Асен Василев обеща бюджетът да бъде приет преди 31 юли

Финансовият министър Асен Василев пое ангажимент от парламентарната трибуна Министерство на финансите да внесе проект за допълнителното удължаване на бюджета от миналата година максимално бързо, така че да се осигури време за обсъждания в НС и до 31 юли да има приет бюджет.
Парламентът гласува решение, с което до 31 юли позволява на държавата да прави разходи и трансфери в рамките на събраните приходи. Допълнителното удължаване на бюджета от миналата година се налага, защото действието на първото удължаване изтича на 10 юни и ако не се предприемат допълнителни мерки, държавата няма да може да се разплаща.
3% бюджетен дефицит
Очаква се възможно най-скоро новият Министерски съвет да внесе и свой вариант на бюджет за тази година. Заявката на финансовия министър е в него да се постигне дефицит от 3%.
Пред депутатите Асен Василев заяви, че през последните 2 години хазната се е разполагала „според кесията си“, което ще се запази и в Бюджет 2023.

„Министерство на финансите подкрепя Проект на решение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. Той е необходим, за да има технологично време за да бъде приет бюджетът на България за 2023, който не беше внесен, не беше разгледан миналата година, както е по Закона за публичните финанси“, припомни министърът на финансите.
По думите на Василев с решението на Народното събрание ще се определи последователността на плащанията и ще се даде възможност събираните приходи да бъдат използвани за плащания от Закона за публичните финанси. „Това върви в комплект и със законопроект за промяна на удължителния закон, което ще освободи плащанията за общините и за Здравна каса, така че те да могат да се извършат в пълен размер“, посочи той.
Василев заяви, че решението следва да важи до приемането на нов бюджет, но не по-късно от 31 юли.
„Що се отнася до това какви политики ще бъдат заложени, това зависи от съответните министри, с които в рамките на следващите две седмици ще изговорим за какво има пространство, какви политики могат да бъдат заложени и обезпечени, така че пак да се разположим, според кесията си, в рамките на 3% бюджетен дефицит“, отбеляза министърът.

Дебатите в парламента
Депутатите обсъдиха какви са вариантите бюджетът да изпълни поетите ангажименти за увеличение на разходите, свързани с реформи, без да се нарушава финансовата стабилност на държавата.
Асен Василев припомни, че бюджетната политика ще се „дебатира, когато се внесе законът за бюджета“ и обяви, че засега в държавната хазна има над 10 млрд. лева така че „всякакви приказки за фалит са абсолютно несъстоятелни“. „Причината да разглеждаме този удължителен закон, не е, защото нямаме пари, а защото трябва да имаме право да ги харчим, докато се приеме нормалният закон за бюджета“, заяви финансовият министър.
Депутатите коментираха и водената бюджетна политика от служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.
Според Красимир Вълчев от парламентарната група на ГЕРБ-СДС големият проблем е, че през последните две години разходите са увеличени много повече, отколкото приходите, но смята, че за това няма вина служебният министър Росица Велкова.
Мартин Димитров от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ прогнозира, че дефицитът може да е под 3%, освен ако парламентът не допусне и не предложи извънредни допълнителни разходи. Той се надява това да е рамката, по която „трябва да се движим и по която трябва да има обществен консенсус“.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова подчерта, че важно за хората е социалните плащания да вървят по план до 31 юли.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Новото правителство се захваща спешно с бюджета
Върнаха Спецов начело на НАП

Еврозоната е била в рецесия през първото тримесечие на годината

Икономиката на еврозоната е била в техническа рецесия през първите три месеца на 2023 г. Това показват данните, публикувани от европейската статистическа служба Евростат.
България с най-нисък растеж на БВП от две години
Техническата рецесия се дефинира като две последователни тримесечия на спад на брутния вътрешен продукт (БВП) и за валутния съюз тя се отчита след преразглеждането към понижение на данните както за първото тримесечие на текущата година, така и за четвъртото тримесечие на 2022 г.
БВП на еврозоната се е свил с 0,1 на сто на тримесечна основа, макар да се е повишил с 1 на сто на годишна, отчетоха данните на Евростат. 
Предварителните данни, публикувани на 16 май, бяха за растеж от съответно 0,1 на сто и 1,3 на сто, припомня Ройтерс.
Преразглеждането се дължи най-вече на втората оценка на статистическата служба на Германия, която показа, че най-голямата европейска икономика е била в рецесия в началото на 2023 г. 
Данните за еврозоната през четвъртото тримесечие на 2022 г. също са преразгледани към понижение – до спад от 0,1 на сто спрямо предишната, нулева стойност.
Освен в Германия, БВП на тримесечна основа се е понижил и в Гърция, Ирландия, Литва, Малта и Нидерландия.

Министър разпореди пълен анализ на всички правни действия за защита на държавния интерес по казуса с Пловдивския панаир

Министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов разпореди да бъде направен пълен анализ на всички възможни действия от страна на …

България, Унгария, Чехия и Словакия увеличават доставките от руски петрол

Доставките по петролопровода „Дуржба“ бележат ръст през юни заради опасения от спиране на транзита през Украйна, съобщават източници на Reuters. Според тях заявките нарастват с 16% спрямо нивата през май.
По това съоръжение Русия доставя петрол за Унгария,Чехия и Словакия. Трите държави нямат излаз на море и тръбопроводът не беше засегнат от санкциите на Брюксел срещу Русия. През юни Унгария и Словакия са заявили доставката на 900 000 тона петрол през петролопровода спрямо 750 000 тона през май, предава Reuters. „Ситуацията в Украйна ескалира и е добра идея да се запасим с известни количества петрол“, коментират източниците на агенцията.
Чешката рафинерия Unipetrol, собственост на полската петролна компания PKN Orlen, е заявила 430 000 тона петрол спрямо 400 000 тона през май.
Данните на Bloomberg сочат, че единствената друга държава в ЕС, която получава руски петрол – България, също увеличава покупките на руски петрол в първата седмица на юни.

Офциално от унгарската MOL коментират, че не очакват никакви забавяния на доставките през „Дружба“ през следващите месеци, но отказват да дадат данни за заявките през юни. Полската PKN Orlen пък отбелязва, че никога не е коментирала покупката на петрол и подробности около договорите за доставка.
В Украйна бойните действия се разрастват и обекти на атаки стават големи инфраструктурни обекти – взривове разрушиха стената на язовир Каховка и ВЕЦ „Каховка“ и тръбопровода за пренос на амоняк от Толиати до Одеса. И двете воюващи страни се обвиняват взаимно за тези удари.
Петролопроводът „Дружба“ преминава през територията на Украйна и вече 16 месеца опасенията, че може да бъде разрушен при ескалация на военните действия около трасето са налице. Няколко пъти работата му спря през зимата, след като руски ракетни обстрели повредиха енергийната инфраструктура и оставиха съоръжението без захранване.
Преди да „влязат“ в ЕС тръбите на „Дружба“ минават през територията на Украйна и Беларус. И двете страни непрекъснато увеличават транзитните такси и постепенно трасето губи своята конкурентоспособност.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бум в износа на руски петрол
Въпреки санкциите: Една страна купува все повече руски петрол

Индия с реакция към ЕС заради руския петрол

Ето с колко нарасна българската икономика през първото тримесечие

През първото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2,3 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. и с 0,5 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. Това става ясно от сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ).
Това е най-бавният растеж на годишна база от първото тримесечие на 2021 г.
България отчете най-бавния растеж на БВП за последните години
През четвъртото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт нарасна с 2,3 на сто, а брутната добавена стойност  – с 2,8 на сто, в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г., показва справка в НСИ. 
През първото тримесечие на 2023 г. произведеният БВП възлиза на 39 970 млн. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат 6 201 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1,822536 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 21 931 млн. долара и съответно на 3 402 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е 20 436 млн. евро, като на човек от населението се падат 3 171 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през първото тримесечие на 2023 г. възлиза на 34 878 млн. лв. по текущи цени. 
През първото тримесечие на 2023 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2,5 на сто, което е нарастване с 0,2 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0,6 процентни пункта до 34,4 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, се увеличава до 63,1 на сто през първото тримесечие на 2023 г. при 62,7 на сто през първото тримесечие на 2022 година.

Растежът на БВП през първото тримесечие на годината се определя от увеличението при следните икономически дейности: „Строителство“ – 7 на сто, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“ – 5,9 на сто, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 3,2 на сто, „Операции с недвижими имоти“ – 3,2 на сто, „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ – 1,6 на сто, Финансови и застрахователни дейности – 1,1 на сто, Селско, горско и рибно стопанство – 1,1 на сто, Промишленост – 0,1 на сто. Спад на годишна база е регистриран в Култура, спорт и развлечения; други дейности – с 0,8 на сто.
Справка в НСИ за последното тримесечие на миналата година показва, че растежът на БДС се е определял от увеличението при следните икономически дейности: „Строителство“ – 27,6 на сто, „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ – 5,6 на сто, „Промишленост“ – 3,5 на сто, „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ – 2,9 на сто, „Финансови и застрахователни дейности“ – 2,1 на сто, „Култура, спорт и други дейности“ – 1,9 на сто, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 1,7 на сто. Спад на годишна база е регистриран в: „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“ – с 1,6 на сто, „Операции с недвижими имоти“ – 1 на сто, както и в „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 0,3 на сто.
По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст през първото тримесечие на годината има крайното потребление с увеличение от 2,1 на сто и бруто образуване на основен капитал – с 1,8 на сто. През първото тримесечие на 2023 г. износът на стоки и услуги се увеличава с 2,3 на сто, а вносът на стоки и услуги бележи спад с 2,3 на сто, в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни.
Справка в НСИ показва, че по компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст през последното тримесечие на миналата година е имало крайното потребление с увеличение от 5,8 на сто и бруто образуване на основен капитал – с 1,1 на сто. През четвъртото тримесечие на 2022 г. износът на стоки и услуги се е увеличил с 9 на сто, а вносът на стоки и услуги – с 9,3 на сто, в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. по сезонно изгладени данни.
В средата на февруари според сезонно изгладените данни на Националния статистически институт по експресни оценки през четвъртото тримесечие на 2022 г. БВП отбеляза ръст от 2,1 на сто спрямо четвъртото тримесечие на предходната година и с 0,5 на сто спрямо третото тримесечие на 2022 г.
През третото тримесечие на 2022 г. БВП отбеляза ръст от 3,3 на сто в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. и с 0,6 на сто спрямо второто тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни, съобщи в средата на декември миналата година НСИ.
По предварителни сезонно изгладени данни на НСИ, оповестени в началото на септември, през второто тримесечие на 2022 г. БВП на България нараства с 4 на сто в сравнение с второто тримесечие на 2021 г. 
През първото тримесечие на 2022 г. сезонно изгладените данни за брутния вътрешен продукт показват ръст от 4 на сто в сравнение със съответното тримесечие на предходната година.

Погребението на Ангел Христов – Геле: Около катедралния храм „Св. Георги“ в Дупница обстановката е спокойна

В Дупница се сбогуват с Ангел Христов – Геле. Починалият Ангел Христов, популярен и като един от братя Галеви, ще бъде погребан днес. В района на …