Без споразумение в Тристранния съвет за работата на ТЕЛК комисиите

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по Проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, предава БТА.
Проектът за промени в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза предвижда към всяка държавна или общинска болница да се разкрие поне една ТЕЛК. Заложено е увеличаване на комисиите от 70 на 150. Освен това в нея да работят лекари от болницата и документите на пациентите да се разглеждат на случаен принцип, както и това да става неприсъствено за болните хора. Експертите в комисиите също ще получат задължението да уведомяват по-добре пациентите за движението на документите, включително по електронен път.
Промените целят да се реши проблемът със забавяне на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност и степен на увреждане, осъществявана от ТЕЛК.

Вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров заяви, че идеята на поправките е не да се решат всички проблеми, а да се направи опит да ускорят процедурите. „Това, което е предложено, се концентрира върху принципите, които в момента работят“, заяви той и добави, че се цели правилата да се спазват от всички комисии.
По думите на Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) статутът на ТЕЛК какъвто е, „просто трябва да бъде премахнат“. „Тук ни се предлага нещо кардинално противоположно“, заяви той и определи ТЕЛК като „универсален ключ“ за социални придобивки.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара (БСК) заяви, че организацията подкрепя направените предложения и изрази притеснение дали общинските болници ще имат капацитет да се справят със задълженията, които им вменява проектът на постановление.
Михаела Михайлова заяви, че Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепя направените промени. От организацията предлагат да се изготви програма за контрол на лекарските комисии в дългосрочен план.

От КНСБ определиха предложенията като стъпки в положителна насока, които ще доведат до подобряване на медицинската експертиза и на комисиите, на които тя е възложена. Синдикатът споделя притесненията за капацитета на общинските болници.
След като представи притесненията на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Ася Гонева заяви, че синдикатът се въздържа от подкрепа. „Имаме сериозни притеснения, че добрите намерения, които са в посока да създадат условия хората да не чакат с месеци и години произнасянето на специализираните комисии, могат да останат само на хартия заради това, че всички сме наясно с кадровото обезпечение на системата“, отбеляза тя. По думите ѝ в над 60 страници мотиви никъде не е отбелязано как се гарантира обективността за документацията, по която ще се произнасят комисиите. „Не видяхме как се проследява отговорността по веригата от медицински лица, които предлагат, подготвят и обезпечават целия комплект от документи“, заяви Гонева.
Вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Иоанис Партениотис заяви подкрепа за предложенията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Край на корупцията: Експертизата в ТЕЛК става електронна и анонимна
Как ще се изплащат пенсиите при забавени ТЕЛК-решения?
Последен ден за обезщетения по ТЕЛК пенсии, предупреждение за винетките

Най-честите нарушения в строителството са за безопасни условия на труд

Инспекторите по труда извършиха в края на месец април 2023 г. общо 990 проверки на строителни обекти на територията на цялата страна. Кампанията беше част от Европейската седмица на действието, организирана от Европейския орган по труда (ЕОТ). От своя страна Инспекцията по труда посвети кампанията на 28 април – Световния ден за безопасност и здраве при работа, съобщиха от Инспекцията.
Констатирани при проверките са общо 5171 бр. нарушения на нормите на трудовото законодателство. От тях 3649 бр. са нарушенията, свързани със здравословните и безопасни условия на труд. Нарушенията по осъществяването на трудовите правоотношения – по възникването, изпълнението и прекратяването им, по заплащането на труда, почивките и отпуските и други, са 1513 бр.
За отстраняване на констатираните нарушения са приложени общо 4968 бр. принудителни административни мерки. Спрени от експлоатация са 84 обекта, работни места, машини и съоръжения, застрашаващи живота и здравето на работещите. За някои от установените нарушения е потърсена административнонаказателна отговорност, като са съставени 324 бр. актове.
По време на кампанията са установени 139 лица без сключени трудови договори. Инспекцията по труда традиционно планира специална мярка, гарантираща засилен целогодишен контрол при извършване на строително-монтажни работи, като особено активен е той в периода април – октомври.
Депутатите решиха трудовата книжка да стане електронна
Предвид увеличения трудов травматизъм е засилен превантивният контрол от инспекторите по труда по време на проверки в предприятия, за които има задължително изискване към работещите да са преминали специфично обучение за квалификация или правоспособност. Това изискване засяга полагащите труд в строителството, в добивната промишленост (включително дърводобив) и в преработваща промишленост (включително металургия).
Анализът от контролната дейност показва, че в голямата си част трудовите злополуки са напълно предотвратими. Причините, довели до тях, са идентични и най-често са свързани с пренебрегване на правилата за безопасност, неосъществен ефективен контрол или недооценяване на рисковете на конкретните работни места.
Инспекцията по труда напомня, че законодателят е вменил на работодателя цялата отговорност по осигуряването на безопасност и здраве при работа, както и създаването на организация за упражняване на постоянен ефективен контрол за спазването на въведените мерки за минимизиране на рисковете. Работникът, от своя страна, следва стриктно да спазва наложените правила, за да се избегнат инциденти на работното място.
Работниците трябва да имат предвид, че работата без трудов договор възпрепятства възможността им при настъпил трудов инцидент да се възползват от задължителната в сектор „Строителство“ застраховка „Трудова злополука“, както и да претендират за неизплатени възнаграждения.

Специален софтуер, разработен от Инспекцията по труда, помага на работниците и служители да проверят каква е вероятността полаганият от тях труд или част от него да е недеклариран, както и да получат насоки как да реагират. Софтуерът представлява въпросник, който оценява риска от недеклариран труд в различните му направления – работа без трудов договор или при фиктивни условия, нерегламентирани плащания, застрашени ли са животът и здравето на работещите и др.

Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат

Търговците на дребно у нас очакват продажните цени да се увеличават през идните три месеца. Подобни са очакванията и на мениджърите в сферата на услугите, докато представителите на строителството и промишлеността очакват продажните цени в техните сектори да останат без промяна. Това става ясно от бизнес анкетата на Националния статистически институт за месец май тази година.
Според данните, общият показател на бизнес климата у нас се покачва с 4.0 пункта спрямо предходния месец април, като ръст на показателя е регистриран във всички наблюдавани сектори – промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги.
Промишленост
Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ се повишава с 1.9 пункта, което се дължи на позитивните оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Подобряват се и прогнозите им за производствената активност през следващите три месеца.
Основните фактори, ограничаващи дейността в сектора остават несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, посочени съответно от 51.8 и 33.4% от предприятията.
Относно продажните цени в промишлеността очакванията на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Строителство
През май съставният показател „бизнес климат в строителството“ нараства с 8.4 пункта в резултат на по-оптимистичните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Мненията им за строителната активност през последните три месеца, както и очакванията им за следващите три месеца също са позитивни.
Цените на имотите вървят надолу и в България – трупат се нови данни
Основните пречки за развитието на бизнеса продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда, цените на материалите и недостига на работна сила, като през последния месец се наблюдава намаление на негативното влияние на първите два фактора.
По отношение на продажните цени мениджърите предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Търговия на дребно
Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се увеличава с 4.7 пункта, което се дължи на подобрените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им както за обема на продажбите, така и за поръчките към доставчиците през следващите три месеца са също по-позитивни.
Какво се случва с цените на храните по света?
Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават основните проблеми за дейността на предприятията. През последния месец нараства отрицателното въздействие на фактора „недостиг на работна сила“, който измества на четвърто място затрудненията, свързани с недостатъчното търсене.
Очакванията на търговците на дребно относно продажните цени през следващите три месеца са в посока на увеличение.
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС
Услуги
През май съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се покачва с 3.2 пункта в резултат на благоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. По отношение на търсенето на услуги настоящата тенденция се оценява като леко подобрена, като и очакванията за следващите три месеца са оптимистични.
Брашното и някои зеленчуци поскъпват, но цените като цяло бележат спад
Най-сериозните затруднения за развитието на бизнеса продължават да бъдат несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша.
В сравнение с април нараства делът на мениджърите, които предвиждат продажните цени в сектора да се повишат през следващите три месеца. 
Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове

Депутат от Варна: Пладнешки обир! За 400 млн. лв. няма налице нищо за стратегическото „Пристанище – Варна“ и неговите терминали

Нито метър от удълбочаването на Варненското езеро за 400 милиона лева не е стигнал до държавното “Пристанище Варна“. За това алармира народният …

Тристранният съвет се произнесе за преизчисляването на пенсиите

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не одобри двата законопроекта на парламентарната група на „БСП за България“ за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Единият от тях предвижда две промени. С едната се предлага пенсиите, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, да се преизчислят от 1 юли 2023 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж. С другата – пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2000 г., включително, да се преизчислят от 1 юли, като индивидуалният коефициент се умножи по средномесечния осигурителен доход за 2021 г., след което размерът на пенсиите да се определи при условията и по реда на чл. 79, 75 и 79.
Какво ще стане с пенсиите, ако до 10 юни няма приет бюджет?
Социалните партньори не постигнаха съгласие и по другия законопроект за изменение в КСО. С него се предлага размерът на обезщетението при отглеждане на дете до двегодишна възраст да бъде обвързан с размера на минималната работна заплата. В мотивите се посочва, че целта е трайно уреждане в законодателството на размера на обезщетението, съобразено с икономическата динамика в страната.  Вносителите уточняват, че за 2023 г. предвиденото обезщетение е 710 лв, въпреки че за 2023 г. МРЗ е 780 лв.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не подкрепи законопроекта за пенсиите. Техен представител коментира, че предложението относно пенсиите противоречи на Закона за публичните финанси. Законопроекта предполага увеличаване на разходите за пенсии, без да е посочено откъде ще дойдат средствата, считат още от асоциацията.
От Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Съюза за стопанска инициатива също не подкрепиха законопроекта за пенсиите.
Още: Работодатели се обявиха против ново повишение на пенсиите
Считаме, че „швейцарското правило“ е добро решение, заяви Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). По повод предложението на „БСП за България“ тя каза, че има притеснения, че някоя „подобна щуротия“ ще мине през парламента.
В предложения законопроект се предлага пенсиите да бъдат преизчислявани с тежест на стажа на всички с коефициент 1,35. Считаме, че това предложение е правилно, но отчитаме, че има разминаване, коментира Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“. В мотивите виждаме ясно посочено за кой стаж се отнася, докато в законопроекта не става много ясно, поясни той.
Преизчислението на пенсиите по начина, по който си го представят определени политически сили, не може и не следва да решава проблеми в пенсионната система, коментира вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров. По думите му с предложението на „БСП за България“ за преизчисление на пенсиите се създава диспропорция в системата. Въздържаме се от подкрепа на този законопроект, заяви Лазаров. Той припомни, че от 1 юли се предвижда увеличение с 12 на сто на пенсиите по т.нар. „швейцарско правило“.

От бизнеса изразиха несъгласие и с  предложението на „БСП за България“ за обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст. От БТПП подчертаха, че социалните плащания не трябва да бъдат обвързани с минималната работна заплата.
С  възклицание от три „Не“ Ася Гонева изрази мнението на КНСБ по законопроекта за промени в КСО. Не поддържаме  законопроекта, казаха и от КТ „Подкрепа“.
По думите на министър Лазаров само с обезщетението за отглеждане на малко дете демографска криза не може да се пребори. 

Швейцарските социалдемократи искат значително свиване на активите на UBS

Швейцарската социалдемократическа партия, която е втората парламентарна сила в страната, предлага активите на банка UBS да бъдат драматично намалени, пише в. Aargauer Zeitung, цитиран от Reuters.
„Балансите на банката, след като тя пое изпитващата трудности Credit Suisse, възлизат на около 1,5 трлн. швейцарски франка, или 2 пъти повече от икономиката на страната. Това създава определени рискове, тъй като банката е подкрепяна от ясни държавни гаранции“, посочва депутатката Самира Марти пред изданието.

С оглед на намаляването на тези рискове социалдемократите ще предложат активите на UBS да бъдат ограничени до половината от размера на швейцарската икономика, която през 2022 г. възлизаше на 771 млрд. франка.
Ако предложението бъде одобрено, UBS ще трябва да се свие до 1/4 от сегашния си размер, отбелязва Aargauer Zeitung. „Това би било драстично свиване, но от гледна точка на данъкоплатците е крайно необходимо“, отбелязва Марти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК с ключова стъпка за придобиването на Credit Suisse от UBS
Как се отрази на Швейцария спешното спасяване на Credit Suisse?

Колко ще загуби UBS от придобиването на Credi Suisse?
UBS дава приоритет на интегрирането на Credit Suisse

TotalEnergies удължи с 20 години добива на петрол от находище край Нигерия

Френската енергийна корпорация TotalEnergies обяви, че с още 20 години е продължен лицензът ѝ за добив на петрол от голямо находище, разположено край бреговете на Нигерия, предаде ДПА.
Находището OML 130, което се намира под океанското дъно, на около 150 км от брега, включва петролните полета „Акпо“ и „Егина“.
Към OML 130 е включено и още едно петролно поле, което предстои да бъде разработено.

Дъщерната компания на френския енергиен гигант – TotalEnergies Upstream Nigeria Limited, притежава права върху 24% от добивите от петролното находище. Тя го разработва заедно с компаниите China National Offshore Oil Corp – CNOOC – 45% от находището, South Atlantic Petroleum – Sapetro – 15% и Prime 130 – 16%.
В консорциума участва и корпорацията Nigerian National Petroleum Company, която e концесионер на петролното находище, отбелязва ДПА.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Енергиен гигант разпродава бензиностанциите си в Европа
Нигерия обеща да подкрепи мерките на ОПЕК, щом възстанови добива на нефт
Изход от кризата: Европа търси газ и от Африка

Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март

Брутният външен дълг (частен и публичен) нараства с 9.4% на годишна база до 45.26 млрд. евро към края на месец март тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 3.89 млрд. евро спрямо края на март миналата година, когато брутният външен дълг е възлизал на 41.37 млрд. евро.
Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 50.1% от брутния вътрешен продукт на България, спрямо 48.9% от БВП преди година.

В края на март 2023 г. краткосрочните задължения са 8.536 млрд. евро (18.9% от брутния дълг, 9.4% от БВП) и се увеличават с 1.250 млрд. евро (17.2%) спрямо март 2022 г. (7.285 млрд. евро, 17.6% от дълга, 8.6% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.730 млрд. евро (81.1% от брутния дълг, 40.7% от БВП), като се повишават с 2.645 млрд. евро (7.8%) спрямо края на март 2022 г. (34.085 млрд. евро, 82.4% от дълга, 40.3% от БВП), сочат данните на БНБ.
Към края на март 2023 г. 27.066 млрд. евро (59.8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79.3% от брутните външни задължения, при 79.6% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март 2023 г. е 9.629 млрд. евро (10.7% от БВП). Спрямо края на март 2022 г. (7.571 млрд. евро, 9% от БВП) той нараства с 2.057 млрд. евро (27.2%). Външните задължения на Централната банка са 2.012 млрд. евро (2.2% от БВП). Те се повишават със 74.2 млн. евро (3.8%) спрямо края на март 2022 г. (1.938 млрд. евро, 2.3% от БВП).
Дългът на подсектор „Централно управление“ нарасна до 40 млрд. лева към края на януари
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6.504 млрд. евро (7.2% от БВП). Те се увеличават с 1.408 млрд. евро (27.6%) спрямо края на март 2022 г. (5.096 млрд. евро, 6% от БВП).
Външните задължения на Други сектори са 12.410 млрд. евро (13.7% от БВП). Те намаляват с 203.1 млн. евро (1.6%) спрямо същия месец на миналата година (12.613 млрд. евро, 14.9% от БВП).
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.709 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на март 2023 г., което е с 558.6 млн. евро (3.9%) повече спрямо края на март 2022 г. (14.151 млрд. евро, 16.7% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.5% към края на март 2023 г., при 34.2% година по-рано.
България успешно изплати сериозна дългова емисия облигации