Американските гиганти в търговията Bunge и подкрепената от Glencore компания Viterra се сливат в сделка за 18 млрд. долара, включително дълг, съобщават от компаниите, като по този начин ще създадат една от най-големите играчи в търговията със селскостопанска продукция в света.
Сделката приближава Bunge по-близо в глобален мащаб до водещите конкуренти Archer-Daniels-Midland и Cargill и ще бъде предмет на разглеждане от антимонополните регулатори, предава Reuters.
Акциите на Bunge поевтиняха с 1.9% до цена от 92.03 долара за лот по време на предварителната търговия.
Акционерите на Viterra ще получат около 65.6 млн. броя от акциите на Bunge, чиято стойност възлиза на около 6.2 млрд. долара и около 2 млрд. долара в брой. Bunge също така ще поеме 9.8 млрд. долара от дълга на Viterra.
Bunge, чиято пазарна стойност възлиза на около 14 млрд. долара, а нетният ѝ дълг – на около 2.7 млрд. долара, ще плати 75% от сделката с акции и 25% в брой, сочи съобщението.
Понастоящем Bunge е най-големият преработвател на маслодайни семена в света, като според анализатори нейният бизнес и този на Vittera могат да бъдат изправени пред регулаторни проверки в Канада и Аржентина.
През миналата година Bunge бе най-големият износител от Бразилия на царевица и соя, най-големият източник на основни култури за производството на храна за животни и биогорива, според данните на компанията за морски превоз Cargonave.
Германският химически концерн Lanxess напусна Русия
Viterra бе третият най-голям износител на царевица и седмият най-голям доставчик на соя.
Двете компании оформят общо дял от около 23.7% от износа от Бразилия на царевица през 2022 година и 20.9% от износа от Бразилия на соя, сочат данните на Cargonave.
В САЩ, бизнесите на Viterra за изкупуване и продажба на зърно се разрасна чрез придобиването на Gavilon през миналата година.
Сделката също разширява физическите площи за съхранение на зърно и добавя капацитет в основния износител на пшеница Австралия.
Viterra разполага с 55 складови площи в Австралия и шест терминала за износ на насипно зърно.
Компанията също така влезе в партньорство с петролния гигант Chevron и химическата компания Bayer в контекста на нарастващото търсена на суровини за възобновяеми горива.
В Украйна, най-големият производител на слънчоглед в света и най-големият доставчик на слънчогледово олио, комбинираната компания след сливането между Bunge и Viterra би разполага с три мощности за преработка на маслодайни семена в южната и източна част на страната (Харков, Днепър и Николаев).
Сливането с Viterra би могло да доближи приходите на Bunge, възлизащи на 67.2 млрд. долара през 2022 година, до тези на конкурентите от AMD, които отчитат продажби за близо 102 млрд. долара през миналата година.
Анализ: Зърнената сделка държи цените ниски, но Русия не иска това
В началото на 2017 година, Viterra, тогава позната като Glencore Agriculture, направи опит да придобие Bunge, която тогава се оценяваше на 11 млрд. долара. Опитът за сделка тогава бе отхвърлен.
Очаква се сливането да бъде финализирано в средата на 2024 година, при спазване на обичайните условия за затваряне на сделка и се очаква да генерира около 250 млн. щатски долара годишни брутни оперативни синергии преди данъци в рамките на три години.
Кои са най-големите компании в света по размер на приходите?
Почти 6 млн. тона пшеница, царевица и слънчоглед стоят по родните складове

Американските гиганти в търговията Bunge и подкрепената от Glencore компания Viterra се сливат в сделка за 18 млрд. долара, включително дълг, съобщават от компаниите, като по този начин ще създадат една от най-големите играчи в търговията със селскостопанска продукция в света.
Сделката приближава Bunge по-близо в глобален мащаб до водещите конкуренти Archer-Daniels-Midland и Cargill и ще бъде предмет на разглеждане от антимонополните регулатори, предава Reuters.
Акциите на Bunge поевтиняха с 1.9% до цена от 92.03 долара за лот по време на предварителната търговия.
Акционерите на Viterra ще получат около 65.6 млн. броя от акциите на Bunge, чиято стойност възлиза на около 6.2 млрд. долара и около 2 млрд. долара в брой. Bunge също така ще поеме 9.8 млрд. долара от дълга на Viterra.
Bunge, чиято пазарна стойност възлиза на около 14 млрд. долара, а нетният ѝ дълг – на около 2.7 млрд. долара, ще плати 75% от сделката с акции и 25% в брой, сочи съобщението.
Понастоящем Bunge е най-големият преработвател на маслодайни семена в света, като според анализатори нейният бизнес и този на Vittera могат да бъдат изправени пред регулаторни проверки в Канада и Аржентина.
През миналата година Bunge бе най-големият износител от Бразилия на царевица и соя, най-големият източник на основни култури за производството на храна за животни и биогорива, според данните на компанията за морски превоз Cargonave.
Германският химически концерн Lanxess напусна Русия
Viterra бе третият най-голям износител на царевица и седмият най-голям доставчик на соя.
Двете компании оформят общо дял от около 23.7% от износа от Бразилия на царевица през 2022 година и 20.9% от износа от Бразилия на соя, сочат данните на Cargonave.
В САЩ, бизнесите на Viterra за изкупуване и продажба на зърно се разрасна чрез придобиването на Gavilon през миналата година.
Сделката също разширява физическите площи за съхранение на зърно и добавя капацитет в основния износител на пшеница Австралия.
Viterra разполага с 55 складови площи в Австралия и шест терминала за износ на насипно зърно.
Компанията също така влезе в партньорство с петролния гигант Chevron и химическата компания Bayer в контекста на нарастващото търсена на суровини за възобновяеми горива.
В Украйна, най-големият производител на слънчоглед в света и най-големият доставчик на слънчогледово олио, комбинираната компания след сливането между Bunge и Viterra би разполага с три мощности за преработка на маслодайни семена в южната и източна част на страната (Харков, Днепър и Николаев).
Сливането с Viterra би могло да доближи приходите на Bunge, възлизащи на 67.2 млрд. долара през 2022 година, до тези на конкурентите от AMD, които отчитат продажби за близо 102 млрд. долара през миналата година.
Анализ: Зърнената сделка държи цените ниски, но Русия не иска това
В началото на 2017 година, Viterra, тогава позната като Glencore Agriculture, направи опит да придобие Bunge, която тогава се оценяваше на 11 млрд. долара. Опитът за сделка тогава бе отхвърлен.
Очаква се сливането да бъде финализирано в средата на 2024 година, при спазване на обичайните условия за затваряне на сделка и се очаква да генерира около 250 млн. щатски долара годишни брутни оперативни синергии преди данъци в рамките на три години.
Кои са най-големите компании в света по размер на приходите?
Почти 6 млн. тона пшеница, царевица и слънчоглед стоят по родните складове

Броят на компаниите в сектора на изкопаемите горива с цели за нулеви нетни емисии на парникови газове, е нараснал рязко през последната година, но повечето не успяват да отговорят на ключови опасения, което прави тези цели „до голяма степен безсмислени“, предаде Reuters, като се позова на нов доклад.
Около 75 от 112-те най-големи компании заети в сектора в света вече са се ангажирали да достигнат нетно нулево ниво – процес, при който дори и да се генерират парникови газове, се неутрализират с други методи, като улавяне на въглеродния диоксид, електрификация, намаляване на консумацията и др.
Това е увеличение от 51 компании, които заявяваха такива намерение преди година, според оценката на публично достъпни данни от Net Zero Tracker, управлявана отчасти от базираното във Великобритания звено за енергийно и климатично разузнаване и Оксфордския университет.
Но повечето цели на големите компании не покриват напълно или им липсва прозрачност за отделяните емисии. Това включва и използването на продукти на компанията – най-големият източник на емисии. Не се включват и краткосрочни планове за намаляване на тези емисии, гласи доклада.
Докладът също установи, че нито една от компаниите за изкопаеми горива не поема нужните ангажименти да се откаже от добива или производството на изкопаеми горива.

В сегашния си вид около 4000 държави, щати, региони, градове и компании в световен мащаб вече са се ангажирали с обещания за нулеви емисии.
Миналия ноември ООН издаде насоки за това как трябва да изглежда една „добра“ стратегия за ограничаване емисиите, за да се избегне т.нар. „грийнуошинг“ – обявен само на на хартия ангажимент за справяне с въглеродните емисии или други екологични цели.
„Все още не сме видели сериозни действия от компаниите за изкопаеми горива или други компании за спазване на тези (насоки), така че още има много работа за вършене, за да стигнем до това ниво“, заяви Томас Хейл от Оксфордския университет, съавтор на доклада.
По думите на Дейзи Стрейтфийлд, директор по устойчивостта в глобалния мениджър на активи Ninety One „надеждните планове и смисленото изпълнение няма да се случат за една нощ“, като много компании вършат по-добра работа от националните правителства.
Проучване, публикувано миналата седмица в сп. Science, установи, че около 90% от целите на държавите за нулеви емисии е малко вероятно да се постигнат.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Банки и компании в страните членки заблуждават, че са екосъобразни
Климатичните цели: Въглеродните емисии на ЕС достигнаха интересни нива
Климатичните промени ще струват на Германия 900 милиарда евро

Доларът доминира в света от средата на миналия век и през цялото време му се предричаше скорошна и неизбежна смърт. Американската валута беше погребана както след въвеждането на европейската валута – еврото, така и след световната финансова криза, започнала в САЩ през 2008 г. След нахлуването на Русия в Украйна отново се заговори за края на долара като световна резервна и разплащателна валута, се казва в анализ на Би Би Си.
Какво се промени през последното десетилетие и трябва ли този път да се вярва на прогнозите?
Три факта са обнадеждаващи за тези, които залагат срещу долара. Първо, основният съперник на САЩ, Китай, вече изпревари ЕС по размер на икономиката и догонва САЩ.
Валутния резерв на Русия вече ще бъде в юани
Второ, вътрешните пререкания и протекционизмът подкопават репутацията на САЩ като свръхнадежден кредитополучател и кредитор от последна инстанция. Ярък пример за това е неотдавнашната изкуствено създадена заплаха от първия фалит в историята на САЩ.
И трето, американците все по-често използват долара вместо самолетоносачи и безпилотни самолети, за да наказват държави, които заплашват САЩ или съюзниците им.
Засега нито един от тези три аргумента за предстоящото повяхване на долара не звучи убедително.
В крайна сметка Америка избегна фалита, като за пореден път показа, че репутацията ѝ на водещ и най-надежден длъжник в света е по-важна за нея дори от собствените ѝ граждани. Белият дом се съгласи да направи бюджетни съкращения, за да постигне компромис с опозицията.
Що се отнася до безпрецедентните финансови санкции срещу Русия заради войната в Украйна, те бяха наложени не само от САЩ, но и от Европа, Великобритания и Япония. Засега бягството от долара като резервна валута е съпроводено с ръст на еврото и йената – техният дял нарасна с 5% през миналата година.
Оказва се, че отърваването от долара не е достатъчно, за да се предпазим от западните санкции. Необходима е нова резервна валута.
Единственият реален претендент извън Запада е Китай. Но китайският юан представлява само 3% от световните резерви и му предстоят десетилетия, за да се превърне в реална алтернатива на долара.
Губи ли доларът популярност?
Доларът има две важни функции, които го правят основна световна валута.
Първо, доларът е резервна валута. Той се използва за съхраняване на излишни пари от тези, които разполагат с тях.
Второ, доларът е разплащателна валута. Не само американците, но и целият свят плаща за стоки и услуги с него.
Доларът става все по-силен като разплащателна валута, въпреки енергичните опити на Китай, Русия, Бразилия, Индия и други развиващи се икономики да търгуват в рупии и юани. Повече за това по-долу, но първо за основната функция на долара като резервна валута.
Въпреки това делът на долара намалява и по последни данни на МВФ е достигнал най-ниското си равнище от 1995 г. насам.
Водят се ожесточени дебати за степента и скоростта на намаляване на резервите в долари.
Според някои нещата са станали много по-драматични през 2022 г. заради безпрецедентните финансови санкции срещу Русия.
„Доларът губи позицията си на резервна валута много по-бързо, отколкото обикновено се смята“, пише гуруто на валутните пазари Стивън Лий Джен, който е работил в „Морган Стенли“ и МВФ. „В продължение на две десетилетия делът му постоянно намалява, но през 2022 г. темпът на този спад се е увеличил 10 пъти“.
Според неговите изчисления доларът е загубил 11% от дела си от 2016 г. насам и двойно повече от 2008 г. насам.
Други твърдят, че Джен преувеличава и че като цяло световните резервни валути изобщо не са се променили в годината на руското нахлуване в Украйна.
„Нека само да кажа, че категорично не съм съгласен с това. Всъщност делът на долара в резервите през 2022 г. изобщо не се е променил“, отговаря Брад Сетсър, специалист по валутите в американския мозъчен тръст Съвет по външни отношения (CFR).
Според неговите изчисления спадът на дела на долара в данните на МВФ се дължи не на бягство от американската валута в отговор на санкциите срещу Русия, а на преоценка на основния актив, в който се държат натрупаните доларови резерви – американските държавни облигации.
Цените им се понижават, тъй като лихвите по кредитите в Америка се повишават. През 2022 г. това се случва по-бързо, отколкото в страните, емитиращи други резервни валути, поради което делът на долара в резервите намалява, казва Сетсър.
„А ако коригирате данните на МВФ за преоценката на американските държавни облигации, изобщо не виждам бягство от долара. Нещо повече, през 2022 г. никоя друга резервна валута не е била толкова търсена, колкото долара“, твърди Сетсър.
Забавилото се погребение на долара
За края на господството на долара се говори с приблизително едни и същи думи от половин век или повече, отбелязва историкът на парите и финансовата система Нийл Фъргюсън.
При неотдавнашното си посещение в Китай бразилският президент Лула да Силва заяви, че всяка вечер го преследва въпросът: защо всички търгуват в долари, кой реши това?
Още: Бразилският президент призова за нова световна валута
Френският президент Шарл дьо Гол има подобна забележка през 1965 г., а неговият финансов министър и бъдещ президент Валери Жискар д’Естен лансира израза „прекомерна привилегия“, който оттогава е често срещана фраза в дискусиите за предстоящото поражение на долара.
Доларът е погребан особено енергично в началото на века с появата на еврото – общата валута в Европа, където икономиката е не по-малко развита и сравнима по размер със САЩ.
Въпреки това за 20-те години на циркулация на еврото доларът е загубил само 10% от дела си в световните резерви – в началото на века той е бил около 70%, а сега е около 60%.
Това е в резервите. А в изчисленията изобщо нищо не се променя. Доларът остава доминиращата валута.
По данни на Банката за международни разплащания (БМР) делът на долара се колебае между 80 и 90 % през последните над тридесет години. А напоследък той набира популярност, вместо да я губи: през 2010 г. на долара се падат 85% от всички международни разплащания, а през 2022 г. – 88%.
Фактът, че доларът остава основната разплащателна валута, подкрепя и позицията му на основна резервна валута, тъй като е по-добре да се спестява за черни дни във валута, която е по-евтина и в която по-лесно се плаща за критичен внос и се погасяват външни дългове, когато този черничък ден настъпи.
Освен това всички плащания в долари минават през американските банки – най-големите в света – и властите в САЩ на теория имат възможност да проследяват движението на парите.
Плащанията в юани и други валути извън западната финансова система са скрити от погледа им, особено ако се отчитат от банки, заобикалящи международната система SWIFT.
Защо всички търгуват в долари
Стивън Лий Джен твърди, че доларът в крайна сметка ще загуби стойността си и като разплащателна валута. Той предупреждава, че това обаче не е нещо близко, защото в света няма алтернатива на американските финансови пазари – никой не се доближава до тях по размер, дълбочина, стабилност и отвореност.
Петролът, основната световна суровина, е отлична илюстрация на това.
Индия може да плаща в рупии за руски суров петрол, а Китай – в юани за саудитски петрол. Но основната валута на петролния пазар все още е доларът, тъй като търговията с финансови договори за петрол на западните борси за долари надвишава многократно обема на търговията с физически количества суровини във всички валути взети заедно.
От всички развиващи се страни само Китай е в състояние да оспори позицията на САЩ като световен финансов център. Но за целта ще трябва да създаде свой собствен дълбок, отворен и ликвиден пазар на финансови договори за суровини.
Само преместването на физическата търговия с петрол в Шанхай не е достатъчно – докато финансовите инструменти се търгуват в Ню Йорк, доларът не е в опасност.
Дори ако Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, се съгласи да продава целия си петрол за юани на Китай, най-големият купувач на петрол в света, делът на Шанхайската енергийна борса ще се увеличи само с 2 процентни пункта до 7% от световния пазар на петрол от сегашните 5%, според изчисления на норвежката банка DNB, цитирани от вестник „Файненшъл таймс“.
Страхуват ли се САЩ от залеза на долара?
Въпросът е обърнат с главата надолу, отговаря бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс. Достатъчно е да си припомним защо доларът замени паунда като резервна валута.
„Историята дава ясен отговор: доларът може да загуби статута си на резервна валута, но когато това се случи, ще имаме по-големи проблеми. Защото ако доларът загуби статута си, това ще бъде само в резултат на спада на престижа и влиянието на САЩ в света. И защото влязохме в неустойчив дълг“, каза той неотдавна, в разгара на кризата около тавана на държавния дълг, която заплашва Америка с фалит.
Желанието или нежеланието на САЩ да запазят хегемонията на долара в света не е достатъчно – не можеш да се наложиш, съгласява се със Съмърс валутният гуру Джен.
„Доларът все още има огромни предимства като международна валута, главно благодарение на гигантските, ликвидни и добре функциониращи финансови пазари. Продължаването на тези предпоставки обаче не е предопределено“, предупреждава той.
„Ако САЩ допускат нови грешки и престанат да анализират миналите, ще дойде време, когато светът активно ще избягва долара. Много държави вече се опитват да се откажат от него, дори и да не е по силите им да го направят“.
Страните с огромни търговски излишъци, като Китай или Саудитска Арабия, просто няма къде другаде да вложат спестяванията си. Няма достъпни и ликвидни алтернативи на доларовите активи, в които да се инвестират трилиони.
Някои изтъкнати експерти дори твърдят, че хегемонията на долара вреди на САЩ и че да бъдеш емитент на основната резервна валута в света е бреме, а не привилегия.
Търсенето на доларови активи позволява на САЩ да финансират огромни търговски и бюджетни дефицити. В това няма нищо хубаво, твърди от години американският икономист Майкъл Петис от Центъра „Карнеги“ в Пекин.
„Притокът на чуждестранен капитал в САЩ не води до увеличаване на инвестициите. Той само потиска спестяванията и раздува дълга“, твърди той. „А финансовите пазари помагат на икономиката само до определен момент, след който те облагодетелстват повече банките, отколкото производителите“.
„Отпадането на долара би било от полза за световната икономика и особено за САЩ. Но за страните с търговски излишъци то ще бъде болезнено“, пише Петис.
Тези страни произвеждат предимно суровини или стоки (като Русия или Китай) и съхраняват излишъците от спестявания в долари. По този начин търговският дефицит на САЩ им позволява изкуствено да поддържат излишък и слаб валутен курс, за да подобрят конкурентоспособността на своите производители и да потиснат вътрешното търсене.
Това им позволява да отложат преструктурирането на икономиката от икономика, основана на ресурсите или производството, към модерна икономика, в която потреблението расте заедно с доходите и ролята на гражданите в обществото.
Има ли алтернатива на долара?
Историкът Фъргюсън има крилат цитат и за този въпрос – на бившия финансов министър на САЩ Лари Съмърс, чийто подпис стои върху банкнотите на долара.
„Няма заместител на нищо“, казва Съмърс през 2019 г.
Според него няма алтернатива на долара, защото „Европа е музей, Япония е старчески дом, Китай е затвор, а биткойн е експеримент“.
Единствената реална алтернатива на западните валути за пласиране на резерви би била юанът, но за целта Китай ще трябва да промени много неща. Ще са необходими реформи и отвореност, изоставяне на стимулите за спестяване и премахване на контрола върху капитала.

Междувременно активите в юани имат проблеми и с трите основни функции на резервите: 1) запазване на капитала, 2) нарастване на капитала 3) и ликвидност – т.е. да можеш да продадеш актива на текущата пазарна цена по всяко време, а не с огромна отстъпка.
С ликвидността има големи проблеми, тъй като Китай ограничава както чуждестранните инвестиции на своите финансови пазари, така и износа на капитали.
Ако тези ограничения бъдат премахнати, частният капитал ще напусне Китай в търсене на юрисдикции с по-добра защита на правата на собственост, казват експертите. Юанът ще отслабне и ще се сбогува с поскъпването на капитала.
Комунистически Китай няма да може да се конкурира със САЩ в защитата на правата на собственост без сериозни промени от революционен мащаб през следващите десетилетия, дори ако САЩ са готови да ограничат тези права (но не и да експроприират собствеността) за тези, които са попаднали под санкции.
Въпреки това юанът би могъл постепенно да се превърне в резервна валута без голяма либерализация на капиталовите потоци, признават икономисти.
Китай активно насърчава търговските разплащания в своята валута и по този начин централните банки на търговските му партньори постепенно натрупват юани, твърдят американски и европейски икономисти в неотдавнашно проучване.
„Подходът на Китай към интернационализирането на валутата му не води до доминиране на юана, а по-скоро до многополюсен валутен свят, в който доларът, еврото и юанът ще съществуват съвместно“, пишат те.
Вярно е, че все още предстои дълъг път. Едно е да можеш да съхраняваш пари в юани, друго е да искаш да го правиш.
Възможността да се купуват и продават долари по целия свят е неограничена, докато юанът извън Китай се търгува само в Хонконг и две дузини по-малки центрове.
Офшорните депозити в юани в доларово изражение са стотици милиони в сравнение с десетки трилиони в офшорни долари. Китайските валутни суапове (взаимни депозити в техните валути) с централните банки на около 40 държави едва надхвърлят равностойността на половин трилион долара. Суаповете в САЩ са неограничени.
Историкът Фъргюсън нарича надпреварата между долара, еврото и юана за господство „надпревара на костенурките“.
Той припомня, че преходът от първото място на паунда към долара е бил много постепенен и паундът все още е резервната валута, макар и на четвърто място след японската йена.
Според Фъргюсън с такива темпове юанът ще стане третата резервна валута в света след долара и еврото след около двадесет години, към 2043 г.
Никой дори не споменава първото място.
Нещо повече, засега само противниците на Съединените щати търсят алтернатива на долара. Съюзниците на Америка в лагера на развитите демокрации не са алергични към долара.
Тъй като на тях се пада почти половината от световната икономика, а на САЩ – още 20%, доларът ще остане доминиращата световна валута в обозримо бъдеще.

Около 2/3 (64,4%) от енергията използвана от домакинствата в ЕС 2021 г. е отивала за отопление на жилищата, сочат най-новите данни на Eurostat. Енергията използвана за отопление на вода (14,5%) заема второ място в енергийния баланс на домакинствата, а след нея е електричеството, използвано за осветление и захранване на електрически уреди – 13,6% (изключение на електричество за захранване на основните системи за отопление, охлаждане или готвене), посочват експертите на европейската статистическа служба.
Основните уреди за готвене изискват 6% от енергията, използвана от домакинствата, докато други консуматори и охлаждането на помещенията покриват съответно 1,1% и 0,5%.
Следователно за затоплянето на помещенията и водата се ползват 78,9% от крайната енергия, консумирана от домакинствата, което представлява увеличение с 1 пр.п. спрямо 2020 г.

В сравнение с 2020 г. през 2021 г. потреблението на енергия сред домакинствата в ЕС е нараснало с 5,5% – до почти 11 млн. тераджаула, като дяловете на отделните източници са се променили, както следва – природен газ (+1,8 пр.п.), възобновяеми енергийни източници (+0,9 пр. п.) и топлинна енергия (+0,4 пр. п.). От друга страна, делът на петрола и петролните продукти е намалял по-осезаемо (-2,8 пр.п.), като електричеството и твърдите изкопаеми горива следват същия път (-0,2 пр.п. всяко).
През 2021 г. домакинствата са представлявали 27% от крайното потребление на енергия в ЕС.
По-голямата част от крайното потребление на енергия в ЕС в домакинствата е покрито от природен газ (33,5%) и електроенергия (24,6%). Възобновяемите енергийни източници представляват 21,2%, следвани от петрол и петролни продукти (9,5%) и отдадена топлина, какъвто е случаят с топлофикационните централи (8,6%). Малка част (2,5%) още е покрита от въглищни продукти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Студът вкъщи може сериозно да навреди на здравето ви
Плашеща статистика: Близо половината българи у нас са енергийно бедни 
Как да спестим ток през зимата?