Навлизайки в настоящата 2023 година, мнението на инвеститорите от Уолстрийт беше категорично за едно: Китай се завръща. След години на блокиране и ограничение на производството, икономистите и инвеститорите се радваха на прекратяването на политиката на Пекин за нулева толерантност към Covid, очаквайки повторното отваряне към света да доведе до икономически бум.
Дългоочакваният колос, който представлява китайският потребител, отвново започна да се движи свободно. Това беше чудесна новина за целия свят, тъй като всички очакват да спечелят от възстановяването на втората по големина икономика в света.
Но шест месеца от началото на годината, мечтите на Уолстрийт за Китай се превръщат в кошмар.
Ситуацията е далеч от икономически бум, а възстановяването на Китай от COVID е трудно. Промишленото производство не оправдава очакванията. Търговията – както вносът, така и износът – записват значително забавяне. Навсякъде има дългове, особено в сферата на строителството на недвижими имоти, което съставлява 30% от икономиката на страната. Търговските партньори са недоволни по редица причини – от нарушения на човешките права до опасения за нарастващата роля на правителството в търговията на страната. Частният сектор, който се очакваше да допринесе за възстановяването на Китай, се страхува.
Неуспешното съживяване на страната е не просто краткосрочно разочарование, а знак, че Китай, който всички познавахме, си е отишъл. Механизмите, които движеха „китайското чудо“ – трансформация, продължила три десетилетия, която превърна страната в международна сила – се е разпаднала. Балонът на китайския пазар на недвижими имоти най-накрая се спука. И поради централната роля на недвижимите имоти в икономиката, болезненият процес на абсорбиране на тези загуби ще продължи да изсмуква пари от китайските домакинства, банки и огромната мрежа от местни правителства в Китай.
Населението на Китай в трудоспособна възраст застарява, а младите хора, които ще го заместят, са по-малко, отколкото когато и да било в съвременната история на страната. Износът продължава да бъде ключов за икономиката, но страните, които някога са защитавали свободната търговия, са се обърнали от глобализъм към протекционизъм.
Мълчанието е злато: Защо западни бизнесмени масово посещават Китай без много шум?
За разлика от спадовете в миналото, по нищо не си личи, че Пекин ще се намеси и ще обърне тази низходяща тенденция. Вместо това китайският президент Си Дзинпин подготвя народа си за епоха на по-нисък икономически растеж, давайки ясно да се разбере, че това е всичко, което може да се постигне в сегашното състояние на страната и това е структурата, която му харесва. 
И докато Уолстрийт се опитва да сложи усмивка на лицето си, банки като JPMorgan започват да пишат бележки до клиентите си, задавайки въпроса дали изобщо си струва да се инвестира там. Това е един от онези въпроси, които ако е небходимо да се задават, в крайна сметка ясно показва, че има проблем.
Други големи инвеститори напълно се отказват от някога обещаващата страна. Легендарният мениджър на хедж фондове Стенли Дракенмилър, който отдавна вярва в растежа на Китай и преди COVID описа предприемаческата енергия в страната като „Ню Йорк на крек“, обрисува мрачна картина на бъдещето пред тълпа участници в конференцията Bloomberg Invest през юни.
„Като гледам 10 или 15 години напред, просто не го виждам. Ако няма промяна във високите етажи на властта, мисля, че това ще бъде една много нединамична икономика“, казва той. „Очакваме внезапен и някакъв стабилен растеж там през следващите шест до девет месеца, но поглеждайки в перспектива, не гледам на тях като на голям конкурент за САЩ по отношение на икономическата мощ и растеж.“ 
Вместо бурното възстановяване, което Уолстрийт очакваше, ние сме свидетели на последните глътки въздух на китайското икономическо чудо. И почти никой не беше готов.
Не го наричайте завръщане на китайската икономика
Анализаторите смятаха, че 2023 г. ще ни осигури славно рали на китайския фондов пазар. Morgan Stanley и Goldman Sachs твърдяха, че това ще се случи. В прогнозата на Bank of America се твърдеше, че докато рецесията обхване останалата част от света, Китай ще бъде „забележително изключение“, а отварянето на страната след COVID ограниченията ще дойде като облекчение. Очакванията за растежа на Китай достигнаха 17-годишен връх.
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Предполагаше се, че това ще бъде страхотно време, но то едва ли е добро. През април икономическите данни за Китай бяха слаби до голяма степен във всички области. Проучване на Националното статистическо бюро на Китай сред ръководители на производствени предприятия установи, че активността в страната неочаквано се е свила. Индустриалното производство, друг показател за това колко произвежда страната, нарасна с 5,9% спрямо предходния месец – солидно, но доста по-слабо от очакваното от анализаторите увеличение от 10,6%. Пазарът на недвижими имоти, който е ключова част от държавните приходи, също се забави, като продажбите на земя спаднаха с 22% през първото тримесечие на 2023 г. В бележка до клиентите, сполучливо наречена „Това ли е всичко?“, икономистът от Societe Generale – Вей Яо, изчисли, че ръстът на продажбите на дребно спрямо предходния месец е бил на практика нулев.

Изглед над Пекин, столицата на Китай;
Снимка: iStock
Анализаторите смятат, че месец май може да донесе известно облекчение. Продажбите на автомобили изглежда се възстановяват, което би трябвало да зарадва Пекин. А анализаторите на China Beige Book – услуга, която проучва китайския бизнес, прогнозират, че секторите на търговията на дребно и услугите вероятно ще поднесат изненади в положителна посока.
„Индексите на CBB за приходите и маржа на печалбата се подобриха за трети пореден месец през май. Те отбелязаха и най-силните едномесечни показания за всеки от показателите от първоначалния спад на Covid в началото на 2020 г.“, пишат те в неотдавнашен доклад. Но това не означава, че бумът просто е дошъл с известно закъснение.
„Китайската икономика може да се отвори отново, но няма да се реактивира“, споделя Лиланд Милър, основател на China Beige Book. Това възстановяване прилича на финт, става ясно от думите му.  
Дойде ли краят на „Произведено в Китай“?
Проблемът е, че макар потребителите да се активизират, най-големите двигатели на китайската икономика – недвижимите имоти и износът, ще останат в застой. Потребителското потребление съставлява около 37% от китайската икономика (в САЩ този дял е около 70%). Така че връщането на нормалната активност на потребителите е полезно, но не е достатъчно, за да издържа икономиката.
Китай никога нямаше да може да постигне чудотворното завръщане, което Уолстрийт искаше, без да задвижи колелата на огромните си машини за износ и строителство. Пекин се опита да насочи страната към модел на потребление, подобно на САЩ, но износът все още съставлява 20% от китайската икономика. През май изходящите доставки намаляха със 7,5 %, което е първият спад за тази година. Спадът до голяма степен се дължи на общото забавяне на световната икономика, но от части се дължи и на неблагоприятната геополитическа динамика, която изглежда се влошава с всеки изминал ден. Вносът, важен показател за състоянието на вътрешния пазар на Китай, също се забави. Пекин просто стопира цялата икономика по време на COVID, но това не означава, че повторното отваряне ще задвижи машината както преди. 
Индия ли ще замести Китай като двигател на световната икономика? Не
„Нещата ще се подобрят през 2023 г., а след това ще се появят същите структурни проблеми, които ще забавят нещата през 2024 г., 2025 г.“, казва Милър. „Тогава хората ще престанат да обръщат внимание на цикличните и ще започнат да обръщат внимание на структурните проблеми, които са характерни за икономиката за години напред.“ 
Не в режим на звяр, а в режим на новобранец
Китай е изправен пред дълъг и болезнен път, а политиците от Китайската комунистическа партия изглежда не се интересуват от пазарно ориентирани решения, които да облекчат тежкия път на възстановяване. „Основните причини за разочароващото възстановяване изглеждат все по-структурни – нагласа за намаляване на задлъжнялостта и по-трайна загуба на борбен дух“, предупреди Яо от Societe Generale.
В основата на структурния проблем на Китай са дълговете. В продължение на години растежът на страната идваше от развитието на инфраструктурата и недвижимите имоти, бяха направени (и все още се правят) много лоши инвестиции, защото нямаше грижа дали има реално търсене за всичко това. Нямаше. Сега тази сметка е напът да бъде платена. Пекин най-накрая се замисли за дълга, който помогна разрастването на пазара на недвижими имоти, и прекрати предлагането на евтини кредити. Но последиците от тази промяна надхвърлят имплозията в един сектор на икономиката. Наблюдаваме как се избиват свещени крави. 
Юанът изпревари долара за първи път в трансграничните разплащания на Китай
В продължение на години местните власти в Китай се финансираха основно чрез продажба на земя на компании за недвижими имоти. В САЩ от друга страна това се случва чрез финансиране на местните власти чрез данъци върху недвижимите имоти. В Китай това не е така и по-малките, по-бедни провинции вече молят за помощ, защото начинът, по който са набирали средства, вече не е достъпен.
Сривът в местното финансиране има реално и непосредствено въздействие върху китайското общество. Тъй като кредитният поток бавно се прекъсва, компаниите за недвижими имоти започват да продават апартаменти, преди да са построени, финансирайки се на гърба на китайските потребители. Но тъй като пазарът се срина, някои строителни предприемачи не изпълняват обещанията си към хората, на които са продали имот на зелено, оставяйки домакинствата на бунището.
Какво се случи с китайската икономика през първото тримесечие?

Сривът на имотния пазар в Китай може да има дългосрочни последици;
Снимка: Getty Images
Имотите трябваше да бъдат сигурна инвестиция за китайците. Над 70% от богатството на Китай е свързано с недвижими имоти. Това беше инвестицията, която осигуряваше на семейството място в средната класа. Проблемът не се отнася само за възрастните хора, които наближават залеза си – сривът на пазара на недвижими имоти влошава перспективите и на следващото поколение. Някои изнемогващи местни правителства вдигат таксите за обучение в колежи с до 54% в момент, когато безработицата сред младите хора е над 20%, а рекорден брой студенти се опитват да получат висше образование.
Американският бизнес напуска Китай и все повече планира как да се премести от страната
Преминаването на всички тези дългове и разрушения през икономиката се равнява на дефлация и бавен растеж. „Трябва да налагате политика за най-слабата част от системата“, споделя Логан Райт, партньор в Rhodium Group. „Това означава лихвените проценти да останат ниски, по-слаба валута и изходящи потоци“. Забавянето на растежа не е просто промяна, а исторически край на една епоха.
Чудесата никога не траят вечно
В тази среда търговията е от решаващо значение за Китай. Сега би било идеално време за увеличаване на износа, за привличане на капитали от външния свят. Геополитическото напрежение кара САЩ – най-големият търговски партньор на Китай, да се „отдръпне“ от Пекин. Много американски корпорации също така се стремят да преместят дейността си другаде в по-надеждни условия. Миналата година Китай съставляваше 50,7% от вноса на САЩ от Азия; това е спад спрямо 2013 година когато делът надхвърляше 70%, според фирмата за управленски консултации Kearney.
За останалата част от света, отдалечаването от Китай означава покачване на разходите – ще са необходими време и пари за създаване на фабрики по-близо до дома. Сложността да се справят с онзи буботещ китайски двигател ще бъде проблем за много страни, които са се оплели в икономическата мрежа на Пекин. Краят на чудото ще бъде болезнен за много инвеститори и пазари – това ще направи нещата по-малко стабилни и светът ще трябва да намери нови източници на растеж.
До средата на годината Китай ще отстъпи първото място по брой население
В един свят на свободна търговия и доверие проблемите на Китай вероятно биха били по-лесни за решаване. Но уви реалността е друга. Икономическият модел на Китай е изграден върху свят, който е приел глобализацията. Ние се намираме в свят на протекционизъм, предпазливи инвестиции и регионални съюзи. Когато инвеститорите преместят вниманието си от краткосрочните подобрения след COVID, те ще започнат да виждат, че в дългосрочен план китайската икономика е завършила трансмутацията си от силен и бърз растеж към дълъг и бавен спад. Подобно на много други промени на пазарите, това може да изглежда, че се случва бавно, но един ден ще ви се стори, че се е случило изведнъж.
Източник: businessinsider.com
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада

Старият Макдърмот е на предсмъртно легло.
Жена му се доближава, за да чуе последните му думи:
– Да знаеш, Макмилън ми дължи 13 паунда. – казва, задъхвайки се, Макдърмот.
– Тъй, тъй, добре, няма да забравя. – му отговаря жена му.
– А на Макинли дължа 10 паунда… – продължава Макдърмот.
– Ей на, пак започна да бълнува! – си мърмори жена му.