Срутването на стената на язовир Нова Каховка в Южна Украйна е една от най-големите индустриални и екологични катастрофи в Европа от десетилетия. Последвалото наводнение причини жертви, унищожи села, наводни земеделски земи, лиши десетки хиляди хора от енергия и чиста вода и причини огромни екологични щети.
Все още е не може да се каже дали стената е била унищожена умишлено, или пробивът е причинен от структурна повреда. Язовирът и водноелектрическата централа са под руски контрол и са недостъпни за независими следователи. Така експерти по цял свят трябва да се опитват да обяснят случилото се на базата на ограничени визуални доказателства. Данни от норвежка мониторингова система, засичаща сеизмична активност обаче подсказват за експлозия, а не срутване.
Някои западни официални лица обвиниха Русия за бедствието. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш описа унищожението като „още една опустошителна последица от руската инвазия в Украйна“, но добави, че ООН няма достъп до информация, за да провери независимо причината.
Военен представител на НАТО казва пред CNN, че въпреки че ще отнеме време, преди да разберат със сигурност кой е отговорен за унищожаването на язовир „Нова Каховка“ в Украйна, те вярват, че Москва вероятно стои зад това. По думите му Русия ще спечели най-много от този ход, който може да забави очакваната украинска контраофанзива, ако се проведе в тази част на страната.
Редица строителни инженери предполагат, че експлозия вътре в конструкцията е най-вероятната причина за пробива на язовирната стена, макар че това не е единственото възможно обяснение.
Трите основни теории за причините за срутването
Русия ли е отговорна?
Украинският президент Володимир Зеленски, неговото правителство и военните на страната обвиниха Москва за бедствието и го нарекоха екоцид. Според тях руските сили са взривили резервоара отвътре, като Зеленски цитира доклад на украинското разузнаване миналата година, в който се твърди, че окупационните войски са минирали язовира.
Украинците отбелязват, че съоръжението е под руски контрол през последната година, което улеснява руските сили да поставят експлозиви. Публикации в социалните медии сочат, че хората в района са чули звука от експлозии по времето, когато се смята, че язовирът е бил повреден.
По-широкият момент на инцидента не е без значение. Докато Москва и Киев преди това се обвиняваха взаимно в заговор за взривяване на язовирната стена от съветската ера, това срутване съвпадна с подготовката на украинските сили за широко очакваната лятна контраофанзива.
Язовирът обхваща река Днепър, основен воден път, превърнал се във фронтова линия в конфликта и арена на тежки боеве в тази част на Южна Украйна. Град Херсон, на западния бряг на реката, беше освободен от украинската армия през ноември след 8 месеца руска окупация. Но голяма част от източния бряг на реката на юг от язовир „Нова Каховка“ остава под руски контрол.
Силите на Украйна по-често водят битката срещу укрепените фронтови линии на Русия на юг и изток, а Киев обвини Русия, че е взривила язовира „в паника“. Михайло Подоляк, старши помощник на Зеленски, заяви, че „целта на терористите е очевидна – да създадат пречки за настъпателните действия на украинските въоръжени сили“. „Това още веднъж потвърждава, че Кремъл не мисли стратегически, а по-скоро от гледна точка на краткосрочни ситуационни предимства. Но последствията вече са катастрофални“, заяви той пред CNN.
Щетите засягат и района на север от водоема, където нивата на водата спада. Колапсът е оставил 94% от напоителните системи в Херсон, 74% в Запорожие и 30% в Днепър „без източник на вода“, според данни на украинското министерство на земеделието.
Запорожката атомна електроцентрала също е разположена нагоре по течението на разрушения язовир. Резервоарът доставя вода за охлаждане на централата, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, и е от решаващо значение за безопасността ѝ. Централата е под руски контрол, прична за безпокойство за украинците, още уплашени от ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г.
Ракетна атака от Украйна?
Русия отрече да е замесена в бедствието и обвини Украйна в разрушаването на язовира, без да предостави доказателства. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че атаката е била „планирана и извършена по заповед, получена от Киев, от киевския режим“, „за да се лиши Крим от вода“ и да се отвлече вниманието от бойното поле. Украйна отхвърли обвиненията.
Резервоарът доставя вода на големи части от Южна Украйна и на полуостров Крим, който Русия незаконно анексира през 2014 г. Крим изпитва проблеми с водата, откакто Украйна прекъсна доставките ѝ малко след анексирането. Руските сили превзеха Севернокримския канал – захранван от язовир „Каховка“ – и започнаха да възстановяват водоснабдяването в първите дни на войната през 2022 г.
Въпреки че наводнението вероятно ще окаже влияние на всяка контраофанзива на Украйна, то влияе и върху руските сили. Някои от най-силно засегнатите от бедствието райони са под контрола на Русия и в миналото са служили като плацдарм за московските военни.
Има и предположения, че срутването на язовира е изненадало някои руски сили. Офицер от въоръжените сили на Украйна заяви пред CNN, че неговите хора са станали свидетели на руски войници, пометени от наводнения и бягали от източния бряг на река Днепър. Капитан Андрей Пидлисний споделя пред CNN в телефонно интервю, че когато язовирната стена се къса в ранните часове на вторник, „никой от руската страна не успя да се измъкне. Всички полкове, които руснаците имаха от тази страна, бяха наводнени. CNN обаче не може независимо да провери акаунта му.
Русия обвини Украйна, че е извършила „масови артилерийски атаки“ срещу язовира, но експерти се съмняват дали е възможно да се предизвикат разрушения от такъв мащаб отвън. Няколко експерти заявиха, че вътрешна експлозия е по-вероятното обяснение. „Обстрелът от Украйна е малко вероятен, тъй като ще трябва да се приближат масивни експлозиви до основите“, смята Крис Бини, гост-професор в Университета на Ексетър и председател на Tidal Engineering and Environmental Services, пред UK Science Media Centre.
Според Крейг Гоф, технически директор и ръководител на екипа за язовири и резервоари в HR Wallingford, консултантска фирма за гражданско инженерство и екологична хидравлика нанасянето на достатъчно щети на язовира ще изисква много точен удар. „Още през Втората световна война имаше атаки на Кралските военновъздушни сили срещу германски язовири и те трябваше да прекарат много време, за да измислят точно къде да поставят експлозиви върху язовира, за да причинят достатъчно щети и да го разрушат“, заяви той пред CNN. „Не беше просто нещо. Трябваше да свалите експлозивите точно от горната страна на язовира на голяма дълбочина. Ако беше само горната част на язовира, вероятно щеше да оцелее. Ще загубите малко вода, но ще оцелее“, посочи Гоф.
Структурна повреда?
Язовирът „Нова Каховка“ – най-големият резервоар в Украйна по обем, е и най-отдалеченият по течението на каскада от 6 язовира от съветската епоха на река Днепър. Това, че съоръжението работи от много десетилетия, предизвика спекулации около възможна техническа повреда.
„Участъкът от язовира, който разглеждаме, е бетонен гравитачен язовир, висок 35 метра и дълъг 85 метра. Това е много често срещан тип язовир. Те са строени в продължение на стотици години и ако са проектирани и построени добре и се поддържат адекватно, то шансът за повреда е много малък. Изключително необичайно е този тип язовир да се провали без предупреждение“, заяви Гоф.
Въпреки това не е ясно колко добре е бил поддържан язовирът по време на руска окупация. Районът наоколо е един от най-оспорваните, от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. и язовирът е претърпял известни щети преди това. Секции от северната част на язовира и някои шлюзове също бяха засегнати от експлозия през ноември, когато руските военни се оттеглиха от западния бряг на Днепър и Херсон беше освободен от украинските войски.
Анализ на CNN на сателитни изображения от Maxar сочи, че пътят над язовира е бил повреден само дни преди срутването на конструкцията. Сателитните изображения показват, че мостът е бил непокътнат на 28 май, но изображения от 5 юни вече липсва част от същия мост. Анализът на сателитни изображения с по-ниска разделителна способност предполага, че загубата на част от моста е станала между 1 и 2 юни.
Междувременно данните сочат, че нивата на водата в резервоара зад язовира са били рекордно високи миналия месец, според информационната служба Hydroweb. „Изображенията, които видях, показват две пробиви от двете страни на структурата. Ако пробивът беше причинен от прекомерно ниво на водата нагоре по течението, щеше да има само един. Следователно естествените причини са много малко вероятни“, казва Бини.
„Проектът на язовира ще вземе предвид тези много високи водни нива, дори екстремни, библейски тип наводнения и ще има преливници, които да позволят на водата да премине. Така че отново, язовирът не трябва да се проваля само заради високите нива на водата“, добавя Гоф.
Експертите разискват и дали повреда в електроцентралата може да е причина за срива. Гоф посочва експлозията през 2009 г. в станция Саяно-Шушенская, най-голямата водноелектрическа централа в Русия. „В конкретния случай имаше проблем с една от турбините. Вибрира и накрая турбината избухна. И това уби хора в електроцентралата, но в този случай не се отрази на язовирната стена, заради начина, по който язовирът беше построен“, обясни той.
„Възможно е, ако водноелектрическата централа е била в критична точка вътре в язовира и нещо лошо се е случило в тази електроцентрала, което е може да е причинило експлозия вътре и да повреди язовира“, каза Гоф. Той обаче добави, че би било „изключително малко вероятно“ подобен инцидент да се случи без предварително предупреждение. „Ще знаете как да управлявате безопасно язовира и ще знаете, че турбините не трябва да вибрират толкова… така че ако се е грижил правилно, вероятно можете да изключите това“, обясни той.
Но тъй като заводът е бил под руски контрол над година, никой не може да е сигурен какво се е случвало вътре през това време и далеч не е сигурно дали тези, които са го управлявали, са знаели какво правят, пише CNN.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Взривяването на язовир „Каховка“ – щетите за украинското земеделие са ужасни