Според Световната програма по прехраната (СПП) сделката за черноморското зърно, която трябваше да изтече на 18 май, но беше удължена с нови 2 месеца, отново показа колко е важна за поддържане на световните доставки на храни и стабилизиране на пазарите за всички потребители.
„Не виждаме цените отново да се повишат и да засегнат най-тежко най-бедните хора“, заявиха от организацията на ООН пред Aнадолската агенция, като подчертаха, че продължаването на инициативата е добра новина за целия свят.
Турция, ООН, Русия и Украйна подписаха първоначалното споразумение в Истанбул през юли 2022 година за възобновяване на износа на зърно от три украински черноморски пристанища, който беше спрян след началото на руско-украинската война през февруари 2022 година. В Истанбул беше създаден Съвместен координационен център с участието на служители от трите държави и ООН, който да наблюдава доставките.
В рамките на сделката са транспортирани над 30 млн. тона зърно с повече от 950 кораба.
За сезон 2023-24 г. в света се очаква производство на 787 млн. тона зърно и потребление на 794 млн. тона. Украйна е доставила 30,2 млн. тона зърно в света през черноморския зърнен коридор и се очаква значението на маршрута ще нарасне през август-септември.
„Тъй като исканията на Русия за улесняване на износа на нейното зърно не бяха изпълнени, всяко удължаване допълнително влошава условията за коридора, защото Русия отбеляза високо производство на пшеница през миналия сезон и също иска да увеличи износа си за световните пазари“, коментира Ерен Гюнхан Улусой, директор на Международната асоциация на мелничарите в Евразия. Затова и при последната сделка за удължаване Москва се съгласи на само 60 дни срок – това беше третото удължаване на споразумението.
На този етап Русия искаше да предотврати конкуренцията от страна на Украйна чрез затваряне или забавяне на функционирането на коридора, но продължаването му с работата и посредничеството на Турция е много положителна новина за целия свят, добави още Улусой.
Русия иска да спре спада на цените на пшеницата
Халук Тезджан, ръководител на Турската федерация на производителите на брашно (TFIF), заяви, че усилията на страната са важни за останалата част от света, особено за държавите, които имат затруднен достъп до основни хранителни продукти. Позовавайки се на фактори като пандемията от коронавирус и войната между Русия и Украйна, той каза, че този вид проблеми предизвикват колебания в цените на храните и инфлация.
„Със зърнения коридор беше спечелено сериозно предимство по отношение на достъпността на продуктите и цената – цената за осигуряването на хляба както за слаборазвитите, така и за развитите страни спадна“, коментира той.
Тезджан подчерта, че Русия разглежда пшеницата като стратегически продукт и иска да запази цените на определени нива, както е при петрола, като по този начин предотврати значително намаляване на цената ѝ.
Украйна: Зърнената сделка ще освободи почти 70 чакащи кораба в турски води

Американският гигант за полупроводници Micron се е провалил при проверката на националната сигурност, заяви китайският държавен орган за киберсигурност. Той нареди на операторите на „критична информационна инфраструктура“ в страната да спрат да купуват продуктите му.
Това е пореден епизод на ескалация в ожесточената война за чипове между САЩ и Китай, в която Вашингтон се стреми да прекрати достъпа на Пекин до най-съвременни полупроводници, съобщи АФП.
През март китайските власти започнаха проверка на продуктите, продавани в страната от Micron – един от най-големите производители на чипове в света. Продуктите на Micron „имат сравнително сериозни потенциални проблеми с мрежовата сигурност, които представляват сериозен риск за сигурността на китайската верига за доставки на критична информационна инфраструктура и засягат националната сигурност на Китай“, се казва в изявление на администрацията за киберсигурност (CAC). И добавя: „Операторите на критична информационна инфраструктура в Китай трябва да спрат да купуват продукти на Micron.“
Широкото определение на Китай за критична информационна инфраструктура включва сектори, вариращи от транспорт до здравеопазване.
На въпрос дали компанията ще обжалва решението, говорителка на Micron отговори: „Очакваме с нетърпение да продължим да участваме в дискусиите с китайските власти.“
По данни на компанията, около 10% от годишните приходи на Micron в размер на 30,8 млрд. долара през миналата година са дошли от Китай. Но голяма част от продуктите на Micron, продавани в страната, са закупени от чуждестранни производители, заявиха по-рано анализатори, и не е ясно дали решението на органа за надзор на киберсигурността в Китай засяга продажбите на чуждестранни купувачи.
През 2021 г. Китай обяви правила за защита на критичната информационна инфраструктура с по-строги изисквания за сигурност на данните. Неотдавна той засили и прилагането на своите закони за сигурност на данните и за борба с шпионажа
ОЩЕ: Нидерландия смята да ограничи износа на полупроводникови технологии за Китай

871 млн. лева ще донесе на държавния бюджет вкарването на 50% от дивидента на печалбата на държавните дружества. 1,7 млрд. лева биха отишли в държавния бюджет, ако държавата вземе пълния дивидент, но това носи много висок риск за работата на част от дружествата. Това пише като коментар в. „Сега“, анализирайки представени от министерствата становища за евентуално отчисляване към държавата на 100% от печалбата за 2022 г. Очаква се това да е една от горещите теми при обсъждането на проектобюджет 2023.
ОЩЕ по темата: 50% от печалбата на държавни предприятия и търговски дружества ще е в полза на държавата
Основният носител на дивиденти през 2022 година е Българският енергиен холдинг (БЕХ). с очаквана печалба в размер на 1,58 млрд. лв. При 50% дивидент БЕХ следва да отчисли към хазната 794 млн. лв., при 100% сумата е двойна – 1,58 млрд. лв. Това обаче би довело до сериозни рискове в енергетиката заради натрупването на проблеми и отлагането на решенията, става ясно от становищата на енергийните дружествата и енергийното министерство. От сектора протестират и заради многото извънредни суми, които се изземват и без превеждането на 100% дивидент.
От БЕХ припомнят, че са задължени да внасят във фонд „Сигурност на енергийната система“ за изплащане на компенсации на бизнеса заради цените на тока през 2022 г. и са надвнесли близо 780 млн. лв. повече от дължимото. Сумата е изплатена като авансова вноска за 2023 г. с цел да бъде осигурена ликвидност на фонда за бъдещи периоди. Общо през 2022 г. БЕХ е внесло целеви вноски в размер на 3,2 млрд. лв. по този механизъм. Вноски от свръхприходите в енергетиката се правят и през 2023 , като се очаква общата сума от началото на годината до юни да достигне 1,1 млрд. лв.
Пари към централния бюджет бяха преведени извънредно и в края на 2021 г. – 450 млн. лв. от АЕЦ „Козлодуй“ с уговорката това да бъде отчетено при последващо отчисляване на дивидент, припомнят от служебното енергийно министерство.
На този фон се очаква спад в приходите от електроенергия през 2023 г. и високи разходи заради отлагани или нови инвестиционни намерения. При АЕЦ „Козлодуй“ инвестиционната програма е за 145 млн. лв., а ремонтната – за 165 млн. лв. Очаква се АЕЦ „Козлодуй“ да бъде задължен да отчислява 6% от приходите за натрупване на средства за погребване на радиоактивния отпадък, за което са необходими по оценки около 6 млрд. лв. Отделен фонд от близо 2 млрд. лв. трябва да се осигури и за извеждането от експлоатация на блокове 5 и 6. В списъка с инвестиции е и очакваното изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. В ЕСО се чакат разходи покрай съфинансиране на голям проект по линия на плана за възстановяване и устойчивост, „Булгартрансгаз“ трябва да разширява газовото хранилище „Чирен“, при НЕК има два големи проекта покрай изграждането на язовир „Яденица“ и увеличаване на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“, както и ремонта на агрегатите на централата.
Част от дружествата под шапката на БЕХ имат да връщат и вътрешни заеми като НЕК и „Булгаргаз“ , което не може да си събере вземанията от „Топлофикация София“. Задават се и нови инвестиционни проекти покрай зеления преход.
Приносът на останалите дружества, които са на печалба и следва да внесат дивидент, е малък – едва 77 млн. лв. при 50% дивидент. Някои министерства са се съгласили дивидентът на подопечните им дружества да бъде вдигнат на 100% като транспортното министерство, министерство на туризма, на регионалното развитие, на труда, на културата, но други като МВР, МЗ, електронното управление, министерство на правосъдието, протестират.
 
Министерство на финансите е разработило и алтернативен вариант дъщерните дружества на БЕХ и ВЗМ, което е под шапката на ДКК, да изплатят дивидент директно на хазната вместо към компанията-майка. И в този случай сметките не са много различни, защото някои от компаниите имат непокрити загуби за предходни години. От служебното финансово министерство предупреждават, че директното привеждане към държавата ще намали сумата за изплащане под формата на дивидент за 2024 г.
ОЩЕ: Какъв бюджет внася служебният кабинет?

Пиян до козирката мъж блъска по случайна пътна врата. Отвътре се чува бесен лай.
– Стига бе, жена! Малко закъснях… Не се сърди!
През оградата се показва запенената муцуна на ротвайлер
– Ааааа, и майка ти си поканила…