Ръководството на АПИ вече е в пълен състав, с което е подсилено експертното начало в Агенция „Пътна инфраструктура“. Със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, за председател на Управителния съвет на АПИ е назначен инж. Ясен Йорданов. Членове на УС на АПИ са инж. Десислава Паунова и инж. Калоян Киров.
„С влизането на утвърдени професионалисти в ръководството на АПИ се разчита на силно експертно начало, което ще следи за прозрачно разходване на значителния държавен ресурс за поддръжка на пътната инфраструктура и възлагане на обществени поръчки с голям обществен интерес“, обявиха от АПИ.
Предвид публичния интерес към стартиралите по време на служебното правителство обществени поръчки за поддръжка на републиканската пътна инфраструктура за близо 4 млрд. лв. за следващите 4 години, настоящото ръководство на МРРБ следва да довърши стартиралите процедури и да понесе политическата отговорност за крайните решения. Това наложи след встъпване в длъжност на кабинета „Денков“ да се вземат временни мерки и да се предприемат превантивни действия с цел защита на обществения интерес до встъпване в длъжност на новите членове на Управителния съвет на АПИ.
Новото ръководство на АПИ заяви при стъпването си в длъжност, че дава кредит на доверие на служителите в Агенцията и ще цени експертността им.

Членовете на УС на АПИ от днес са:
Инж. Ясен Йорданов е магистър инженер от Университета по архитектура, строителство и геодезия, гр. София. Той има близо 30-годишен опит в проектирането и изграждането на големи обекти от пътната инфраструктура в България. Експертизата му е оценена и в чужбина, където е работил по различни проекти. Инж. Ясен Йорданов беше част от Междуведомствената работна група, създадена през 2022 г. от кабинета „Петков“, която проверяваше възлаганията на текущ ремонт и поддръжка за спорни пътни ремонти.
Инж. Десислава Паунова запазва позицията си на член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Тя е магистър със специалност „Транспортно строителство“ от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Работи в АПИ от ноември 2018 г. като е заемала длъжностите главен експерт и директор на дирекция „Пътна безопасност и планиране на дейностите по републиканската пътна мрежа“. В периода септември 2012 г. – октомври 2016 г. е асистент преподавател в катедра „Пътища“ към УАСГ. През октомври – ноември 2017 г. е лектор към Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Инж. Калоян Киров става член на УС на АПИ. Той е строителен инженер, магистър със специалност „Транспортно строителство“ в УАСГ – гр. София. Има завършени курсове „Контрол върху качеството на изпълнение на строителството, за съответствие на влаганите в строежите строителни процедури със съществените изисквания за безопасност“, „Координатор по безопасност и здраве по време на проектирането и строителството“ и др. Има натрупан професионален опит по реализацията на множество проекти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нови рокади: Смениха и председателя на АПИ
Шефът на АПИ каза опасна ли е „Хемус“ с тънкия асфалт

Винетките поевтиняват от догодина, но има важно условие

Нискотарифната авиокомпания Wizz Air стартира нова директна линия от София до Тирана, столицата на Албания, съобщава TravelNews. Полетите ще започнат от 18 декември 2023 г. и ще се изпълняват три пъти в седмицата – понеделник, сряда и петък.
Преди полет: Освен багажа, авиокомпания ще мери и теглото на пътниците
Билетите вече са пуснати в продажба през сайта на авиокомпанията. Цените стартират от 195.99 лв. в посока без багаж.

В момента няма директни полети между двете столици. Допреди една година българската GullivAir се опита да поддържа линия през летния сезон. Български туроператори също правят чартъри през лятото, защото водят много туристи по албанското крайбрежие. През зимата пък доста албанци идват на ски в Боровец и Банско.
Наскоро Wizz Air пусна полетите си от София до арменската столица Ереван. Полетите от София до Ереван се изпълняват два пъти седмично – в сряда и неделя, което позволява на пътниците да се насладят на дестинацията както за почивка така и за бизнес пътувания. Преди това авиокомпанията обяви редовна линия и до Рияд в Саудитска Арабия.

Книгата „Пътеводител към успеха“ от Максим Асенов е пътеводител за всички, които търсят успех и истинско задоволство в живота си. В нея се крие мъдростта на цитатът: „Всяко определение на ‘успех’ има своите компромиси.“ Тези думи ни напомнят, че всяка постижима цел и всяка пътека към успеха върят със своите жертви и компромиси.
Максим Асенов ни насърчава да прегледаме нашите представи за успех и да разберем, че никое определение не е безкомпромисно. За да постигнем големите цели и да изпълним мечтите си, ние трябва да бъдем готови да правим компромиси и жертви. Това може да включва време, усилия, лични възможности и други фактори.
В своята книга, Максим Асенов ни води през процеса на разбиране на нашите приоритети и важни ценности, като ни насърчава да избираме компромисите, които са съвместими с нашите цели и желания. Той ни помага да преосмислим своята перспектива за успех и да бъдем реалисти, без да се отказваме от своите амбиции.
Самият Максим Асенов е пример за това, че успехът върви ръка за ръка с компромисите. Като главен пастор и предприемач, той е посветил голяма част от времето и енергията си в създаването на успешна кариера и семейство. Той знае, че да бъдеш успешен изисква смелостта да правиш жертви и компромиси.
Нека се вдъхновим от Максим Асенов и неговата книга „Пътеводител към успеха“ и да осъзнаем, че всяко определение на „успех“ идва със своите компромиси. Нека бъдем готови да направим жертви, които са съобразени с нашите цели и стойност. Само по този начин можем да постигнем истинско задоволство в живота си.
 

Близо 46% от жилищните сгради у нас са необитавани към септември 2021 г., като делът им в селата е по-голям от този в градовете, сочат данни на НСИ от Преброяването на населението. Увеличението спрямо 2011 г. е значително – тогава необитавани са били само 26,9% от жилищните сгради у нас.
В градовете обитавани са почти 65% от всички сгради, докато в селата в под половината от къщите живеят хора – 47,6%. За 10 години броят на обитаваните сгради в градовете намалява с 18,8%, а в селата – с 19,2%.
Към началото на септември 2021 г. жилищните сгради у нас са малко над 2,1 млн., като в периода между двете преброявания броят им е нараснал с 3%, или 62 397. 61,2% от жилищните сгради са в селата, а 38,8% са в градовете, но докато в градовете продължава активно да се строи с 57 987 нови жилищни сгради за 10 години, в селата са се появили едва 4419 нови къщи.

Най-много са жилищата, построени до 1959 г.
Над 1/3 от жилищните сгради в страната (34,8%) са построени до 1959 г., а 20,8% са строени между 1960 г. и 1969 г. Само 3,8% от сградите са построени през последните 10 години.
В градовете 44,6% от жилищните сгради са построени до 1969 г., а само 5,2% – между 2010 г. и 2021 г. В селата 62,6% от къщите са построени до 1969 г., а само 2,9% са се появили между 2011 г. и 2021 г.
41,7% от жилищния сграден фонд в страната е в Югозападния и Южен централен район, а най-малък е броят на жилищните сгради в Североизточния район с 260 000. За 10 години спад в броя на жилищните сгради е отчетен само в Северен централен район.
Най-много жилищни сгради има в област Пловдив – 157 403, или 7,4% от жилищния сграден фонд у нас. Следват област София с 6,7% и София-град с 5,6%. Най-малко са жилищните сгради в областите Смолян, Силистра и Ямбол.
За 10 години в 18 области броят на жилищните сгради нараства, като най-голямо е увеличението в София-град с 16,6%, Благоевград с 8,4% и Варна с 8,1%. В останалите 10 области е отчетен спад, най-голям в областите Плевен, Ямбол и Русе.

Над 87% от жилищните сгради у нас са къщи
87,5% от сградите у нас към септември 2021 г. са къщи, а жилищните сгради и кооперациите съставляват 3,9% от общия сграден жилищен фонд. Вилите имат дял от 5,2%.
Над 50% от жилищните сгради в страната са едноетажни (55,3%) и двуетажни (37,2%), а тези с 6 и повече етажа са с дял от 1,3%. Най-много високи жилищни сгради има в София-столица – 9598, Варна – 3012, и Пловдив – 2713. Най-малко са в Смолян, Видин и Разград.
42,4% от жилищните сгради у нас са тухлени с бетонна плоча, а 41,7% са от тухли с гредоред без стоманобетон, 3,1% са панелни и стоманобетонни, а 12,7% – с друга конструкция и използван материал.
В градовете преобладават тухлените сгради с бетонна плоча, а след тях са тухлените жилища с гредоред, панелни и стоманобетонни са 5,2% от жилищните сгради, а 5,3% са с друга конструкция и използван материал.
В селата 48% от сградите са тухлени с гредоред, следвани от тухлените къщи с бетонна плоча (32,7%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Около 1/3 от жилищата в България са необитавани
Българите са сред първите в Европа по собствени жилища

Кметове искат да плащаме такса смет за празни жилища