В Белгия, както и в много други европейски страни, има недостиг на работна ръка. Силната нужда обаче винаги дава шанс да се направят много пари, особено за хора с криминални намерения. Жертвите на социална експлоатация често са работници от по-бедни страни от ЕС като България.
Проблемът с експлоатацията на чуждестранни работници не е нов. Защото когато една държава е част от ЕС, за служителите е не само много по-лесно да пътуват до друга страна от ЕС, но и да работят там, благодарение на т.нар. „право на свободно движение“. И това, разбира се, ги прави много привлекателни за безскрупулни предприемачи, пише BRF Nachrichten.
Експлоатацията на източноевропейски работници в Белгия става все по-безсрамна, алармира сега Службата за одит на труда в Гент. Българите са особено засегнати. „Често всичко започва съвсем безобидно“, посочва Анета Филипова, повтаряйки изказване на потърпевша във ВРТ. Тя е активна в българската общност в Гент от години и затова е контакт на много от засегнатите.
„Ако хората се поразпитат в някое българско кафене, за да си търсят работа, ще бъдат взети настрана от сънародници, които ще им обещаят добра работа. Защото в тази област действат предимно български и турски банди, които снабдяват цялата страна с нелегални български работници от Гент“, обяснява трудовият ревизор Филип Де Кетелаере.

Това е истинска мафия от подизпълнители, функциониращи като нелегални агенции за временна заетост. Хората ще бъдат наети в кафенета или други места, натъпквани в микробуси и след това разполагани някъде в белгийската икономика.
Експлоатацията на работници почти винаги върви ръка за ръка с измами със социални помощи и може да приеме различни форми – например понякога хората са регистрирани като работници на непълно работно време, но работят на пълен работен ден. Понякога работниците са и официално регистрирани като безработни или в отпуск по болест. Друго много разпространено явление са фирмите пощенски кутии в чужбина, които регистрират служители като самонаети лица, т.е. фиктивна самостоятелна заетост.
Тази незаконна практика обаче вреди не само на държавата и на обществото, но и на самите нелегални работници, тъй като колко получават за труда си и дали изобщо им се плаща зависи изцяло от техните ръководители. Често условията, при които работят и живеят, могат да се опишат като малко по-добри от съвременното робство.
„Безнадеждност, бездомност, несъществуващи или твърде ниски заплати и дори хора, които трябва да събират храната си от кофите за боклук – това е реалността на много от българските работници в Гент“, смята Анета Филипова.

Разбира се, шефовете знаят, че има малък риск техните нелегални работници да се оплачат на полицията или други официални органи. Според одитор Де Кетелеаре страхът от загуба на заплати е твърде голям. Освен това има по-осезаеми опасности за живота и здравето, като често се случват и изнудвания и физически заплахи.
Този страх и зависимостта от подизпълнители е толкова голям, че дори трудовите злополуки просто се замитат под килима.
Секторите, в които местните жители не искат да работят, са особено податливи на използване на експлоатирани работници. Това са строителния сектор, особено разрушаването, но също и месопреработвателната промишленост.
Така че докато тези експлоатирани работници робуват с надеждата за по-добър живот или да издържат семейството си в родината, техните шефове печелят големите пари. Защото от една страна, удържат всички или част от осигуровките на държавата, а от друга не плащат и законовите заплати.
След това тези пари трябва да бъдат изпрани, но както при други престъпни дейности, това не изглежда като голям проблем. Според Де Кетелаере престъпните приходи обикновено се инвестират в недвижими имоти или просто се прехвърлят в чужбина.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бруталният живот на източноевропейските гурбетчии в Германия
Поредната измамна схема: гроздобер във Франция
Цената на шоколада: Децата роби в какаовите плантации