Потърпевш се оплакал пред съда:
– Тези хулигани ме нападнаха и ми откраднаха златния часовник…
Съдията попитал:
– А Вие не викахте ли за помощ?
– Как ще викам – имам и златни зъби…

За последните 6 месеца бензинът по бензиностанциите в България е поевтинял с 36 ст. за литър, или с 12,37%. Това сочат данните на платформата Fuelo. Ако на 22 ноември 2022 г. бензин A95 се е продавал за 2,91 лв. за литър, днес средната му цена на дребно е 2,55 лв. за литър. За последния месец цената на бензина е спаднала с 4 ст. за литър, или с 1,54%, т.е. тенденцията е за застой.
Дизелът за последните шест месеца е поевтинял с 86 ст. за литър (25,75%). На 22 ноември 2022 г. литър от този вид гориво се е търгувал за 3,34 лв, а сега цената е средно 2,48 лв. за литър, според данните в платдормата. За последния месец дизелът е поевтинял с 20 ст. (7,46%), с тенденция към поевтиняване.
За разглеждания 6-месечен период е налице спад в цената на пропан-бутана с 15,53% или с 18 ст. за литър. На 20 ноември е струвал 1,16 лв. за литър, докато сега е 98 ст. за литър. За последния месец пропан-бутанът е поевтинял с 14 ст. на литър, като при този вид гориво тенденцията е към поевтиняване.

 
За година цената на метана се е понижила с 1,10 лв. за кг (32,63%), според данните на Fuelo. На 20 ноември 2022 г. метанът по бензиностанциите в страната е струвал 3,34 лв. за кг, а сега се продава средно за 2,24 лв. за кг. За последния месец метанът е поевтинял с 0,33 лв./кг (-12,84%), с тенденция за по-ниска цена, предава БТА.
Председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Живодар Терзиев също отчита, че наистина има тенденция към понижение на цените на горивата, но международният пазар е много нестабилен.

„Всяка новина – за Бахмут, за украинските райони, за атака, всичко това влияе нагоре и надолу, и всъщност сутрин се събуждаме с една тенденция към повишение, а следобед, когато отворят западните и американски борси, обратно“, отбелязва Терзиев. По думите му тенденцията към поевтиняване на горивата може да се обърне много бързо. Според него цените засега са спокойни – на нива от предвоенно време, което е добрата новина.
„Не знаем какво ще стане, но искрено се надяваме и ще изпитаме удовлетворение и спокойствие, ако цените, които виждаме днес, а и през летния сезон, бъдат дори и по-ниски“, заяви още председателят на БПГА. Той даде пример, че цената на тока за бизнеса вече бележи спад, като изминалата неделя е имало и часове с нулева цена за няколко часа.
ОЩЕ ПО ТЕМААТА:
Отстъпката за горивата продължава и догодина, ще има и други
В кои страни горивата са най-евтини? Сред тях ли е България?
Ако колата ви е на дизел, скоро ще плащате повече

Действащите в момента политики за ограничаване на климатичното затопляне ще изложат над 1/5 от човечеството на екстремни и потенциално смъртоносни жеги до края на века. Това предупреждават изследователи в проучване, публикувано и цитирано от Франс прес.
Температурата на повърхността на Земята е напът да се увеличи с 2,7°C по Целзий до 2100 г. спрямо прединдустриалната ера, което би „изтласкало“ над 2 млрд. души – или 22% от световното население към този момент – извън зоната на климатичен комфорт, позволил на човечеството да се развива в продължение на хилядолетия. Това сочи проучване, публикувано в „Нейчър състейнабилити“.
Индия (600 млн. души), Нигерия (300 млн. души) и Индонезия (100 млн. души) са страните с най-голям брой хора, които може да се сблъскат със смъртоносна горещина, според този сценарий.

„Това е дълбоко премоделиране на обитаемостта на повърхността на планетата и може да доведе до мащабна реорганизация на местата, където живеят хората“, подчертава Тим Лентън от британския университет „Ексетър“, който е основен автор на проучването.
Ако се ограничи затоплянето до 1,5°C, най-амбициозната цел на Парижкото споразумение от 2015 г., то броят на хората, изложени на тези рискове, ще бъде намален до половин милиард души.
Светът вече преживява затопляне близо до 1,2°C под въздействието на човешката дейност, най-вече използването на изкопаеми горива (въглища, петрол, газ) с поредица от катастрофи: горещи вълни, суши, горски пожари.

„Разходите за изменението на климата често се изразяват във финансови термини, но нашето проучване подчертава огромната човешка цена от неуспешното справяне с извънредната климатична ситуация“, заяви Лентън.
„За всяко затопляне с 0,1°C над настоящите нива, 140 млн. души допълнително ще бъдат изложени на опасна горещина“, подчертава той.
Прагът за „опасна жега“ е фиксиран в проучването до 29°C средна годишна температура.
От историческа гледна точка човешките общности са имали най-гъста населеност при средни температури около 13°C (в умерени зони) и в по-малка степен – при 27°C (при по-тропически климат).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Светът е на прага на най-горещия период в историята си
Европа се затопля два пъти по-бързо от останалия свят

Промените в климата – къде е България?

Ceдмицa cлeд ĸaтo япoнcĸитe peгyлaтopи oтлoжиxa cтapтa нa нaй-гoлямaтa aтoмнa eлeĸтpoцeнтpaлa, зapaди oпaceния за бeзoпacнocттa, нeвoлитe нa ĸoмпaниятa нe cпиpaт, нo тoзи път пpичинaтa e нeбpeжeн cлyжитeл.
Cтaвa въпpoc зa eлeĸтpoцeнтpaлaтa Каѕhіwаzаkі-Каrіwа в япoнcĸaтa пpeфeĸтypa Hиигaтa, yпpaвлявaнa oт Тоkуо Еlесtrіс Роwеr. Cпopeд изявлeниe нa ĸoмпaниятa cлyжитeл e ocтaвил ĸyп дoĸyмeнти въpxy ĸoлaтa cи, пpeди дa пoтeгли и дa ги зaгyби, пpeдaвa Вlооmbеrg.
Гpeшĸaтa oт нeбpeжнocт e пocлeднaтa в пopeдицa oт гpeшĸи нa ĸoмпaниятa и вepoятнo щe пoдĸoпae oщe дoвepиeтo в peгyлaтopa. Зapaди пpoпycĸи в бeзoпacнocттa и cтpoг peгyлaтopeн пpoцec Япoния нe ycпя дa pecтapтиpa пoвeчeтo cи ядpeни peaĸтopи, зaтвopeни cлeд aвapиятa във Фyĸyшимa пpeз 2011 г.

Haциoнaлният peгyлaтopeн opгaн, ĸoйтo cлeди зa бeзoпacнocттa нa ocтaнaлитe 33 peaĸтopa в Япoния, yдължи зaбpaнaтa зa възoбнoвявaнe нa paбoтaтa нa eлeĸтpoцeнтpaлaтa минaлaтa ceдмицa, зapaди „нeaдeĸвaтни“ пpeвaнтивни мepĸи нa пpeдпpиятиeтo.
Зaгyбeнитe дoĸyмeнтитe ca cвъpзaни cъc cпpaвянe c пoжapи и нaвoднeния. Koмпaниятa oщe ce oпитвa дa възcтaнoви 38 cтpaници oт тяx. Peгyлaтopът зaяви, чe щe гapaнтиpa, чe цeлият пepcoнaл cпaзвa cтpoги пpaвилa зa изнacянe нa дoĸyмeнти и инфopмaция извън oбeĸтa.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво е състоянието на оборудването на АЕЦ „Белене“?
Словения затвори временно своя АЕЦ след земетресението в Хърватия

Швейцария има най-старите ядрени мощности в света

Ceдмицa cлeд ĸaтo япoнcĸитe peгyлaтopи oтлoжиxa cтapтa нa нaй-гoлямaтa aтoмнa eлeĸтpoцeнтpaлa, зapaди oпaceния за бeзoпacнocттa, нeвoлитe нa ĸoмпaниятa нe cпиpaт, нo тoзи път пpичинaтa e нeбpeжeн cлyжитeл.
Cтaвa въпpoc зa eлeĸтpoцeнтpaлaтa Каѕhіwаzаkі-Каrіwа в япoнcĸaтa пpeфeĸтypa Hиигaтa, yпpaвлявaнa oт Тоkуо Еlесtrіс Роwеr. Cпopeд изявлeниe нa ĸoмпaниятa cлyжитeл e ocтaвил ĸyп дoĸyмeнти въpxy ĸoлaтa cи, пpeди дa пoтeгли и дa ги зaгyби, пpeдaвa Вlооmbеrg.
Гpeшĸaтa oт нeбpeжнocт e пocлeднaтa в пopeдицa oт гpeшĸи нa ĸoмпaниятa и вepoятнo щe пoдĸoпae oщe дoвepиeтo в peгyлaтopa. Зapaди пpoпycĸи в бeзoпacнocттa и cтpoг peгyлaтopeн пpoцec Япoния нe ycпя дa pecтapтиpa пoвeчeтo cи ядpeни peaĸтopи, зaтвopeни cлeд aвapиятa във Фyĸyшимa пpeз 2011 г.

Haциoнaлният peгyлaтopeн opгaн, ĸoйтo cлeди зa бeзoпacнocттa нa ocтaнaлитe 33 peaĸтopa в Япoния, yдължи зaбpaнaтa зa възoбнoвявaнe нa paбoтaтa нa eлeĸтpoцeнтpaлaтa минaлaтa ceдмицa, зapaди „нeaдeĸвaтни“ пpeвaнтивни мepĸи нa пpeдпpиятиeтo.
Зaгyбeнитe дoĸyмeнтитe ca cвъpзaни cъc cпpaвянe c пoжapи и нaвoднeния. Koмпaниятa oщe ce oпитвa дa възcтaнoви 38 cтpaници oт тяx. Peгyлaтopът зaяви, чe щe гapaнтиpa, чe цeлият пepcoнaл cпaзвa cтpoги пpaвилa зa изнacянe нa дoĸyмeнти и инфopмaция извън oбeĸтa.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво е състоянието на оборудването на АЕЦ „Белене“?
Словения затвори временно своя АЕЦ след земетресението в Хърватия

Швейцария има най-старите ядрени мощности в света

През тази година български предприятия могат да кандидатстват за 1,2 млрд. евро от Европейския фонд за отбрана. Това стана ясно по време на информационно събитие, посветено на Фонда, което беше открито от министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов, съобщават от пресцентъра на ведомството. От тези средства 72 млн. евро са предназначени за проекти на малки и средни предприятия, а други 41 млн. евро ще финансират разработки за „революционни технологии“.
„За период от четири години български фирми, в консорциуми с чужди партньори, са спечелили 11 проекта за продукти и технологии в сферата на отбраната на стойност близо 130 млн. лева“, посочи министър Никола Стоянов. Той допълни, че по брой организации, които получават финансиране от Фонда, страната ни се нарежда на 14 място от общо 26 държави. „Това е ясен знак, че нашите фирми и научно-изследователски организации са иновативни, високотехнологични и конкурентни на европейско ниво, и трябва в максимална степен да се възползват от възможностите, които предоставят европейските програми и инициативи“, коментира още икономическият министър.
Военните разходи в света нараснаха драстично, цифрите са шокиращи
По думите му на ниво Европейски съюз има редица инструменти, насочени към изграждане на по-конкурентоспособна отбранителна промишленост и по-отворен европейски пазар. „Намираме се в исторически момент за нашата отбранителна индустрия. Имаме всички предпоставки и възможности да направим така нужния преход за производство на повече продукти по НАТО-стандарт и за технологично обновление в този сектор, но е необходима по-голяма активност от страна на компаниите и научните институти“, подчерта министър Стоянов.
По време на събитието беше обсъден и Актът за укрепване на производството на боеприпаси (ASAP), който се очаква да бъде приет през лятото на тази година и да действа до средата на 2025 г. Програмата е с бюджет от 500 млн. евро и ще предлага безвъзмездна финансова помощ за европейски компании. „Този инструмент е сериозна възможност да бъдат разработени нови мощности в сектора, както и да бъдат увеличени или преструктурирани съществуващи производствени линии“, обясни Никола Стоянов.
Полша купува турски бойни дронове
Европейският фонд за отбрана е с бюджет от почти 8 млрд. евро за периода 2021-2027 г., от които 2,7 млрд. евро са предназначени за научни изследвания и 5,3 млрд. евро за разработване на продукти и технологии в областта на отбраната. Само за 2023 г. неговият бюджет е 1,2 млрд. евро. Поканите за набиране на проектни предложения за тази година ще бъдат отворени за кандидатстване на 15 юни 2023 г. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 22 ноември 2023 г.
Чуждите инвестиции у нас достигнаха близо 1.5 млрд. евро за първите три месеца на годината
Участие в днешното събитие взеха Кръстьо Преславски, представител на ГД „Отбранителна индустрия и космос“ на Европейската комисия, Ирина Щонова, заместник-министър на Министерството на икономиката и индустрията, Станислава Ялъмова, началник на политическия кабинет на министъра на икономиката и индустрията, представители на държавния сектор, на бизнеса, на научно-изследователския сектор и академични организации.

Европейската комисия обяви, че за тази година средствата, с които може да подкрепи земеделците в ЕС, засегнати от пазарни смущения, са 450 млн. евро. Досега вече около половината от сумата е изразходвана, включително в помощ за земеделците от 5 държави от ЕС, пострадали от вноса от Украйна, отбеляза говорител на ЕК на пресконференци.

По думите му от тези 5 страни, сред които е и България, още само Унгария не е премахнала едностранните мерки срещу украинския внос, за да се премине към изплащането на предвидените 100 млн. евро обезщетение. Готови сме да осигурим допълнителни средства, но засега е рано да се каже как ще използваме оставащите суми, поясни говорителят.
Разчетите на ЕК, представени в началото на май, предвиждат България да получи 9,77 млн. евро обезщетение. Унгария следва да получи 15,93 млн. евро, Полша – 39,33 млн. евро, Румъния – 29,73 млн. евро, Словакия – 5,24 млн. евро. ЕК предложи тези страни да осигурят средства и от своите бюджети като държавна помощ за земеделците, равняваща се на 200% от европейската помощ. В началото на годината ЕС осигури за българските земеделци над 16 млн. евро обезщетения заради вноса от Украйна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
От днес: Нови помощи за земеделците заради войната в Украйна
Изплащат държавните помощи на фермери заради войната

ЕК дава 109 млн. евро на българските фермери
ЕК готви нова помощ за земеделците, засегнати от вноса от Украйна

Държавата ще може да харчи само толкова, колкото събира, ако след 10 юни няма приет бюджет за годината или ново удължаване на миналогодишния бюджет. Това става ясно в отговор на Министерството на финансите след запитване на БНР дали при най-неблагоприятната хипотеза ще има средства за пенсии и заплати в публичния сектор. Действието на т.нар. удължителен закон за бюджета приключва именно на 10 юни.
Тъй като вече е почти практически невъзможно да се приеме изцяло нов бюджет за годината до 10 юни, най-вероятната хипотеза е депутатите да гласуват ново удължаване на бюджета за миналата година.
Директен отговор на въпроса дали Министерството на финансите подготвя предложение за подобно удължаване не е даден въпреки запитването от БНР, но се прави уточнението, че в хипотеза на ново удължаване „системите ще се финансират както през първите месеци на годината при досегашния ред“.
Бюджетният дефицит продължава да расте
Това означава, че разходите ще са на нивото на същия период за 2022 г., като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание, на Министерския съвет и други нормативни административни актове, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства.
Практически не могат да се свият разходи, освен икономии от нереализирани дейности и проекти на първостепенни бюджетни разпоредители. В намаление ще се отчетат извършени еднократни разходи за същия период на миналата година, уточняват от министерството.
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство
При хипотеза на неприет бюджет след 10 юни и при условие, че не се продължи действието на т.нар. удължителен закон, то за да се финансират разходи и трансфери след 10 юни 2023 г., задължително съгласно Закона за публичните финанси, по предложение на Министерския съвет Народното събрание следва да определи нов срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери.
Формулата за дивидентите относно бюджета изглежда трудно постижима
В този случай разходите и предоставените трансфери трябва да са равни на размера на постъпилите приходи, помощи и дарения и при спазване на фискалните правила по Закона за публичните финанси, допълват още от Министерството на финансите.