Конфронтацията на Русия със Запада в икономическата сфера, след войната в Украйна, навлиза в опасен нов етап, пише за Financial Times Александра Прокопенко, изследовател в берлинския Център за източноевропейски и международни проучвания.
Досега Москва фокусираше своите ответни на западните санкции мерки главно върху притискане на европейските енергийни пазари. Но след поредица от съдебни решения в Европа, замразяващи руски активи там, Кремъл започна ескалация и създаде правна рамка за временна национализация на чуждестранни активи.
Под заплаха са проекти, стрували милиарди долари и отнели години упорита работа, като е вероятно руското правителство да упражни персонализиран подход към всяка чуждестранна заинтересована страна, като се опитва да подклажда нови разделения на запад, като същевременно облагодетелства групите с интереси в Русия. Първите жертви на новата политика – руските активи на две европейски енергийни компании, финландската Fortum и германската Uniper – наскоро бяха поставени под временно държавно управление с указ на руския президент Владимир Путин. Поделенията на Fortum и Uniper в Русия минаха под неин контрол
Според анализатора действията на Кремъл изглежда са били предизвикани от федералния административен съд в Лайпциг, отхвърлил иск на държавната „Роснефт“, ръководена от Игор Сечин, дългогодишен съюзник на Путин. Искът на руската петролна компания беше срещу германското правителство и решението му от септември да постави активите на компанията в Германия под надзора на националния енергиен регулатор. Преди тази стъпка „Роснефт“ беше третата по големина петролна рафинираща компания в Германия, държейки повече от 12% от преработвателния капацитет на страната.

„Действията на Германия произтекоха от някои от непредвидените последици от западните санкции“, смята Прокопенко. Рафинерията на „Роснефт“ в Шведт (в Североизточна Германия) е важна за икономиката на Берлин и околността, но тъй като мажоритарният ѝ собственик е под санкции като акционер, не може да функционира нормално: трансакциите, включващи санкционирани субекти, са незаконни и съществуваше риск от изтегляне на капитали.
В Москва подобни действия от европейските власти все повече се възприемат като грабеж, а твърдите хора в Кремъл няма просто да седят и да гледат, сочат данните на изследователя от Центъра за източноевропейски и международни проучвания. Новите правила за напускане на западни компании, прокарани миналия месец, са още една част от ответната стратегия на Русия: западните фирми могат да продават дяловете си в проекти с руски партньори само при 50-процентна отстъпка, а също така трябва да направят „доброволно дарение“ на Русия на стойност от 5 до 10% от стойността на активите.
Извън технократите в руското правителство, които още ги е грижа за законността на действията на Москва, основната движеща сила зад нарастващата кампания за национализация са силоваците – т.е. лица с опит в службите за сигурност, полицията или армията. Сред тях са хора от Федералната служба за сигурност, прокуратурата и въпросния Сечин, който може да се опише като консервативния лидер на фракцията силоваци в Кремъл и който явно негодува срещу решението на съда в Лайпциг.
Указът на Путин дава на федералната агенция за управление на собствеността правото да контролира активи за западни компании, засегнати от необходимостта да спрат операции в Русия. Задачата на агенцията е да оцени тези активи и след това да ги продаде на руски купувачи. С други думи, неотдавнашните действия срещу активите на Fortum и Uniper са предвестник за предстоящи неща, категорична е Прокопенко.

С новия си правен механизъм е малко вероятно Кремъл да използва единен подход към чуждестранните инвеститори. Вместо това ще сключва отделни сделки с инвеститори в зависимост от техните връзки в Русия. Добър пример е разрешението на Путин „Новатек“, частен руски производител на газ с добри връзки в Кремъл, да плати на Shell над 1 млрд. долара за дела си в петролното и газово находище Сахалин-2. Подходът дава възможност на Кремъл да вбие нови клинове между западните държави и компании.
В резултат на това западните компании могат да се окажат между чука и наковалнята. На запад са под обществен натиск да прекъснат връзките си с Русия, но санкциите им забраняват да продадат дяловете си на повечето руски бизнеси. Междувременно спазването на изискванията на руското правителство може да доведе до това да бъдат обявени за помощници на войната на Путин. Следователно нарастващ брой такива компании е все по-вероятно да загубят изцяло своите инвестиции в Русия.
Засега нито Русия, нито Европа имат цялостна стратегия как да се справят с блокираните активи. Разрушаването на връзките почти сигурно ще изостри конфликта, докато Кремъл търси начини да накаже Европа за налагането на санкции и подкрепата за Украйна. Апетитът на приближените на Путин да заграбят западни активи в Русия само ще влоши ситуацията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Страните от Г-7 с важно решение за санкциите срещу Русия
Има ли негативен ефект за България от санкциите?
ЕС и Япония се обявиха против пълната забрана на износа за Русия

Хотелиерите от Черноморието все още не се получили парите за украинските бежанци. Те все още чакат държавата да им разплати разходите, направени за тях, както бе обещано.
„Търпеливо изчакваме, не желаем да бъдем в конфликт, но търпението ни започва да се изчерпва“, каза Елена Андонова хотелиер, управляващ 7 хотела пред NOVA NEWS.
„Казват ни: „След тази седмица, след това заседание на министерски съвет…”, обясни тя и даде да се разбере, че е възможно да започнат и някакъв вид протестни действия.

По думите и от 20 до 30% е поскъпването на туристическите услуги за този сезон.
„Най-много туристи ще посрещнем от Полша, Румъния, Чехия, Германия, Израел и не на последно място – български туристи. Радвам се, че „Слънчев бряг” вече надмогна антирекламата и българите също го търсят за семейната си ваканция”, обясни Андонова.
Хотел от „Албена“ влезе в световен Топ 25
Българското Черноморие, а и цялото Черно море не е предпочитана дестинация от луксозните лайнери с туристи, които и това лято ще пропуснат да минат Босфора заради несигурната обстановка в Украйна.
Въпреки по-висаките цени се очаква силен летен сезон в курорта „Слънчев бряг”.

Преките чуждестранни инвестиции достигат 1.498 млрд. евро за първите три месеца на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 9.5% на годишна база. За сравнение, през същия период на миналата 2022 година нетният поток на преките инвестиции в страната също бе положителен в размер на 1.368 млрд. евро или със 130.2 млн. евро по-малко спрямо настоящия резултат.
Конкретно през месец март нетният поток на преките чужди инвестиции е положителен в размер на 903.3 млн. евро, спрямо положителен поток от 420.4 млн. евро през същия месец на предходната 2022 година.
Трябва да се отбележи, че данните на БНБ за нетния поток на чуждите инвестиции в страната са предварителни и подлежат на ревизия, която може да измени настоящия им размер.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – март 2023 г. са от Нидерландия (520.6 млн. евро), Гърция (119.4 млн. евро) и Италия (115.7 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Люксембург (91.1 млн. евро) и Румъния (39.3 млн. евро).
Чуждите инвестиции у нас се свиват с 58% от началото на годината
Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 2.3 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 4.7 млн. евро за януари – март 2022 г.

Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 228.5 млн. евро за януари – март 2023 г. Той е по-голям с 57.9 млн. евро от този за януари – март 2022 г., който е положителен в размер на 170.7 млн. евро, сочат данните на БНБ.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 676.2 млн. евро, при положителна стойност от 979.8 млн. евро за януари – март 2022 г.

Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 594.1 млн. евро, при положителна стойност от 218.2 млн. евро за януари – март 2022 г.
Чуждите инвестиции у нас скачат с 86% през 2022 година
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – март 2023 г. възлиза на 145.4 млн. евро (0.2% от БВП), при 160.5 млн. евро (0.2% от БВП) за януари – март 2022 г. През март 2023 г. нетният поток е положителен и възлиза на 36.8 млн. евро, при положителна стойност от 79.5 млн. евро за март 2022 г.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.