнике на Г-7, видяно от FT, се посоичва, че групата с водещите икономики в света, ще ограничи още използването на руски енергийни източници, „включително като предотврати повторното отваряне на маршрути, затворени от Русия, която използва енергията като оръжие“, поне докато „се стигне до решение на конфликта“.
Според представител на европейска страна извън Г-7 ходът отчасти цели и да повиши доверието на инвеститорите към LNG инфраструктурни проекти в Европа и Северна Америка, като премахне притеснението, че може да се стигне до бързо връщане към по-евтин руски газ.

Макар че мярката едва ли ще засегне непосредствените газови потоци, показва дълбоката решимост на Брюксел да направи постоянно бързото и болезнено откъсване от десетилетията на зависимост от руската енергия.
Забраната е силно символична, защото в началото на войната ЕС избягваше да налага санкции на притока на тръбопроводен газ заради зависимостта си от газа на Москва. Въпреки това Русия намали доставките, като породи огромен ръст на цените на газа до над 10 пъти спрямо обичайното им ниво.
Но през последните месеци цените намаляват значително, тъй като Европа ограничи търсенето през зимата, ускори въвеждането на възобновяема енергия и си осигури алтернативни доставки като пренасяни по море товари с LNG.
Делът на Москва във вноса на газ в Европа намаля от над 40% до под 10%, а меката зима увеличи наличностите на природен газ в газохранилищата в ЕС.
Официални представители са уверени, че газохранилищата са пълни на около 60% спрямо около 30% през същия период на 2022 г. и ще достигнат капацитет много преди началото на следващата зима.

„С необичайно високите наличности в газохранилищата в Европа за това време от годината и намаляването на цените на едро спрямо нормалния им ценови диапазон, можете да разберете защо лидерите в Европа са уверени, че планът няма да обърка сигурността на доставките скоро“, коментира Том Маржец-Мансер от консултантската компания ICIS и допълва, че е важно да не ставаме твърде самодоволни за перспективите пред европейския газов пазар.
Петролопроводите, по които Русия също намали доставките, като северната част от петролопровода „Дружба“, снабдяващ рафинерии в Германия и Полша, може да бъдат блокирани на базата на мерките на ЕС за предотвратяване на възобновяването на потоците.
Ембаргото се обсъжда от дипломати като част от 11-я пакет от санкции на ЕС.
Дипломат от ЕС отбелязва, че предложението се нуждае от още разяснения от Брюксел, за да се покаже как ще се промени статуквото, особено предвид, че част от потоците от Казахстан преминават през „Дружба“.
Берлин и Варшава, макар че имат изключение от санкциите върху руския петрол, заявиха миналата година, че доброволно ще прекратят доставките на суров петрол през „Дружба“, въпреки че Полша продължи да получава доставки, докато Русия не ги спря през февруари. Германските рафинерии са спрели да поръчват руски суров петрол от началото на годината.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС с нов удар по Русия в доставките на газ
ЕС отваря платформата за общи покупки на газ
„Газпром“ отново с мрачни прогнози и заплахи към Европа за следващата зима