Стачка на хиляди сценаристи разтърси Холивуд. Тя е факт, след провал на преговорите с големите студиа и платформи за увеличаване на заплащането им.
Стачката на повече от 9 хиляди сценаристи, които представляват 98% от членовете на гилдията, ще засегне едни от най-популярните телевизионни продукции, включително късните шоута в САЩ още тази вечер и може да доведе до забавяне на графика на планираните за тази година сериали и филми.
САЩ поставиха България под наблюдение заради онлайн пиратството
Това е първият протест на гилдията от 15 години. През 2007 г. сценаристите стачкуваха в продължение на 100 дни, което струваше на индустрията около 2 милиарда долара.

Сега сценаристите негодуват, че заплатите им не са актуализирани на фона на растящите цени и инфлация, докато работодателите им трупат печалби. От своя страна, продуцентските студиа твърдят, че са принудени да намаляват разходите заради увеличаващия се икономически натиск.

Турската верига за облекло LC Waikiki вижда руския пазар като добра възможност за разрастване, съобщава турският в. „Дюня“, като цитира председателя на управителния съвет на компанията Вахап Кючюк.
Оценявайки пазарите, върху които се фокусират в чужбина през новия период, Кючюк посочва като целеви дестинации близките географски страни и Русия.
Що се отнася до руския пазар по думите му с изтеглянето на някои чуждестранни марки от Русия са се отворили нови възможности.

„С напускането на чуждестранните марки от Русия там започнаха да се появяват някои добри локации. Започнаха да се освобождават локации на марки като Zara, H&M, Mark&Spencer. По-голяма квадратура, по-достъпни цени. Там има възможност за растеж. Ако няма ембарго, Русия е чудесна възможност за турските марки“, посочва Кючюк.
Той допълва, че LC Waikiki разполага с общо 1400 магазина и че тази година ще бъдат открити още 100 обекта, а броят на страните, в които се продава продукцията на компанията, ще нарасне от 56 на 60.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия измисли нов начин да взима пари от западните компании
Nike се изтегля изцяло от Русия
Без Zara, Nike, H&M: Какво остана в руските молове след бягството на западните марки?

Британската банка HSBC Holdings обяви тройно увеличение на печалбата си за тримесечието, като надхвърли очакванията, след като нарастващите лихвени проценти по света са подкрепили представянето ѝ и са помогнали да изплати първия си тримесечен дивидент от 2019 г., предаде Reuters.
Силните резултати на HSBC и азиатския му конкурент DBS подчертават тласъка на балансите им от агресивното затягане на паричната политика дори след известни сътресения в банковия сектор, основно в САЩ.
В понеделник регулаторите поеха First Republic Bank, а след това активите ѝ бяха купени от JPMorgan Chase в сделка, която решава най-големия фалит на американска банка от началото на финансовата криза през 2008 г.
На фона на очакванията за достигане на върха в цикъла на затягане трудността пред кредитори като HSBC и DBS ще бъде да поддържат маржовете си през следващите тримесечия.
Най-голямата банка в Европа отчете печалба преди данъците в размер на 12,9 млрд. долара за първото тримесечие до края на март спрямо 4,2 млрд. долара година по-рано. Резултатите са доста по-добри от средната оценка за 8,64 млрд. долара на 17 анализатори, представена от HSBC.

Акциите на HSBC в Хонконг продължиха по-ранните си ръстове и достигнаха цена от над 3% в следобедната търговия.
Основната печалба на HSBC е била подкрепена от сторнирането на обезценка от 2 млрд. долара, заделени заради планираната продажба на френския бизнес, като отразява факта, че сделката вече може да не се осъществи.
Тя предупреди миналия месец, че продажбата на френското звено може да е застрашено заради регулаторни опасения около капитала към купувача.
Базираната в Лондон банка обяви и че ще бъде забавено приключването на продажбата на канадския си бизнес – ключова част от стратегията за свиване на бавнорастящите западни пазари, където ѝ липсва мащаб.
Банката заяви, че планираната продажба за 10 млрд. долара, която първоначално трябваше да приключи до края на тази година, сега вероятно ще приключи през първото тримесечие на 2024 г.

HSBC напоследък се стреми да увеличи фокуса си върху азиатските пазари, за да предотврати призивите на най-големия си акционер Ping An Insurance Group Co of China да отдели азиатското звено и да увеличи възвръщаемостта на акционерите.
Банката обяви дивидент от 10 цента на акция – първият тримесечен дивидент от 2019 г., след като акционерите призоваха да се вдигне изплащането на дивидент.
Кредиторът отбеляза и първия етап от нов цикъл на обратно изкупуване на акции до 2 млрд. долара.
„С добрата инерция, която имаме в нашия бизнес, очакваме да имаме значителен бъдещ капацитет за разпределение на дивиденти и обратно изкупуване на акции“, коментира главният изпълнителен директор Ноел Куин.
Въпреки нарастващата печалба HSBC не повиши основната си цел за достигане на възвръщаемост на капитала от поне 12% от тази година нататък, докато анализаторите смятаха, че ключовият показател ще бъде премахнат.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-голямата банка в Европа се похвали със 141% ръст на печалбата
HSBC в конфликт с най-големия си акционер заради опита му да раздели банката
HSBC купува британския клон на фалиралата SVB
 

Това е един от най-скъпите градове в света, с най-недостъпния пазар на жилища на планетата и с места за паркиране, които могат да струват почти един милион долара всяко.
В същото време правителството на Хонконг повиши минималната заплата в града с особен статут с едва 32 цента.
Колко процента от българите очакват увеличение на заплатата?
Не е учудващо, че активистите и обществениците реагираха остро. „Смятаме, че това е неприемливо“, казва Уонг Шек-хунг, директор на програмата за Хонконг, Макао и Тайван в благотворителната организация „Оксфам“. „Това не може да покрие дори основните нужди в Хонконг“.
Новата минимална работна заплата вече е 40 хонконгски долара (5,10 щатски долара) на час, в сравнение с предишните 37,5 хонконгски долара (4,78 щатски долара) на час.
Минималната работна заплата, установена за първи път през 2011 г., трябва да бъде преразглеждана на всеки две години, но през 2021 г. тя беше замразена на предишния размер поради засегнатата от Ковид икономика на града, като властите по това време твърдяха, че увеличението на заплатата ще окаже „допълнителен натиск върху предприятията“ и рискува да съкрати нископлатените работни места.
Но Уонг заяви, че това ново увеличение няма да промени почти нищо в Хонконг, който постоянно се нарежда сред най-скъпите градове в света, съобщи Си Ен Ен.
През 2022 г. градът, заедно с Лос Анджелис, заема четвърто място в световния индекс на разходите за живот, публикуван от Economist Intelligence Unit (EIU). Ню Йорк, Сингапур и Тел Авив заемат първите три места.
За сравнение, в Ню Йорк минималната работна заплата е 15 долара на час, а в Лос Анджелис – 16,78 долара на час; в Тел Авив тя варира от 8,27 до 8,45 долара на час в зависимост от общия брой отработени часове. Сингапур предлага различни минимални заплати в зависимост от сектора, приложими само за граждани и постоянно пребиваващи.

Oxfam заяви, че новата заплата все още е по-ниска от тази, която семейство с двама души би получавало по линия на градската програма за социално осигуряване, и ще демотивира работниците. Организацията призова правителството да повиши минималната работна заплата поне до 45,4 хонконгски долара (5,78 щатски долара) на час, като нарече новото увеличение „почти незначително“.
През януари обаче министърът на труда и социалните грижи на Хонконг Крис Сун отхвърли този аргумент, заявявайки, че „много хора … биха предпочели да работят, вместо да получават социални помощи, защото смятат, че това има по-голяма стойност в живота им“.
„В края на краищата хората обичат да ходят на работа или не? Всъщност ходенето на работа не е само за печелене на пари. То е важно за духа и здравето на човека“, каза Сун, цитиран от обществената телевизия RTHK. „Така че двете неща не могат да се сравняват. Едното е благосъстояние, а другото е работа.“
Дружеството на обществените организации в Хонконг (SOCO) също предложи по-висока минимална заплата от поне 53,4 хонконгски долара (6,8 щатски долара) на час и заяви, че градът трябва да последва други държави и да определи минимална заплата между половината и две трети от средната заплата.
По данни на Департамента за преброяване и статистика, миналата година средното почасово заплащане в града е било 77,4 хонконгски долара (9,86 щатски долара).
Минималната работна заплата не се прилага за чуждестранните домашни работници – важна част от икономическата и социалната структура на града, които са от държави като Филипините и Индонезия и по закон са задължени да живеят в домакинствата на своите работодатели.
През последните години икономическият пейзаж на Хонконг беше разтърсен от пандемията Covid-19 и политиката.
Пандемията опустоши хранително-вкусовата промишленост, производството на напитки, хотелиерството и туризма. Междувременно различни профсъюзи, които в продължение на десетилетия са били гласовити защитници на стотици хиляди работници, се разпуснаха след въвеждането на мащабен закон за националната сигурност, който се използва за вкарване в затвора на политически фигури, журналисти, учители и протестиращи.
Според проучване на Oxfam, публикувано през октомври миналата година, пандемията е увеличила и без това сериозната разлика в благосъстоянието, като най-богатите домакинства вече печелят 47 пъти повече от най-бедните.
„Доходите на най-бедния слой от населението са намалели с повече от 20 % в сравнение с доходите им преди избухването на Ковид“, се казва в тогавашното изявление на организацията, като се посочват и други проблеми, като например значителната безработица сред живеещите в бедност.
В същото време разходите за храна в Хонконг са се увеличили с повече от 7% от декември 2019 г. до декември 2022 г., каза Уонг, позовавайки се на индекса на потребителските цени (ИПЦ) – което означава, че хората, живеещи на минимална работна заплата, „трябва да спестяват (много) от парите и може би не разполагат с достатъчно средства, за да си позволят питателна храна, която да поддържа здравословен живот“.
Според нея разходите за енергия също са се увеличили с повече от 11 % през същия период, което отразява подобни увеличения в целия свят. В САЩ цените на електроенергията са се повишили с 12% само за 12 месеца, според данни от 2022 г.