Темата с бюджета на България влиза все повече в светлината на прожекторите, като Европейската комисия също отправи няколко препоръки към страната ни. Препоръките не са специално за България – ЕК е извършила задълбочена оценка в 16 страни, съобщава БТА.
Прекратяване на мерките за енергийна подкрепа

Те трябва да действат до края на 2023 година, но ЕК смята, че това трябва да спре. Спестените средства трябва да се насочат към намаляване на държавния дефицит. Ако ръстът на цените на електроенергията и природния газ налага мерки за подкрепа, то България трябва да осигури помощ само на уязвимите домакинства и дружества, като същевременно поддържа мерки за спестяване на енергия. ЕК очаква страната ни да осигури разумна фискална политика и да ограничи номиналното увеличение на разходите догодина до не повече от 4,6%.
След 2024 г. от България се очаква да продължи да следва устойчиво свиване на бюджетния дефицит, съчетано с инвестиции и реформи, водещи до по-висок устойчив растеж, пише в документа.
Ефективна управленска структура за Плана за възстановяване
Препоръката е България да продължи с бързото изпълнение на програмите по политиката на сближаване.
Намаляване на завимостта от изкопаеми горива
Тук се набляга на ускоряването на прехода към чиста енергия с по-бързото въвеждане на възобновяемите енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия.
От тази трета препоръка на ЕК следва България подобри електропреносната мрежа и да се подобри свързаността с енергийните мрежи на съседните страни. Еврокомисията очаква да се ускори санирането на сградите, да се въведат решения за централното отопление и градския транспорт, да се ускори развитието на железопътната инфраструктура. Комисията очаква повишени политически усилия за предоставяне и придобиване на умения, необходими за прехода към по-чиста икономика.
Съпътстващи оценки на ЕК

Еврокомисията прогнозира ръст на българската икономика с 1,5% през 2023 г. и с 2,4% догодина. Растежът тази година е воден главно от личното и общественото потребление. Икономическата дейност през 2021 г. се е върнала на годишното си равнище от 2019 г., отчита комисията.
След отчетения бюджетен дефицит от 2,8% през 2022 г. за тази година и следващата година се предвижда той да бъде 4,8 на сто от БВП. Тази прогноза взема предвид проектобюджета на България за 2023 г. и средносрочната фискална стратегия, които включват заварените политики – мерки като увеличения на заплатите и пенсиите, а също и намаления на някои данъци. Предстои парламентът да обсъди проектобюджета, предложен от служебното правителство. В документа се пояснява, че българските власти водят разговори по проектобюджета за тази година, като водещите парламентарни партии вече открито са изразили намерение да намалят дефицита до 3% от БВП тази година.
Правителствените инвестиции намаляха от 3,3% през 2020 г. до 2,6% от БВП през 2021 г., преди да се увеличат до 3% миналата година и да надминат държавния дефицит през 2022 г. България подкрепя възстановяването на икономиката с инвестиции с безвъзмездни средства от ЕС. Те възлизат на 0,8% от БВП през 2022 г. (0,9 на сто от БВП през 2021 г.).
Предвижда се България да финансира допълнителни инвестиции със средства от ЕС и да запази национално финансирани инвестиции. Предвижда се разходите с безвъзмездните средства от ЕС да възлизат на 1,9 на сто от БВП през 2023 г., докато национално финансираните инвестиции се очаква да осигурят нарастващ принос към фискалната позиция от 0,1 на сто.
Държавният дълг възлиза на 22,9 на сто от БВП в края на 2022 г. и се очаква да достигне 25 на сто и 28,1 на сто съответно в края на 2023 г. и 2024 година. Оценката на устойчивостта на дълга показва умерени рискове в средносрочен план.
ОЩЕ: Формулата за дивидентите относно бюджета изглежда трудно постижима