Присъединяването на Хърватия към еврозоната и Шенгенското пространство на ЕС се отразява добре на оживените ресторанти и магазини за сувенири в Стария град на Дубровник. Рядко бизнесът е бил в по-добро състояние, тъй като все повече посетители виждат, че достъпът до страната и харченето на пари е по-лесен от преди. Официални лица вече прогнозират рекордни приходи от туризъм, предава Bloomberg.
Успехът обаче носи нов проблем за плажните центрове по бреговете на Адриатическо море и в столицата Загреб, което може би звучи познато в някои части на Западна Европа – откъде да се намери достатъчно работници, за да се отговори на търсенето.
Трудно е да се надцени значението на туризма в Хърватия. Индустрията формира около 1/5 от икономиката – повече от всеки друг компонент и близо до други горещи точки като Малта.
След като разчиташе на местни работници през по-голямата част от своите 32 години като независима държава, статистиката за разрешителните за работа сочи, че повече работодатели трябва да търсят по-далеч, за да запълват свободните си позиции.

„Сама Хърватия не може да осигури достатъчно работна сила, за да поддържа туризма като основната си индустрия и в тази ситуация е очевидно, че трябва да се привнесе работна сила от чужбина. Нищо не сигнализира, че тенденцията ще се промени“, споделя гуверньорът на централната банка Борис Вуйчич.
Бумът се подхранва от преминаването на Хърватия към еврозоната на 1 януари тази година и от присъединяването ѝ към Шенген. Това премахна граничните проверки със съседите ѝ като Унгария и Словения, а 95% от туристите преминават с кола в Хърватия.
Местните магазини и ресторанти се разширяват, грижейки се предимно за европейски туристи, които искат да вечерят навън и да се забавляват в един свят след пандемия. Това изисква работници в държава, чиято безработица стигна най-ниското си ниво от 1982 г. и където местното население намалява.
Златко Боровач, който управлява оживения ресторант Peskarija Lokanda срещу пристанището на Дубровник и 4 други ресторанта, споделя, че повечето от общо 180-те му служители са от чужбина, главно от съседни балкански страни.
Докато през 2015 г. само 2700 разрешителни са били издадени на работници извън ЕС, правителството очаква броят им да скочи до 180 000 тази година. „Това ще увеличи дела на чуждестранните работници в цялостната трудова сила до над 10%“, казва Зарко Катич, държавен секретар на Министерство на вътрешните работи.

Очаква се правителството да направи поправки в закони преди края на годината, за да улесни работата в Хърватия. Тъй като над 40% от всички чуждестранни работници идват от места като Филипините или Индия, разрешителните може да са за по 3 години, а не за по 1, а служителите може да имат възможността да остават в Хърватия без договори.
„Хърватия е изправена и пред трудността да интегрира чуждестранните работници, когато страната ги насърчава да останат за по-дълго време Като общество сега сме изправени пред предизвикателство как да намерим начин бързо да защитим голям брой хора“, смята Айрис Голднър Ланг, професор по европейско право в Университета в Загреб и председател по Свободното движение на хора, миграция и междукултурен диалог в ЮНЕСКО.
Емерсон Лопез Рагаса има едногодишно разрешително за работа и е намерила работа в пекарната Pan Pek в Загреб, където може да работи през цялата година, а не само през туристическия сезон. Първата му работа е била като помощник-готвач в хотел на остров Корчула.
24-годишният младеж е израснал в Манила, като първо е напуснал Филипините, за да работи в Доха, а после се е преместил на Балканите по съвет на приятел. Той не планира да си тръгва. „Мечтая да мога един ден да доведа родителите си тук“, казва той, „на това красиво място“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво стана с цените в Хърватия след въвеждането на еврото?
След приемане на еврото: Някои продукти в Хърватия поскъпнаха ужасно

Хърватски евродепутат каза има ли смисъл България да приеме еврото

Румъния и България са двете държави в Европейския съюз с най-висок дял от населението, изложено на риск от изпадане в бедност или социално изключване.
Малко над 34% от населението на Румъния е изложено на риск от изпадане в бедност или социално изключване, докато вторият най-висок дял се отчита в България – цели 32.2% от населението, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Веднага след Румъния и България се нареждат още Гърция, Испания и Латвия с дял от по 26% от населението във всяка от страните.
Общо осем страни в ЕС регистрират дял над средния за ЕС, който възлиза на близо 22% от населението през 2022 година. Освен горепосочените държави това са още Естония (24.6%), Литва (24.6%) и Италия (24.4%).
Най-нисък дял от населението, изложено в риск от изпадане в бедност или социално изключване, се отчита в Чехия (11.8%), Словения (13.3%), Полша (15.9%), Финландия (16.3%), Нидерландия, Словакия ( по 16.5%) и Кипър (16.7%).
Делът от населението в риск в Германия, която е най-голямата европейска икономика, възлиза на 20.9%.
Все повече европейци имат финансови проблеми, българите срещат най-много трудности

Средното ниво за ЕС (21.6% от населението) обхваща 95.4 млн. граждани на ЕС, които живеят в домакинства, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване. Нивото остава сравнително стабилно спрямо предходната 2021 година, когато делът отново бе 22% или 95.4 млн. души в ЕС.
83% от децата в домакинства с ниско образование у нас изпитват материални лишения
Според методологията на Евростат, за лица изложени в риск от изпадане в бедност, се считат тези, които живеят в домакинства, изправени пред поне един от общо три основни риска: риск от бедност, сериозни материални и социални лишения и/или живот в домакинство с много нисък трудов интензитет.
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Близо 1/3 от българите застрашени от бедност или социално изключване
Колко са българите под прага на бедност?

Независимият преносен оператор ICGB ще проведе търгове за наличния свободен капацитет по газопровода IGB. Годишните търгове ще се проведат на 3-ти юли на две платформи за резервиране на капацитет съгласно календара на ENTSOG, съобщиха от компанията.
Каква ще е цената на природния газ през юли?
Свободният капацитет в точките на междусистемно свързване в Комотини, Гърция с операторите на преносни системи TAP и DESFA ще бъде предлаган на търг на платформата за резервиране на капацитет PRISMA.
Свободният капацитет в точката за междусистемно свързване в Стара Загора, България с оператора на преносната система „Булгартрансгаз“ ще се предлага на платформата RBP.
Към момента над 11,5 милиона Mwh или повече от 1 милиард кубични метра са пренесени по IGB от въвеждането му в търговска експлоатация.

Руската рубла падна сериозно и днес спрямо долара и еврото, като поевтиняването ѝ е за втори пореден ден, предаде Reuters. Тя достигна 14-месечно дъно и дори за кратко премина прага от 85 рубли за долар под натиска на ограничения достъп до чужда валута.
Към 13.30 ч. бълг. време рублата падаше с 0,7% спрямо долара до 83,96 рубли, като по-рано през деня достигна до 85,03 долара, най-ниското ѝ ниво от началото на април 2022 г.

Рублата губеше също 0,6% спрямо еврото до 91,01 рубли и 0,7% спрямо юана до 11,74%, най-ниското ѝ ниво за тези две валути от близо 2 месеца.
Според анализатори от Raiffeisen Bank рублата ще се засили в края на месеца и ще се върне към нива от 80 рубли за долар, когато износителите започнат да обръщат чуждата си валута в рубли, за да плащат местните си задължения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година
Руската рубла отчете голям спад спрямо долара
Рублата отчете най-голям спад от близо година

Законодателите от Европейския парламент ще гласуват днес в подкрепа на началото на преговорите за одобряване на първите в света широкообхватни правила за системите за изкуствен интелект като ChatGPT, които целят да ограничат потенциалните вреди и същевременно да насърчат иновациите.
Въпреки че плановете на ЕС са от 2021 г., проектоправилата придобиха по-голяма актуалност, когато ChatGPT нахлу бурно на сцената миналата година, като показа главоломното развитие на изкуствения интелект и възможните рискове, обяви АФП.
Все повече се настоява за регулиране на ИИ и отвъд Атлантическия океан, тъй като нараства натискът върху западните правителства да действат бързо в това, което някои определят като битка за защита на човечеството.
Докато привържениците на ИИ приветстват технологията заради начина, по който ще промени обществото, включително работата, здравеопазването и творческите занимания, други са ужасени от потенциала му да подкопае демокрацията.
След като бъде приет от парламента на ЕС, според официални лица преговорите за окончателен закон с 27-те държави членки на ЕС ще започнат почти веднага, т.е. по-късно в сряда.

Надпреварата е за постигане на споразумение за окончателен закон до края на годината.
Дори и тази амбициозна цел да се постигне, законът ще влезе в сила най-рано през 2026 г., което ще принуди ЕС да настоява за доброволен временен пакт с технологичните компании.
Миналия месец Брюксел и САЩ се споразумяха да публикуват общ кодекс за поведение в областта на ИИ, за да разработят стандарти, общовалидни за демокрациите.
Законодателите приветстваха проектозакона като „исторически“ и се противопоставиха на критиците, които твърдят, че плановете на ЕС биха могли по-скоро да навредят, отколкото да насърчат иновациите.
„Подходящ ли е моментът Европа да регулира ИИ? Моят отговор е категорично „да“ – това е подходящият момент заради дълбокото въздействие, което оказва ИИ“, заяви евродепутатът Драгош Тудораче на парламентарния дебат във вторник в Страсбург.
„Това, което можем да направим, е да създадем доверие, правна сигурност, за да дадем възможност на ИИ да се развива по положителен начин“, заяви зам.-председателят на ЕК Маргрете Вестагер.

Общ подход
Законът ще регулира ИИ в зависимост от степента на риска: колкото по-голям е рискът за правата или здравето на хората, толкова по-големи са задълженията на системите.
Предложеният от ЕС списък на високорисков изкуствен интелект включва ИИ в критичната инфраструктура, образованието, човешките ресурси, обществения ред и управлението на миграцията.
Парламентът добави допълнителни условия, преди да бъде изпълнена класификацията за висок риск, включително потенциална опасност за здравето, сигурността, правата на човека или околната среда.
Има и специални изисквания за генеративните системи за ИИ – такива като ChatGPT и DALL-E, които могат да създават текст, изображения, код, аудио и други медии, включващи информиране на потребителите, че съдържанието е създадено от машина, а не от човек.
Друг евродепутат, инициатор на закона в ЕП, Брандо Бенифеи, призова за „общ подход“ за справяне с рисковете, свързани с ИИ.
„Трябва да сверим бележките си със законодателите от цял свят“, заяви той.
Тудораче добави, че законът е необходим, „защото, за да защитим нашите граждани не е достатъчно да се надяваме, че компаниите ще се саморегулират“.

Рискове срещу права
През цялото време, докато парламентът се опитваше да постигне споразумение, започнало миналата година, правозащитниците настояваха ЕС да защитава правата на гражданите.
Съгласно текста на парламентарната комисия, одобрен миналия месец, законодателите предлагат забрана на AU-системите, използващи биометрично наблюдение, разпознаване на емоции и т.нар. прогнозна полицейска дейност.
Но Мхер Хакобян от Амнести Интернешънъл предупреди, че това е твърде рисковано, защото „парламентът може да отмени значителни защити на правата на човека“, договорени от парламентарните комисии миналия месец.
Все още има опасения, че дори и законодателите да се споразумеят за тези забрани, може да не влязат в окончателния закон след преговорите с държавите членки на ЕС.
„Съществува реален риск, че когато се включат представителите на държавите, голяма част от тези защити могат да бъдат премахнати или значително намалени“, заяви за АФП Гриф Ферис, старши служител по правните въпроси и политиката в неправителствената група „Справедливи съдебни процеси“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ChatGPT започва работа на пълен работен
Директорът на OpenAI каза как ще се развие изкуственият интелект занапред

Експерти: Изкуственият интелект застрашава оцеляването на човечеството