Укриването на данъци в тази държава надхвърля 60 млрд. евро годишно. Става въпрос за Гърция. Това разкритие направи управителят на Централната банка на Гърция Йаннис Стурнарас.
„Официално декларираните доходи в страната възлизат на 80 млрд. евро, а потреблението – на 140 млрд. евро. Това потребление не е съпроводено с намаляване на спестяванията, които всъщност продължават да нарастват“, заяви Стурнарас пред in.gr.
„Ние сме европейски шампиони“ по укриване на данъци въпреки постигнатия напредък в повишаването на данъчните приходи като процент от БВП“, категоричен е управителят на Централната банка.

По въпроса за необслужваните заеми той заяви, че е готова законодателна инициатива, която да се изпрати на следващия финансов министър, за да се въведе общ етичен кодекс за фондовете, обслужващи необслужваните заеми.
За търговете на активи Йаннис Стурнарас смята, че уязвимите кредитополучатели трябва да бъдат защитени. По думите му, за да се намали високият лихвен процент между депозитите и кредитите, Гърция трябва да подобри конкуренцията в банковата система, като подпомогне по-малките банки. Стурнарас призова правителството да предложи равни условия за конкуренция.
Той изрази увереността си, че страната ще си възвърне инвестиционния рейтинг тази година, и отново подчерта, че Гърция се нуждае от правителство с дългосрочен хоризонт.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Microsoft е укрил плащането на милиарди долари данъци
НАП погна Мегз заради укриване на данъци, търси огромна сума

Осъдиха почти 100-годишен мъж за укриване на данъци

Средният осигурителен доход у нас възлиза на 1 435.78 лева за месец април, съобщават от Националния осигурителен институт. Сумата нараства с 25.11 лева или близо 2% спрямо предходния месец март, когато нивото на средния осигурителен доход бе 1 410.67 лева.
Спрямо април миналата година, средният осигурителен доход нараства с 9.9% или 129.01 лева. За сравнение, през четвъртия месец на миналата година равнището бе 1 306.77 лева.
Средният осигурителен доход все още се намира под нивото от декември миналата година, когато бе нараснал до равнище от 1 445.64 лева, след което последва намаление през януари до 1 385.10 лева. Този процес е традиционен и се наблюдава всяка година, като обикновено средният осигурителен доход достига своето най-високо ниво в края на годината, след което претърпява корекция в посока надолу в първите месеци на новата календарна година.
Ето какъв е средният осигурителен доход за март
Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е 1 357.48 лева. Сумата нараства с 13.9% или 165.52 лева спрямо април миналата година, когато средномесечният осигурителен доход за 12-месечен период (01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.) е бил 1 191.96 лева.
Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2023 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Средният осигурителен доход скочи с 200 лева за година

Над 11 500 граждани са подали заявление за вписване в регистъра на хазартно уязвимите лица от средата на декември 2022 г. до момента. Това съобщиха от Националната агенция по приходите (НАП).
След двегодишно прекъсване, регламентирано със законодателни промени, на 12 декември 2022 г. НАП поднови поддържането на списъка с хора, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост, напомнят от приходната агенция. Регистърът не е публичен, като достъп до него имат ограничен брой служители, определени от изпълнителния директор на НАП.
Още: НАП ще следи доходите от хазарт и рента
За да спазят изискването да не допускат лица, вписани в регистъра, организаторите на хазартни игри заявяват връзка към него през електронната услуга „Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта“.
За да улесни бизнеса, НАП даде възможност за извършване на справка чрез директен достъп до регистъра, след като в края на май в е-портала заработи нова е-услуга. Чрез нея хазартните оператори могат да обменят информация пряко и автоматично с приходната агенция. Това става възможно чрез софтуерен ключ (API ключ), който осъществява свързаност от типа „система-система“ между софтуерите на бизнеса и НАП. За целта потребителите заявяват получаването му чрез новата услуга „Заявление за ползване/прекратяване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП чрез приложно-програмни интерфейси (API)“, която е достъпна с квалифициран електронен подпис (КЕП), уточняват още от НАП.
От приходната агенция напомнят, че всеки, който смята, че не може да контролира времето, прекарано в хазартни игри и средствата, които изразходва за участие в тях, може да подаде Искане за вписване в регистъра. Документът може да се внесе на място в офис на НАП или да се изпрати по имейл: [email protected], като в този случай трябва да е подписан с КЕП. В искането има възможност да се посочи конкретен период, за който да се извърши вписването, като той не може да бъде по-кратък от две години.
Повече информация за възможностите за вписване или заличаване от регистъра, може да получите в рубриката „Отговорен хазарт“ в сайта на приходната агенция, в новия подкаст епизод, посветен на темата, в YouTube канала на НАП или от Информационния център на телефони: 0700 18 700 и +359 2 9859 6801 на цена, според тарифите на съответния оператор. В рубриката „Отговорен хазарт“ са публикувани съвети за отговорна игра, както и тест за самооценка на хазартните навици на играчите.

Регистърът на хазартно уязвимите лица е предназначен за всички, които смятат, че имат проблем с хазарта, както и за лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост. Те могат да се впишат в „Регистър на уязвимите лица“ (създаден на основание чл. 10г. от Закона за хазарта), с цел забрана или недопускането им до участие в хазартни игри. Регистърът не е публичен. Достъп до данните в него имат само длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на НАП, както и служители, определени от организаторите на хазартните игри /чл. 10д, ал. 2 от ЗХ/. Вписването в Регистъра става след попълване и подаване на Искане до изпълнителния директор на НАП за вписване/заличаване в регистъра от лицето или от негов законен представител.
С промените в Закона за хазарта, обнародвани в ДВ, бр. 104 от 8 декември 2020 г. бе преустановено воденето на регистър на уязвими лица по чл. 10г от Закона за хазарта, както и достъпът до него.

Промени в Закона за управлението на етажната собственост на първо четене, които тепърва трябва да бъдат потвърдени на второ, променят сериозно картината как ще изглежда санирането в България.
За какво става въпрос – на първо място, по-бързо да бъдат вземани решения от общите събрания на етажната собственост. За целта се предвижда те да може да се провеждат онлайн. Въвежда се и възможността за неприсъствено гласуване. То ще се извършва в срока от публикуването на обявата за събранието до провеждането му. Това ще става чрез декларация – подписана саморъчно или с електронен подпис.
Само че при гласуването на промените имаше критики от депутати от всички парламентарни групи. Защото има и промени като тази – намалява се нужното мнозинство от собственици за взимането на определени важни решения – при основно обновяване, основен ремонт, за усвояване на средства от еврофондовете, от държавата или общините, безвъзмездна помощ и субсидии и т.н. По действащия закон трябва кворум от 67% идеални части от общите части на етажната собственост. Сега се предлага кворумът да падне на 51%.
Нещо повече – в законопроекта се предвижда да отпадне действащото изискване да се отлага събранието, когато не е постигнат кворум. Събранието ще се забавя само с един час, а след това ще се смята за законно проведено, независимо колко от собствениците присъстват, пише в. „Сега“.
Председателят на правната комисия Стою Стоев от ПП-ДБ напомни, че действащият закон позволява кворумът да падне до 33% и едва след това може да се насрочи заседание, на което да участват колкото хора се съберат. С новите разпоредби междинната стъпка отпада – тогава, ако няма кворум, в един и същи ден може да се вземат решения, каквото и число да присъства от собствениците. Той открои като проблем и друга странна идея в законопроекта – когато няма избран домоуправител, кметовете да свикват общите събрания, с които да определят служебно управител от собствениците. Това е неработещо решение, изтъкна Стоев, и ще натовари някои от собствениците с работа, за която не са се съгласявали.
Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС също категорично се възпротиви на отпадането на долната граница на кворума. Той отхвърли и възможността кметовете да се ангажират с проблемите на етажната собственост. По думите му, по-скоро трябва да се налагат допълнителни задължения на самите собственици, включително със санкции.
Златан Златанов от „Възраждане“ се опълчи на друга странност – предложението да се задължи етажната собственост да избере контролен съвет, който да работи с цел „повишаване на сигурността на средствата в етажната собственост“ – при това срещу заплащане. Златанов изтъкна, че така излишно се администрират междусъседски отношения, още повече, че такъв съвет ще бъде напълно безсмислен в малките кооперации.
Андрей Чорбанов от ИТН пък напомни, че в градовете се появяват редица нови положения, които затрудняват провеждането на общите събрания. Например, появява се етажна собственост, при която 100 процента от жилищата се притежават от един човек, който ги отдава под наем; или пък в някои сгради много жилища са наети от фирми за офиси, а собствениците почти не ги навестяват. Чорбанов изтъкна, че с промените в закона трябва да се отчетат и подобни ситуации.
Законовите промени са важни заради Плана за възстановяване и устойчивост, по който в България трябва да дойдат 12 млрд. евро.
ОЩЕ: Санирането продължава с 282 милиона лева по ПВУ