Жилищните кредити у нас продължават да нарастват с бързи темпове, достигайки общата сума от 17.275 млрд. лева към края на месец април 2023 година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 17.6% на годишна база. Темпът на растеж се забавя минимално за втори пореден месец, след като годишното нарастване бе 17.8% през март и 18.1% през февруари. За година обемът на отпуснатите заеми за жилище е нараснал с 2.59 млрд. лева. За сравнение, към края на април миналата година сумата по жилищните кредити бе 14.6 млрд. лева.
От началото на годината обемът на ипотечните заеми е нараснал със 763.8 млн. лева, след като в края на 2022 година възлизаше на 16.5 млрд. лева.
Жилищните кредити почти изцяло се договарят в левове, като тези отпуснати в националната ни валута надхвърлят 16 млрд. лева към края на април.
Бързото нарастване на жилищните кредити у нас се случва въпреки очакванията за повишение на лихвите в резултат на затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка и действията на БНБ, която повиши изискванията за задължителни резерви на банките у нас. От друга страна, поскъпването на имотите има пряко отношение към размера на отпусканите кредити. Казано с други думи, хората у нас теглят ипотечни заеми за по-високи суми, което отчасти води до горепосочените внушителни ръстове в жилищното кредитиране.
Жилищното кредитиране продължава да чупи рекорди въпреки охлаждането на имотния пазар
Потребителските кредити също продължават да растат с бързи темпове у нас. Към края на април тази година отпуснатите заеми за потребление нарастват с 11.7% на годишна база до общо 15.5 млрд. лева. Темпът на растеж се забавя минимално спрямо предходния месец, когато бе отчетен годишен ръст от 12.1%.
Общият обем на заемите за домакинствата и НТООД у нас възлиза на 34.44 млрд. лева към края на април тази година, като нараства с 14.3% на годишна база, спрямо годишен ръст от 14.6% месец по-рано. Сумата се равнява на 19.5% от брутния вътрешен продукт на България.
Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват със 7.9% на годишна база през април до общо 41.89 млрд. лева. Темпът на растеж остава непроменен спрямо преходния месец март.
Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити
Общата сума на всички кредити за неправителствения сектор у нас възлиза на 82.866 млрд. лева към края на април, като нараства с 11.9% на годишна база. Сумата се равнява на 46.5 пт БПВ на България.
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 177.4 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 177.4 млн. лева (в т. ч. 2.3 млн. лв. през април 2023 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.
Рекордното нарастване на жилищните кредити продължава и през 2023 година

Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Олтман заяви, ще създателят на ChatGPT може да обмисли възможността да напусне Европа, ако не може да изпълни предстоящите регулации за изкуствения интелект, които ЕС подготвя, предава Reuters.
ЕС работи по потенциално първите правила в света, които да регулират изкуствения интелект. Като част от изготвянето на законопроекта, компаниите, интегриращи инструменти за генеративен изкуствен интелект, като ChatGPT, ще трябва да разкриват всеки материал, защитен с авторско право, използван за разработка на техните системи.
„Преди да обмисли оттеглянето си от Стария континент, OpenAI ще се опита да се съобрази с регулацията в Европа, когато стане готова“, заяви Олтман в Лондон.

„Настоящият проект на Закона за изкуствения интелект в ЕС ще бъде свръхрегулиращ, но чухме, че ще бъде оттеглен. Още се водят преговори по него“, посочи той пред Reuters.
По-рано този месец в Европейския парламент постигнаха съгласие какво да залегне в законопроекта. Сега предстоят дебати между представители на ЕП, Европейския съвет и ЕК, за да се уточнят финалните подробности.
„Има толкова неща, които могат да направят, като да променят дефиницията за общите цели на системите за изкуствен интелект. Могат да се свършат много неща“, коментира Олтман.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пореден технологичен гигант забрани ChatGPT
Samsung забрани на служителите си да използват изкуствен интелект

САЩ обмислят да въведат регулации на изкуствения интелект

Индексът на оборота в сектора на услугите нараства значително на годишна база през първото тримесечие на тази година.
През първото тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 13.8% над равнището на същото тримесечие на 2022 година. Данните са предварителни и календарно изгладени. Значителен ръст е отчетен при „Въздушен транспорт“ – с 80.8%, и „Воден транспорт“ – с 59.6%.
Индексът на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е с 19.4% по-висок през първото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 година. Съществено увеличение се наблюдава при „Дейности в областта на информационните технологии“ (23.0%) и „Далекосъобщения“ (15.3%).
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС
При Други бизнес услуги най-голям ръст спрямо първото тримесечие на 2022 г. е регистриран при „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ – със 103.2%, и „Дейности по почистване“ – с 51.8%.
Тримесечни изменения
През първото тримесечие на 2023 г. индексът на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“ се увеличава с 1.2% в сравнение с предходното тримесечие. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Най-голям ръст е регистриран при „Въздушен транспорт“ – със 17.0%. Намаление се наблюдава при „Воден транспорт“ – с 4.0%, и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ – с 0.8%.
Индексът на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ нараства с 6.0% спрямо четвъртото тримесечие на 2022 година. Най-голямо увеличение е отчетено при „Дейности в областта на информационните технологии“ (7.9%) и „Далекосъобщения“ (6.0%). Намаление се наблюдава при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (4.8%) и „Издателска дейност“ (1.3%).
Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове
При Други бизнес услуги съществен спад спрямо предходното тримесечие е регистриран при „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ – с 40.2%. Ръст се наблюдава при „Дейности по почистване“ – със 17.7%, и „ Други професионални дейности“ – с 10.4%.

Съперничеството с Китай, последствията от руската инвазия и казусът с тавана на дълга на САЩ поставиха статута на щатския долар като световна резервна валута под нови съмнения.
Провокираното от наложените санкции излизане на Русия от световните финансови системи през миналата година също налива масло в огъня на спекулациите, че страните, които не са съюзници на САЩ, ще обърнат гръб на долара.
Reuters представя няколко аргумента защо откъсването от долара може да се случи и обратното – защо ситуацията няма да се развие по този начин.
Изтъняващ статут на резервна валута
Делът на щатския долар в официалните валутни резерви е намалял до 20-годишно дъно от 58% през четвъртото тримесечие на 2022 година, според данните на Международния валутен фонд.
Стефан Джен, изпълнителен директор на Eurizon SLJ Capital Limited, посочва, че промяната е дори по-изразена когато се коригира спрямо валутния курс.
„Това, което се случи през 2022 г., беше много рязък спад на дела на долара в реално изражение”, казва Джен, добавяйки, че това е било реакция на замразяването на половината руски резерви на стойност 640 млрд. долара под формата на злато и валутни резерви след инвазията в Украйна през 2022 година. Това е провокирало преосмисляне на структурата на валутните резерви в някои страни като Саудитска Арабия, Китай, Индия и Турция, които са погледнали към диверсификация с други валути.
По-голямата картинка
Делът на долара във валутните резерви на централните банки през последното тримесечие на 2022 година е паднал до най-ниското си ниво от две десетилетия насам, но движението е постепенно и сега е почти на нивото от 1995 година.
Американските банки седят върху нереализирани загуби от 620 млрд. долара
Централните банки залагат на средства за черни дни под формата на долари в случай, че трябва да подкрепят обменните курсове по време на икономически кризи. Ако дадена валутата отслабне прекалено много спрямо щатския долар, петролът и другите стоки, търгувани в долари, автоматично поскъпват, което от своя страна вдига разходите за живот и подхранва инфлацията.
Много валути, от хонконгския долар до панамска балбоа, са с фиксиран курс към щатския долар поради подобни съображения.
Отслабваща хватка върху търговията със стоки
Могъщият долар може да блокира търговията със суровини, позволявайки на Вашингтон да възпрепятства достъпа до пазара на нации като Русия, Венецуела и Иран.
Но търговията се променя. Индия купува руски петрол в руски рубли дирхами, валутата на ОАЕ. Китай използва юани за покупката на руски петрол, въглища и метали на стойност 88 млрд. долара. Китайската държавна компания CNOOC и френската TotalEnergies реализираха тяхната първа сделка в юани за втечнен природен газ (LNG) през март.
Защо щатският долар отново набира сила?
След Русия, държавите се питат „какво ако попаднеш от грешната страна на санкциите?”, казва стратегът от BNY Mellon Джофри Ю.
Делът на юана в неборсовите валутни трансакции нараства от почти нула преди 15 години до 7%, според данните на Банката за международни разплащания (БМР).
Твърде сложна система
Дедоларизацията би изисквала голяма и сложна мрежа от износители, вносители, търговци с валути, емитенти на дълг и заемодатели независимо да решат да използват други валути. Това е малко вероятно да се случи.
Доларът е замесен в почти 90% от световните валутни трансакции, възлизайки на около 6.6 трилиона долара през 2022 година, сочат данните на Банката за международни разплащания.
Около половината от офшорния дълг е в щатски долари, според данните на БМР, а половината от световната търговия се фактурира в долари.
Доларът има функцията „всички да се подсилват взаимно”, казва професорът по икономика и политология в Berkeley Бари Айхенгрийн.
Юанът изпревари долара за първи път в трансграничните разплащания на Китай
„Просто няма механизъм всички банки, фирми и правителства да променят поведението си по едно и също време”, казва той.
Фрагментирано бъдеще
Въпреки, че няма открояващ се наследник на щатския долар, изникващите алтернативи могат да създадат свят, разделен на много полюси.
Според Ю от BNY Mellon, нациите осъзнава, че един или два доминиращи резервни блока от активи „просто не са достатъчно диверсифицирани”.
Световните централни банки разглеждат широка гама от активи, включително корпоративен дълг, материални активи като недвижими имоти и други валути.
„Това е процесът, който тече”, казва Марк Тинкър, управляващ директор в Toscafund Hong Kong. „Доларът ще бъде използван по-малко в глобалната система.”, казва той.
Стабилна основа
Тъй като големите банкови депозити невинаги са застраховани, бизнесите използват държани облигации като алтернатива на парите в брой. Статусът на долара е подкрепен от пазара на държавни облигации на САЩ в размер на 23 трилиона долара, който се разглежда като убежище за пари.
„Дълбочината, ликвидността и сигурността на пазара на държавни ценни книжа е голяма причина защо доларът е водеща резервна валута”, казва Брад Сетсър от Съвета за международни отношения, който следи трансграничните валутни потоци.
Доларът ще продължи да поскъпва заради Фед и проблемите с Китай
Международните притежания на държавни ценни книжа са огромни и все още няма надеждна алтернатива. Пазарът на облигации в Германия е сравнително малък, малко над 2 трилиона долара.
Производителите на стоки може и да се съгласят да търгуват с Китай в юани, но вкарването на пари в китайски държавни ценни книжа остава рисково начинание заради трудностите при разкриване на сметки и регулаторна несигурност.
„Но човек може да използва приложение и да търгува ДЦК от всякъде”, казва стратегът развиващи се пазари Галвин Чиа от Natwest Markets.
Глобалният дълг се е увеличил с още 8,3 трилиона долара