Европа може и да свърши добра работа в намаляването на зависимостта си от руските петрол и газ и овладяването на енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, но все още има проблеми за решаване, става ясно от думите на шефа на Международната агенция по енергетика.
„Европа бе способна да трансформира енергийните си пазари, намалявайки делът на руския газ до по-малко от 4%, а икономиката ѝ продължава да не изпада в рецесия”, казва Фатих Бирол, изпълнителен директор на МАЕ, в интервю за американската медия CNBC.
„Европейските емисии намаляха… а газовите хранилища са на много прилични нива”, казва Бирол, говорейки в кулоарите по време на срещата на Г-7, провеждана в Хирошима, Япония.
Русия традиционно играе основна роля в световната енергетика, но зависимостта на западните страни от руската енергия бе сериозно намалена, като те продължават да налагат нови санкции, за да накажат Русия за нейната продължаваща инвазия в Украйна.
„Газпром“ смята да нагнети рекордни газови количества за следващата зима
„Европейските страни свършиха добра работа…миналата зима”, казва шефът на МАЕ, подчертавайки, че регионът е успял да не угася лампите и да задържи зимната криза далеч, частично благодарение на по-меката от очакваното зима.
Въпреки всичко това, Бирол предупреждава, че енергийният пазар на региона продължава да е изправен пред три основни предизвикателства през тази година.
Китай
Световните енергийни доставки бяха изобилни през миналата година, когато Китай все още се намираше под строгите си COVID локдауни и купуваше по-малко петрол и природен газ поради забавянето в икономическата активност. Сега обаче не може да се каже същото и Европа може да посрещне по-големи предизвикателства зима през тази година.
Търсенето на LNG (втечнен природен газ) от Китай се очаква да се покачи през втората половина на годината, казва Бирол, добавяйки, че вносът на газ в страната е ключов измерител на търсенето на газовите пазари.
Но Бирол вярва, че ситуацията може и да не е толкова затегната – цените може да са по-меки спрямо очакваното и като цяло той не очаква „голям бум” на вноса от страна на Китай.
Кои страни ще понесат най-голям удар при цена на петрола от 100 долара?
Относно петрола, сценариите са различни, казва той. Изходът на Китай от политиките на нулев COVID през декември миналата година провокира скок в търсенето, като МАЕ прогнозира през тази година търсенето на петрол да нарасне с над 2 млн. барела на ден.
Поради това не е изненада, че Китай, вторият най-голям вносител на петрол в света след САЩ, ще оформя близо 60% от покачването в търсенето, отбелязва Бирол.
Дългът на САЩ
Участниците на световния енергиен пазар също така следят ситуацията с преговорите между Белия дом и Републиканската партия относно таванът на щатския дълг. Без споразумение САЩ може да бъде изправен пред дефолт (неизпълнение на задължение) по дълга си в началото на месец юни, въпреки, че това изглежда малко вероятно.
Забележителен успех записа първият търг за общи доставки на природен газ в Европа
Преговорите бяха спрени докато щатският президент Джо Байдън е на срещата на Г-7 в Япония, като неговото завръщане във Вашингтон се очаква през уикенда. Президентът посочва на пресконференция по време на срещата, че той „изобщо” не е притеснен за преговорите и че „ще сме способни да избегнем дефолт и ще направим нещо достойно”.
Според Бирол, изпадане в неплатежоспособност по щатския дълг може да провокира търсенето и цените на петрола да паднат, но е съгласен, че подобен сценарий е малко вероятен.
„Бих избегнал да ви дам конкретна цифра, но можем да очакваме значителен спад в цената на петрола, ако станем свидетели на подобен дефолт.”, казва той.
Въпреки санкциите: Износът на руски петрол е достигнал пик от началото на войната
„Този въпрос в Съединените щати ще бъде разгледан и здравият разум ще надделее. И не виждам голям риск за световните петролни пазари. Но разбира се, петролните пазари винаги са свързани с рискове.”, добавя той.
Цените на петрола нараснала в края на миналата седмица след спад от над 1% през предходния ден, след като инвеститорите станаха предпазливи оптимисти, че рисковете от неизпълнение на дълга на САЩ намаляват с продължаването на преговорите.
Зависимостта от Русия не е изчезнала
Друго ключово предизвикателство пред европейския енергиен пазар е това, че зависимостта на Стария континент от руския природен газ не е напълно преодоляна и перспективите пред доставките остават несигурни.
Много страни в региона бяха вкарани в енергийна криза през миналата зима, когато вносът на руски газ бе намален.
Индия – новият най-голям доставчик на петролни продукти за Европа?
Износът на природен газ на руския държавен гигант „Газпром” за Швейцария и ЕС е намалял с 55% през 2022 година, съобщиха от компанията през януари. Бирол отбелязва, че ако има допълнително понижение във вноса на газ „по политически причини”, Европа може отново да се изправи пред „някои предизвикателства” през идната зима.
Бирол вярва, че Г-7 и европейските страни няма да пристъпят към споразумения с Русия, добавяйки, че историята с руския газ е „приключена”. „Свърши се”, казва той.
Най-големите енергийни компании в ЕС свиват пазарните си дялове

Страните от Европейския съюз се договориха днес блокът да забрани унищожаването на непродадени текстилни изделия, предаде „Ройтерс“.
Потреблението на текстил в Европа оказва четвъртото по големина въздействие върху околната среда и изменението на климата след храните, жилищата и мобилността. Около 5.8 милиона тона текстил се изхвърлят всяка година в ЕС, приблизително 11 кг на човек, голяма част от които отиват в сметища или се изгарят.
Правителствата и Европейският парламент трябва да постигнат съгласие по Регламента за екодизайна, преди той да стане закон. Според първоначалното предложение на Европейската комисия от март 2022 г. самата тя трябваше да реши на по-късен етап дали да въведе забрани за унищожаване.
Екологичните трудности пред производителите на автомобилни гуми
Въпреки това правителствата на ЕС се съгласиха, че забраната за унищожаване на непродадени дрехи трябва да влезе в сила незабавно, вместо да се чака Европейската комисия да извърши оценка, която можеше да продължи три години.
Средно големите компании с по-малко от 250 служители ще имат преходен период от четири години, докато най-малките компании с по-малко от 50 служители ще бъдат освободени от това задължение.
Новият закон също така ще създаде „дигитален продуктов паспорт“, показващ екологичната устойчивост на продукта, за да помогне на потребителите да направят по-информиран избор.
Европейската комисия заяви, че унищожаването на непродадени потребителски продукти, като текстил и обувки, се превръща в широко разпространен проблем в целия ЕС, особено поради нарастването на онлайн продажбите.
 

ЕС обмисля бъдещи съвместни доставки на критични суровини и водород, след като първият подобен търг (за общи покупки на природен газ – бел. ред) получи висок интерес, пише Financial Times. Само по време на първия търг за доставки на газ бяха заявени 80% от планираните количества от 13,5 млрд. куб. м.
Това са казали за британското финансово издание компаниите, участващи в газовия търг, сред които френската Engie, държавната норвежка Equinor и базираната в Швейцария (Axpo, която получи възможност да доставя газ през интерконектора Гърция – България – бел. ред). Някои групи са действали като купувачи и продавачи в различни региони на ЕС.

„Бяхме много впечатлени от съвкупното търсене още за първия тур и особено от това, че се оказахме със свръхпредлагане на предлагания газ“, заяви вицепрезидентът на ЕК Марош Шефчович. Като цяло 18,7 млрд. куб. метра газ са били предложени от доставчици, но не всички от тях са намерили купувачи заради условията на предложения договор или опасения за цените. По думите на Шефчович 110 купувачи на енергия са се абонирали за схемата.
Той добави, че газовата схема ще действа като „план“ за „нов пазар“ за критични материали и за водород, който ще помогне за декарбонизирането на енергоемките индустрии. „Няколко компании от Близкия изток са проявили интерес да доставят водород“, посочи зам.-председателят на ЕК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Неочаквани резултати на първия търг за общи доставки на природен газ в Европа
ЕС отваря платформата за общи покупки на газ
ЕС с нов удар по Русия в доставките на газ
ЕС насрочи първия търг за общи покупки на природен газ

Собственикът на Facebook Meta Platforms получи рекордна глоба в размер на 1,2 млрд. евро (1,3 млрд. долара) заради нарушения в правилата на ЕС за защита на личните данни и му беше даден краен срок да прекрати изпращането на данни на потребителите от Европа в САЩ, след като регулаторните органи заявиха, че не е успял да защити личната информация от любопитните очи на американските служби за сигурност.
Продължаващият трансфер на данни на гиганта на пазара на социалните мрежи към САЩ не е отговорил на „рисковете за основните права и свободи“ на хората, чиито данни са били прехвърляни отвъд Атлантическия океан, се разбира от решението на Ирландската комисия за защита на данните, обявено в понеделник и цитирано от Bloomberg. Рекордна глоба се готви за Meta в Ирландия
Освен глобата, която надхвърля санкцията на ЕС в размер на 746 млн. евро, наложена преди това на Amazon.com, Meta получи 5 месеца, за да „преустанови всяко бъдещо прехвърляне на лични данни към САЩ“, и 6 месеца, за да спре „незаконната обработка, включително съхранението в САЩ“ на прехвърлените лични данни на ЕС. 
Забраната за трансфер на данни за Meta беше очаквана и накара американската фирма да заплаши с пълно оттегляне от ЕС. Сега обаче въздействието ѝ е смекчено от преходния период, предвиден в решението, и перспективата за ново споразумение между ЕС и САЩ за движението на данни, което може да започне да действа още в средата на тази година.

Решението е поредният кръг от дългогодишната сага, която в крайна сметка доведе до това Facebook и хиляди други компании да изпаднат в правен вакуум. През 2020 г. върховният съд на ЕС отмени пакта между ЕС и САЩ, регулиращ трансатлантическите потоци от данни, заради опасения, че данните на гражданите не са в безопасност, след като пристигнат на американските сървъри. Макар че съдиите не отмениха алтернативен инструмент, основан на договорни клаузи, съмненията им за американската защита на данните бързо доведоха до предварителна заповед от ирландския орган, с която на Facebook се казваше, че вече не може да прехвърля данни към САЩ и чрез този метод.
Най-високата глоба, платена от дружество
Източници на информационната агенция Reuters заявиха по-рано, че санкцията ще бъде по-висока от предишната рекордна глоба за Amazon в размер на 821 млн. долара (746 евро). Това се случва, след като през 2021 г. Amazon беше принудена да плати глоба в размер на споменатата преди това сума за подобно пренебрегване на стандартите на ЕС за защита на личните данни.
Защо чак сега?
Решението е следствие от разкритията на Едуард Сноудън, бивш външен служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ през 2013 г., и от съдебно оспорване от австрийския активист за защита на личните данни Макс Шремс.

Според съобщения в медиите Шремс е изразил опасения, че данните на европейските потребители не са достатъчно защитени от разузнавателните служби на САЩ, след като Сноудън разкри, че държавни служители отвъд Атлантика многократно са получавали достъп до информация за хората чрез технологични компании като Facebook, Google и др.
Забележително е, че искът на Шермс постави началото на 10-годишна правна битка за законността на прехвърлянето на данни от ЕС в САЩ. Според Reuters регулаторите на ЕС, ръководени от ирландския комисар по защита на данните Хелън Диксън, са били в процес на финализиране на забраната на правен инструмент, използван от Facebook за прехвърляне на данни на европейски потребители
През 2020 г. най-висшият съд на Европа също се произнесе по темата и многократно заяви, че споразумението между ЕС и САЩ за предаване на данни е невалидно, като заключи, че Вашингтон не разполага с достатъчно системи за защита на европейските данни.
Глобата за Meta съвпада с петата годишнина от приемането на Общия регламент за защита на данните на ЕС (GDPR), считан за световен еталон за защита на личните данни. От май 2018 г. регулаторните органи в 27-те държави от ЕС имат правомощието да налагат глоби до 4% от годишните приходи на дадена компания за най-сериозните нарушения. Ирландският надзорен орган се превърна във водещ регулатор за защита на личните данни за някои от най-големите технологични фирми с база в ЕС в страната, като Meta и Apple.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Meta започва да използва генеративен изкуствен интелект
Meta започва нов кръг масови съкращения
Meta представи своя модел изкуствен интелект

Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 8.806 млрд. лева към края на първото тримесечие на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Техният размер се увеличава с 83 млн. лева (1%) в сравнение с март 2022 г. (8.723 млрд. лева) и с 373.1 млн. лева (4.4%) спрямо декември 2022 г. (8.433 млрд. лева).
Като процент от брутния вътрешен продукт общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към март 2023 г. възлиза на 5%, спрямо 5.3% от БВП към март 2022 г. и 5.1% към края на четвърто тримесечие на миналата 2022 година.
Размер и структура на активите
Към края на март 2023 г. активите на местните инвестиционни фондове достигат 2.772 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2022 г. (2.728 млрд. лева) те се увеличават с 43.7 млн. лева (1.6%). В сравнение с декември 2022 г. (2.765 млрд. лева) активите се увеличават с 6.7 млн. лева (0.2%).
Към края на първо тримесечие на 2023 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 262.2 млн. лева (20.1%) до 1.564 млрд. лева при 1.302 млрд. лева към март 2022 г., а тези на балансираните фондове и фондовете инвестиращи в недвижими имоти намаляват с 57.3 млн. лева (12.5%) до 401.6 млн. лева при 458.9 млн. лева към края на март 2022 г. Спрямо декември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават със 104.5 млн. лева (7.2%), а на балансираните фондове и фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други намаляват с 56.9 млн. лева (12.4%). Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват на годишна база със 161.2 млн. лева (16.7%) до 806.5 млн. лева към март 2023 г. (967.7 млн. лева към края на март 2022 г.). В сравнение с декември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват с 41 млн. лева (4.8%).
Активите на инвестиционните фондове у нас намаляват през 2022 година
Към края на март 2023 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 56.4%, при 47.7% към март 2022 г. и 52.8% към декември 2022 г. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 29.1% от общата сума на активите към март 2023 г. при относителен дял от 35.5% към март 2022 г. и 30.6% към декември 2022 година.

По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към март 2023 г. спрямо същия месец на 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават със 108.1 млн. лева (10.7%) до 1.122 млрд. лева, тези в акции/дялове на ИД и ДФ се увеличават с 91.5 млн. лева (10.1%) до 998.9 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, намаляват с 91.8 млн. лева (15.2%) до 511.1 млн. лева. В сравнение с декември 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 13.4 млн. лв. (1.2%), тези в акции/дялове на ИД и ДФ – с 85.6 млн. лв. (9.4%), а средствата вложени в ценни книжа, различни от акции намаляват с 54.6 млн. лева (9.6%).
Ръст на активите, управлявани от местни и чуждестранни инвестиционни фондове
Към края на март 2023 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40.5%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 36% и ценни книжа, различни от акции – 18.4%, при съответно 37.2% за акциите и другите форми на собственост, 33.3% за акции/дялове на ИД и ДФ и 22.1% за ценни книжа, различни от акции към края на март 2022 г. Към декември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите също имат акции и други форми на собственост – 40.1%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33% и ценни книжа, различни от акции – 20.5%.

Към края на първо тримесечие на 2023 г. основен дял във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 66.7% и в евро – 28.8%, при съответно 62.5% и 33.2% към март 2022 г. Към декември 2022 г. активите, деноминирани в български лева, са 64.6%, а тези в евро – 30.9%.
Географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове показва, че към март 2023 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база със 141.8 млн. лева (11.3%) до 1.394 млрд. лева при 1.252 млрд. лева към края на март 2022 г., а в останалите държави от Европейския съюз6 намаляват с 13.4 млн. лева (1.3%) до 1.023 млрд. лева при 1.036 млрд. лева към края на март 2022 г. В сравнение с декември 2022 г. инвестициите в България намаляват с 24.8 млн. лева (1.7%), а в останалите държави от Европейския съюз се увеличават с 67.9 млн. лева (7.1%). Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти, е 53% към март 2023 г. при 49.6% към края на март 2022 г. и 54.8% към декември 2022 г. Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти на останалите държави от Европейския съюз към март 2023 г. е 38.9% при 41.1% към края на март 2022 г. и 36.9% към декември 2022 година.

Размер и структура на пасивите
Към края на март 2023 г. привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове са 6.033 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2022 г. (5.994 млрд. лева), те се увеличават с 39.3 млн. лева (0.7%). В сравнение с края на декември 2022 г. (5.667 млрд. лева) размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България се увеличава с 366.4 млн. лева (6.5%).
По институционални сектори към края на първо тримесечие на 2023 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 93.2 млн. лева (2.5%) до 3.837 млрд. лева при 3.744 млрд. лева към март 2022 г. Пасивите към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства, намаляват с 20.8 млн. лева (1.9%) до 1.056 млрд. лева към март 2023 г. при 1.076 млрд. лева към края на първо тримесечие на 2022 г. Спрямо декември 2022 г. пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 267.5 млн. лева (7.5%), а задълженията към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства се увеличават с 26.2 млн. лева (2.5%).
Активите на инвестиционните фондове нараснаха с 65%
Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на март 2023 г. са Застрахователните компании и пенсионните фондове (63.6%) и Домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (17.5%). Към края на март 2022 г. относителните дялове на двата сектора са съответно 62.5% и 18%, а към декември 2022 г. – 63% и 18.2%.

Към края на март 2023 г. пасивите на местните инвестиционни фондове са 2.772 млрд. лева, като размерът на собствения им капитал е 2.764 млрд. лева. Към края на първо тримесечие на 2023 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 2.654 млрд. лева (96%), а към сектор Останал свят – 109.6 млн. лева (4%). Спрямо март 2022 г. пасивите в собствения капитал към резиденти се увеличават със 120 млн. лева (4.7%), а към нерезиденти (сектор Останал свят) намаляват с 68.5 млн. лева (38.5%).
По институционални сектори към март 2023 г. спрямо същия месец на предходната година задълженията на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават със 107.5 млн. лева (16.3%) до 768.6 млн. лева, а към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват с 63.9 млн. лева (5.4%) до 1.117 млрд. лева. Спрямо декември 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти се увеличават със 113.5 млн. лева (4.5%), а към нерезиденти намалява със 106.1 млн. лева (49.2%). По институционални сектори към март 2023 г. спрямо края на предходното тримесечие пасивите на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове нарастват с 27.3 млн. лева (3.7%), а задълженията към резиденти в сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата нараства с 67.3 млн. лева (6.4%).
Към края на март 2023 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са резидентните сектори Домакинства и НТООД (40.4%), Застрахователни компании и пенсионни фондове (27.8%) и Нефинансови предприятия (9.6%). Най-големите относителни дялове към март 2022 г. са съответно 43.6% за сектор Домакинства и НТООД, 24.4% за сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове и 10.5% за сектор Нефинансови предприятия. Относителният дял на сектор Останал свят (нерезиденти) е 4% от общия размер на собствения капитал към март 2023 г. при относителен дял 6.6% към края на март 2022 г. и 7.8% към декември 2022 година.