Служебният министър на икономиката Никола Стоянов очаква още през май инфлацията да падне под 10%.
„Есента чувах от експертите прогнози, че пикът на инфлацията в България ще бъде лятото на 2023 г. Сега, напротив, вървим обратно и вече 7-и месец поред инфлацията пада. Март месец е с 2% надолу, през април – с 2,4%. Това, което повтарям от няколко месеца, е, че лятото очакваме едноцифрена инфлация“, посочи министърът в ефира на NOVA.
За април НСИ отчете месечна инфлация от 0,3% и годишна от 11,6%, което е забавяне за седми пореден месец.
По думите на Стоянов има всички основания цените на хранителните стоки да падат, тъй като енергийните цени вече са на нивата от 2021 г., а не от 2022 г.
„Хранителните продукти на едро поевтиняват. Няма продукти, чиито цени се покачват, извън сезонните, при които тенденцията е ежегодна“, заяви Стоянов и допълни, че е въпрос на време разликата да се усети и от крайния потребител.

Той посочи, че това поевтиняване не е достатъчно и усилията в тази посока продължават, както и проверките.
„Контролът продължава. Вече са над 1450 проверките, 841 акта са съставени, над 350 са съмненията за налагане на нелоялни търговски практики“, заяви министърът на икономиката. В началото в почти всяка проверка имаше нарушения. В момента вече са под 25%, т.е. контролът има дисциплиниращ ефект върху веригите“, коментира министърът на икономиката.
Според Стоянов интересът към сайта, чрез който се следят цените на храните, остава много висок. „Много ясно се виждат и през сайта, където всичко е нагледно, виждаме падащи суровини, прясното мляко е паднало с 12%, слънчогледово олио… много от суровините падат на едро, а цените на дребно – не, или много по-малко, отколкото е логично да паднат“, подчерта той.

Министърът съобщи, че проектозаконът, предвиждащ няколко вида хранителни продукти (по проект 17) да имат максимална надценка от 10%, ще бъде придвижен за гласуване в НС.
Той коментира и чуждестранните инвестиции у нас. По думите му в България „идват много инвеститори, най-вероятно биха идвали много повече, ако имахме политическа стабилност“. Стоянов посочи ниските данъци в България и геополитическата обстановка като предимства за производство у нас.
„Това, което ми прави впечатление, е, че имаме много да работим. През последните 20-30 години са зарязани отношенията ни с много държави, с които традиционно сме имали много сериозни бизнес отношения. Няма срещи на високо ниво от много, много години“, призна министърът на икономиката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Годишната инфлация се забави до 11.6%

Ще изпадне ли България в рецесия?
Инфлацията в ЕС се забави до нивото си отпреди година. Какво следва?

Над половината от безработните лица у нас са без работа от 1 година или повече на фона на затегнатия пазар на труда, характеризиращ се с недостиг на работна ръка в редица икономически сектори.
Броят на така наречените „продължително безработни лица” възлиза на приблизително 70 300 души или 52.1% от всички безработни през първото тримесечие на тази година, сочат данните на Националния статистически институт. От общия брой на безработните лица приблизително 19 300 или 14.3%, търсят първа работа.
На фона на тези данни България продължава да е сред страните с най-ниска безработица в Европейския съюз. През месец март страната ни се нарежда на седма позиция сред членките на ЕС по най-ниска безработица в с дял от едва от 3.7% на фона на средна безработица в ЕС от 6% през разглеждания месец.
През първото тримесечие на тази година безработните лица у нас възлизат на приблизително 134 900 души, от които 72 800 (54%) са мъже, а 62 100 (46%) са жени.
В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица намалява с 8 700, или с 6.1%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0.4 процентни пункта и достига 4.4%, съответно 4.5% за мъжете и 4.3% за жените.
България в топ 10 по най-ниска безработица в ЕС
От всички безработни лица 12.4% са с висше, 57.7% – със средно, и 30.0% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.6% за висше, 4.5% за средно и 13.3% за основно и по-ниско образование.

Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години през първото тримесечие на 2023 г. е 7.1% (8.1% при мъжете и 5.8% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-нисък с 1.1 процентни пункта, което изцяло се дължи на намалението му при жените – с 2.6 процентни пункта.
Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през първото тримесечие на 2023 г. е 2.446 млн., от които 996 700 (40.7%) са мъже и 1.450 млн. (59.3%) – жени.
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1.051 млн. (464.2 хил. мъже и 587.2 хил. жени) и представляват 26.3% от населението в същата възрастова група (23.0% от мъжете и 29.6% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години 39.1% са неактивни поради участие в образование или обучение.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
Икономически неактивни (лица извън работната сила) са лицата на възраст 15 и повече навършени години, които не са нито заети, нито безработни през наблюдавания период, вкл. всички лица на възраст 90 и повече навършени години, става ясно от методологията на НСИ.
Заетост
Oбщият брой на заетите лица през първото тримесечие на 2023 г. е 2.928 млн. – 1.545 млн. мъже и 1.382 млн. жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на заетите лица се увеличава с 2.1%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.1%, като при мъжете е 59.1%, а при жените – 47.8%.
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност
През първото тримесечие на 2023 г. преобладаващата част от заетите лица работят в сектора на услугите – 1.905 млн., или 65.1%, в индустрията – 871.4 хил. (29.8%), а 151.3 хил. (5.2%) – в селското, горското и рибното стопанство.
От всички заети 4.0% (116.1 хил.) са работодатели, 7.0% (205.1 хил.) – самостоятелно заети лица без наети, 88.5% (2 590.3 хил.) – наети лица, и 0.6% (16.5 хил.) – неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1.992 млн. (76.9%) работят в частния сектор, а 598.0 хил. (23.1%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 67.6 хил., или 2.6% от наетите лица.
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат

През първото тримесечие на 2023 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната:

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2.819 млн., като коефициентът на заетост е 70.4% (73.5% за мъжете и 67.3% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 37.8% (40.6% за мъжете и 34.9% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 75.9%, съответно 79.4% за мъжете и 72.4% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. този коефициент се увеличава с 2.0 процентни пункта, с 1.8 процентни пункта при мъжете и 2.3 процентни пункта при жените.

Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 620.3 хил., или 69.2% от населението в същата възрастова група (74.3% от мъжете и 64.4% от жените). В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години се увеличава с 3.1 процентни пункта.

Новата регулация на пазара на криптовалути в Европейския съюз провокира разнопосочни мнения сред представителите на българския финансов сектор. Като цяло малко над половината от анкетираните предвиждат положителен ефект от въвеждането на регулацията, но в същото време немалък дял от финансовите посредници у нас смятат, че новите правила не са достатъчно строги. Това става ясно от последното издание на редовното проучване на Министерство на финансите „Финансов сектор: оценки и очаквания”, публикувано на официалния сайт на институцията.
Най-голям дял от отговорите (32%) в проучването подкрепят тезата, че регулираният крипто-пазар ще може по-добре да се интегрира във финансовите пазари и това ще има положително въздействие върху тяхното развитие и развитието на финансовите услуги.
Според други 23% от мненията, новите регулации и въведените капиталови и ликвидни гаранции ще понижат волатилността и ще привлекат повече инвеститори, което ще увеличи търсенето на този вид активи.
Аналогичен дял (23%) от анкетираните не са напълно удовлетворени от съдържанието на регламента и считат, че предписанията не са достатъчно строги и няма да успеята да постигнат търсения ефект. Подобно мнение има подкрепа, включително и в ЕЦБ, като основните критики са свързани с калибрирането на праговете за идентифициране на „значимите доставчици на услуги“, както и с това, че законодателите ще имат затруднения да следват бързоразвиващите се високи технологии в сектора, посочват от Министерство на финансите.
14% от финансовите посредници считат, че изсветляването на пазарните участници ще понижи търсенето поради намаляване на възможностите за реализация на спекулативни печалби и увеличаване на административните и транзакционните разходи.
Какво е биткойн халвинг и как влияе на цената на криптовалутата?
Анкетата е проведена сред представители на търговските банки (ТБ), инвестиционните посредници (ИП), управляващите дружества (УД) и пенсионноосигурителните дружества (ПОД).

Източник: Министерство на финансите
Криптоактивите и криптопазарите се превърнаха в една от най-актуалните теми сред участниците на финансовите пазари и индивидуалните инвеститори през последните няколко години, след като дългосрочната среда на ниски лихвени проценти допринесе за намалена чувствителност към риска на инвеститорите в световен мащаб в търсене на доходност, посочват от финансовото министерство.
Една от основните характеристики на криптопазарите е изключително високата волатилност на цените на активите, за което допринасяха значителните проблеми в сектора, свързани с хакерски кражби и фалити на платформи за търговия, и не на последно място пълната липса на регулация, пише в проучването.
Първата в света всеобхватна регулация на пазара на криптовалути получи зелена светлина от Европейския парламент
Възможностите за реализация на спекулативни печалби от постоянно вариращите цени на криптоактивите привлече огромен брой инвеститори през последните години и тези пазари се разраснаха изключително бързо в големи мащаби. Въпреки привидната липса на пряка връзка между криптопазарите и регулираните финансови пазари, реализираните на първите значителни печалби и загуби започнаха да се отразяват върху цените на останалите активи и ликвидността на регулираните пазари, което естествено породи опасения относно рисковете, които пазарите на дигитални активи носят за общата финансова стабилност, посочват от Министерство на финансите.
Сливането на Ethereum премина успешно, свали потреблението на ток с над 99%
В Плана за действие по Финтек от 2018 г. на Европейската комисия бяха очертани за пръв път съвместимостта на съществуващите финансови регулации към криптопазарите, както и основните насоки, в които могат да се развиват регулацията и интеграцията на пазарите на дигитални активи в Европейския съюз. В края на 2022 г. Европейската комисия представи предложението си за общоевропейска регулаторна рамка, чрез която да бъдат контролирани издателите и търговците на дигитални активи и да бъдат въведени определени гаранции за инвеститорите. Регламентът на Европейския парламент и Съвета относно пазарите на криптоактиви (MiCA) беше гласуван и приет от Европейския парламент на 20 април 2023 година, добавят от финансовото министерство.
Криптовалутите падат, подложени са на натиск

OpenAI предоставя за първи път своя инструмент за генеративен изкуствен интелект ChatGPT на смартфони, като в четвъртък пусна версия за iPhone и обещава в бъдеще да предостави услугата и за устройства с Android.
Софтуерът, който е безплатен, вече е достъпен в САЩ за устройства с iOS чрез App Store на Apple. „С него потребителите могат да въвеждат въпроси и да получават отговори от чатбота. Той включва и разпознаване на глас, така че потребителите да могат да произнасят запитванията си“, заяви в публикация в блога си базираният в Пало Алто, Калифорния, стартъп в четвъртък. Ботът ще отговаря само писмено. Приложението също синхронизира текстовите разговори на различни устройства, предава Bloomberg.
Потребителите, които плащат за абонамента ChatGPT Plus на OpenAI, могат да използват и най-мощния голям езиков модел GPT-4 чрез приложението. OpenAI смята да предложи приложението си в повече държави в следващите седмици и очаква скоро да пусне версия за Android.
В екранни снимки в App Store на Apple OpenAI казва, че приложението може да отговаря на въпроси като „уникални идеи за персонализирани подаръци за рожден ден за моята майка, която обича кафе“ или как учтиво да откажете покана за концерт.

След пускането му в интернет в края на 2022 г. милиони хора експериментираха с ChatGPT и други ботове – като Bard, създаден от Google на Alphabet. Тази нова вълна чатботове е изградена на базата на LLM – модели на изкуствен интелект, обучени върху огромни масиви от интернет данни, така че да могат да предвиждат и генерират подобни на човешките отговори на подкани от потребителите. ChatGPT и подобните му се използват за всичко – от писане на поздравления за рожден ден до кодиране, но също са склонни да проявяват пристрастия и да измислят правдоподобни твърдения.
По ирония на съдбата точно Apple ограничава вътрешнофирмено използването на ChatGPT и други инструменти за изкуствен интелект в момента, в който излиза новото приложение. Компанията се опасява, че софтуерът може да се използва за разкриване на поверителни данни, предава WSJ, като се позовава на документ. Така Apple става част от Samsung Electronics и други корпоративни гиганти, забранили ползването на инструментите от служители. Samsung забрани на служителите си да използват изкуствен интелект
Що се отнася до потребителите, пускането на приложение за iOS може да постави ChatGPT на разположение на много повече хора, отколкото уеб версията на чатбота. Освен това OpenAI може да се подложи на по-пряк потребителски контрол чрез рецензиите, които потребителите могат да публикуват в App Store, за да ги видят и другите. „Нямаме търпение да видим как използвате приложението. Тъй като събираме обратна връзка от потребителите, ние се ангажираме с непрекъснати подобрения на функциите и безопасността на ChatGPT“, казва компанията в публикацията си в блога.
Потребителите ще трябва да се абонират за премиум версията, ако искат да получат по-бързи отговори и предварителни изгледи на нови функции.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
САЩ обмислят да въведат регулации на изкуствения интелект
ChatGPT започна да пише и политически речи
Акциите на компания за образователни технологии се сринаха с близо 50% заради ChatGPT