Общият индекс на цените на производител в промишлеността намалява с 3.5% на годишна база през месец април тази година, сочат данните на Националния статистически институт.
Значителен спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 19.0%, както и в добивната промишленост – с 2.1%, а в преработващата промишленост е регистрирано увеличение – с 3.6%.
В преработващата промишленост значителен ръст на цените е отчетен при: производството на тютюневи изделия – с 46.3%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 29.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 18.4%. Намаление е регистрирано при производството на основни метали – с 11.3%.
Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения, става ясно от методологията на НСИ.

Общият индекс на цените на производител се понижава с 2.3% през април спрямо предходния месец март. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 8.3%, и в преработващата промишленост – с 0.1%, докато в добивната промишленост се наблюдава увеличение с 1.4%.
Индустриалното производство намалява за втори пореден месец
По-ниски цени в преработващата промишленост са регистрирани при: производството на химични продукти – с 3.8%, производството на хранителни продукти – с 1.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 0.7%. Ръст на цените е отчетен при: обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 12.6%, производството на основни метали – с 1.8%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 1.6%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 3.2% спрямо април 2022 година. Понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 7.0%, и в преработващата промишленост – с 0.8%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение – с 2.2%.
По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на химични продукти – с 5.5%, производството на електрически съоръжения – с 1.1%, производството на основни метали – с 0.7%, производството на хранителни продукти – с 0.6%. Ръст на цените е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили – с 1.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 1.4%, производството на тютюневи изделия – с 1.3%.
България първа в ЕС по спад на производствената инфлация на месечна база
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 4.7% в сравнение с април 2022 година. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18.1%, а ръст е отчетен при: преработващата промишленост – с 6.5%, и добивната промишленост – с 1.1%.
Спрямо април 2022 г. съществен ръст на цените в преработващата промишленост е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 60.5%, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 37.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 26.5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 26.2%. Намаление на цените е отчетено при производството на основни метали – със 17.0%, и при производството на химични продукти – със 7.9%.
Индексът на цените на производител на международния пазар намалява с 0.9% през април 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. намалението е с 1.5%.
Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по Проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, предава БТА.
Проектът за промени в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза предвижда към всяка държавна или общинска болница да се разкрие поне една ТЕЛК. Заложено е увеличаване на комисиите от 70 на 150. Освен това в нея да работят лекари от болницата и документите на пациентите да се разглеждат на случаен принцип, както и това да става неприсъствено за болните хора. Експертите в комисиите също ще получат задължението да уведомяват по-добре пациентите за движението на документите, включително по електронен път.
Промените целят да се реши проблемът със забавяне на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност и степен на увреждане, осъществявана от ТЕЛК.

Вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров заяви, че идеята на поправките е не да се решат всички проблеми, а да се направи опит да ускорят процедурите. „Това, което е предложено, се концентрира върху принципите, които в момента работят“, заяви той и добави, че се цели правилата да се спазват от всички комисии.
По думите на Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) статутът на ТЕЛК какъвто е, „просто трябва да бъде премахнат“. „Тук ни се предлага нещо кардинално противоположно“, заяви той и определи ТЕЛК като „универсален ключ“ за социални придобивки.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара (БСК) заяви, че организацията подкрепя направените предложения и изрази притеснение дали общинските болници ще имат капацитет да се справят със задълженията, които им вменява проектът на постановление.
Михаела Михайлова заяви, че Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепя направените промени. От организацията предлагат да се изготви програма за контрол на лекарските комисии в дългосрочен план.

От КНСБ определиха предложенията като стъпки в положителна насока, които ще доведат до подобряване на медицинската експертиза и на комисиите, на които тя е възложена. Синдикатът споделя притесненията за капацитета на общинските болници.
След като представи притесненията на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Ася Гонева заяви, че синдикатът се въздържа от подкрепа. „Имаме сериозни притеснения, че добрите намерения, които са в посока да създадат условия хората да не чакат с месеци и години произнасянето на специализираните комисии, могат да останат само на хартия заради това, че всички сме наясно с кадровото обезпечение на системата“, отбеляза тя. По думите ѝ в над 60 страници мотиви никъде не е отбелязано как се гарантира обективността за документацията, по която ще се произнасят комисиите. „Не видяхме как се проследява отговорността по веригата от медицински лица, които предлагат, подготвят и обезпечават целия комплект от документи“, заяви Гонева.
Вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Иоанис Партениотис заяви подкрепа за предложенията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Край на корупцията: Експертизата в ТЕЛК става електронна и анонимна
Как ще се изплащат пенсиите при забавени ТЕЛК-решения?
Последен ден за обезщетения по ТЕЛК пенсии, предупреждение за винетките