Българският износ продължава да расте и през 2022 г. достига 50,25 млрд. долара или с 21% повече, отколкото през 2021 г., когато е 41,9 млрд. долара. Това гласи анализ на Българската стопанска камара, предаде БГНЕС.
Страната ни се изкачва на 57 място в света по експорт от 59 място година през 2021 г. В ЕС запазваме 20-то място – и за 2021 г., и за 2022 г.
За последните 5 години износът ни расте средногодишно с 11%, т.е. България продължава да печели позиции на световните пазари.
При 7 от 10-те водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, заедно с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям отрицателен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.
Групите стоки с най-голям износ са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират над 1/3 от износа ни.

От износа е изключена специалната продукция, защото данните за нея в повечето случаи са засекретени и у нас, и в много други държави по света.
Благодарение на ръст от 147% за година, енергоносителите успяват да се изкачат на първа позиция. Най-голям принос има износът на горива за Украйна – 892 млн. щ.д., но и за Египет, Турция и Гибралтар, за където изнасяме горива за по над 400 млн. долара. В количествено изражение, износът на горива се увеличава почти 2,5 пъти през 2022 спрямо 2021 г., на петролен газ – с 1/3. Износът на електроенергия е за малко над 1 млрд. долара, главно за Словения, Сърбия и Македония. Количественият спад в износа на електроенергия е почти 2 пъти за година.
Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните 5 години, при ръст на световният внос за същия период също 7%. Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да заема 3-о място. Износът на машини и апарати все по-устойчиво ускорява и бележи средногодишен ръст от 8%, докато световният внос расте с 4%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.
Износът на зърно заема 5-а позиция, като водещите продукти в тази група са пшеницата – с ръст 15% средно годишно без ръст в количество, и царевицата – ръст от 4% в стойност и спад в количество 11% средно за 5-годишния период. Значим ръст наблюдаваме при ориза, но с по-малки обеми от пшеницата и царевицата.

Новата стокова група с износ над 1 млрд. долара са маслата, най-вече – слънчогледовото масло. Средногодишният ръст е 51%, а само за периода 2022/2021 г. е 117% при 75% ръст в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и др. Наблюдаваме развитие на рапичното масло, чийто количествен ръст е 5-6 пъти над износа през предходните години.
С над 1 млрд. долара износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, пластмасови изделия, разнообразни химически продукти, фармация, желязо и стомана, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори.
По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.
Къде България е най-успешна?
България държи 36,7% от световния износ на патешки черен дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от износа на прясно патешко месо, макар и не големи обеми – сумарно за около 150 млн. долара. Временно консервираните череши имат 17,6% дял, месинг на листа и ленти – 15%, тръби и маркучи от каучук с принадлежности – 13,5%, слънчогледово кюспе – 12,4%, медни пръти и профили – 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9%.
Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, но има и нови отличници.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българският износ намалява през април с 11.2%
НСИ де факто потвърди: Спасили сме Украйна с износ на гориво
Световната търговия с рекорд през 2022 г.

Слуховете, че водата на Черно море може да бъде заразена с различни бактерии след рухването на язовирната стена на Каховската ВЕЦ в Украйна, породиха въпроси сред туристите с резервации на българското крайбрежие, но не доведоха до отмяна на почивките. Такава картина засега представят медиите в Румъния.
Притеснения за безопасността на крайбрежието се появиха и по отношение на румънския участък на Черно море. Допълнителни тревога донесе и изявлението на Световната здравна организация преди няколко дни, в което се предупреждаваше за риск от холера във водите по долното течение на река Днепър. Информацията беше погрешно възприета сред мнозина в Румъния, което заради опасения, че холерата може да достигне румънския бряг, въпреки че предупреждението се отнасяше само за района, непосредствено засегнат от разрушаването на язовира край Нова Каховка.
През последните дни институции и специалисти и в Румъния, и в България ежедневно дават информация и коментират колко реална е възможността замърсените води от Днепър да достигнат румънския и българския бряг и дали представлява опасност.
Властите в двете страни увериха през последните дни, че водата на Черно море е безопасна за туристите. В края на миналата седмица министрите на околната среда на България и Румъния обсъдиха координирани действия между двете държави за мониторинга на морската вода след разрушаването на язовирната стена в Украйна. Качеството на водите и в двете държави се следи постоянно.
След погрешно възприетото в Румъния предупреждение на СЗО за опасността от холера, румънската редакция на Радио Свободна Европа потърси за коментар морския биолог Ръзван Попеску Мирчени. Биологът заяви, че няма причини за паника и подчерта, че холерата не се разпространява в солени води.

„Холерата се предава само в сладка вода, замърсена с фекалии или мъртви тела, какъвто е случаят в наводнените райони на Украйна“, обясни Мирчени и подчерта, че няма документиран случай на заразяване с холера от морска вода.
Наводнението, причинено от разрушаването на язовирната стена в Украйна, носи със себе си тонове отпадъци, пестициди и бензин. Част от водите ще достигнат Черно море, но властите и специалистите казват, че няма причина за тревога, обобщи румънската редакция на Радио Свободна Европа.
Биологът обясни, че устието на река Днепър ще изиграе ролята на филтър, като напомни, че пясъкът е един от най-добрите филтриращи материали и ще спре голяма част от бензина и въглеводородите, преди да се излеят в морето.
„Освен това въглеводородите се разпръскват във водата, като се опитват да заемат цялата повърхност, което означава, че докато стигнат до Черно море, количеството им ще е разредено“, обясни специалистът и допълни, че процесът на разсейване ще бъде още по-силен в морската вода.
Според експерта голяма роля за разсейване на замърсителите ще изиграе река Дунав, чийто дебит се очаква да надхвърли средния от 6400 куб. метра в секунда заради проливните дъждове през пролетта. „Инерционното влияние на Дунав смесва много силно цялата тази водна маса и я изтласква на югоизток, към морето“, заяви морският биолог, цитиран от Свободна Европа.

Според него е по-вероятно тези вещества, в разредена форма, да се наблюдават по-скоро край бреговете на България, отколкото на Румъния. „Разбира се, част от замърсените води бавно ще си проправят път към румънския бряг, но вече в процес на смесване със солени морски води и всичко, което достигне брега, ще бъде най-много някакви утайки“, обясни Ръзван Попеску Мирчени.
Въпреки че ще минат няколко месеца преди вредните вещества, изтекли в река Днепър, да достигнат румънския бряг в разреден вид, от 15 юни Дирекцията за обществено здраве в Констанца започна да наблюдава морската вода всеки ден. Преди това тестовете се извършваха 2 пъти месечно, посочва Свободна Европа. Резултатите от анализите се публикуват на уебсайта на дирекцията и следят за наличието на Ешерихия коли, ентерококи и салмонела във водата.
Изпълнителният директор и основател на туристическата агенция „Травъл Планер“ Себастиан Константинеску сподели пред в. „Адевърул“, че след слуховете за замърсяване на водата са получили много въпроси от туристи с резервации на българското крайбрежие. „Съветваме всички, които имат опасения, да търсят информация само от официални източници и да следят официалните данни, публикувани от компетентните органи. Българските власти разбират, проверяват и вземат под внимание опасенията на румънците, още повече че страната ни е най-важният източник на туристи за българското крайбрежие“, заяви Себастиан Константинеску, цитиран от „Адевърул“.
Изданието отбелязва, че напоследък се е забелязал период на стагнация в резервациите за българското крайбрежие, но според медията се дължи по-скоро на стачката в образованието, създала несигурност около периода на ваканциите, а не на опасенията от замърсяване.
Според агенция Медиафакс румънците продължават да резервират почивки в България, като се наблюдава общо увеличение спрмяо лятото на 2022 г.

Румънските медии публикуваха в последните дни изявленията на министерството на околната среда и водите и на министерството на туризма в България във връзка със ситуацията. Отбелязано беше, че българските, румънските, украинските и молдовските власти имат ежедневен обмен на информация за потенциално замърсяване на Черно море.
В атмосферата на слухове и опровержения от компетентните институции румънският министър на икономиката, предприемачеството и туризма Раду Опря обърна внимание и на ролята на дезинформацията. „Никога не забравям, че има и хибридна война“, заяви той, цитиран от телевизия Диджи 24. По думите му хипотезата за хибридна война във връзка със слуховете за замърсено румънско крайбрежие се споделя и от част от хотелиерите.
„Румънците нямат никаква причина да анулират резервациите си на румънското крайбрежие!“, заяви министър Раду Опря.
Голяма част от тях обаче предпочитат България. Страната ни остава сред най-предпочитаните морски дестинации заради близостта, услугата „ол инклузив“, доброто обслужване, множеството исторически и природни забележителности и атрактивните оферти, обобщава в. „Адевърул“.
Броят на румънските туристи по българското Черноморие продължава да расте, като очакванията на хотелиерите през 2023 г. са за добър сезон, съдейки по резервациите около 1 юни и Петдесетница. Въпреки повишаването на цените в туризма и на всичко останало, българското крайбрежие предлага почивки за всеки джоб, пише вестникът и отбелязва, че цените са по-достъпни от тези в Гърция и Турция.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Няма данни за замърсяване на българското Черноморие след разрушения язовир в Украйна
Слънчев бряг е празен в средата на юни. Ето защо 
Колко ще струва семейната почивка на морето?

Общите разходи за труд на работодателите у нас за един отработен час от наетите от тях лица нараснаха с 15.1% на годишна база през първото тримесечие на тази година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Това представлява забавяне в темпа на растеж, който достигаше 16.1% през последното тримесечие на миналата година.
През първите три месеца на тази година увеличението в индустрията е с 18.2%, в услугите – с 15.7%, и в строителството – с 14.1%.
Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Транспорт, складиране и пощи“ – с 23.6%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 23.5%, и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 19.6%.
Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 15.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 12.4%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 25.8% за „Транспорт, складиране и пощи“ до 3.3% за „Хуманно здравеопазване и социална работа“.
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия

България първа по ръст на заплатите в ЕС
Разходите за труд нараснаха сериозно
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната

Фирмите и едноличните търговци имат малко повече от седмица, за да подадат годишните си декларации и да платят дължимия данък. Към този момент близо 307 000 дружества и физически лица, които извършват дейност като ЕТ, вече са декларирали и внесли данъците си преди изтичането на крайния срок, който е 30 юни.
От тях почти 66 000 са подадените до момента годишни данъчни декларации от едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, съобщават от Националната агенция за приходите.
До края на юни самоосигуряващите се лица, които извършват дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, трябва да декларират и внесат окончателните осигурителни вноски. Заедно с годишната си данъчна декларация, те подават и декларация образец № 6 с общия размер на дължимите за предходната година осигурителни вноски.
От НАП напомнят, че 30 юни е последният ден и за деклариране и плащане на корпоративен данък /чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби. До този момент близо 241 000 компании са обявили приходите си пред НАП 10 дни преди крайния срок.
Подаването на данъчните и осигурителни декларации и документи, както и плащането към бюджета, се извършват онлайн, чрез Портала за електронни услуги на НАП, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП).
Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да получите от сайта на НАП – www.nra.bg или на телефони: 0700 18 700; +359 2 9859 6801 на цена, съгласно тарифата на телефонния оператор.
Новият кабинет върна Румен Спецов в НАП
194 000 дружества и еднолични търговци обявиха доходите си пред НАП повече от месец преди крайния срок
Общо 221 млн. лв. са декларираните данъци от физически лица
22 дpyжecтвa дeĸлapиpaха ДДC зa възcтaнoвявaнe от 760 млн. лв.
2023 г.: Повече данъчни декларации на физически лица, по-малко деклариран данък

Швейцарската национална банка (SNB) заяви, че е много важно да се извлекат поуки от кризата с фалиралия кредитор Credit Suisse, който беше принудително спасен чрез поглъщане от конкурента му UBS и да се обмислят мерки, които биха предотвратили подобни събития за в бъдеще, предаде Reuters.
„Тези мерки трябва да укрепят устойчивостта на банките, за да предотвратят загубата на доверие, когато е възможно, и да осигурят широк набор от ефективни възможности за стабилизиране, възстановяване или ликвидация на системно важна банка в случай на криза“, отбелязва швейцарската централна банка в доклад, посветен на финансовата стабилност през 2023 г.
Експертите призовават също за изискване към банките да подготвят минимално количество активи, които могат да бъдат заложени, за да получат финансиране от централните банки.
Най-голямата швейцарска банка UBS наскоро придоби изпадналата в затруднения Credit Suisse чрез сделка, организирана от швейцарските власти през март и формализирана на 12 юни.

Политици и икономисти обаче изразиха загриженост дали Швейцария може ефективно да контролира банката, сега с активи за 1,6 трлн. долара и 120 000 служители по целия свят.
Швейцарската национална банка обяви, че не е в състояние да прецени колко устойчива ще бъде банката след сделката. „Наличните в момента данни не са достатъчни за цялостна оценка на устойчивостта на банка“, пише в доклада.
В него се посочват и 3 ключови извода, произтичащи от кризата. Като първо се явява спазването на капиталовите изисквания, необходимо, но не достатъчно условие, за да се гарантира доверие в една банка.
„Второ, капиталовите инструменти AT1, (т.нар. подчинени облигации), поеха загуби едва когато точката на нежизнеспособност беше неизбежна и държавната намеса стана необходима“, пише в заключенията от доклада.
Мащабът и темпото на изтичането на депозити от Credit Suisse, в резултат от загубата на доверие, бяха безпрецедентни и по-сериозни от заложеното съгласно разпоредбите за ликвидност, предупреждават от централната банка.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Случи се: UBS завърши придобиването на Credit Suisse
UBS сключи сделка с Швейцария за покриване на загуби за милиарди

Нов проблем: Глоби за стотици милиони долари заплашват UBS
Швейцария започва разследване на фалита на Credit Suisse