Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за юни в размер на 65,82 лв./MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС, обаявиха от регулатора. На тази цена „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.
По-рано днес „Булгаргаз“ внесе актуализираното си заявление за тази цена, с 15,2% по-ниска спрямо тази от май, когато беше 77,55 лв./MWh. Понижението отговаря и на очакванията на КЕВР. „Булгаргаз“ предложи на КЕВР още по-ниска цена на газа за юни
Oсновен фактор за по-ниската цена е устойчивата тенденция за спад на борсовите индекси на международните газови пазари и по-ниското потребление.
„Намалението на цената на природния газ за юни отговаря изцяло на интересите на българския бизнес и битовите потребители. Постигнатата висока степен на запълняемост на газовото хранилище в Чирен от 85%, с тенденция да достигне до 95%, дава увереност, че България ще посрещне отоплителния сезон без изненади“, подчерта председателят на КЕВР Иван Иванов на откритото заседание на 29 май.

От регулатора съобщават още, че общото прогнозно количество за вътрешния пазар е осигурено от два различни източника за доставка.
В ценовия микс за юни е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора „България – Гърция“ (IGB), съгласно действащия дългосрочен договор с Азербайджан. Kоличества покриват 70,3% от потреблението за месеца и имат основно значение за постигане на благоприятни цени на природния газ.
След организиране на тръжна процедура „Булгаргаз“ е сключил за юни един договор за доставка на втечнен природен газ с търговец от региона. Договорът е при изисквания за минимална доставна цена и предложен начин на плащане
С осигурените количества се покриват ангажиментите на обществения доставчик за юни – към крайните снабдители и топлофикационните дружества и количествата по двустранните договори с индустриални клиенти, отбелязват от КЕВР.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Газът отново поевтиня
Газът пак поевтинява рекордно в Европа, в България върви по-скъпо

Данни: По-ниска инфлация, по-евтин газ – когато си в еврозоната и без „Газпром“

Европейската комисия обяви, че започва 4 наказателни процедури срещу България. Те са в областта на прането на пари, борбата с измамите със средства от ЕС, качеството на въздуха и морската безопасност.
Срещу прането на пари
ЕK призовава страната ни да въведе правилно европейските правила срещу прането на пари. Тя е изпратила официално уведомително писмо заради неправилното транспониране в законодателство на 5-ата Директива за борбата с изпирането на пари.
България е уведомила за пълно транспониране на директивата. Въпреки това ЕК е установила няколко случая на неправилно транспониране (несъответствие) на директивата в националното законодателство. Ако България не предостави задоволителен отговор в срок от 2 месеца, ЕКо може да реши да изпрати мотивирано становище, се посочва в съобщението.
Измамите със средства от ЕС
ЕК изпраща официално уведомително писмо на България и заради това, че не е транспонирала правилно правилата на ЕС за борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС. ЕК е установила няколко проблема със съответствието у нас по отношение на определението за някои престъпления и свързаните с тях наказателни санкции и отговорността на юридическите лица за престъпления, извършени в тяхна полза.
България има 2 месеца да предприеме необходимите мерки за отстраняване на установените недостатъци. При липса на задоволителен отговор ЕК може да продължи с наказателната процедура.

Качество на въздуха
ЕК днес е решила да изпрати и мотивирано становище до страната ни, тъй като не са премахнати пречките пред достъпа до правосъдие във връзка с плановете за качество на въздуха. България не е гарантирала, че природозащитните организации или физическите и юридическите лица имат право да сезират националните съдилища. Тази възможност гарантира, че те могат да оспорят липсата на планове за качеството на въздуха или неспособността им за справяне със замърсяването на въздуха.
Уточнява се, че през май 2020 г. ЕК е изпратила официално уведомително писмо на България. Днес тя е решила да изпрати мотивирано становище у нас и България и има 2 месеца да отговори и да предприеме необходимите мерки.
Мобилност и транспорт
ЕК изпраща мотивирано становище на България и заради неспазване на правилата на ЕС за морското оборудване. Правилата включват общи правила за безопасност на оборудване като спасителни жилетки, системи за почистване на отпадъчни води или радари на борда на корабите, плаващи под знамето на държава от ЕС, с цел да се предотврати фалшифицирането им.
България не извършва адекватен надзор на пазара на морско оборудване на борда на корабите, за който отговаря, посочват от ЕК. И уточняват, че през октомври 2019 г. ЕК е изпратила официално уведомително писмо, но тъй като България още не е докладвала за дейности по надзор на пазара, ЕК издава мотивирано становище.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК с нов доклад и позиция за приемането на България в Шенген
Колко още може да даде ЕК до края на годината на засегнатите земеделци?
Средства за сближаване: ЕK дава 2,5 млрд. евро за борба с бедността в България

Очаква се Централната банка да запази своята политика за процент (8,5%) под нивото на инфлация (44% към април), а икономическите органи да продължат своите мерки за контрол на стойността на лирата и кредитния растеж. Това прогнозират експертите от Кофас след спечелването на президентските избори от Реджеп Тайип Ердоган. 
Според специалистите по кредитно застраховане, в краткосрочен план страната вероятно ще запази настоящата парична политика и мерките, насочени към стимулиране на икономическия растеж. Възможно е обаче да се допусне постепенно отслабване на лирата, за да се подкрепи износа, да се намали вноса и да се противодейства на разширяването на текущия дефицит (приблизително 3.5% от БВП в края на 2023 г. според Кофас).
Все още е вероятно да има преминаване към по-конвенционални политики, въпреки че не може да се очаква напълно връщане към ортодоксална финансова такава.
Експертите подчертават, че ключовото предизвикателство пред южната ни съседка ще бъде да се избегне криза на платежния баланс на страната. Усилията на властите в Турция за стабилизиране на лирата през последните години с политика на ниски лихвени проценти изчерпаха международните резерви на централната банка.
Още: Турската лира се обезцени с 10% от началото на годината
От април общите брутни резерви, които включват валутни и златни такива, намаляха с около 10 милиарда щатски долара до 101.6 милиарда щатски долара, което е най-ниското равнище от юли 2022 г. Спадът през тази година достигна 24 милиарда щатски долара според изчисленията. Очаква се нетните резерви, без да се включват валутните споразумения, да са около -60 милиарда щатски долара. Краткосрочният външен дълг на Турция е около 161.4 милиарда щатски долара. Чуждестранните инвестиции в турските облигации и акции спаднаха до около 25 милиарда щатски долара в средата на май в сравнение с 143 милиарда щатски долара през 2012 г. Следователно, рисковете, свързани с кризата на платежния баланс, са по-високи, освен ако не настъпи връщане към по-традиционни модели на финансова политика.
Наред с това, продължава високата доларизация в страната, тъй като турците се стремят да защитят спестяванията си в резултат от високата инфлация. Ако се увеличат лихвените проценти, това може да помогне за избягване на допълнителни нараствания в търсенето на чуждестранна валута. Въпреки това, ако властите продължат да оказват натиск върху лихвените проценти, това може да предизвика нов кръг от рязко поевтиняване на лирата. Това, от своя страна, ще допринесе за вече високите инфлационни напрежения, ще влоши неговите очаквания и ценовото поведение на компаниите.

В момента страната може да заема от международните пазари, което ѝ позволява да прави външните си плащания. Тази ситуация, заедно с търсенето на чуждестранна валута от страна на домакинствата и компаниите, създава допълнителни рискове за отслабване на лирата. Всяко допълнително поевтиняване на местната валута ще допринесе за вече високия инфлационен натиск.
Лирата вече е загубила 90% от своята стойност през последното десетилетие. Без въвеждането на по-конвенционални икономически политики, рисковете от криза при платежния баланс се явяват много високи. Въпреки това, връщането към тях ще повиши лихвените проценти и фискалните ограничения и вероятно ще предизвика нова рецесия през втората половина на 2023 г. Прогнозата е, че честите промени могат да усложнят управлението както на бизнесите на компаниите и банките, така и на самите домакинства.