Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ намалява през април както на месечна, така и на годишна база.
Строителната продукция се свива с 1% през април спрямо предходния месец, сочат предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт, докато понижението на годишна база достига 2.3%, според календарно изгладените данни. 
Месечни изменения

През април 2023 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като намалението при гражданското/инженерното строителство е с 1.3%, а при сградното строителство – с 0.8%.
Годишни изменения

На годишна база понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през април 2023 г. се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното строителство, така и при сградното строителство, съответно 4.7 и 0.5%.
България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.
Нарастване на строителството, но спад на производството и търговията през март
 

Календарно изгладеният индекс на промишленото производство у нас намалява на годишна база за четвърти пореден месец, сочат данните на Национлания статистически институт.
Индексът на промишленото производство намалява с 12.6% на годишна база през месец април, след като записа понижение през първите три месеца на тази година от съответно 3.4%, 2.7% и 9.3%.
На месечна база индексът на промишленото производство се понижава с 2.9% в сравнение с март 2023 година, според предварителните сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 38.7%, в добивната промишленост – с 10.5%, и в преработващата промишленост – с 8.2%.

Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 31.3%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 31.2%, производството на основни метали – с 21.8%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – със 17.1%.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
Ръст е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили – с 18.0%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 14.1%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 13.6%.
Месечни изменения
През април 2023 г. намаление спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост – с 8.4%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 6.9%, и в преработващата промишленост – с 3.0%.
Индустриалното производство намалява за втори пореден месец
По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 11.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 11.4%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 8.7%, производството на превозни средства, без автомобили – с 8.6%, производството на облекло и производството на основни метали – с по 7.4%.

Ръст е регистриран при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 12.9%, производството на мебели – с 11.4%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 5.1%, производството на хранителни продукти – с 4.3%.
Производствената инфлация в България рязко се е забавила през февруари

Близо 90% е от маслиновата реколта на гръцкия полуостров Халкидики е некачествена поради климатичните промени. Това съобщи БНР, като се позова на местни медии.
На пазара в южната ни съседка вече липсват маслини и зехтин от Халкидики. Топлата зима и слабите дъждове унищожиха маслиновите плантации на полуострова и оставиха без приходи почти 20 000 фермери.
Недостиг: Сушата изстреля цената на зехтина до рекордни нива
Председателят на съюза на фермерите от област Халкиди съобщи, че не работят 150 цеха за преработка на маслини, не могат да предложат и зехтин, като загубата е над 200 милиона евро.
Тази година маслиновите плантации не могат да покрият дори разходите си, споделят собствениците им.

Туристите от балканските страни, между които много българи, остават разочаровани не от цената на зехтина, а от липсата му, казват собствениците на магазини.
Фермерите от Халкидики съобщават, че ще експериментират нови технологии за обработка на маслиновите гори в сътрудничество с гръцки експерти, както и специалисти от други европейски страни.

Над 6 пъти е поскъпнала земеделската земя у нас за последните 10 години, според данните на Асоциацията на собствениците на земеделски земи. От бранша смятат, че раздробената земя и липсата на напояване продължават да са най-големият проблем за българското земеделие.
Над 52 млн. декара е селскостопанската земя у нас. 69% от нея е обработваема. 800 000 декара се водят необработваеми, което означава, че през последните 2 години върху тях не е уоражнявана земеделска дейност, предава БНР.

Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 г. декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 г. цената вече е 2 787 лева.
Традиционно най-скъпата земя е в Добруджа, като там комасиран парцел може да достигне и до 5 000 лева за декар, но целта за купуване е изграждане на ВЕИ.
България продължава да е европейската страна с най-раздробена земеделска земя. В страната има 9 млн. земеделски имота.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нивите в Добруджа стигнаха рекордна цена
Земеделската земя стигна 3000 лева на декар
Къде у нас нивите са най-скъпи и най-евтини?

Оборотът в търговията на дребно у нас намалява през месец април както на годишна база, така и спрямо предходния месец. Оборотът в търговията на дребно (без търговия с автомобили и мотоциклети) намалява с 2% през април спрямо предходния месец март, сочат сезонно изгладените предварителни данни на Националния статистически институт. На годишна база понижението достига 2.7%, според календарно изгладените данни на НСИ. 
Месечни изменения
През април 2023 г. е отчетено понижение на оборота спрямо предходния месец във всички големи групи: търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 2.3%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 2.1%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 1.1%.
Оборотът в търговията на дребно в специализираните магазини за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия намалява с 2.1% спрямо предходния месец март, а този в неспециализираните  магазини, продаващи предимно храни, напитки и тютюневи изделия отчита спад от 0.9% на месечна база.
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-значително намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 8.8%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 4.5%.
Годишни изменения
През април 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. е регистрирано намаление на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 6.7%, докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено нарастване със 7.3%. Търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия запазва нивото от предходния месец.
Какво се случва с търговията на дребно в Русия след напускането на западните компании?
Конкретно оборотът в търговията на дребно в специализираните магазини за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия намалява с 3.1% на годишна база през април, а този в неспециализираните  магазини, продаващи предимно храни, напитки и тютюневи изделия нараства с 0.5% спрямо същия месец на миналата година.
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, съществен спад се наблюдава при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 16.4%. Увеличение е регистрирано в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 6.2%.
Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган избра в петък Хафизе Гайе Еркан – финансов изпълнителен мениджър в САЩ, за гуверньор на централната банка, докато се готви да обърне курса и да затегне политиката след години на намаления на лихвите и тлееща криза с разходите за живот, предава Reuters.
Еркан, бивш съглавен изпълнителен директор на First Republic Bank и управляващ директор в Goldman Sachs, застава начело след преизбирането на Ердоган за президент на 28 май и само седмица след като сигнализира отдалечаване на новия кабинет от неортодоксалната политика.
Като пети централен банкер за 4 години 43-годишната Еркан ще смени Шахап Кавджъоглу, който ръководеше стремежа на Ердоган за намаляване на лихвените проценти, предизвикал исторически валутен срив през 2021 г. и изпратил инфлацията до 24-годишен връх над 85% миналата година.
Съобщението за назначението на Еркан в Държавен вестник беше придружено от решение Кавджъоглу да бъде назначен на органа за банков надзор на страната. Предпочитанията на Еркан не са ясни предвид факта, че тя няма официален опит в паричната политика в кариерата си на Wall Street и американските корпоративни зали. Тя е доктор по финансов инженеринг от Университета Принстън.
Била е във First Republic в периода 2014-2021 г., сочи профилът ѝ в LinkedIn. Тази година банката стана най-големия фалирал кредитор в САЩ от 2008 г., след като ръководството ѝ беше поето от регулаторите и беше продадена на JPMorgan.

Ортодоксален финансов министър
Независимостта на централната банка на Турция беше почти потъпкана през последните години от Ердоган. Самопровъзгласил се за „враг“ на лихвените проценти, той притискаше финансовата институция да осигурява стимули и бързо сменяше управителите.
Основната лихва беше намалена до 8,5% от 19% през 2021 г., като остави реалните лихви на дълбоко отрицателна територия, а лирата до голяма степен се управлява от десетки регулации, които обхващат кредитирането и чуждестранната валута.
Въпреки това, след като Ердоган оцеля в най-трудния си политически тест на балотажа на 28 май, той назначи в събота Мехмет Шимшек, уважаван и ортодоксален бивш министър на финансите, за министър на икономиката.
На фона на рекордно ниски чуждестранни резерви от -5,7 млрд. долара лирата достигна най-ниските си нива тази седмица, като спадна със 7,2% в сряда и се търгуваше на ниво от 23,5010 лира спрямо долара след назначаването на Еркан.
Очевидният обрат в икономиката се случва, когато много анализатори очакват сътресения предвид изчерпаните чуждестранни резерви, неконтролираната инфлация и големите дефицити по текущата сметка.

Перспективите пред икономиката зависят от това колко независимост ще предостави Ердоган на Еркан и Шимшек, посочват анализатори. В миналото е приемал ортодоксалния начин на управление, за да се откаже още по-бързо.
Последният управител на централната банка, повишил лихвите, Начи Агбал, беше уволнен през 2021 г. след по-малко от 5 месеца на поста.
„Не е ясно колко дълго Ердоган може да толерира по-прагматична позиция на икономическия фронт предвид приоритета, който отдава на местните избори през март 2024 г.“, заяви Волфанго Пиколи от Teneo. Управляващата партия ПСР цели да поеме контрола над големите градове от опозицията на тези избори.
Еркан е в борда на консултантската компания Marsh McLennan и миналата година беше назначена за главен изпълнителен директор на компанията за финансиране и инвестиции в недвижими имоти Greystone.
По време на кариерата си в Ню Йорк си спечелва репутацията на „твърда, умна и ефективна“, посочва Катрин Уайлд, главен изпълнителен директор на организацията с нестопанска цел Partnership for New York City, където Еркан някога е била директор. „Тя със сигурност не е човек, на който може да бъде грубо нареждано, но също може да изразява несъгласие, без да е неприятна“, отбелязва Уайлд.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Докъде ще продължи сривът на турската лира?
Инфлацията в Турция се забави до под 50% за първи път от 16 месеца
На прага на изборите: Какво се случва с основната лихва в Турция?

Депутатите приеха на първо четене удължаването на бюджета от 2022 година до приемането на нов. Удължаването предвижда увеличаване на пенсиите от юли, както и гарантира нормалното разплащане на държавата до влизането в сила на бюджет за 2023 година.
Асен Василев обеща бюджетът да бъде приет преди 31 юли
Между двете четения на законопроекта се очаква да бъдат приети предложения, свързани с приемането на 4,5 млрд. лева неснижаем минимум в сребърния фонд, които не могат да бъдат пипани от Министерството на финансите, както и предложения на общините с искания за по-свободно използване на държавната субсидия заради предстоящите местни избори.
По време на обсъждането остри реплика си размениха депутатът от ИТН Тошко Йорданов и финансовият министър Асен Василев.

„Предстои да разберем дали сегашният финансов министър ще успее да си оправи собствените недомислици, които натвори през 2022 г. с новия бюджет“, каза Тошко Йорданов от ИТН.
Финансовият министър Асен Василев отговори: 
„Аз не ви давам идеи как да пишете песни, не ми давайте идеи как да пиша бюджет. Парите от сребърния фонд не се пипат, затова има неснижаем остатък. Но на принципа сигурното си е сигурно, нека се заличат тези думи от удължителния закон между двете четения“.

Държавата трябва да разплати до края на годината над 5,4 млрд. лева, свързани с евросредства, за да не ги загубим. В сумата са включени плащания по приключилите оперативни програми и Плана за възстановяване и устойчивост.
Отделно, допълнителни разходи в удължителния закон са заложени за спасяването на „Български пощи“ и за нормалното функциониране на държавата. По данни на Финансовото министерство вече има забавяне на приходите за сметка на разходите, което увеличава дефицита. Той към момента е 1,2 млрд. лева.