Когато служители на Европейската комисия и високопоставени индийски министри се срещнат във вторник на първата по рода си среща на върха по въпросите на търговията и технологиите, и двете страни ще се стремят да покажат как две от най-големите демокрации в света работят ръка за ръка по всички въпроси – от изкуствения интелект до технологиите за опазване на климата.
Въпреки това под повърхността продължаващото напрежение – особено във връзка с трудни търговски спорове като предстоящата такса на Европейския съюз върху чуждестранните предприятия, които продават своите въглеродно интензивни стоки в рамките на блока от 27 държави – ще засенчи това, което Брюксел и Ню Делхи искат да представят като среща на партньори със сходно мислене.
В Съвета по търговия и технологии ЕС-Индия участват някои от най-известните индийски политици, сред които Субрахманям Джайшанкар, министър на външните работи на страната, и Пиюш Гоял, министър на търговията, с колеги от Комисията като заместник-председателите Маргрете Вестагер и Валдис Домбровскис, съобщава „Политико“.
„Европейският съюз и Индия са решени да задълбочат партньорството си и да използват силните си страни, за да ускорят разработването и внедряването на най-съвременни цифрови технологии, които ще бъдат от полза и за двете общества и ще насърчат глобалния напредък“, се казва в проект на комюнике за предстоящата среща на върха.
Индия – новият най-голям доставчик на петролни продукти за Европа?
И все пак разговорите с представители на Комисията и Индия, всички от които говориха пред „Политико“ при условие за анонимност, за да обсъдят позициите на всяка от страните, разкриват вероятни трудности в отношенията, които са затънали в напрегнати търговски преговори и различия в подхода към технологичните предизвикателства като глобалните стандарти за телекомуникации и докъде трябва да стигнат правителствата в регулирането на изкуствения интелект и данните.
Голяма част от това напрежение е свързано с предстоящия механизъм на ЕС за коригиране на въглеродните емисии по границите – граничен данък, който влиза в сила през 2026 г. и според който вносителите, включително тези от Индия, ще трябва да плащат такса, еквивалентна на цената на въглеродните емисии, плащана от техните европейски конкуренти, които са част от схемата за търговия с въглеродни емисии на блока.

За Ню Делхи тези допълнителни разходи представляват нелоялна търговска практика, особено за развиваща се страна, чието население от 1,4 милиарда души не е толкова богато, колкото 450-те милиона жители на ЕС. Европейските дипломатиотхвърлиха тези твърдения, като уточниха, че промяната на граничния данък върху въглеродните емисии е червена линия за Брюксел и че служители на Комисията ще обяснят на индийските си колеги във вторник, че данъкът ще остане.
Друг търговски казус е справянето с изискванията за устойчивост, които ЕС иска Индия да спазва. Тези изисквания се обсъждат в рамките на отделни преговори за свободна търговия между Брюксел и Ню Делхи, но има риск да засенчат част от дискусията за климатичните емисии в рамките на Съвета по търговия и технологии. Търговските преговори все още са в сравнително ранна фаза, въпреки че последният кръг „позволи по-динамичен подход между двете страни“, заяви говорител на Комисията.
Чисти технологии, стандарти и „GovTech“
Все пак предстоящата среща на върха ЕС-Индия няма да бъде посветена само на търговските спорове.
Двете страни ще очертаят също така съгласувани усилия за работа по глобални стандарти за изкуствен интелект, ще координират предстоящите инвестиции в съответните си полупроводникови индустрии и ще обменят експертен опит в областта на чистите технологии, като например тези, свързани с управлението на отпадъците и производството на електрически автомобили, се посочва в проекта на комюнике.
Целта на Брюксел е да насочи Ню Делхи към нарастващия консенсус на Запада за създаване на глобални цифрови и технологични стандарти за всичко – от телекомуникационно оборудване от следващо поколение до начините за разработване на т.нар. квантови компютърни технологии. Това би помогнало на ЕС и Индия да представят единен фронт срещу отделните усилия на Китай да прокара собствена гледна точка за това как да се развиват тези международни стандарти.
Досега Индия избягваше да взема страна по много от тези въпроси, въпреки че има свои собствени геополитически и икономически напрежения с Китай.
От страна на Ню Делхи се очаква официалните лица да се застъпят за така наречения „India Stack“, или подкрепяните от правителството отворени цифрови платформи, които позволяват на стотици милиони местни жители да имат достъп до правителствени цифрови услуги и частни онлайн продукти – всичко това чрез няколко движения на смартфоните им.
Държавните служители и ръководителите на индустрията в страната разглеждат тези платформи като реална алтернатива на платформите, предлагани от Google и Meta, и те са в основата на начина, по който най-многолюдната страна в света се позиционира като глобален дигитален играч.
Макар че много от тези платформи не са собственост на Индия, правителството на страната се опитва да изнесе тези услуги, известни като „GovTech“, в други страни от глобалния Юг – нещо, което Брюксел е готов да подкрепи, както и да предложи собствения си технически опит, за да гарантира, че подобно разширяване отговаря на най-строгите стандарти за киберсигурност.
„Индийският стек се разраства масово“, казва Дивидж Джоши, изследовател от Университетския колеж в Лондон, който специализира в областта на индийските цифрови платформи и управление. „Индия иска да популяризира това сред широкия свят.“