Руски олигарси прибират дивиденти, получавайки приходи от компаниите им на стойност милиарди долари въпреки санкциите заради войната в Украйна. Но… няма много места, където да ги харчат.
Петима милиардери от индустриите за производство на петрол, никел и торове са спечелили най-големи дивиденти в страната, получили около 10 млрд. долара от изплащания от компаниите им от началото на 2022 г., показват данни на индекса на милиардерите Bloomberg Billionaires Index. Успехът им контрастира с представянето на много други руски фирми, които трябваше да спрат изплащането на дивиденти заради ограниченията срещу войната в Украйна.
Руската рубла отчете голям спад спрямо долара
Но въпреки това магнатите все пак усещат удара от санкциите, търсейки къде да вложат парите си, пише Bloomberg. Изолацията от света води до вълна от инвестиции в местни компании, която милиардерите по-рано може би дори не са обмисляли – знак, че руският елит започва да се адаптира към новата реалност.
„Западните санкции по същество затвориха вратите на руските милиардери и ги тласнаха по-близо в ръцете на Кремъл. Това, разбира се, увеличава контрола на Русия върху тяхното състояние и подкрепя призивите на Путин елитът да инвестира в Русия и да върне парите обратно у дома“, коментира Лиана Семчук, анализатор на британската фирма Sibylline.
Вагит Алекперов, съоснователят на „Лукойл“ – втория по големина производител на петрол в Русия, наддава за многомилиарден контролиращ дял в основната руска търсачка „Яндекс“, посочиха запознати с въпроса източници миналия месец. Това ще е първата голяма инвестиция на бизнесмена извън петрола.
Друг пример е милиардерът Владимир Потанин, който е най-богатият човек в Русия и най-големият акционер на минния гигант „Норникел“. Той навлезе във финансовия сектор, купувайки дял от 35% в TCS Group Holding Plc, по-известна като „Тинькофф“ – една от водещите руски финтех компании. Потанин също така купи „Росбанк“ от Societe Generale чрез своята холдингова компания „Интеррос“ и също е един от наддаващите в търга за „Яндекс“ заедно с Алекперов.

За милиардери от енергийния сектор като Алекперов, Леонид Микелсон и Генадий Тимченко големите суми идват от поскъпването на енергоизточниците заради инвазията в Украйна. „Новатек“, най-големият производител в страната на втечнен природен газ, е раздал на акционерите си най-големия си дивидент в историята, докато „Лукойл“ препоръча изплащането на втория по големина в историята си.
Производителят на торове „Фосагро“ на милиардера Андрей Гуриев също отчете най-голямата в историята си печалба миналата година, тъй като затруднената логистика на руските производители предизвика дефицити на някои пазари, увеличавайки цените.
Потанин и Гуриев са санкционирани от Великобритания и САЩ, докато Тимченко влиза в забранителните списъци и на Европейския съюз. Алекперов и Микелсон пък са обект на санкции само на Великобритания.
 

Знаете ли, че оставянето на бакшиш може да се счита за обидна постъпка в някои държави по света? От Китай до Дания – в различните страни има различни начини за изразяване на признателност към обслужването.
Продължаващият дебат за културата на бакшишите в цял свят се разпали отново с неотдавнашната новина, че служители в магазин на Apple в САЩ са пoискали да получават бакшиши. Това предизвика интензивен дебат относно културата на бакшишите в Северна Америка, която според хората излиза извън контрол.
Тази противоречива практика наскоро предизвика спорове в Испания, но не навсякъде тя се възприема с такава сила и енергия, както при американците. Във Франция „service compris“ означава, че бакшишът вече е включен в сметката. На други места, особено в Източна Азия, липсата на традиция за даване на бакшиши е повод за гордост.
За да подчертаем вековната дилема за бакшишите, ето местата със свои собствени отличителни черти, избрани заради това, което казват за културата на оценяване на обслужването и как отношението към бакшишите отразява по-широки аспекти на обществото.
Япония

Според общоприетата мъдрост Япония е страната на естетиката, където не се допускат отпадъци, несъвършенството (или wabi-sabi) е на почит, а социалното съзнание е издигнато във форма на изкуство (не ходете, докато се храните; бъдете тихи в обществения транспорт; не сочете с ръце или пръчици; не духайте носа си на обществени места – списъкът е дълъг).
Това е и място, където бакшишите не просто не са обичайни, а се смятат за смущаващи и неудобни. И тъй като японците имат култура на обслужване без бакшиши, това наистина трябва да бъде обяснено на чуждестранните посетители с предупреждение „помисли преди да действаш“: ако го направите, ще предизвикате обида.
Трябва ли бакшишът в заведение да е включен в касовата бележка?
„Дори ако на пътуващите се каже, че в Япония не се дават бакшиши, някои хора все пак искат да покажат благодарността си с пари, но това няма да сполучи“, споделят туроператорите в Япония. „Често се случва хората да оставят пари на сервитьорите в ресторантите, след което да бъдат преследвани по пътя и да им бъдат върнати парите. Мнозина не могат да разберат, че хората вършат работата си с гордост и едно „oishikatta“ (беше вкусно) или „gochiso sama“ (благодаря за приготвянето на храната) ще се приеме много добре. Парите не винаги говорят.“
Японското отвращение към бакшишите е осезаемо. Shokunin kishitsu, което грубо се превежда като „майсторство“, преминава през много аспекти на японския живот и е философия, усъвършенствана от мнозина в индустриите, насочени към туристите, от хотелските посрещачи до продавачите на колички за храна и готвачите на суши. Обслужването е свързано с най-необходимото, за да се върши работата с гордост, а признателността най-често се показва чрез комплименти (за предпочитане на японски) или чрез поклон.
Но има и едно изключение: в риоканите, традиционните японски къщи за гости с татами, пътниците могат да оставят пари за накай сан (сервитьорът в кимоно, който приготвя храната и футона ви), но само когато това е направено както трябва. Не давайте бакшиш лично, а запечатайте непокътнати банкноти в специално украсен плик.
Египет

Дълбоко вкоренена социална норма в Северна Африка, Близкия изток и Южна Азия е концепцията за бакшиш, която означава поощрение или благотворителна милостиня. То може да бъде поискано директно от шофьор на такси или екскурзовод, или да бъде прошепнато от базар на ъгъла на улицата, но в крайна сметка означава едно и също нещо: иска се подарък или малък бакшиш, независимо от предоставената услуга.
Неправилно интерпретиран, той може да се преведе като просия. Но даването на милостиня на бедните е един от петте принципа на исляма и разбирането му ще задълбочи представата на пътешественика за тази част на света, като се предполага, че благодетелят става по-свят от това действие.
Страните, в които е добре да сте наясно с правилата за оставяне на бакшиш
В Египет подобни милостини са обичайни за ресторантьорите, таксиметровите шофьори, екскурзоводите и хотелския персонал, но също така и за отварящите врати, обслужващия персонал в тоалетните, охранителите и продавачите в магазините. По-дълбокият поглед върху бакшиша разкрива също, че той е част от слабо дефинирана система за заплащане, в която екскурзоводите и хотелските консиержи от Кайро до Асуан могат да предоставят преференциално отношение, да гарантират първокласно обслужване и да предоставят услуги, ако предварително са дали бакшиш. Доларите са добре дошли, както и египетските лири. Един-два щатски долара (или 30-40 лири) са напълно достатъчни, за да получите усмивка за добре дошли.
Китай

Дори в най-модерните китайски мегаполиси като Пекин и Шанхай има усещане за суеверие и традиция. Не се очакват бакшиши и макар да изглежда трудно да се отдаде дължимото в страна, обсебена от технологичния пробив и света на утрешния ден, тук бакшишите някога са били забранени.
Изумително: Клиент остави 16 000 долара бакшиш
Всъщност един от принципите на Китай е, че всички хора са равни и никой не е слуга на друг, а намекът за превъзходство над някой друг отдавна е табу. И макар че Китай все повече се превръща в страна на грандиозни хотели и лъскави ресторанти, бакшишите, особено в по-малко посещаваните градове и селища, все още съществуват някъде между невъзпитанието и подкупа.
Но според Маги Тиан, генерален мениджър за Китай на австралийския туроператор Intrepid Travel, ръстът на китайския туризъм, както и усвояването на много западни обичаи, водят до постепенна промяна.
Шефът на Hilton никога не оставя бакшиши на камериерките. Ето защо
„Макар че в миналото бакшишите в Китай са се смятали за груби, времената се променят“, обяснява тя. „Китайците все още нямат навика да дават бакшиши, но бакшишите вече са приемливи, особено в по-големите градове, където има много чуждестранни жители и посетители. Ако сте на посещение, даването на малка сума бакшиш на носачите, екскурзоводите и барманите за изключително обслужване или специална подкрепа е добре дошло. Въпреки историята, местните жители ще бъдат благодарни.“
САЩ

Малко държави приемат културата на бакшишите толкова сериозно, колкото САЩ. Тя е вкоренена в националната психология толкова, колкото и грандиозното спортно събитие – Супербоул, и понякога за чуждестранния пътешественик може да е трудно да измери или обясни този дух.
Кристиано Роналдо остави 20 000 евро бакшиш в гръцки хотел
Сега е прието към сметката да се добавят 20-25%, а инфлацията на бакшишите представлява предизвикателство както за местните жители, така и за посетителите. Всъщност в наши дни сумата, която се дава и очаква, се е увеличила експоненциално, а появата на дигитални възможности за даване на бакшиши е допринесла за усложняване на ситуацията.
Ако обслужващият персонал е недостатъчно заплатен и зависи от ежедневния цикъл на получаване на бакшиши, вярно е също, че все повече търговци на дребно вече добавят незадължителна такса за обслужване към някогашните прости продажби на каса. Същността е, че почти всичко, с обслужване или без,може да струва допълнително. Има много начини да се постъпи неправилно (например, ако не се даде бакшиш за напитка, докато седите на бара, клиентът няма да бъде обслужен), но има и само един начин да се постъпи правилно.
„В САЩ има култура на даване на бакшиши, както никъде другаде“, казва Питър Андерсън, управляващ директор на туристическата консиерж услуга Knightsbridge Circle. „Наскоро в Ню Йорк си купих бутилка вода от един магазин и при плащането ми поискаха бакшиш. Но аз сам взех водата, занесох я на касата и платих, но въпреки това от мен се очакваше да оставя 20% отгоре. На твърде много места това е просто начин да се плаща по-ниска заплата на персонала и да се прехвърлят по-големи разходи върху клиента.
Никога НЕ оставяйте бакшиш в тези държави
Въпреки че в САЩ се наблюдава движение за отказ от бакшиши и преминаване към по-справедливи методи за компенсиране на персонала, напредъкът е бавен. Засега осъзнайте, че макар и бакшишите да са доброволни по закон в САЩ, почасовото заплащане на сервитьорите и другите работници в туризма често е под минимума. И винаги ще направите добре като бъдете любезни, особено когато пътувате като посланик на собствената си родина.
Дания

Датчаните, които обикновено са обявявани за една от най-щастливите страни в света заради егалитарното си общество, щедростта на общността и добронамереността към другите, може би ще ви изненадат, че датчаните като цяло са нация, която не дава бакшиши.
Причините за това са главно две: гражданите се ползват от по-висок БВП на глава от населението и по-добра социална система, отколкото в повечето други страни по света, което означава, че обслужващият персонал, таксиметровите шофьори и работниците на първа линия не зависят по същия начин от бакшишите, а обслужването обикновено е включено в сметката в ресторантите и хотелите.
На кого какъв бакшиш да оставяме
Въпреки че бакшишът не е традиция, в Дания, а и в цяла Скандинавия, е нормално сметката в ресторанта да се допълва в знак на благодарност. И от решаващо значение, както почти навсякъде в Европа в днешно време, обслужването, което е по-добро от необходимото, обикновено се възнаграждава или с паричен бакшиш, или с лоялност при повторни посещения, които са също толкова ценни.
Източник: BBC
Снимки: iStock
САЩ или Европа – къде животът е по-евтин?