Над половината коли по пътищата на България са на 20-годишна възраст, с което страната ни кандидатства за първото място по най-стар автопарк в Европа. Заедно с това сме сред държавите с най-малко автомобили на глава от населението на Стария континент. В последните години официална статистика на институциите в ЕС за състоянието на колите има, но за страната ни почти липсва.
Въпреки това могат да се направят изводи по данните на пътната ни полиция. До 1 май тази година у нас се водят на отчет 3 911 975 превозни средства – леки и лекотоварни коли, автобуси, камиони, багери и други машини. Автомобилите са с около 500 000 по-малко – 3 452 253.
От всичките почти 4 млн. превозни средства тези на възраст до 5 години са едва 198 563, т.е. под 5%, а тези от 6 до 10 г. са 293 829 – около 8%. Превозните средства от 11 до 15 г. достигат до почти половин милион – 434 397. 1 031 295 са тези от 15- до 20-годишна възраст, но почти половината от всички превозни средства, регистрирани в КАТ – 1 953 887, са над 20-годишни.
Ако се сметнат само леките автомобили, най-вероятно процентът ще е малко над 40 от общо водените на отчет, но и така бройката на колите у нас, произведени преди над 20 години, е доста по-голяма от останалите в ЕС.
За последното място може да спорим единствено с Полша
По последни данни на Eurostat през 2020 г. 40% от всички регистрирани коли там са над 20-годишни. След това се нарежда Естония с 33%. Изненадващо назад е и Финландия, където 28% от колите са на над 2 десетилетия.

Според статистиката на Асоциацията на автомобилните производители (АСЕА) леките коли в ЕС преди година и половина са били на средна възраст 11,8 г., микробусите – 11,9 г., камионите – 14,1 г., а автобусите – 12,8 г.
Най-новите леки автомобили могат да бъдат намерени в Люксембург (6,7 г.). В страната с най-висок стандарт на живот тези на възраст до 2 години са 19%. Отново там е най-малък и делът на автомобилите над 20 години – едва 5%.
В Швеция, Франция, Белгия, Нидерландия, Дания, Норвегия, Германия, Швейцария също има висок дял на нови коли под 2 години, между 10 и 16%. Там автомобилите до 5 г. са около 20%, а тези над 20 г. не надвишават 10%.
Освен България Литва, Латвия, Румъния, Кипър, Естония и Полша са страните, където новите коли са около 5%, а около 80% от возилата са на над 10 г.
Люксембург също е и страната с най-много коли на човек от населението, въпреки че е парадоксално за една от най-малките страни в Европа. От 29 изследвани държави Люксембург по брой автомобили на 1000 жители е с 681. Това е лесно обяснимо с богатството на Великото херцогство, което може да се похвали с един от най-високите доходи на глава от населението в света.

Там купуването на нова кола не е проблем, но този висок дял се обяснява и с наличието на много служебни автомобили, заради данъчни облекчения. От тези преференции се възползват и хиляди клиенти от съседните Белгия, Франция и Нидерландия заради доста по-ниския данък.
След лидера Люксембург се нареждат Италия (663 коли на 1000 души), Кипър (645), Полша (642), Финландия (642), Естония (598), Малта (597), Германия (574). Белгия е с 511 превозни средства на 1000 жители, повече от Холандия, Франция, Португалия и Испания.
България е на 25-о място с 407 коли на 1000 души. След нас са само Унгария, Латвия, Румъния и Северна Македония.
Confused.com преброява и по колко средно са колите в домакинство в тези 29 държави. В Кипър са най-добре оборудвани – по 1,72, следват Полша с 1,67 и Люксембург с 1,66. България пак е сред последните. С почти една кола на семейство (0,98) сме на 24-о място. След нас са Унгария, Румъния и Швеция (0,92), Латвия (0,84) и Северна Македония (0,75).
Германия е едва на 17-о място, а Франция – 22-а. Най-бедна в това отношение е Македония с 0,75 автомобила на домакинство.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой е най-продаваният автомобил в Европа?
Продажбите на електрически автомобили в България скачат почти тройно
Как да продадем старата си кола?

Противно на някой очаквания, оказва се, че българи и румънци са най-големите работохолици в ЕС. Поне това твърдят числата.
През 2002 г. най-малко са отсъствали от работа в Румъния (2.5%) и България (2.9%). Следват Гърция (4.9%) и Полша (5.8%),  показват данните на Евростат.
Колко румънци взимат заплата над 10 000 лева?
Държавите с най-голям дял заети лица, отсъстващи от работа, са били Франция (14.9%), Финландия (14.8%), Швеция (14.7%), Дания (13.6%), Естония (13.2%) и Нидерландия (12.4%).
Може да се предположи, че страните, в които отсъстват повече от работа. харчат повече за отпуск по болест. Но реалността е по-различна, съобщава Евронюз.
Германия е на първо място по разходи за болнични и обезщетения за здравни грижи – отделяйки 11% от своя БВП за отпуски по болест и обществени медицински грижи. Следват Франция и Нидерландия (и двете с 10.2%) според данните на Евростат.
Сред страните, които отделят най-малко, са Естония (4.9 на сто), Литва (5 на сто), Полша, Унгария и Ирландия (всички по 5.5 на сто). За България разходите са 5.3%.

Германия е и страната, която харчи най-много и за обезщетения за отпуск по болест. Тя отделя 2.3% от своя БВП за подпомагане на болни служители. Следват Нидерландия (2.1%), Швеция (1.7%), Испания (1.5%) и Люксембург (1.4%).
Най-малко отделят Гърция (0.2%), Ирландия и Румъния (и двете по 0.3%) и Естония (0.4%). България отделя 0.6%.
Според обобщени от „Евронюз“ данни максималната продължителност на платения отпуск по болест в Европа е най-висока във Франция и Португалия (и двете по 36 месеца), а най-ниска в Литва (три месеца), Дания (пет месеца), Италия, Румъния, Австрия, Полша, Латвия, Естония (всички по шест месеца).
За България са посочени 18 месеца.