Силно съм обезпокоена от факта, че в проекта за Наредба за помощи за отопление не са изведени изрично всички категории уязвими граждани. Това се казва в позиция на Омбудсмана Диана Ковачева Тя изпрати становище до служебния вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров във връзка с Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-07-5 от 2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, публикуван за обществено обсъждане със срок до 1 юни т.г.
Още: Над 320 000 домакинства ще получат еднократна помощ за отопление
„Като омбудсман и национален обществен защитник винаги съм подчертавала, че е необходима цялостна политика, работещи мерки, интегриран подход за решаване на проблемите в сферата на социалното подпомагане, с нова философия, цели и принципи. Системата на социалното подпомагане има спешна нужда от реорганизация, която да доведе до по-ефективно използване на публичните средства“, пише омбудсманът.

В становището си проф. Ковачева подчертава, че оценява амбициозната задача за разрешаването на проблема за отпадането на деца от образователната система, пред който е изправено обществото. Тя акцентира, че България има нужда от инвестиция в децата и стимули за родителите, но и механизми за подкрепа, обвързани с конкретни отговорности, за да се върнат децата в училище. 
„Бих искала също така да насоча вниманието към предложенията за изменения в чл. 2 от проекта на Наредба. Новата редакция на ал. 4 предвижда диференцираният доход за отопление да се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето. Обособени са пет групи с лица в уязвимо положение, като основните категории са: живеещите сами, бременните, децата до 18 години и родителите, които отглеждат сами децата си, както и съжителстващи лица. Силно съм обезпокоена от факта, че в проекта за Наредба не са изведени изрично други категории уязвими граждани, които са част от действащата редакция на Наредба № РД-07-5 от 2008 г. – като възрастните и хората с увреждания“, посочва Диана Ковачева.
Тя обръща внимание, че не става ясно дали правоимащите групи лица, посочени в точки от 15 до 17, запазват правата си и в новия проект. Изрично подчертава, че заради влошеното си състояние, хората с увреждания имат специфични потребности и нужда от допълнителна социална подкрепа, защото тяхното финансово състояние е повлияно от по-високия риск от бедност и безработица, както и от значителните разходи, които е необходимо да извършват за компенсиране на дефицитите и преодоляване на съществуващите бариери при взаимодействието със заобикалящата ги среда.
„Необходимостта от адекватна помощ е обусловена и от изискванията на международните правозащитни актове, по които държавата ни е страна – като Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Хартата на основните права на Европейския съюз“, пише още омбудсманът с настояването да бъдат съобразени и останалите постъпили в хода на обществените консултации предложения за гарантиране на правата на гражданите в уязвимо положение.
 
 
 

Дипломатическа размяна на удари: В отговор на експулсирането на германски служители федералното правителство забрани на Русия да управлява 4 генерални консулства в Германия. От края на годината Русия ще може да управлява само посолството в Берлин и още едно генерално консулство от общо 5 досега, обяви в сряда в Берлин говорител на Министерството на външните работи. Руски генерални консулства има в Бон, Франкфурт, Хамбург, Лайпциг и Мюнхен. Говорителят уточни, че Русия сама ще реши кое от тях ще бъде запазено, предава dpa.
Руското правителство е „предприело стъпка на ескалация“, като е ограничило общото германско присъствие в Русия до 350 души. „И това необосновано решение принуждава германското правителство да направи много значително съкращение във всички области на своето присъствие в Русия“, посочва той и добавя, че германското правителство е решило да закрие германските генерални консулства в Калининград, Екатеринбург и Новосибирск и да запази минимално присъствие на културни посредници – в германските училища и институтите „Гьоте“. Посолството на Германия в Москва и генералното консулство в Санкт Петербург ще бъдат запазени.
„За руското присъствие в Германия решението ни се прилага реципрочно, за да се осигури баланс на двете присъствия както по отношение на персонала, така и на структурата. Ето защо решихме да оттеглим одобрението за дейността на 4 от 5-те руски генерални консулства в Германия. Това беше съобщено на руското външно министерство и Русия беше помолена незабавно да организира ликвидацията на 4-те генерални консулства във Федерална република Германия и да приключи процедурата най-късно до 31 декември 2023 г.“, заяви говорителят.

„Реакцията срещу руските действия е била тясно координирана в рамките на федералното правителство“, обясни правителственият говорител Щефен Хебестрит.
Преди това германското правителство изрази ясна критика към решението на Москва да въведе горна граница за германските държавни служители в Русия. Този лимит ще изисква „значително съкращаване на всички области на нашето присъствие в Русия“, заяви Министерството на външните работи в Берлин.
Новото руско решение означава, че няколкостотин германски държавни служители, като дипломати, учители и служители на културните институти Goethe, ще трябва да напуснат Русия. Ограничението влиза в сила в началото на юни и ще засегне дипломатическата служба, културния и образователния сектор. Заедно с това ще трябва да бъдат съкратени работни места в Немското училище в Москва и всички институти Goethe в Русия.
В миналото Германия и Русия неведнъж са експулсирали дипломати на другата страна в хода на сериозните си напрежения. Представителствата вече са силно разредени откъм хора, услугите за германски граждани са намалени или включват по-дълго чакане, например за издаване на документи. Ситуацията се влоши значително с от началото на войната в Украйна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Deutsche Bank закрива технологичните си центрове в Русия
Защо хиляди магазини затвориха в Германия?

Вълната от неизпълнения по дълга на компании в САЩ и Европа е неизбежна, което от части се дължина най-бързия цикъл на затягане на паричната политика от 15 години. Това обяви Deutsche bank в годишното си проучване за устойчивостта и управлението на публичните дългове, публикувано вчера и цитирано от Reuters.
Deutsche bank очаква нивата на неплатежоспособност да достигнат пика си през четвъртото тримесечие на 2024 г. Банката прогнозира, че пиковите нива на дефолта ще достигнат 9% за високодоходните облигации на САЩ, 11,3% за американските необслужени кредити, 4,4% за високодоходните европейски облигации и 7,3% за непогасените европейски заеми.
Агресивното повишаване на лихвите за овладяване на инфлацията от големите централни банки, включително Управлението за федерален резерв на САЩ, също е спомогнало за засилване на риска от инфлация, като водещата европейска икономика – Германия изпадна в рецесия, според проучването.

Прогнозата за пика на непогасените кредити в САЩ от 11,3% ще е почти исторически максимум спрямо пика от 12% по време на глобалната финансова криза през 2007-2008 г. и 7,7% при „дотком балона“ на технологичните компании в края на 90-те години на миналия век, посочва Deutsche bank.
Рисковете от неплатежоспособност при европейските компании изглеждат по-малки, сравнено с американските заради по-високия процент на облигациите с по-добър рейтинг, също и на по-голямата данъчна подкрепа в Европа и по-ниските равнища на дълга в бързоразвиващите се сектори като технологичния.
„В рамките на пазара на високодоходни облигации в Европа секторът на недвижимите имоти се сблъсква с най-голям натиск и на него се дължи над половината от проблемите с високодоходните облигации на европейски компании“, отбеляза Deutsche bank.
Според банката приносът на нов капитал от собствениците на дялов капитал в компаниите, данъчните стимули в Европа и намаляването на лихвите от ЕЦБ могат да помогнат да се смекчат рискове и да се избегне най-лошият сценарий.
„Това обаче няма да предотврати базовия сценарий за повишаване на броя на фалитите“, заключава Deutsche bank.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Все повече компании по света не могат да посрещат задълженията си
2022 г.: Ръст на фалитите в България и региона
Криза? Банка №1 в Германия отчете най-голямата печалба от 2016 година

Пощенска банка, част от международната група Юробанк, успешно приключи сделката по придобиването на търговското предприятие и дейността на „БНП Париба Лични финанси“, българския клон на BNP Paribas Personal Finance S.A, Франция, съобщават от банката.
Считано от 1 юни 2023 г. дейността на клона преминава към семейството на Пощенска банка и продължава работа на българския пазар под бранда ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank), запазвайки своя бизнес модел.
Сделката бе финализирана в съответствие с българското законодателство и след получаване на необходимите одобрения от компетентните органи. Тя е поредна стъпка напред за Пощенска банка в утвърждаването ѝ като системна за пазара банка, но и от ключово значение за групата Юробанк, като част от стратегията ѝ да разширява дейността си с фокус върху значими регионални пазари, на които е лидер, пише в съобщението.

В резултат на сделката Пощенска банка затвърждава водещата си позиция в банкирането на дребно и вече заема второ място на пазара на потребителско кредитиране, като добавя нова клиентска база към портфолиото си и придобива портфейл от над 960 млн. лв. потребителски заеми. Той генерира значителни възможности за кръстосани продажби, както и за внедряване на иновативни дигитални решения за удобство на клиентите, посочват от банката.
С успешното финализиране на сделката към отбора на Пощенска банка се присъединява екип от изключителни професионалисти с доказано ниво на експертиза и стратегическа визия в банкирането.
След трансфера на бизнеса Пощенска банка ще продължи да предоставя в пълен обхват услугите на „БНП Париба Лични финанси“ чрез продуктовата линия ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank) на настоящите си и нови клиенти при същия висок стандарт на обслужване.
В изпълнение на подписаното споразумение Пощенска банка ще включи в портфолиото си от финансови услуги за физически лица и платформата „Депозити с бъдеще“ – изцяло онлайн откриване и управление на депозити.
 „В Пощенска банка вече повече от 30 години работим с ясна стратегическа визия за бъдещето и за устойчивия растеж на своя бизнес. С придобиването на дейността на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България, още веднъж потвърждаваме амбициите си на ключов лидер на пазара на финансови услуги и желанието си да бъдем банката, която предоставя на своите клиенти иновативни концепции и решения, съчетани с гъвкавост и ефективност. Обединяваме своя богат опит на българския пазар, ресурсите и професионалната компетентност на двата екипа, за да продължим да предлагаме перфектно изживяване и персонални финансови продукти и услуги на своите настоящи и бъдещи клиенти.“, коментира Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка. 
„Комбинираният талант на екипа идва още със заявката да променяме банкирането, съчетавайки най-модерните технологии с традиционните похвати, индивидуалния подход и професионалната консултация. Под новия бранд ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank) клиентите ни ще продължат да получават разнообразие от атрактивни продукти и бързи услуги, за да отговорим напълно на техните очаквания и високи изисквания. Креативният подход и иновативните идеи са дълбоко заложени в ценностите и на двете компании и това е ключът към ново разбиране за банкирането, което споделяме и ще интегрираме в нова Beyond banking концепция, предоставяща повече стойност и ползи за клиентите“, добавя тя.
В продължение на много години „БНП Париба Лични финанси“ поддържа сериозно присъствие в потребителското кредитиране в България с предлагането на качествени услуги, а бизнесът ѝ през последните години постига висока доходност. Печалбата след данъци на клона за първото тримесечие на 2023 г. надхвърля 10 милиона лева.
В тази връзка прехвърлянето на дейността му към Пощенска банка носи допълнителни ритейл ползи за институцията, сред които общи активи в размер на близо 990 млн. лв., брутни заеми в размер на над 960 млн. лв. и 180 млн. лв. депозити.
В резултат на обединението нови 44 локации ще разширят възможностите на модерната клонова мрежа на Пощенска банка, като в тях ще се предлагат само продуктите и услугите на бранда ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank).
Придобиването на дейността на „БНП Париба Лични финанси“ е трето за Пощенска банка, след две успешни сделки по придобиване за рекордно кратко време – първо на клона на Алфа Банк в България, а след това и на Банка Пиреос България, с което компанията постави началото на вълната от банкови консолидации на българския пазар, добавят от институцията.
„Пощенска банка“ придобива българския клон на „БНП Париба Лични финанси“

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на май ще бъде отрицателно в размер на 1,2 млрд. лева, или 0,6% от очаквания БВП, сочат предварителните разчети на Министерството на финансите.
В периода януари – май 2022 г. беше отчетен излишък в размер на 0,6 млрд. лв. Това означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1,8 млрд. лв., отбелязват от ведомството. Причината е, че темпът на ръст на разходите (17%) надвишава този на приходите (9%).
Към края на април дефицитът в държавния бюджет възлизаше на 1,09 млрд. лв.
Приходите в бюджета към края на май се очаква да достигнат 24,8 млрд. лв., или с 2 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2022 г. Това е ръст от 8,6% и се дължи главно на данъчните приходи, които са с 2,04 млрд. лв. повече спрямо 2022 г., но средствата от ЕС намаляват с 0,18 млрд. лв.

За сравнение към края на април приходите достигаха 19,8 млрд. лв. От тях малко над 16 млрд. лв. са данъчните постъпления, от които 7,09 млрд. лв. са само от косвените данъци. Приходите във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ възлизат на почти 1,4 млрд. лв. Те се ползват за компенсиране на разходите за компенсациите, свързани с енергийната криза.
Приходите от социални и здравни осгигуровки са в размер на 4,88 млрд. лв., или ръст от почти 18% спрямо същия период на 2022 г.
Разходите към края на май са в размер на 26 млрд. лв., а вноската в бюджета на ЕС към 31 май е в размер на 0,7 млрд. лв., сочат още прогнозните данни на финансовото министерство.
През април разходите в бюджета бяха 20,9 млрд. лв., като има ръст от почти 24% спрямо същия период на 2022 г. Най-съществено се увеличават разходите за пенсии (с 1,35 млрд. лв.) и за персонал (със 774 млн. лв.). Причината за увеличаването на разходите са промените в пенсионната сфера и изплащаните коменсации за електроенергия, обясняват от Министерството на финансите.
Размерът на фискалния резерв към края на април е 11,95 млрд. лв. – 10,78 млрд. лева под формата на депозити в БНБ и банки и 1,17 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бюджетният дефицит продължава да расте
Бюджетът на дефицит от 690 млн. лева за първите три месеца на годината
Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство