Намаляващата раждаемост е основен проблем за някои от най-големите икономики в Азия. Правителствата в региона изразходват стотици милиарди долари, за да обърнат тенденцията. Но дали това ще даде резултат?
През 90-те години на миналия век Япония започна да въвежда политики за насърчаване на двойките да имат повече деца. Южна Корея започна да прави същото през 2000 г., а първата политика на Сингапур по отношение на раждаемостта датира от 1987 година. Китай, чието население намалява за първи път от 60 години насам, наскоро се присъедини също към клуба.
Макар че е трудно да се определи колко точно са стрували тези политики, президентът на Южна Корея Юн Сук-йол наскоро заяви, че страната му е похарчила повече от 200 млрд. долара през последните 16 години в опити за увеличаване на населението. Въпреки това миналата година Южна Корея счупи собствения си рекорд за най-ниска раждаемост в света, като средният брой очаквани бебета на една жена спадна до 0,78.
В съседна Япония, където миналата година ражданията бяха рекордно ниски, по-малко от 800 000, министър-председателят Фумио Кишида обеща да удвои бюджета от 10 трлн. йени (74,7 млрд. долара) за политики, свързани с децата, което е малко над 2% от брутния вътрешен продукт на страната.
В световен мащаб, макар че има повече държави, които се опитват да намалят раждаемостта, броят на държавите, които искат да увеличат раждаемостта, се е увеличил повече от три пъти от 1976 г. насам, според последния доклад на ООН.
И така, защо тези правителства искат да увеличат населението си?
Казано по-просто, наличието на по-голямо население, което може да работи и да произвежда повече стоки и услуги, води до по-висок икономически растеж. И макар че по-голямото население може да означава по-високи разходи за правителствата, то може да доведе и до по-големи данъчни приходи.
Балканите остават без хора
Освен това много азиатски държави застаряват бързо. Япония е начело с близо 30% от населението си, което вече е на възраст над 65 години, а някои други страни в региона също не изостават от негативната тенденция. 
Сравнете това с Индия, която току-що изпревари Китай като най-многолюдната държава в света. Повече от една четвърт от населението на страната е на възраст между 10 и 20 години, което дава на икономиката ѝ огромен потенциал за растеж. А когато делът на населението в трудоспособна възраст намалява, разходите и тежестта от грижите за нетрудоспособното население нарастват.
„Отрицателният прираст на населението оказва влияние върху икономиката, а в комбинация със застаряващото население те няма да могат да си позволят да издържат възрастните хора“, казва Сюджиан Пенг от университета „Виктория“.

Застаряването на населението е основен проблем в повечето развити икономики по света;
Снимка: iStock
Мъск: Правете повече деца, иначе цивилизацията ще се разпадне
Повечето от мерките за повишаване на раждаемостта в региона са сходни: плащания за новите родители, субсидирано или безплатно образование, допълнителни детски градини, данъчни стимули и удължаване на родителския отпуск.
Дали обаче тези мерки дават резултат?
Данните за последните няколко десетилетия от Япония, Южна Корея и Сингапур показват, че опитите за увеличаване на броя на населението са имали много малко въздействие. Японското министерство на финансите публикува проучване, в което се посочва, че политиките са неуспешни. Това е и мнението, което Организацията на обединените нации споделя. 
Застаряването на населението е пагубно за кредитните рейтинги на държавите
„От историята знаем, че видовете политики, които наричаме демографско инженерство, при които се опитват да стимулират жените да раждат повече деца, просто не работят“, заявява Алана Армитаж от Фонда на ООН за населението. „Трябва да разберем основните причини, поради които жените не раждат деца, а те често са свързани с невъзможността на жените да съчетават професионалния и семейния си живот“, добавя тя. 
Според Пенг обаче в скандинавските страни политиките за раждаемост работят по-добре, отколкото в Азия. „Основната причина е, че те имат добра социална система и разходите за отглеждане на деца са по-евтини. Равенството между половете при тях също е много по-балансирано, отколкото в азиатските страни.“ Азиатските страни се класират по-ниско в сравнение с тях в доклада на Световния икономически форум за глобалното неравенство между половете.
Съществуват и сериозни въпроси относно начина на финансиране на тези скъпи мерки, особено в Япония, която е най-задлъжнялата развита икономика в света (258% дълг спрямо БВП). Вариантите, които се разглеждат в Япония, включват продажба на повече държавни облигации, което означава увеличаване на дълга, повишаване на данъка върху продажбите или увеличаване на социалноосигурителните вноски.
Първият вариант увеличава финансовото бреме върху бъдещите поколения, докато другите два ще засегнат вече изпитващите затруднения работници, което може да ги убеди да имат по-малко деца.
Кои европейски държави дават парични бонуси на гражданите си, за да имат деца?
Но Антонио Фатас, професор по икономика в INSEAD, казва, че независимо от това дали тези политики работят, трябва да се инвестират в тях. „Раждаемостта не се е увеличила, но какво ще стане, ако подкрепата беше по-малка? Резултатите щяха да са дори по-ниски“, казва той.
Правителствата инвестират и в други области, за да подготвят икономиките си за намаляването на населението. „Китай инвестира в технологии и иновации, за да компенсира намаляването на работната сила, с цел да смекчи негативното въздействие на намаляващото население“, каза Пенг. Освен това, макар и да остава непопулярна мярка в страни като Япония и Южна Корея, законодателите обсъждат промяна на имиграционните си правила, за да се опитат да привлекат по-млади работници от чужбина.
НСИ: Раждаемостта в България не е достатъчна за възпроизводство на населението
„В световен мащаб раждаемостта спада, така че ще бъде надпревара за привличане на млади хора, които да дойдат и да работят във вашата страна“, добавя Пенг. Независимо от това дали парите са добре похарчени за политиките по отношение на раждаемостта, тези правителства изглежда нямат друг избор.
Източник: BBC