Трудовата книжка и служебната книжка на държавните стават електронни с приетия на първо четене от парламента закон за изменение на Кодекса на труда. Той е внесен от депутата от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Божидар Божанов и други депутати от парламентарната група.
С промените се създава електронен регистър на заетостта, поддържан от НАП, в който ще се вписват всички данни от трудовата книжка. Така работещите ще имат пълен достъп до трудовото си досие, а работодателите ще могат да автоматизират вътрешни процеси чрез системи за управление на човешките ресурси, като автоматично изпращат данни към регистъра.
Данните, които сега се подават към НАП, ще се подават автоматично към регистъра на заетостта, без да се въвеждат нови изисквания за обявяване на правоотношения.

Законът дава и допълнителна защита на служителите, тъй като ще ограничи достъпа на работодателите до трудовите възнаграждения при предходни работодатели.
В преходния период, след изграждането на регистъра, се предвижда работодателите да сканират и изпращат трудовите книжки на служителите си до НАП, която да организира въвеждането им в структуриран вид. Предвид дългия срок, това е минимална административна тежест върху работодателите, като освен това решава проблема с достоверността и отговорността за коректността на данните. Първоначално регистърът на заетостта се попълва на база на наличните данни в базите данни на НОИ. В периода работодателите вписват данните в регистъра, а не в трудовата книжка.
„Електронизирането на хартиена трудова книжка трябваше да е станало отдавна, но за съжаление това е един от онези случаи, в които много институции казват „това не е за нас“ по формални и понякога коректни причини и затова се радвам, че НС пое лидерството по тази тема“, заяви Божидар Божанов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нов опит трудовата книжка да стане електронна
Трудовата книжка става електронна и влиза в онлайн регистър
Трудовите книжки стават електронни

България се нарежда на четвърто място в ЕС по най-висок дял на младите хора, които нито работят, нито учат. Делът на младежите у нас на възраст между 15 и 29 години, които не са наети и не участват в никаква форма на образование или обучение, възлиза на 15.1%, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат за 2022 година.
Делът на младите хора в България, които са икономически неактивни, е близък до средния за ЕС, който възлиза на 11.7% за миналата година.
Трите държави с най-висок дял в ЕС на младежите, които нито работят, нито учат са Румъния (19.8%), Италия (19%) и Гърция (15.4%). Сред останалите страни, освен България, където се наблюдава дял над средния за ЕС, попадат още Кипър (14.7%), Хърватия (13.3%), Испания (12.7%), Словакия (12.3%) и Франция (12%).
Страните с най-нисък дял на младежите, които нито работят, нито учат, са Нидерландия (4.2%), Швеция (5.7%), Малта (7.2%), Люксембург (7.4%), Дания (7.9%), Португалия (8.4%), Словения (8.5%), Германия (8.6%) и Ирландия (8.7%).
България в топ 10 по най-ниска безработица в ЕС

Средният дял за ЕС на младите хора, които нито работят, нито участ намалява с 1.4 процентни пункта през 2022 година спрямо предходната 2021 година. Преди десетилетие този дял в ЕС е бил 16%, като пикът е отчетен през 2013 година – дял от 16.1%. През последното десетилетие се наблюдава понижение в това отношение, като изключение прави само 2020 година, когато на фона на пандемията делът нараства до 13.8% спрямо 12.6% през предходната 2019 година.
Над половината безработни у нас са без работа от повече от година
В повечето страни от ЕС има разлика в дела на икономически неактивни мъже и жени в младежка възраст. Този дял за жените възлиза на средно 13.1%, докато при мъжете нивото достига 10.5%.
В България делът на неактивните млади мъже е 12.9% (четвърто място в ЕС по-най-висок дял), а при жените делът скача до 17.4% (трето място в ЕС по-най-висок дял).
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност

Германският железопътен оператор Deutsche Bahn предложи увеличение на заплатите на персонала си с до 12%, както и отделно еднократно стимулиране с 2850 евро (3137 долара), за да смекчи ефекта от нарастващата инфлация върху служителите и да предотврати нови евентуални стачки, предаде Reuters.

Вдигането на възнагражденията ще бъде разпределено в рамките на 24 месеца. Според предложението най-нископлатените работници на Deutsche Bahn ще получат 12% ръст на заплатите си, а по-високоплатените ще получат между 8 и 10% по-високи заплати.
Синдикатът на работещите в железниците и транспорта EVG, който миналия месец проведе стачки, предизвикали мащабни сътресения в транспорта, заяви, че ще коментира предложението другата седмица и изключи всякакви други стачни действия дотогава.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Дойче бан“ купува нови влакове за 2 милиарда евро
Голяма част от Германия е блокирана и заради железопътна стачка
Германските железници наемат хиляди нови служители, търсят хора от Балканите

ТЕЦ „Марица Изток 2“ влезе в списъка с най-големите замърсители, които участват в схемата за търговия с емисии въглероден диоксид (ETS) на Европа. Централата се придвижва със 7 места нагоре през 2022 г., сочат данните.
Според отчета на дружеството през 2022 г. е продало 8,4 TWh електроенергия спрямо 5,1 TWh през предходната година, или ръст от 64%.
Приходите от дейността се увеличават с почти 200% до 4 млрд. лева. Разходите за покупката на емисии въглероден диоксид (през схемата) възлизат на 1,7 млрд. лева, което е увеличение от 63% спрямо 2021 г., като се дължи не само на увеличената работа на централата, а и на по-високите цени на емисиите (на моменти търговията се извършваше при цена от над 100 евро за тон).
2022 г. приключва с рекордна печалба за централата в размер на 1,2 млрд. лева.

Като цяло 10-те най-големи замърсители в ETS през 2022 г. са въглищни електроцентрали, като 7 от тях са в списъка от години, според анализ на екологичната организация Ember. Данните сочат, че 2/3 от всички въглеродни емисии от въглищните централи се падат на Германия и Полша, а като се прибавят емисиите от Чехия и България, общият дял скача до 80%.
Емисиите от въглищните електроцентрали през 2022 г. Нарастват с 6% спрямо 2021 г., но са под нивата от 2019 г., т.е. преди началото на COVID пандемията.
Еколозите се надяват, че това да е краткосрочно изкривяване на тенденцията – в последното десетилетие емисиите от въглищните електроцентрали намаляват с 40%. Причината за ръста е съчетанието на няколко кризи – високата цена и ограничени доставки на природен газ, както и невиждана от години суша, ограничила производството на ядрените и водните централи в Западна Европа.

Така през 2022 г. енергийният сектор е емитирал общо 739 млн. тона въглероден диоксид, или около половината емисии, които се търгуват в ETS. Само въглищните централи са емитирали 456 млн. тона въглероден диоксид през 2022 г., или 62% от емисиите на целия енергиен сектор, сочат данните от схемата. Общо в енергийния сектор емисиите нарастват с 3% спрямо 2021 г.
От Ember посочват, че първите сигнали за енергийната криза в Европа бяха налице още през втората половина на 2021 г. и тогава се случи по-голяма част от „прехвърлянето“ от газ на въглища. През 2021 г. емисиите от въглищните централи скочиха съществено – със 17% спрямо 2020 г.
Сега с нормализирането цената на природния газ се очаква работата на въглищните централи да намалее, съответно и емисиите да са по-малко през 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рекордни нива на въглеродните емисии за 2022 година
Евросъдът се произнесе за замърсяването на ТЕЦ „Марица изток 2“
Ще загубим ли милиарди в енергетиката заради липса на истински План за възстановяване?