Народните представители спориха и накрая все пак отхвърлиха Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители. Промените в законопроекта предвиждаха минималната работна заплата да се определя в размер на 50% от средната брутна заплата за страната за период от 12 месеца. Така нейният размер трябваше да бъде близо 1000 лв. от 2024 г., което е рязко покачване.
При първото гласуване предложението на БСП получи подкрепата на 21 депутати. При прегласуването предложението на социалистите получи подкрепата на 22 депутати. По време на дискусиите възникна спор дали увеличаването на МРЗ няма да доведе до засилване на финансовата нестабилност в страната.
Георги Ганев от ПП-ДБ напомни, че по предложение на БСП вече има прието правило при определяне на минималната работна заплата и обясни, че в проектозакона няма оценки с колко ще се намали бедността и неравенството, а от друга страна основният аргумент е плавност. „Той не е достатъчно убедителен, за да спазим поне веднъж правилото“, подчерта той.

По думите на Георги Свиленски от БСП не се нарушава никакво правило. „Заинтересованите са българските граждани. 700 лв. МРЗ, спорът можехме да го водим ако ставаше въпрос дали МРЗ да е 2000 лв. или 3000лв. – кое от двете или кога. Тук говорим между 700 лв. и 850 лв. Говорим за 500 000 български граждани“, посочи той броят на хората, които работят на МРЗ. Свиленски заяви, че тези хора изнемогват, а спорят дали МРЗ да е 700 лв. или 850 лв.
Според Румен Христов от ГЕРБ-СДС въпросът е принципен. „Въпросът е дали българската икономика, българските работодатели са в състояние да платят това рязко повишаване на МРЗ. Разбира се, че няма работодател, който да не желае неговите работници да получават колкото се може повече, въпросът е дали това е възможно“, заяви той и обясни, че по отношение на инфлацията, тя спада, но спада по бавно у нас спрямо другите държави в ЕС. Според него винаги при по-рязко увеличаване на минималната заплата на улицата винаги излизат работници, които остават без нея, защото когато едно по-малко предприятие трябва да осигури повече средства за минимална заплата, то трябва да ги открие отнякъде.
Тома Биков от ГЕРБ отговори на Нинова, че отдавна не я е чувал да се изказва от марксистка позиция. „Факт е, че през последните 2 години успяхме да дестабилизираме публичните финанси, това не го отрича никой, вие от няколко седмици сте си поставили за кауза да имаме колкото се може по-висок бюджетен дефицит. Бюджетния дефицит не плаща сметката, той е дълг. Това, което вие предлагате е сметката да се плати пак от работещите“, заяви той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще бъде ли отменена новата минимална работна заплата?
Евродепутати отговориха нарушава ли правото на ЕС решението за МРЗ у нас
Социалният министър потвърди: Увеличават всички пенсии от 1 юли