Три четвърти или 74% от всички наети у нас работят в сфери, където средното заплащане е по-ниско от средната заплата за страната. Това става ясно от редовния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика, публикуван на официалната страница на ведомството.
Според данните, през първото тримесечие на тази година 73.9% от всички наети у нас или около 1.7 млн. души, работят в икономически дейности, където средните заплати са под средната работна заплата в България за периода. В това число влизат 12 икономически дейности с по-ниски заплати от средната за страната.
Икономическите дейности у нас, където средното заплащане надвишава средната заплата у нас възлизат на 7 броя, според бюлетина, като в тях работят около 26.1% от всички наети у нас или приблизително 602 000 души.
Средната месечна брутна работна заплата у нас достига 1 882 лева (1 460 лева нетно) през първото тримесечие на тази година, като нараства със 17.3% на годишна база, става ясно от бюлетина, който се позовава на данните на Национлания статистически институт.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Според предварителните данни, през първо тримесечие на 2023 г. наетите по трудово и служебно правоотношение нарастват с приблизително 47 500 души или с 2.1% спрямо четвърто тримесечие на миналата година, като достигат 2.31 млн. души. Спрямо първо тримесечие на 2022 г. наетите лица в страната нарастват с 1.5% или с 33 300 души.
В кои сфери заплатите са по-ниски от средната за страната?
В „Хотелиерство и ресторантьорство“ е отчетена най-ниска средна работна заплата от 1098 лв., ръст на средната заплата с 13.9% на годишна база, наетите нарастват със 7.4%. През първо тримесечие на 2023 г. в тази икономическа дейност работят около 4.0% от наетите лица, става ясно от бюлетина на Министерството на труда и социалната политика.
Къде у нас получават най-високи обезщетения за безработица? 
В „Други дейности“ е отчетена средна работна заплата от 1 228 лв., отчита се ръст на годишна база от 12.9%, наетите за една година нарастват с 1.5% на годишна база. Около 1.6% от наетите през първо тримесечие на 2023 г. работят в тази икономическа дейност.
В „Селско, горско и рибно стопанство“ се отчита средна работна заплата от 1 365 лв. през първо тримесечие на 2023 г., положителен ръст на годишна база от 24.2%. Наетите в тази икономическа дейност са около 2.9% от всички наети, за една година нарастват с 1.3% на годишна база.
В „Строителство“ се отчита средна работна заплата от 1 393 лв. през първо тримесечие на 2023 г., средната работна заплата нараства с 20.3% на годишна база, наетите намаляват с 0.1% на годишна база. Наетите в тази икономическа дейност са 5.5% от всички наети през първо тримесечие на 2023 година.
Средната работна заплата в България в края на март доближава 1890 лева
В „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ е отчетена средна работна заплата от 1 399 лв., на годишна база е нараснала с 20.8%, наетите са 1.6% от всички наети, за една година нарастват с 0.6%.
В „Транспорт, складиране и съобщения“ се отчита средна работна заплата от 1 577 лв., на годишна база заплатите са увеличени с 25.2%, наетите нарастват с 0.4% за една година. През първо тримесечие на 2023 г. около 6.2% от всички наети са в тази икономическа дейност.
В „Култура, спорт и развлечения“ е отчетена средна работна заплата от 1 604 лв., заплатите нарастват с 20.1% на годишна база, наетите в тази дейност са около 1.6% от всички в сектора, за една година наетите нарастват с 3.0%.
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
В „Административни и спомагателни дейности“ средната работна заплата е 1 607 лв.; положителен ръст от 16.1% на годишна база. Наетите в този сектор намаляват с 1.3%, през първо тримесечие на 2023 г. в тази икономическа дейност работят около 5.0% от всички наети.
В „Преработваща промишленост“ се отчита средна работна заплата от 1 614 лв., ръст на годишна база от 18.8%, наетите са около 20.4% от всички наети и спрямо първо тримесечие на 2022 г. намаляват с 0.9%.
В „Операции с недвижими имоти“ се отчита средна работна заплата от 1 623 лв., положителен ръст на годишна база от 16.3%, наетите са около 0.9% от всички наети, нарастват с 3.2% на годишна база.
В „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ се отчита средна работна заплата от 1 648 лв., годишен ръст от 17.9%. Наетите в тази икономическа дейност са около 16.7% от всички наети. През първо тримесечие на 2023 г. нарастват с 0.9% спрямо същия период на 2022 година.
Реалните доходи у нас нараснаха минимално през последните 2 години
В „Образование“ е отчетена средна работна заплата от 1 840 лв. За една година средната заплата нараства с 18.4%, наетите за една година нарастват с 1.1%. През първо тримесечие на 2023 г. наетите в тази икономическа дейност са около 7.4% от общия брой наети.
В кои сфери заплатите са по-високи от средната за страната?
Най-високи средни работни заплати се отчитат в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“ – 4 578 лв., за една година средната заплата нараства със 12.8%, наетите са 5.3% от общия брой наети в сектора, спрямо първо тримесечие на 2022 г., нарастват с 6.7%.
Във „Финансови и застрахователни дейности“ е отчетена средна работна заплата от 2972 лв., за една година заплатите нарастват с 17.0%, наетите в тази икономическа дейност намаляват с 0.4%. През първо тримесечие на 2023 г. около 2.4% от наетите работят във финансовата сфера.
В „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ е отчетена средна работна заплата от 2 847 лв., заплатата нараства с 26.9% на годишна база, а наетите намаляват с 1.1%. През първо тримесечие на 2023 г. около 1.3% от всички наети са в тази икономическа дейност.
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия
В „Добивна промишленост“ е отчетена средна работна заплата от 2 606 лв., средната заплата нараства с 17.4% през първо тримесечие на 2023 г. на годишна база, наетите в тази дейност са около 0.8% от общия брой наети и за една година намаляват с 1.2%.
В „Професионални дейности и научни изследвания“ е отчетена средна работна заплата от 2 571 лв., заплатата нараства с 13.6% на годишна база, наетите нарастват с 1.7%, около 3.7% от всички наети през първо тримесечие на 2023 г. са в тази икономическа дейност.
В „Държавно управление“ е отчетена средна работна заплата от 2 080 лв., спрямо първо тримесечие на 2022 г. средната заплата отчита ръст от 17.3%, наетите за една година намаляват с 0.5%. През първо тримесечие на 2023 г. наетите в тази икономическа дейност са около 4.9% от общия брой наети.
България първа по ръст на заплатите в ЕС
В „Хуманно здравеопазване и социална работа“ е отчетена средна работна заплата от 1 917 лв., бележи ръст от 6.3% на средната заплата, наетите нарастват с около 8.3% на годишна база, около 7.7% от наетите през първо тримесечие на 2023 г. работят в тази икономическа дейност.
София и всички останали
Единствената област в България, където средната заплата надвишава средната работна заплата за страната е София (столица) – средно 2 603 лева брутно възнаграждение за първото тримесечие на тази година (2 019 лева нетно), което подчертава драстичната разлика в заплащането между София и останалите области у нас. Последното изкривява размера на средната работна заплата и не отразява реалните доходи от труд в страната, поради средноаритметичния характер на тази статистика.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените

Графика: Министерство на труда и социалната политика по данни на НСИ
 
Враца застана на второ място по заплати след София, а най-платени у нас са… футболистите

Бившият италиански премиер Силвио Берлускони почина на 86-годишна възраст, предаде АНСА.
От 4 дни той беше настанен в миланска болница. Берлускони страдаше от форма на хронична левкемия.
Бизнесменът милиардер създаде една от най-големите медийни компании в Италия, след което преобрази политическия пейзаж в страната.

Биография
Силвио Берлускони е роден на 29 септември 1936 г. в Милано в семейството на банков чиновник и домакиня. След началното училище родителите му го записват в католически колеж, където още тогава проявява предприемаческия си дух, като помага срещу заплащане на съучениците си. Още от дете той можел да убеди всеки в своята кауза, стига да има подходяща аудитория за това – качество, което демонстрира през годините. След колежа Силвио Берлускони учи право в Миланския държавен университет. В студентските си години работи като фотограф и търгува с дребна техника, за да се издържа. Той създава и музикална група, в която е солист и свири на контрабас. През 1961 г. Берлускони завършва с отличие Юридическия факултет на Миланския държавен университет. За дипломната си работа получава награда от фирмата „Манцони“ от 2 млн. лири, както и предложение за работа.
„Бизнесът ми е в кръвта“, често казвал Берлускони и разказвал, че сам е постигнал всичко в живота си, започвайки от нула. За италианците е постигнал американската мечта по италиански модел от най-ниското кариерно стъпало и милиардер. Берлускони разказва, че е започнал работа първо на круизни кораби, където е развличал пътниците с вицове или песни.
През 1961 г. заедно с приятел на баща си, банкер, Силвио Берлускони основава фирмата „Обединени милански строежи“. През 1963 г. създава компания „Едилнорд“, занимаваща се с изграждането на жилищни комплекси, близо до Милано. Най-известният му проект е строежът на жилищния комплекс „Милано 2“.
Чрез кабелния телевизионен канал за жителите на „Милано 2“, който създава в края на 60-те години на ХХ век Берлускони навлиза в света на телевизията. На 21 март 1975 г. създава компанията „Фининвест“, която в периода 1982-1984 г. купува частните телевизии „Рете 4“ и ‚Италия 1“, като ги превръща в основен конкурент на националната телевизия РАИ. По-късно основава телевизия „Канале 5“. Всички са обединени в холдинга „Медиасет“, част от финансово-промишлената група „Фининвест“. През 1980 г. строителството заема 60% от дейността на „Фининвест“. През 1985 г. 85% от капитала на групата се формира от телевизионна дейност.

До началото на 90-те години под негов контрол са и най-голямото издателство „Мондадори“, веригата супермаркети „Станда“, компютърни и застрахователни компании, финансовата група „Медиоланум“. „Фининвест“ обединява над 100 компании, като се превръща в една от най-големите частни корпорации в Италия.
През 1986 г. Берлускони купува и любимия си футболен отбор „Милан“ и става негов президент. По това време отборът е аутсайдер, но инвестирайки в нови играчи, рекламирайки и привличайки видни треньори, Силвио Берлускони успява да направи клуба един от най-успешните в историята на италианския футбол. През април 2017 г. Берлускони продава 99,9% дял в клуба на китайски консорциум за обща сделка от 740 млн. евро. През 2018 г. той става собственик на футболния клуб „Монца“.
На въпроса за произхода на богатството му той винаги отговаря уклончиво. Според сп. Forbes личното състояние на Берлускони се оценява на 7,3 млрд. долара, а през 2021 г. e 6-ият най-богат човек в Италия и на 318-о място в света.
Процесите срещу него
Името на Силвио Берлускони се свързва и с множеството съдебни дела, водени срещу него. През 2009 г. той коментира, че за над 20 години се е явявал 2500 пъти в различни съдилища във връзка със 106 дела. Само правните му разноски възлизат на над 200 млн. евро.

Политическа кариера
През 1993 г. Берлускони основава политическото движение Напред Италия“ („Форца Италия“), с което се кандидатира за парламентарните избори през 1994 г. „Италия е страната, която обичам“, са първите му думи в телевизионното обръщение, с което обявява началото на политическата си кариера. За символ на партията си той избира националния флаг и за кратко време успява да спечели доверието на народа. На изборите през март 1994 г. партията „Напред Италия“ печели парламентарните изборите и Берлускони става министър-председател на Италия. Той заема поста в продължение само на 7 месеца, тъй като сформираната коалиция се разпада. Той отново поема премиерския пост на 11 юни 2001 г. и ръководи правителството на Италия до 20 април 2005 г., когато подава оставка. Това правителство е на власт 1412 дни – най-дългото в историята на Италия. През февруари 2008 г. Берлускони оглавява десноцентристкия блок „Народ на свободата“ чрез сливането на „Напред Италия‘ и партия Национален съюз. През април 2008 г. блокът печели парламентарните избори и на 7 май 2008 г. Силвио Берлускони отново поема поста министър-председател до 13 ноември 2011 г.
През септември 2013 г. Берлускони обявява разпускането на „Народ на свободата“ и възражда партията „Напред Италия“. На 26 май 2019 г. той е избран за депутат в Европейския парламент, където е най-възрастният депутат.
На парламентарните избори в Италия на 25 септември 2022 г. 85-годишният Силвио Берлускони отново е избран в Сената, печелейки в едномандатния избирателен район Монца (регион Ломбардия), където още е собственик на едноименния футболен клуб. На изборите успява да постигне нещо, за което отдавна е мечтал – да се върне в италианския парламентарен живот, след като почти десетилетие е прокуден от него.
На 29 септември 2022 г. Силвио Берлускони навършва 86 години. В имението му в Аркоре годеницата му – 32-годишната Марта Фашина, събира всички членове на клана Берлускони и негови съратници. Силвио Берлускони има 5 деца – двама синове и три дъщери от два брака. Той има 17 внуци и един правнук. На 5 април 2023 г. 86-годишният Силвио Берлускони е приет в болницата „Сан Рафаеле“ в Милано заради белодробна инфекция, причинена от хронична левкемия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Почина Кралят на футбола Пеле
Почина големият писател акад. Антон Дончев
Отиде си британската кралица Елизабет Втора