Водата в общините в Софийска област ще поскъпне с над 44% от 1 юли

Цените на ВиК услугите в Софийска област ще увеличат с 44,14% от 1 юли. Това стана ясно на днешното открито заседание за обсъждане на доклад и проект на решение за одобряване на бизнес план за развитие на дейността на „Водоснабдяване и канализация“ – София област като ВиК оператор за периода 2022-2026 г. и заявление за утвърждаване и одобряване на цени на водоснабдителни и канализационни услуги.
В доклада на КЕВР е записано, че цената за доставянето, отвеждането и пречистването на водата трябва да нарасне от сегашните 2,56 лева за кубик до 3,69 лв. с ДДС. В 5-годишния си бизнес план водоснабдителното дружество предвижда да инвестира близо 14 млн. лева, които ще използва за подобряване на качеството на водата.
Управителят на ВиК София област Иван Иванов заяви на заседанието, че дружеството е второто по големина у нас след това в Бургас и снабдява с вода 22 общини, сред тях са Елин Пелин, Ихтиман, Костинброд, Копривщица, Правец, Самоков, Своге.

По думите му ВиК София област основно захранва населените места в областта помпажно.
„Последната цена от ВиК София област, която е още валидна, е от 2021 г.“, припомни Иванов. Според него представеният бизнес план предвижда нормално увеличение на цената, като то е свързано най-вече с поскъпването на електрическата енергия и горивата. „Мисля, че повишението е много необходимо, за да може да си изпълним нашите задължения и като ВиК оператор към гражданите на София област“, заяви Иван Иванов.
Председателят на КЕВР обяви, че закритото заседание, в което регулаторът трябва да се произнесе с решение по заявлението на ВиК София област, ще се проведе на 29 юни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
По-скъпо парно и топла вода заради ДДС? 
Тежко безводие в български град: Пускат водата за 1 час и я спират за 10 дни
След парното и водата поскъпва сериозно от 1 юли

Нови правила за изкупуване на частни гори, държавата ще може да купува от фирми и общини

Нови правила за изкупуване на частни гори от държавните горски предприятия са утвърдени след заповед на служебния министър на земеделието, става ясно от съобщение на сайта на земеделското министерство от вчера, когато бе последния работен ден на служебния кабинет.
Според новите правила държавните горски предприятия ще могат да изкупуват частни гори не само от физически лица, както бе досега, но и от фирми и общини.
Изкупуването се реализира от държавните горски предприятия, с което се извършва увеличаване и комасиране на горските територии и се създават условия за по-ефективното им управление, опазване и поддържане на добро здравословно състояние и жизненост, каквато е основната цел на лесовъдството, пише в съобщението.
Средствата за закупуването и съпътстващите го разходи се осигуряват от целевия фонд „Инвестиции в горите“, който акумулира приходи от дейността на предприятията.
С промените се разширява обхватът на допустимост на имотите, предлагани за изкупуване, като вече са допустими не само имоти на физически лица, но и на общини и юридически лица. Отпада кампанийният прием на заявления от собствениците, като процедурата за прием ще е отворена целогодишно, а определените от държавните предприятия комисии ще разглеждат постъпилите заявления на всеки три месеца. Отменено е класирането на заявените имоти по зададени критерии, като с предимство са имоти, граничещи с горски територии – държавна собственост, със защитни и специални функции, съгласно Закона за горите, и имоти на физически лица, пише в съобщението.
За имотите, собственост на общини, предимство при изкупуването се дава на тези, в които преобладават насаждения с характеристики на „гора във фаза на старост“. Целта е държавата да стопанисва и опазва на старите гори, в които не е осъществявана стопанска дейност през последните десетилетия, следвайки Европейската стратегия за горите до 2030 година, пише в съобщението.
С измененията отпада изискването при подаване на документите собственикът сам да посочва цена за закупуване на имота. Стойността се определя на базата на оценка, изготвена от правоспособен независим оценител, а разходите за извършването на оценката са за сметка на купувача – съответното държавно предприятие.
Над 1000 искат държавата да купи горите им
Продължава да е в сила правилото, че се изкупуват само цели имоти и не могат да са предмет на сделка техни идеални или реални части.
Съгласно новите правила, собствениците следва в 14-дневен срок да потвърдят писмено това в качеството си на заинтересована страна с цел гарантиране на техния интерес.
С оглед защита и на държавния интерес и намаляване на злоупотребите е въведено условие, че държавните предприятия няма да закупуват имоти, собствениците на които са направили отказ през предходните 12 месеца за сделки по покупко-продажба на заявените от тях имоти на държавните предприятия, на определената с оценката цена, пише в съобщението.
Новите правила дават възможност управителните съвети на съответните държавни предприятия да предлагат на министъра на земеделието изменения на утвърдените им годишни финансови планове за увеличаване на средствата за закупуване на горски територии, се посочва в съобщението.
На каква площ се простира земеделието в България?
Държавата ще купува частни гори за 1 млн. лева
До момента успешно са реализирани четири такива целеви кампании – през 2016 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., като процедурите от последната кампания през 2022 г. се приключват по стария нормативен ред, добавят от пресцентъра на земеделското министерство.

Турската лира с историческо дъно спрямо долара

Турската лира, която поевтиня днес с над пет процента, удари ново историческо дъно спрямо долара десет дни след преизбирането на президента Реджеп Тайип Ердоган, съобщи Франс прес.
Турската лира потъна към нови рекордни дъна след преизбирането на Ердоган
Турската валута бе подкрепена съществено преди президентските и парламентарните избори през май от турската централна банка. Един долар се разменяше днес малко след 10:00 българско време за 22,80 турски лири, което спад на курса на лирата с 5,5 на сто.
Турската лира поевтиня съществено и спрямо еврото (-5,35 на сто). Едно евро се разменяше за около 24,38 лири, докато преди втория тур на президентските избори на 28 май едно евро се търгуваше срещу по-малко от 21,5 турски лири.
Централната банка на Турция е похарчила близо 30 милиарда долара за подкрепа на лирата в периода между 1 януари и президентските избори, тласкайки валутните си резерви на отрицателна територия за първи път от 2002 г.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който води нетрадиционна парична политика, назначи нов министър на икономиката, Мехмет Шимшек, чиято задача ще бъде да спре растежа на инфлацията, която за май е 39,6 процента на годишна, и да върне турската икономика в релси.
При встъпването си в длъжност в неделя Шимшек, привърженик на традиционната икономическа политика, предупреди, че ще е необходимо връщане на турската икономика към „рационална основа“, за да се постигне икономическо съживяване.

Мълчанието е злато: Защо западни бизнесмени масово посещават Китай без много шум?

През последните няколко месеца изпълнителни директори на големи западни компании, включително шефът на Tesla Илон Мъск и този на Goldman Sachs Дейвид Соломон, реализираха посещения в Китай, след като страната отново се отвори за света.
Това, което обединява всички участници в парада на изпълнителните директори в посока Китай е мълчанието. Те почти не говориха публично за техните пътувания, които включват предимно срещи с представители на китайското правителство, местен персонал и бизнес партньори. Медийни събития и други публични изяви, които някога бяха често събитие, сега се случват рядко.
Дори Илон Мъск, познат със своето свободно поведение в Twitter, остана необичайно мълчалив относно своето вихрено пътуване до Китай през миналата седмица, пише Reuters.
През 2020 година милиардерът отпразнува първата кола с марка Tesla, произведена в завода на компанията в Шанхай, с танц на сцената, като всичко това бе достъпно за медиите. Този път обаче, медии не бяха поканени да отразят посещението му на завода.
И докато Мъск спомена пътуването в две публикации откакто замина, той не публикува нищо в Twitter докато беше в Китай.
Изпълнителният директор на американският банков гигант Goldman Sachs Дейвид Соломон подобно на Мъск също не вдигна много шум относно пътуването си до Китай. През 2019 година той даде интервюта на медиите и взе участие в няколко форума. Но по време на своето пътуване през март тази година, единствените срещи, за която имаше информация, бяха разговори с регулатори, китайският суверенен фонд и посещение в университет. Тези събития не бяха публични.
Липсата на информация от западните изпълнителни директори и техните компании относно пътуванията до Китай може да се дължи на политическото и търговско напрежение между Вашингтон и Пекин, което се влоши до най-ниската си точка от десетилетия, коментират служители на търговски камари и търговски асоциации.
Дойде ли краят на „Произведено в Китай“?
Засиленият фокус на китайския президент Си Дзинпин върху националната сигурност, довела до натиск върху консултантски компании и фирми за дю дилиджънс (проучвания), също постави много чуждестранни компании в ситуация да се чудят дали няма да се окажат прекрачили буквата на закона, посочват оттам.
Ноа Фрейзър, управляващ директор на Canada China Business Council, коментира, че посещенията на изпълнителни директори вече не са свързани с преследване на нови бизнес възможности, а представляват поддържане на съществуващи взаимоотношения, като често се случват без медии, големи вечери или възможности за изявления.
Изглежда те продължават да „навеждат главите си и да имат частни обяди, където могат да научат от хората на място какво се случва”, казва той.
Американският бизнес напуска Китай и все повече планира как да се премести от страната

Изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск по време на посещение в Пекин, Китай през 2018 година; 
Снимка: Getty Images 
Преди пътуването до Китай, щатските изпълни директори са търсили съвети относно разширяването на китайския закон за контрашпионаж и това как може да им повлияе, според ръководител на щатска търговска асоциация, пожелал да остане анонимен, поради чувствителното естество на това да правиш бизнес в Китай в наши дни.
Изпълнителните директори също искат да знаят как да процедират с представителите на китайските власти и с въпросите, които възникват веднъж когато посещението стане публично, посочва ръководителят на асоциация, добавяйки, че не е в техен интерес да говорят пред медиите, тъй като рискуват да бъдат попитани за мнението им относно позициите на Вашингтон и Пекин.
САЩ реагира с опит за натиск заради решение на Китай срещу технологичен гигант
Търговската камара на ЕС посочи в изявление, че компаниите, опериращи в Китай, винаги са проявявали известно ниво на предпазливост и сега се адаптират към промените в области, които може да се считат за чувствителни.
Tesla не са отговорили на молбата за коментар, докато Golden Sachs са отказали да коментират.
Китайският външен министър посочи в изявление, че редицата посещения на изпълнителни директори от САЩ са били „вот на доверие” за китайската икономика.
Това, че техните пътувания са били сравнително скромни, произтича от това, което се нарича „грешна политика“ на правителството на САЩ за сдържане на Китай, казва той.
По отношение на притесненията относно закона за контрашпионаж, право на Китай е да защитава националната сигурност чрез вътрешното законодателство, добавя той.
Министерството на търговията на САЩ са отказали коментар по темата.
Демонстрация на ангажимент
Въпреки че президентът на САЩ Джо Байдън каза миналия месец, че очаква размразяване на отношенията с Пекин „много скоро“, не може да се отрече, че през тази година напрежението се повиши в някои горещи точки, включително ограничаването на износа на полупроводници от САЩ и опасенията за сигурността на данните.
На фона на това, след три години на сурови ограничения заради COVID, които възпрепятстваха влизането в Китай, чуждестранните изпълнителни директори изглеждат нетърпеливи да овладеят нещата.
Тези пътувания през последните месеци включваха редица високопрофилни изпълнителни директори като шефът на Apple Тим Кук, Патрик Гелсингер от Intel, Мери Бара от General Motors, Стивън Шварцман от Blackstone и Джейми Даймън от JPMorgan.
Юанът изпревари долара за първи път в трансграничните разплащания на Китай
67 чуждестранни бизнес лидери присъстваха на китайския форум China Development Forum през тази година, което все пак е с 20 по-малко спрямо същото събитие от 2019 година.
„Идеята е, че трябва да се покаже достатъчна ангажираност към китайския пазар, ако играете там”, казва Кристофър Джонсън, президент на China Strategies Group, консултантска компания, посветена на политическия риск.
В същото време, изпълнителните директори трябва да правят това „без да предизвикват тревога в правителството на САЩ, а това е много трудна задача.”, добавя той.
JPMorgan и Blackstone са отказали да коментират темата. Apple, General Motors и Intel не са отговорили на молбата за коментар.
Няколкото публични коментара от страна на чуждестранни изпълнителни директори, направени по време на посещенията им в Китай, са в линия с позицията на Джо Байдън, че той няма стремеж да разделя двете най-големи икономики в света.
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Външното министерство цитира Мъск, че той се противопоставя на отделянето на икономиките на САЩ и Китай, които той описва като „сиамски близнаци”.
Шефът на JPMorgan Джейми Даймън е посочил по време на JPMorgan Global China Summit през миналата седмица, че предпочита намаляването на риска по оста Изток – Запад, вместо разделянето, според източник от събитието.
Даниел Ръсел, вицепрезидент по международната сигурност и дипломация в Asia Society Policy Institute, посочва, че разликата между намаляването на риска и разделянето е фина, но важна.
Това „показва ясно, че проблемът е управлението на риска от зависимост от Китай, а не решимостта да се раздели света на две конкуриращи се сфери“, казва той.
Защо богатите американци толкова обичат швейцарския банков гигант UBS?
Защо китайските милиардери продължават да изчезват?
До средата на годината Китай ще отстъпи първото място по брой население
Индия ли ще замести Китай като двигател на световната икономика? Не

ЕС смята да въведе задължителна забрана за използване на 5G оборудване на Huawei

ЕС обмисля задължителна забрана за държавите членки да използват в своите 5G мрежи компании, за които се смята, че са риск за сигурността, включително китайската телекомуникационна група Huawei, предава Financial Times, позовавайки се на служители, запознати с обсъжданията. Този ход се случва в момент, когато в Брюксел се засилва загрижеността, че някои национални правителства протакат работата по въпроса, смятат източниците пред FT.
„Само 1/3 от страните от ЕС са забранили на Huawei да участва в критични части от 5G комуникациите на блока въпреки препоръките, изложени от Брюксел, за изключване на високорискови доставчици от технологични инвестиции. Това е твърде малко. И това излага на риск колективната сигурност на съюза“, заяви Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар на ЕС, пред министрите на телекомуникациите на блока на среща миналия петък.
Препоръките, които бяха единодушно приети от държавите членки през 2020 г., са от изисквания за сертифициране до диверсификация на доставчиците.
Насоките не съдържат забрана, но хора, които са пряко запознати с въпроса, заявиха, че ЕС може да въведе задължителна забрана за компании, за които се счита, че представляват риск за сигурността, като Huawei, ако държавите членки, включително Германия, продължат да се бавят.

ЕК отказва да коментира темата. Предвижда се следващата седмица изпълнителният орган на блока да докладва за напредъка в целия блок при изпълнението на препоръките.
Нови правила, налагащи забрана, е малко вероятно да бъдат въведени преди изтичането на 5-годишния мандат на настоящата ЕК през 2024 г., предвид времето, необходимо за получаване на подкрепата на ЕП и държавите членки за всеки нов закон.
Huawei се противопостави на политизирането оценката на киберсигурността. „Оценяването на рисковете за киберсигурността, без да се придържаме към технологичните стандарти, или изключването на конкретни доставчици от системата без подходяща технологична оценка, е нарушение на принципите на справедливост и недискриминация, а и против законите и разпоредбите на ЕС и неговите държави членки“, обявиха от компанията.
Според нея нито един съд досега не е установил, че Huawei е участвала в злонамерена кражба на интелектуална собственост, нито е изисквал от Huawei да плати обезщетение за нарушаване на чужда интелектуална собственост.
Вашингтон обвинява Huawei, че е престъпно предприятие, което е крадяло интелектуална собственост от американски компании, нарушавало е санкциите срещу Северна Корея и е правило неверни изявления пред ФБР. САЩ призовават съюзниците си да забранят достъпа на компанията до тяхната критична комуникационна инфраструктура.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Технологична война: САЩ отново удари Huawei, още го смята за заплаха
Гигантът Huawei също се готви да избяга от Русия