Дни след като коментира, че има възможност да се оттегли от Европа, ако не може да изпълни изискванията на ЕС, главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман заяви, че планира да спазва правилата на блока.
В дискусиите с регулаторните органи на ЕС OpenAI иска „да се увери, че е в състояние да ги спазва“, заяви той по време на реч през уикенда в Париж – последната спирка от обиколката му по света, която ще го отведе в Близкия изток и Азия. Преди това миналата седмица посети Лондон, Мюнхен и Варшава, но пропусна Брюксел.
„Повечето от предлаганите регулации за лицензионните рамки и стандартите за безопасност са напълно логични. В повечето случаи това е доста продуктивно“, отбеляза Алтман за настоящите проекти за регулация на изкуствения интелект, които се обсъждат по света.

Преди да пристигне в Европа, Алтман говори във Вашингтон, където призова за повече регулации и заяви, че „най-големият му страх“ е, че технологията ще причини сериозни вреди.
Законът за изкуствения интелект на ЕС е напът да стане първият цялостен законодателен акт, посветен на ИИ. Макар че първоначалното предложение е съсредоточено върху регулирането на използването му, а не на технологията, Европейският парламент предложи нови правила, насочени конкретно към големите езикови модели след бързата популярност на генеративния ИИ.
Засега OpenAI се фокусира върху създаването на „по-добър, по-бърз и по-евтин модел“ на своя продукт ChatGPT с генеративен изкуствен интелект, заяви Алтман, след като продуктът даде началото на глобална надпревара между технологичните компании за създаване на собствени версии на технологията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пореден технологичен гигант забрани ChatGPT
Samsung забрани на служителите си да използват изкуствен интелект
САЩ обмислят да въведат регулации на изкуствения интелект

Cлeд cтapтa нa ceзoннитe диpeĸтни пoлeти дo Бapceлoнa в ĸpaя нa aпpил, „Бългapия Eъp“ пycĸa нoвa линия дo ĸaтaлyнcĸaтa дecтинaция. B нaчaлoтo нa мaй 2023 г. бългapcĸият aвиoпpeвoзвaч пoдпиca дoгoвop c Іbеrіа, c ĸoйтo вĸлючвa Бapceлoнa ĸaтo втopa ĸoдшeъp дecтинaция.
Bcичĸи пoлeти пo линиятa щe се oпepиpaт oт нaциoнaлния пpeвoзвaч нa Бългapия, a иcпaнcĸaтa aвиoĸoмпaния щe издaвa билeти зa двeтe oтceчĸи нa cвoя блaнĸa. Cъвмecтният дoгoвop мeждy двeтe aвиoĸoмпaнии вĸлючвa и линиятa Coфия – Maдpид – Coфия, пo ĸoятo cъщo ocнoвeн oпepиpaщ пpeвoзвaч e нaциoнaлният ни.
Блaгoдapeниe нa дoгoвopa зa cътpyдничecтвo мeждy „Бългapия Eъp“ и Іbеrіа мнoгo oт пpeдпoчитaнитe дecтинaции ca oщe пo-дocтъпни нa пpaгa нa летния ceзoн. Ocвeн ĸaтo ĸpaйнa тoчĸa, Бapceлoнa e и yдoбeн тpaнcфepeн пyнĸт зa пътницитe нa нaциoнaлния пpeвoзвaч, ĸoитo искат дa пoceтят дecтинaции нa Ибepийcĸия пoлyocтpoв – Πopтo, Билбao, ocтpoвитe Meнopĸa и Ибизa и дpyги.

Така aвиoĸoмпaния „Бългapия Eъp“ paзшиpявa мpeжaтa oт дecтинaции, ĸoитo пpeдлaгa нa пътниците си. Cлънчeвитe Лac Πaлмac и Teнepифe щe пpoдължaт дa са caмo нa билeт paзcтoяниe и пpeз тoзи ceзoн c тpaнcфep в Maдpид.
Πoлeти пo линиятa Coфия – Бapceлoнa – Coфия щe бъдaт изпълнявaни пpeз цeлия лeтeн ceзoн, чийто край е на 28 oĸтoмвpи. Paзпиcaниeтo вĸлючвa 2 чecтoти нa oпepиpaнe ceдмичнo – втopниĸ и cъбoтa, ĸoeтo позволява eднoceдмичнa вaĸaнция или ĸpaтĸo бягство.
Haй-ниcĸaтa цeнa зa eднoпocoчнo пътyвaнe дo мaгнeтичнaтa Бapceлoнa e caмo 95 eвpo в иĸoнoмичнa ĸлaca и вĸлючвa pъчeн бaгaж дo 10 ĸг., дaмcĸa чaнтa или лaптoп, бeзплaтeн ĸeтъpинг нa бopдa и бeзплaтeн сhесk-іn 24 ч. пpeди пoлeт.
Paзшиpявaнeтo нa дoгoвopa зa cътpyдничecтвo c иcпaнcĸaтa aвиoĸoмпaния Іbеrіа e пopeднaтa cтъпĸa, ĸoятo нaциoнaлният пpeвoзвaч пpaви в cтpeмeжa cи дa гapaнтиpa на пътниците си бoгaтa мpeжa oт дecтинaции нa ĸoнĸypeнтни цeни и пpи много дoбpи ycлoвия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лято 2023: Нови дестинации предлагат летищата София, Бургас и Варна
Вече можете да си купите билет от самолетна компания и да го препродадете на друг
Летище София с нова лятна дестинация и екзотични предложения през зимата

Най-големите производители на автомобили в света напоследък трябва да се примирят с намаляването на рентабилността, според проучване на консултантската фирма EY.
Според анализа през първото тримесечие на годината приходите в автомобилния сектор в световен мащаб са се увеличили с около 19% спрямо същия период на 2022 г., но печалбата преди лихви и данъци (Ebit) е изостанала с ръст от 6,1%. Продажбите са нараснали само с 4%, предава DPA.
Средната рентабилност, измерена чрез маржа на Ebit, който показва съотношението между оперативната печалба и приходите, е спаднал от 9% на 8%. Новият лидер по маржове сред 16-те анализирани автомобилни производителя е базираният в Щутгарт Mercedes-Benz с Ebit марж от 14,7%. След него се нареждат BMW (14,6%) и Kia (12,1%). Досегашният лидер, пионерът при електромобилите Tesla, се срина до четвърто място с 11,4%.

„За първи път от началото на 2021 г. виждаме ясни признаци на забавяне на печалбите, които отдавна са спрели да растат толкова бързо, колкото приходите“, посочва Константин Гал, ръководител на отдела за мобилност на EY за Западна Европа и добавя, че пазарът се нормализира.
„Скоро новият автомобил вече няма да бъде толкова дефицитна стока, колкото беше миналата година“, споделя Гал. По думите му затова за производителите на автомобили става все по-трудно да прокарват високите цени на автомобилите на пазара и да се отказват от отстъпките. „Времето на мечтаните маржове за някои компании скоро ще приключи“, смята той.
„Освен това понастоящем повечето производители генерират значително по-високи печалби от колите с двигатели с вътрешно горене, отколкото от електрическите превозни средства“, посочва консултантът на EY в областта на автомобилите Петер Фус. По думите му производителите трябва да успеят да направят електромобилите по-доходоносни. „Няма как да се избегне по-голяма дисциплина по отношение на разходите, в противен случай съществува заплаха от значително по-ниска рентабилност в дългосрочен план“, отбеляза Фус.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рекордни печалби за европейските автомобилни производители
Рекордни продажби на електромобили в Европа

Теѕlа oтвapя мpeжaтa cи зa зapeждaнe нa eлeĸтpoмoбили зa един от най-големите си конкуренти

Лихвите по жилищните кредити у нас намаляват въпреки затягането на паричната политика в еврозоната и действията на Българската народна банка по увеличаване на задължителните резерви на банките, опериращи на българския пазар.
Средната годишна лихва по новите заеми за жилище през месец април намалява до 2.54%, сочат данните на БНБ. Това е най-ниското ниво на средната лихва по жилищните кредити от половин година насам. За последно по-ниски лихви бяха наблюдавана през октомври 2022 година. Оттогава насам лихвите по ипотечните заеми започнаха плавно повишение, като процесът бе обърнат през месец март тази година, за да продължи и през април.
За сравнение, средната годишна лихва по новите жилищни заеми в левове бе 2.48% през октомври миналата година, 2.55% през ноември, 2.60% през декември, 2.61% през януари, 2.65% през февруари и 2.62% през март тази година преди да падне до най-ниското ниво от 6 месеца насам през април.
Преди година, през април 2022 година, средната годишна лихва по новите жилищни кредити е била на сходно ниво с настоящето, а именно 2.57%.
Годишният процент на разходите по новите ипотечни заеми през април възлиза на 2.80%, спрямо 2.85% през предходния месец и 2.82% преди 12 месеца.
Жилищните кредити у нас достигнаха близо 17.3 млрд. лева
На фона на три поредни тримесечия на годишен спад на сделките с имоти у нас, според данните на Агенцията по вписванията, жилищните кредити у нас нарастват със 17.6% на годишна база през април до близо 17.3 млрд. лева, сочат данните на БНБ.
Лихви по потребителски кредити и депозити
Средната годишна лихва по новите потребителски кредити в левове, отпускани през април, нараства до 8.48%, спрямо 8.25% през предходния месец март. Преди година средната лихва по заемите за потребление в била 7.84%. Лихвите по потребителските заеми остават под пиковото ниво от края на миналата 2022 година, когато през декември бе отчетена средна годишна лихва по новите заеми в размер на 9.65%. Годишният процент разходи по новите заемите за потребление през април възлиза на 8.98%.
Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити
Към края на април тази година отпуснатите заеми за потребление нарастват с 11.7% на годишна база до общо 15.5 млрд. лева
Средната годишна лихва по новите депозити за домакинства, договорени в левове, нараства до 0.47% през април, спрямо 0.40% през предходния месец март. Преди година тези влогове са били договаряни при средна годишна доходност от 0.10%.
Средната годишна лихва по новите депозити за домакинства, договорени в евро, възлиза на 0.67% през април, като остава на същото ниво от предходния месец. Преди 12 месеца тези депозити са били договаряни при средна лихва от 0.08%.
Домакинствата държат в банките над 74 млрд. лева
Депозитите на домакинствата у нас достигат 74.046 млрд. лева към края на месец април тази година, като нарастват с 9.5% на годишна база.
Лихви за бизнеса
Средната годишна лихва по новите кредити за нефинансовия бизнес за суми до 1 млн. евро, договаряни в левове, нараства до 3.70% през април, спрямо 3.63% месец по-рано. Преди година тези кредити са били договаряни при средна лихва от 2.87%. При бизнес кредитите в левове за суми над 1 млн. евро средната годишна лихва през април е била 3.29%, спрямо 3.67% през март. През април миналата година равнището е било 2.16%.
Милионерските депозити растат с най-бързия темп от десетилетие
Заемите за бизнеса за суми до 1 млн. евро, договаряни в евро, са били отпускани през април при средна годишна лихва от 4.82% (4.68% месец по-рано и 2.60% преди 12 месеца). Новите кредити в евро за суми над 1 млн. евро са вървели със средна годишна лихва от 5.64% през април, което представлява скок от 0.80 процентни пункта спрямо нивото от месец март (4.84%). През април 2022 година тези заеми са били договаряни при средна лихва в размер от 1.91%.
Средният лихвен процент по овърдрафт за бизнеса нараства през април до 3.01% в левове (2.89% месец по-рано) и 4.58% в евро (4.29% месец по-рано), сочат данните на БНБ.
Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват със 7.9% на годишна база през април до общо 41.89 млрд. лева.
Печалбата на банките достигна 784 млн. лева за първото тримесечие
Средната годишна лихва по новите депозити в левове за нефинансовия бизнес нараства до 1.34% през април, спрямо 1.11% през предходния март. Преди 12 месеца тези влогове бяха договаряни при отрицателни лихви – средно минус 0.49%. Новите влогове в евро за бизнеса са вървели през месец април при средна годишна лихва от 1.54%, спрямо 1.43% през март и минус 0.05% през април 2022 година.
Депозитите на нефинансовия бизнес нарастват с 21.3% на годишна база през април до общо 40.68 млрд. лева.
Жилищното кредитиране продължава да чупи рекорди въпреки охлаждането на имотния пазар
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките
Какво показват данните на БНБ за депозитите?

Вчера, на 28 май, се проведе вторият тур на президентските избори в Турция и първият балотаж в историята на страната. Според резултатите от който, Върховният избирателен съвет на Турция, на базата на предварителните резултати, обяви победата на досегашния президент Реджеп Ердоган – получил 52,14% от гласовете при обработка на 99,43% от бюлетините. За кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу бяха подадени 47,86% от гласовете.
Доларът и еврото тази сутрин започнаха търговията в Турция след преизбирането на Ердоган за президент с лек ръст, т.е. лирата леко поевтиня.
А индексът на фондовата борса в Истанбул расте с 3,4%, сочат данните от началото на търговията днес, съобщи ТАСС. BIST100, добави 3,45% (4580 пункта). Пикът на борсовия индекс тази година беше на 2 януари (5561 пункта). Оттогава индексът е леко волатилен, но посоката е с постепенен спад. Понижението на индекса стана забележим от средата на април, когато в страната започна предизборната кампания.

Освен това по данни към днес преди обед, турската лира падна спрямо долара с 0,19% (предвид курса в края на миналата седмица) и се търгува за около 19,96 лири за 1 долар. В петък търговията затвори при 19,92 лири за долар. Най-ниският курс на турската валута досега е 20,34 лири за долар.
Спрямо еврото, турската лира поевтиня тази сутрин с 0,9%, до 21,61 лири за 1 евро. В петък миналата седмица курсът беше 21,37 лири за евро. Досега най-ниският курс при валутната търговия е 21,71 лири за евро.
Още преди първия тур на изборите в Турция на 14 май и доларът, и еврото преминаха прага съответно от 20 лири и 21 лири, така че към момента не може да се каже, че има рязък спад на турската валута.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турската лира потъна към нови рекордни дъна след преизбирането на Ердоган
Ердоган печели президентските избори в Турция. Какво следва?

Полша е на път да се превърне в поредната държава, която ще заплаща лицензионни такси на България за правото да произвежда българско кисело мляко. Това стана ясно по време на среща между изпълнителния директор на „Ел Би Булгарикум“ Владимир Русев и председателя на Управителния съвет на „Млековита“ Дариуш Саписнки, съобщиха от министерството на икономиката и индустрията. Фирмата е най-голямата полска млекопреработвателна компания, както и най-голямата частна компания в хранително-вкусовата промишленост на страната въобще.
„От 50 години милиони японци започват деня си с българско кисело мляко, а от тази година подобно партньорство стартирахме и с Монголия“, подчерта Владимир Русев.
Още: Още една азиатска държава ще произвежда българско кисело мляко
Той обясни, че през последните месеци рязко се увеличава и пазарният дял на държавната млекопреработвателна компания у нас като продуктите им вече се предлагат в над 100 магазина. „В миналото десетки държави са работили с България, за да използват уникалната ни бактерия. Мотивирани сме днес да върнем тези традиции и се радваме, че Полша е на път да се превърне в поредния ни стратегически партньор“, каза още изпълнителният директор на Ел Би.

Компанията „Млековита“ има интерес за подписване на лицензионно споразумение, по силата на което да произвеждат кисело мляко в собствените си заводи, ползвайки българските бактерии lactobacillus bulgaricus и streptococcus thermophilus. Експерти от научноизследователските звена на двете компании обсъдиха качествените характеристики на закваските и крайния продукт, както и някои технологични детайли на производствения процес. Предстои финализиране на детайлите по бъдещо споразумение, като полската страна ще бъде поканена до месец да посети България за неговото официално подписване.
На срещата присъстваха и Н. Пр. Маргарита Ганева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Полша и Йордан Драганчев, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси във Варшава.
Постигнатите резултати за последното десетилетие нареждат „Млековита“ на първо място сред млечните групи в Централна и Източна с около 1,5 милиарда евро годишен оборот. Дружеството преработва 8 млн. литра мляко всеки ден, доставяно от 15 000 животновъди в 22 собствени завода, в които работят 5 000 служители. Компанията разполага с 34 логистични центрове, като единият от тях представлява най-големият в Полша. До този момент са изградени 147 фирмени магазини, а 35% произведените продукти се изнасят за общо 167 държави от Европа, Азия, Африка, Австралия и Северна и Южна Америка. Всеки месец групата „Млековита“ доставя на вътрешния и външния пазар 60 милиона литра мляко, 8000 тона сирене, 6 хиляди тона масло и 10 хиляди тона сухо мляко.