Продължава поскъпването на цигарите, като само за последния месец са увеличили цената си с 1,5%, което за кутия, струваща средно 5 лв., е повишение с около 7 ст. Прогнозата за тютюневите изделия е да продължават да поскъпват заради въведените по-високи акцизни ставки, които влязоха в сила от март.
През първото тримесечие на 2023 г. средната работна заплата нарасна номинално със 17,3% на годишна база. Този темп беше близък до отчетения през последното тримесечие на 2022 г., пише в месечния обзор на МФ.
Най-значително нарастване на заплатите беше отчетено в производство и разпределение на електроенергия (26,9%), транспорт (25,2%) и строителство (20,5%). В условията на забавяне на темпа на инфлация, реалният растеж на доходите от труд се ускори до 3,4% на годишна база. Последният беше в съответствие с по-благоприятните оценки на потребителите за настоящото и очакваното им финансово състояние.

Месечната инфлация според ХИПЦ през април беше 0,5%, като сезонните фактори имаха водещо влияние за ценовата динамика през месеца. Цените на услугите нараснаха с 1,2% спрямо март и имаха най-голям принос за ръста на общия индекс. Около великденските празници билетите за международни полети поскъпнаха с почти 54%, а услугите по настаняване – с 2,4%.
Цените на неенергийните промишлени стоки се повишиха средно с 1%, след като тези на облекло и обувки нараснаха с 5% в началото на пролетно-летния сезон. От друга страна, за трети пореден месец енергийните стоки поевтиняха – с 1,3%, главно по линия на по-ниските цени на моторните горива. При цените на храните беше отчетен минимален ръст в цените от 0,1%.
Данните от Наблюдението на работната сила показаха, че възстановяването на пазара на труда, наблюдавано през 2022 г., продължава с добри темпове и през първите 3 месеца на 2023 г., пише bTV. Заетите (15-64 г.) отбелязаха годишен ръст от 1,7%, а коефициентът на заетост беше 70.4%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цигарите поскъпват от 1 март. Как се променят цените?
От Брюксел ще искат 100% увеличение на акциза на цигарите от 2025 г.
Средната заплата в България продължава да нараства. Колко достигна размерът ѝ?

Програма „Лято 2023“ се провежда от началото месец юни 2023 г. до края на месец август 2023 г. Нейната цел е да се осъществи всеобхватен контрол по спазване изискванията на Закона за туризма и осигуряване на оптимална защита на интересите на потребителите при предоставянето на туристически услуги през летния сезон, обявиха от министерството на туризма.
Част от акцентите по Програмата към настоящия момент са проверки на:
– морските плажове – следи се за спазване на задълженията на стопаните им, които са уредени в приложимата законова уредба и договорите за концесия и наем. Проверките на плажните ивици ще бъдат редовни и извънредни, както и по постъпили сигнали и ще са ежедневни през целия сезон и по цялото Черноморие. Проверките ще обхващат всички морски плажове, а тези, на които са установявани чести нарушения, ще бъдат под специален мониторинг.

– места за настаняване с определена категория 3, 4 и 5 звезди
– прилежащите заведения за хранене и развлечения
В хода на проверките освен спазването на изискванията на Закона за туризма се следи, събира и анализира информация с цел преценка дали потребителите получават пълна, вярна информация, която по начина на представяне не е заблуждаваща.
Преди или в хода на извършваните проверки на туристическите обекти се проверяват и сайтовете им, или налични данни за тях в интернет пространството. При преглед на информацията на сайтове потребителите трябва да получат верни данни за вида и категорията на туристическите обекти, както и за предоставяни услуги, условия, местонахождение и др. на базата, на които ще направят избор и ще вземат решение за покупка.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко ще струва семейната почивка на морето?
Страната ни попадна в топ 10 на световна туристическа класация

Хотел от „Албена“ влезе в световен Топ 25

Лихвите по кредити и депозити в България са едни от най-ниските в Европейския съюз, като единственото изключение са потребителските кредити, чиято цена се доближава до средните равнища за страните от ЕС.
Това става ясно от тематично изследване на Българската народна банка, публикувано на сайта на институцията, представящо факторите, които обуславят решението на БНБ за повишаване на задължителните минимални резерви на банките у нас и оценка на потенциалните ефекти.
Според изследването на БНБ, сравнението на лихвените проценти по депозитите и кредитите в България с тези в другите държави от ЕС показва, че към края на първото тримесечие на настоящата 2023 година лихвените проценти у нас са на едни от най-ниските нива в ЕС.
България се нарежда на второ място в ЕС по най-ниски среднопретеглени лихвени проценти по срочните депозити както за домакинствата, така и за бизнеса.
„По-конкретно при лихвените проценти по депозитите както в сектора на домакинствата, така и в този на НФП (нефинансови предприятия, бел. ред.) среднопретегленият лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в евро и в национална валута в България е най-нисък сред страните извън еврозоната и вторият най-нисък в ЕС след този в Кипър.”, пише в изследването.
Сходна е ситуацията и при жилищните кредити, като по-ниски лихви от тези в България се наблюдават единствено в Малта и Франция.
„По отношение на лихвените проценти по кредитите единствените държави в ЕС с по-нисък среднопретеглен лихвен процент по жилищните кредити са Малта и Франция.”, посочват от БНБ.
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Заемите за нефинансовия бизнес у нас също са по-евтини от средното за ЕС, като единствено при потребителските кредити се наблюдават лихви, близки до средните равнища в общността.
„При лихвените проценти по кредитите за НФП България се нарежда на трето място по най-ниски лихви сред страните извън еврозоната и на осмо място в ЕС. Единствено при потребителските кредити лихвените проценти в България са близо до средните равнища за страните – членки на ЕС.”, пише в изследването.
Жилищните кредити у нас достигнаха близо 17.3 млрд. лева
От БНБ отчитат, че пренасянето на политиката на Европейската централна банка върху лихвите на родния пазар на практика почти не се случва, основно поради високата ликвидност на българската банковата система и силната конкуренцията между банките за по-висок пазарен дял в потребителския сегмент.
„Основните фактори, които определят слабото и бавно пренасяне на затягането на паричната политика на ЕЦБ към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България са значителната ликвидност в банковата система и силната конкуренция в банковия сектор за пазарен дял в сегмента на потребителските и жилищните кредити. За значителната ликвидност в банковата система допринася запазващият се силен растеж на депозитите на неправителствения сектор през последните години.”, пише в изследването.
Домакинствата държат в банките над 74 млрд. лева
БНБ посочва, че на фона на слабия ефект у нас от затягането на паричната политика в еврозоната и ограничения ефект от повишеното ниво на антицикличния капиталов буфер, „за ограничаването на кредитния растеж и за понижаването на инфлацията е необходимо предприемане на допълнителни мерки.”
На 26 април тази година управителният съвет на БНБ взе решение считано от 1 юни 2023 г., процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти да се увеличи от 5% на 10%, а считано от 1 юли 2023 г., процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти да се увеличи от 10% на 12%.
Решението на Централната банка цели ограничаване на кредитната активност у нас и поддържане на ценовата стабилност.
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките

Турската лира продължава низходящия си тренд, поевтинявайки до нови рекордни дъна в началото на търговията днес. Това се случва, след като Реджеп Ердоган спечели балотажа на президентските избори, проведен на 28 май, удължавайки управлението си.
В началото на европейска търговия във вторник турската лира губи нов над 1% от стойността си, поевтинявайки към историческо дъно от 20,33 лири за един щатски долар. Еврото пък поскъпва с около 1,5% към рекорден връх от 21,78 турски лири.
Още: Турската лира потъна към нови рекордни дъна след преизбирането на Ердоган
Победата на Ердоган попари надеждите на опозицията, водена от Кемал Кълъчдароглу, която обеща промяна, икономическо подобрение и по-демократично правителство.

Инвеститорите избягват несигурността и въпреки отслабването на склонността към риск след новината за сделката за тавана на дълга на САЩ, турската лирата ще продължи да бъде измъчвана от съмнения около неортодоксалната икономическа политика, водена от Ердоган. Остава да се видим дали изборната му победа ще предизвика промяна в политическата позиция на страната или той ще продължи своята икономическа програма.
Значителният спад на турските официални валути резерви, високата инфлация от над 43%, силно отрицателните реални лихвени проценти и разпадащият се капиталов пазар водят до допълнителна нестабилност на лирата и запазване на тенденцията на нейна обезценка до рекордно ниски нива.