В Германия започна строителството на най-голямата плаваща слънчева електроцентрала в страната, предаде ДПА. Тя е разположена в езеро в източната част, което някога е било открита мина за лигнитни въглища.
Разпростираща се върху 16 хектара, плаващата фотоволтаична централа близо до град Котбус е най-голямото подобно съоръжение в Германия и едно от най-големите в Европа, според оператора на проекта, местната Leag и разработчика EP New Energies. Плаваща фотоволтаичната централа ще бъде пусната в германско езеро

Очаква се новата мощност да влезе в експлоатация през втората половина на 2024 г., като част от климатичния преход на икономиката на историческата област Лужица, чийто най-голям град е именно Котбус.
Очаква се централата да генерира около 29 000 MWh електроенергия годишно, достатъчно за захранване на 8250 домакинства.
Около 51 000 слънчеви модула са монтирани на почти 1900 плаващи в езерото платформи.
Дейностите по наводняването на някогашната въглищна мина започна през 2019 г. Обектът трябва да се превърне в най-голямото изкуствено вътрешно езеро в Германия в рамките на десетилетие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Израелска енергийна компания ще вложи 300 милиона евро в Румъния
За милиарди: Китайска компания строи най-големия завод за соларни панели в света
Корейци влагат 2,5 милиарда долара в заводи за соларни панели в САЩ

Даваме „зелена светлина“ на още 127 млн. лв. за българските фирми. Както обещахме, в рамките на мандата на Служебния кабинет, отваряме и новата програма „Конкурентоспособност“, която ще има няколко процедури за общо 3 млрд. лв. Това са пари за българските микро-, малки и средни предприятия, но и за големите. Вече публикувахме за обществено обсъждане първата от тези процедури – 127 млн. лв. за разработване на иновации в родните предприятия. Това коментира министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по повод публикуваната за обществено обсъждане късно снощи процедура „Разработване на иновации в предприятията“ от новата Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) 2021-2027.
Подкрепа могат да получат например иновации, свързани с изкуствения интелект и повишаването на промишления капацитет в усвояване на изкуствения интелект, с облачни изчисления (Big Data, Grid and Cloud Technologies), с комуникационни мрежи, включително безжични сензорни мрежи и безжична комуникация или управление, посочи още Пулев. По думите му, ще се насърчават иновации, свързани със стартирането на серийно производство на български автономни роботи и системи и внедряването им в промишлеността и в сектори с дългосрочен дефицит на кадри като земеделие, хигиенни дейности и др.
Още: Общо 562 фирми подадоха проекти за изграждане на ВЕИ системи по ПВУ
Пулев уточни, че безвъзмездната финансова помощ, която могат да получат родните фирми, ще бъде между 50 000 лв. и 500 000 лв., като съфинансирането ще бъде до 60%.

Органът, който управлява програмата – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа (МИР), публикува документите за обществено обсъждане, като напомня, че парите са допустими за кандидатстване от микро-, малки и средни предприятия, но и от големи компании, включително такива с до 499 души персонал, ако са в сътрудничество с малки и средни предприятия.
По мярката ще могат да кандидатстват компании от различни икономически сектори, като проектите им трябва да са в някоя от петте тематични области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация – „Информатика и ИКТ“, „Мехатроника и микроелектроника“, „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“, „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ и „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“.
Допустими за финансиране ще бъдат и нови решения в биотехнологиите и здравословния начин на живот, водород-базирани технологии и използването на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита. Средства ще се отпускат още за иновации и дигитализация на културни и творчески индустрии като медии, библиотеки, сценични и визуални изкуства и др. Допустимите разходи ще включват и наемане на квалифицирани специалисти, учени, технологични специалисти и др. Важен елемент в мярката е възможността предприятията да заявят защита на индустриалната собственост, като разходите, свързани с този процес, ще се поемат от програмата.
Предложения и коментари могат да се подават в срок до 23.05.2023 г. (включително) единствено в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ, раздел „Европейски фондове при споделено управление (2021-2027)“, „Процедури за обществено обсъждане“ – https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoPublicDiscussion/0a5a4290-5c65-42e6-a86a-9eff0d362875 .
Другите две процедури, които предстои да стартират до края на годината, са за внедряване на иновации с бюджет 293 млн. лв. и за семейни компании и фирми от творчески индустрии с бюджет 117 млн. лв.
 
 

Брутният вътрешен продукт на България нараства с 2% годишно. Това е най-бавният растеж за изминалите две години.
Още: България отчете най-бавния растеж на БВП за последните години
В същото време очакванията за темпа на румънската икономика са сред най-високите в Европа.
Очаква ли ни рецесия в следващите месеци? Икономисти дават нееднозначни отговори.
„Това, което се случва в САЩ, се случва почти веднага в Европа и България, така че е много вероятно да видим рецесия и в Европа, която по принцип е по-мудна, по-консервативна, респективно повече изложена на рискове. Постепенно икономиката ще се превърне в по-голям приоритет, отколкото е инфлацията“, коментира пред БНТ финансистът Димитър Георгиев.
Още: Годишната инфлация се забави до 11.6%
Икономистът Владимир Сиркаров отбелязва: „Може да очакваме понижаване на икономическия растеж – забавяне, което ще е в диапазона между 1 и 1.8%. Най-вероятно ЕЦБ няма да е толкова агресивна в повишаването на основните лихви. На макро ниво забавянето на икономиката води и до позитивни ефекти и връщане към нормалното. Връщане към едни по-здрави фундаменти, за да може оттук-насетне, през 24, 25 г. да наблюдаваме устойчиво икономическо развитие.“

„Когато има ограничено потребление съответно няма да има нужда от такова голямо производство и износ и всичко свързано с тази верига, което ще охлади растежа на икономиката“, посочва кредитният анализатор Иван Стойков.
И допълва: „Освен инфлацията и повишаването на лихвите, промени в икономически показатели като БВП, кривата на доходността, цените на имотите и ресурсите за производство могат да сигнализират за забавяне в икономиката, което евентуално да доведе до рецесия. Например освен че инфлацията повишава цените на имотите, строителните материали допълнително оскъпяват жилищата. 
Самите те като фактор, суровините, когато те поскъпват – тогава може да търсим сигналите за наближаваща рецесия.“
 
 

Необслужваните вземания по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, нарастват в номинално изражение с 10.8% на годишна база до общо 319.9 млн. лева, сочат данните на Българската народна банка към края на първото тримесечие на тази година. Това представлява увеличение от 31.3 млн. лева същия период на миналата 2022 година. Спрямо края на 2022 година необслужваните вземания нарастват с 5.7% или 17.2 млн. лева.
Въпреки номиналното увеличение на необслужваните вземания, делът им спрямо общия размер на всички така наречени бързи кредити се понижава, като към края на първото тримесечие на тази година възлиза на 6.9%. Година по-рано делът на лошите бързи заеми бе 7.4%. Номиналният размер на необслужваните вземания към края на този март остава под пиковете от средата на миналата година, когато сумата бе достигнала близо 348 млн. лева.
Общият размер на вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, нарастват с 18.8% на годишна база или 733 млн. лева до 4.64 млрд. лева към края на месец март тази година. Преди година сумата по вземанията бе 3.9 млрд. лева. Спрямо края на 2022 година пък увеличението достига 4.8% или 212.7 млн. лева.
Изтеглихме бързи кредити за 725 млн. лева през миналата година
Трябва да се отбележи, че върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 93.1 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 100.4 млн. лв. (в т.ч. 17.4 млн. лв. през първото тримесечие на 2023 г.), а закупените – 7.3 млн. лв. (в т.ч. 0.3 млн. лв. през първото тримесечие на 2023 г.).

В матуритетната структура на вземанията преобладават кредитите над 5 години, които са 2.072 млрд. лв. в края март 2023 година. Те нарастват с 26.5% (433.8 млн. лв.) спрямо края на март 2022 г. и с 5.2% (102.4 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2022 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 41.9% в края на март 2022 г. до 44.7% в края на същия месец на 2023 година.
В края на първото тримесечие на 2023 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 966.3 млн. лева. Те нарастват с 9% (79.9 млн. лв.) на годишна база и със 7% (63.1 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2022 година, сочат данните на БНБ.
Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 1.281 млрд. лв. в края на март 2023 г., като нарастват със 17.2% (188.1 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2022 г. и с 2.4% (30 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2022 година.
В края на март 2023 г. вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД нарастват на годишна база с 18.6% (510.2 млн. лв.) до 3.252 млрд. лева. Спрямо края на декември 2022 г. те се увеличават с 4.6% (142 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 71.1% в края на март 2022 г. до 71% в края на същия месец на 2023 година. Вземанията по кредити от сектор Нефинансови предприятия са 1.183 млрд. лв. към края на първото тримесечие на 2023 година. Те се увеличават с 16.8% (170.5 млн. лв.) в сравнение с края на март 2022 г. и с 5.4% (61 млн. лв.) спрямо края на декември 2022 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 26.2% в края на март 2022 г. до 25.8% в края на същия месец на 2023 година.
Жилищното кредитиране продължава да чупи рекорди въпреки охлаждането на имотния пазар
В структурата на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД преобладават потребителските кредити, които са 3.130 млрд. лв. в края на първото тримесечие на 2023 година. Те се увеличават с 19.6% (512.9 млн. лв.) на годишна база и с 4.6% (138 млн. лв.) спрямо края на декември 2022 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД нараства от 95.4% към края на март 2022 г. до 96.2% към края на същия месец на 2023 година.
Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие на 2023 г. е 32.3 млн. лв. Те намаляват с 4.6% (1.5 млн. лв.) в сравнение с края на март 2022 година, а се увеличават с 1.6% (0.5 млн. лв.) спрямо декември 2022 г. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор Домакинства и НТООД намалява от 1.2% в края на март 2022 г. до 1% в края на същия месец на 2023 година.
Другите кредити са общо 90 млн. лв. в края на март 2023 г. Те намаляват с 1.3% (1.2 млн. лв.) в сравнение с края на март 2022 година, а се увеличават с 4.1% (3.6 млн. лв.) спрямо края на декември 2022 година. Относителният им дял намалява от 3.3% в края на март 2022 г. до 2.8% в края на същия месец на 2023 година.
Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити