Приходите от нощувки в местата за настаняване у нас нарастват с 37.3% на годишна база през месец април до общо 76.7 млн. лева, сочат данните на Националния статистически институт.
Увеличение на приходите от нощувки се отчита както при чуждите граждани, така и при българските граждани, като достига съответно 39.9% и 35.7% спрямо същия месец на миналата година. В номинално отношение приходите от нощувки на чужди граждани възлизат на 29.7 млн. лева през април, докато приходите от български граждани нарастват до близо 47 млн. лева.
14% ръст на пътуванията в чужбина през април: Кои са най-посещаваните страни от българите?

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април 2023 г. е 1 032 800 или с 16.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 22.3%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди.
През април 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 73.2% от общия брой нощувки на чужди и 41.5% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 16.7% от нощувките на чужди и 28.7% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 10.1 и 29.8%.
Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през април 2023 г. се увеличава с 19.8% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достига 471 100, като е отчетено увеличение както при чуждите граждани – с 29.4%, така и при българските – с 16.4%.
70% ръст на приходите от нощувки отчетоха хотелите у нас през февруари
Българските граждани, нощували в местата за настаняване през април 2023 г., са 337 400 и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Чуждите граждани са 133 700 и са реализирали средно по 2.5 нощувки, като 72.8% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Общата заетост на леглата в местата за настаняване през април 2023 г. е 24.5%, като се увеличава с 1.5 процентни пункта в сравнение с април 2022 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 29.3%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 26.5%, и с 1 и 2 звезди – 17.0%.
През април 2023 г. в страната са функционирали 2 239 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване (табл. 1 от приложението), с 68 500 стаи и 144 300 легла в тях. В сравнение с април 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 12.5%, а броят на леглата в тях – с 6.6%.
НАП погна хазяи в Airbnb, те декларираха 4 милиона лева от нощувки

Разтворимото кафе в цяла Европа поскъпва, въпреки че цените на хранителните продукти като цяло започнаха бавно да се отдръпват от високите стойности, отчетени в целия свят през 2022 г..
Във Великобритания кутиите с разтворимо кафе вече се продават за еквивалента на 13 долара, предаде БТА. В опит да попречат на крадците някои супермаркети са принудени да поставят по рафтовете фалшиви кутии или да лепят етикети за сигурност на истинските.
Цените в магазините „се повишиха заради разходите за суровините, които остават високи на глобално равнище“, казва Хелън Дикинсън, главен изпълнителен директор на Британския консорциум на търговците на дребно.
Цената на едро на робустата – вида кафе, който обикновено се използва за производство на разтворимото кафе, достигна 15-годишен световен максимум през май, въпреки че като цяло цените на селскостопанските стоки започнаха да спадат от върховете, регистрирани след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
Кафето поскъпва, въпреки че глобалният индекс на цените на хранителните продукти на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) през май бе средно 124,3 пункта, което е с 2,6 процента по-малко спрямо април и с 22,1 процента под рекорда, поставен през март 2022 г.
Фермерите, отглеждащи кафе във Виетнам, най-големият производител на робуста и вторият по обем износител на кафе в света след Бразилия, се насочват към отглеждане на култури, които изискват по-малка употреба на торове. Според най-новите прогнози на министерството на земеделието на САЩ износът на кафе от страната е най-ниският от три години насам.
Още: Кафето сорт „Робуста“ отчете нaй-гoлямo пocĸъпвaнe oт 12 гoдини
В Индонезия, вторият по големина източник на робуста, се очаква спад от 20 процента.

Бразилия, третият по големина износител на робуста и основен доставчик на кафе от сорта арабика – по-ароматния вид кафеени зърна, които се използват за повечето кафета и напитки тип еспресо, може да отчете по-ниска от обичайното реколта през 2023 г.
Робустата е по-евтина от арабиката, тъй като се отглежда по-лесно и по-евтино. Но намаленото предлагане на арабика оказва по-голям натиск върху цените на робустата, тъй като търсенето ѝ се увеличава, за да се запълни недостигът на арабика.
Всичко това означава, че бурканчетата с разтворимо кафе в супермаркетите могат да станат още по-скъпи в хода на текущата година, тъй като обикновено има известно забавяне, преди покачването или спадът на цените на стоките на световния пазар да се усетят в магазините и портфейлите, отбелязва ДПА.

Общият износът на стоки от България през месец април тази година намалява с 11.2% спрямо същия месец на миналата година до 6.82 млрд. лева, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Понижението се случва за втори пореден месец, след като през предходния месец март бе отчетен спад от 0.5% на годишна база.
В резултат на това, ръстът на българския износ за първите четири месеца на тази година се свива драстично. За периода януари-април от страната ни са изнесени стоки на обща стойност 29.8 млрд. лева, което представлява ръст от 3.6% спрямо същия период на миналата година.
Ръстът в износа намалява осезаемо, след като през януари достигаше близо 23%, само за да падне до 8.3% към края на март и горепосочените 3.6% към края на април. За сравнение, българският износ отчете ръст от 37.9% на годишна база през 2022 година.
Ситуацията е сходна при вноса. През периода януари – април тази година у нас са внесени стоки на стойност 32.79 млрд. лева, което представлява минимален ръст от 0.05% спрямо същия период на миналата година.
Конкретно през април в България са внесени стоки на обща стойност 7.42 млрд. лева, което е спад от 12.1% на годишна база.
23% ръст на българския износ през януари
Така за първите четири месеца на тази година общото външнотърговско салдо е отрицателно, достигайки стойност от минус 2.97 млрд. лева. Конкретно за април страната ни също отчита търговски дефицит в размер на минус 601.4 млн. лева.
Отрицателното търговско салдо се дължи основно на дефицит във външната търговия с трети страни.
Търговия с трети страни
През периода януари – април 2023 г. износът на стоки от България за трети страни (тези извън ЕС) се увеличава с 13.3% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 10. 8 мллр. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Китай, Съединените американски щати, Украйна, Сърбия и Република Северна Македония, които формират 55.8% от износа за трети страни.
Конкретно през април 2023 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 3.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.537 млрд. лева.
През периода януари – април 2023 г. при износа на стоки от България за трети страни, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (78.6%) и „Храни и живи животни“ (38.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (12.4%).
Общият обем на световната търговия достигна 32 трилиона долара
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – април 2023 г. намалява със 7.9% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 13.230 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
Конкретно през април 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 27.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.824 млрд. лeвa.
При вноса на стоки от трети страни през периода януари – април 2023 г. най-голямо увеличение спрямо периода януари – април 2022 г. е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (44.0%) и „Храни и живи животни“ (27.0). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.1%).
Търговският дефицит на ЕС се изстреля до исторически висини
Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари – април 2023 г. е отрицателно и е в размер на минус 2.378 млрд. лева.
Конкретно през април 2023 г. външнотърговското салдо с трети страни също е отрицателно и е на стойност минус 287.3 млн. лева.
Търговия с ЕС
Традиционно данните за външната търговия на България със страните от Европейския съюз се публикува с месец закъснение.
През периода януари – март 2023 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 5.1% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 14.673 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция, които формират 61.4% от износа за държавите – членки на ЕС.
Конкретно през март 2023 г. износът за ЕС намалява със 7.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5.090 млрд. лева.
22 дpyжecтвa дeĸлapиpaха ДДC зa възcтaнoвявaнe от 760 млн. лв.
През периода януари – март 2023 г. при износа на стоки от България за ЕС, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (40.3%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (43.8%).
Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари – март 2023 г. се увеличава с 8.2% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 14.959 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия.
Конкретно през март 2023 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, нараства с 3.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5.488 млрд. лева
При вноса на стоки от ЕС, през периода януари – март 2023 г. най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (29.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (61.6%).
Външнотърговското салдо на България с ЕС през периода януари – март 2023 г. е отрицателно и е на стойност минус 286.6 млн. лева. 
Топ 5 на най-големите износители за Индия

Производството на български плодове и зеленчуци е застрашено, предупреждават учени от Селскостопанската академия. В момента само на 1/10 от обработваемата земя се отглежда нещо различно от зърнени култури, пише БНР.
„Вероятно заради по-доброто субсидиране в българското земеделие се произвеждат най-много зърнени култури“, сочат данните на академията, представени от председателя ѝ проф. Мартин Банов.
„85,5% са заети от завода житни култури, пшеница, царевица и слънчоглед и само 10,7% от останалите култури. Това е една от причините, поради които в България вече трудно се намират български зеленчуци, български плодове, български картофи“, обясни той.

Причина за отказа от производство на плодове и зеленчуци е и липсата на работна ръка, „защото от всички култури, попадащи в тези 10,7% изискват по-малко механизация, повече работна ръка, а такава все по-трудно се намира“.
Според учените са нужни спешни мерки, за да е ясно върху каква земя какво е подходящо да се отглежда.
„Първата е да направим едно агроекологично райониране на територията на страната и втората е да се разработи ведомствен кадастър на земеделската територия“, посочи проф. Банов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Земеделските земи у нас поскъпнаха над 6 пъти
Нови правила за изкупуване на частни гори, държавата ще може да купува от фирми и общини
Как изменението на климата застрашава българското розово масло?