Кит белуга, опакован с колани, който се появи в Норвегия през 2019 г., предизвиквайки спекулации, че е шпионин, обучен от руския флот, се е появил и край бреговете на Швеция, обяви организацията, която го следи.
Открит за първи път в крайния северен регион Финмарк в Норвегия, китът е прекарал над 3 години в бавно придвижване по горната част на норвежкото крайбрежие, преди внезапно да ускори скоростта си в последните месеци, за да обхване втората половина и да стигне до Швеция.
В неделя беше наблюдаван в Хунебостранд, край югозападното крайбрежие на Швеция, съобщи „Сайънс Алерт“.
„Не знаем защо е ускорил движението си толкова много точно сега, особено след като се отдалечава много бързо от естествената си среда. Възможно е хормоните да го карат да си търси партньор. Или пък може да е самота, тъй като белугите са много социален вид – може да търси други белуги“, посочва пред АФП Себастиан Странд, морски биолог от организацията OneWhale.

Смята се, че китът е на 13-14 години, а според Странд е „на възраст, в която хормоните му са много високи“.
Най-близката популация от белуги се намира на архипелага Шпицберген, в далечния север на Норвегия. Смята се, че китът не е видял нито една белуга, откакто е пристигнал в Норвегия през април 2019 г.
Норвежците го нарекоха „Хвалдимир“ – игра на думи с думата „кит“ на норвежки език, hval, и намек за предполагаемата му връзка с Русия.
Когато той се появи за първи път в норвежката Арктика, морските биолози от Норвежката дирекция по рибарство отстраниха прикрепените колани. Върху тях е имало монтирана стойка, подходяща за камера, а върху пластмасовите закопчалки били отпечатани думите „Equipment St. Petersburg“. Служители на дирекцията заявиха, че Хвалдимир може да е избягал от заграждение и да е бил обучен от руския флот, тъй като изглежда е свикнал с хора.

Москва не излезе с официална реакция на норвежките спекулации, че може да е „руски шпионин“.
Баренцово море е стратегическа геополитическа зона, в която се следи движението на западни и руски подводници. То е и вратата към Северния път и съкращава морските пътувания между Атлантическия и Тихия океан.
Странд заяви, че здравето на кита „изглежда е било много добро“ през последните години, като се е хранил с дива риба под норвежките ферми за сьомга. Но организацията му е загрижена за способността на Хвалдимир да намира храна в Швеция и вече наблюдава известна загуба на тегло.
Китовете белуга, които могат да достигнат до 6 метра и да живеят между 40 и 60 години, обикновено обитават ледените води около Гренландия, Северна Норвегия и Русия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Да видиш отблизо кита Хвалдимир Путин: Историята на Мартин Радев

Над 350 технически експерти, учени и ръководители подписаха във вторник изявление, предупреждаващо за рисковете, пред които е изправено човечеството заради бързото развитие на изкуствения интелект (ИИ).
„Намаляването на риска от изчезване заради ИИ трябва да бъде глобален приоритет наред с други рискове от обществен мащаб като пандемии и ядрена война“, гласи съвместното изявление, публикувано на уебсайта на Центъра за безопасност на ИИ (Center for AI Safety, CAIS).
Изявлението беше подписано от главния изпълнителен директор на OpenAI – Сам Алтман и техническия директор Мира Мурати, главния изпълнителен директор на Google DeepMind – Демис Хасабис, главния технически директор на Microsoft – Кевин Скот и главния научен директор – Ерик Хорвиц, главния изпълнителен директор на Anthropic – Дарио Амодей и редица изследователи и експерти от други технологични компании и видни университети.

Те заявиха, че съвместното им изявление „има за цел да създаде общи познания за нарастващия брой експерти и обществени личности, които също приемат сериозно някои от най-тежките рискове на напредналия ИИ“.
Това е второ такова изявление през последните месеци, след призива на Илон Мъск, Стив Возняк и над 1000 други за пауза в развитието на ИИ. Въпреки че ИИ може да не притежава самосъзнание, вече представлява риск чрез дълбоки фалшификации, автоматизирана дезинформация и потенциално изземване на работни места.
Последните разработки в AI създадоха инструменти, които, според привържениците на ИИ, могат да се използват в приложения от медицинска диагностика до писане на правни документи, но това породи опасения, че технологията може да наруши поверителността, да доведе до кампании за дезинформация и проблеми със самостоятелното мислене на „умните машини“.

Пионерът на изкуствения интелект Хинтън заяви по-рано пред Reuters, че ИИ може да се окаже „по-спешна“ заплаха за човечеството от изменението на климата.
Президентът на САЩ Джо Байдън изрази необходимостта технологичните компании да гарантират безопасността на продуктите с ИИ и призова за въвеждане на регулации.
Изявлението съвпадна със срещата на Съвета за търговия и технологии САЩ – ЕС в Швеция, където политиците трябва да говорят за регулирането на ИИ.
Междувременно председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен ще се срещне в четвъртък с главния изпълнителен директор на OpenAI – Сам Алтман.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво гласи мрачната прогноза на Бил Гейтс за изкуствения интелект?
Изкуственият интелект взе първите си жертви

Великобритания ще внимава с изкуствения интелект
 

Турската компания FLO Retailing и ливанската фирма Azadea Group може да купят активите в Русия на френската верига за спортни стоки Decathlon. В момента се водят преговори за евентуалното сключване на сделка, предава сайтът socialbites.ca, който цитира информация на „Ведомости“. Руското издание пък се позовава на източници от пазара на недвижими имоти и на търговски партньор на френската фирма.
FLO Retailing притежава правата за продажбата в Русия на стоките от марката Reebok, а Azadea Group е собственик на един от най-големите търговски центрове в света – Dubai Mall complex.

Евентуалната сделка за продажбата на руските активи на Decathlon може би няма да приключи преди есента, по първоначални оценки на анализатори. Те отбелязват, че не е известно дали има и други потенциални купувачи на бизнеса в Русия, притежаван от френската верига.
В края на март 2022 г. Decathlon обяви, че преустановява цялата си дейност на територията на Русия. Това стана на фона войната в Украйна и последвалите санкции на западните страни срещу управляващите в Москва.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Decathlon продава бизнеса си в Русия
IKEA започна ликвидацията на руския си филиал
Гигантът Huawei също се готви да избяга от Русия

Проекти за над 53 млн. лв. бяха подадени от иновативните фирми с печат от ЕК за високи постижения. България е една от едва петте в ЕС, които подпомагат идеите на новаторските си компании със знак за качество на ЕK. Това коментира министърът на иновациите и растежа Александър Пулев по повод приключването на кандидатстването по първата сесия от четвъртата процедура по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), отворена от Министерството на иновациите и растежа – за иновативни компании, получили „Печат за високи постижения“ от ЕК.
„Това са проекти с голяма добавена стойност, за които фирмите чакаха с месеци да получат финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Усилията на настоящия екип на МИР бяха именно да се навакса това изоставане“, посочи Пулев.
Български фирми ще могат да кандидатстват към Фонда за иновации на НАТО
Почти всички български компании, отличени с „Печат за високи постижения“ от Европейския иновационен съвет към EК кандидатстваха за безвъзмездна финансова помощ по първия прием на документи. Поисканата от 18-те кандидати подкрепа сумарно е в размер на 53 376 729 лв. Благодарение на втория шанс, който ще имат българските проекти по процедурата на МИР, се отчита двойно повишен интерес на иновативни родни фирми да кандидатстват за европейското финансиране по програмите на ЕК в Брюксел.
Четвъртата процедура по НПВУ е предназначена за новаторски фирми, за които финансирането по програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“ не е достигнало, въпреки високото качество на проектите им. Тъй като идеите и разработките на тези фирми са много иновативни, оценени са като високо качествени и развиват нови продукти и услуги с висока добавена стойност за икономиката, чрез НПВУ се осигури ресурс за подкрепа на тези проекти. Те са за рискови, пробни и новаторски технологии, продукти и услуги, някои от които се разработват за първи път и са без аналог. Максималният размер на финансиране за проект е до 2,5 млн. лв., като фирмите имаха възможност да кандидатстват за помощта между 7 април и 12 май 2023 г.
Общият бюджет от 118 млн. лв. е разделен на два приема на документи през 2023 г. Оценката на проектните предложения ще бъде ускорена, тъй като те вече веднъж са оценявани от ЕК и ще покрива само административни проверки.
И през 2024 г. ще се финансират такива проекти, но вече по новата за България Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ), която ще финансира внедряването на научни разработки в бизнеса и производствата, уточни още Пулев, като добави, че само за няколко месеца МИР отвори четири програми за фирмите чрез НПВУ за общо около 500 млн. лв. По първите три – „Технологична модернизация“ (над 260 млн. лв.), „ИКТ решения и киберсигурност“ (30,5 млн. лв.) и „Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията“ (200 млн. лв.) МИР вече сключва договори с класираните компании.
В близките дни МИР ще отвори за кандидатстване и петата от общо шест мерки по НПВУ – за изграждане на индустриални зони и паркове, чиито бюджет е 212 млн. лв., а до седмици ще обяви и набирането на проекти по шестата последна мярка по НПВУ с бюджет 180 млн. лв. – за кръгова икономика, оползотворяване на отпадъците и внедряване на „зелени“ технологии в производствата на фирмите.
 

Водещите банки в страните от еврозоната може „да понесат удар“, ако техни клиенти от финансовия сектор, сред които са инвестиционните фондове, застрахователните компании и клиринговите къщи, изтеглят депозитите си от тях или изпаднат в затруднение, предупреди ЕЦБ, предаде Reuters.
ЕЦБ постави фокус върху риска, който може да възникне от изтегляне на банковите активи, притежавани от т.нар. „сенчести банки“. Това са фондовете и другите финансови компании, които предоставят заеми под една или друга форма, без да притежават банков лиценз, отбелязва Reuters. Оказва се, че те притежават сериозни банкови активи в 13-те водещи банки в еврозоната. Сред тях са 8 финансови институции, системно значими в глобален мащаб.

Най-същественият риск, който ЕЦБ отчита, е евентуално решение на т.нар. „сенчести банки“ да изтеглят своите активи от традиционните банки в еврозоната. Те възлизат на над 13% от общите банкови пасиви.
До този негативен сценарий може да се стигне, ако „сенчестите банки“ бъдат ударени от „вълна“ от теглене на активи или, ако управителите им загубят доверие в традиционните банки, в които държат активите си.
Банките от еврозоната, които са системно значими в глобален мащаб са BNP Paribas, Deutsche Bank, BPCE, Credit Agricole, ING, Santander, Societe Generale и UniCredit, пише Ройтерс.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ затяга контрола върху банките
ЕЦБ предупреди за рискове при недвижимите имоти

ЕЦБ повиши основната лихва до най-високото ниво от 2008 година

Нивата на наличните парични средства в Министерството на финансите на САЩ се намират на опасно ниско ниво докато Вашингтон чака до последния момент да вземе решението за повишаване на тавана на дълга.
Към 25 май щатското финансово министерство има 38.8 млрд. долара в брой, според последните налични федерални данни, предава CNN.
Това е с около 200 млрд. долара по-малко спрямо началото на този месец и близо до минимално допустимото ниво от 30 млрд. долара.
За сравнение, цели 31 милиардери имат лично състояние, което надвишава наличните парични средства на Министерството на финансите на САЩ от 38.8 млрд. долара, според данните на Bloomberg Billionaires Index.
Личното състояние на някои от тях, като модният магнат Бернар Арно, се оценява на доста по-висока сума. Арно, който седи зад гиганта в света на луксозните стоки LVMH, разполага с нетно състояние от 193 млрд. долара.
Състоянието на шефа на Tesla Илон Мъск възлиза на 185 млрд. долара, а богатството на основателя на Amazon Джеф Безос се оценява на 144 млрд. долара.
Списъкът на милиардерите, чието лично състояние надвишава парите в брой на финансовото министерство, включва имена като Майкъл Дел, инвеститорът Уорън Бъфет и съоснователят на Facebook Марк Зукърбърг, както и милиардери с по-нисък профил, като французина Франсоа Пино и председателят на Chanel Ален Вертхаймер.
Президентът Джо Байдън и председателят на Камарата на представителите Кевин Маккарти постигнаха двупартийно споразумение за премахване на тавана на дълга до 1 януари 2025 година.
Байдън за дълга и бюджета на САЩ: Добри новини
Ако Конгресът не повиши тавана на дълга до 5 юни, министърът на финансите Джанет Йелън предупреди, че правителството няма да има достатъчно средства, за да изплати всички държавни задължения изцяло и навреме.
Колко пари са нужни, за да сте в горния 1% по богатство в различните страни по света?
Байдън и съпругата му обявиха колко са спечелили и платили като данък през 2022 година