Турската лира поевтиня с до 2.8% по време на търговията в началото на петъчния ден, което е ново рекордно дъно, продължавайки движението си в низходяща посока на фона на решението от вчера на Турската централна банка драстично да вдигне основен лихвен процент, което представлява рязък завой в паричната политика, водена досега от Реджеп Таийп Ердоган.
Турската лира се търгуваше на ниво от 25.2015 спрямо щатския долар, което представлява спад от 1.3% спрямо края на търговията в четвъртък. При достигнато най-ниско ниво от 25.59 лирата по време на сесията лирата отчете 27% спад спрямо долара през тази година, предава Reuters.
Към момента на подготвяне на материала турската лира се търгува срещу 25.1256 или 0.0398 щатски долара за една лира.
Турската централна банка повиши основния си лихвен процент с внушителните 650 базисни пункта в четвъртък, посочвайки, че ще продължи с повишението и в бъдеще, по време на първата среща на Централната банка откакто позицията на управител бе поета от Хафиз Гайе Еркан,която бе назначена от Ердоган след победата му на изборите през миналия месец.
Обрат в паричната политика на Ердоган: Турската централна банка вдигна лихвите двойно
Ходът бележи промяна в курса след години на паричното разхлабване след като лихвата, на която търговските банки могат да се финансират от централната банка, бе понижена до 8.5% от 19% през 2021 година, което бе прието за изключително странна политика на фона на ускоряващата се инфлация.
Медианната прогноза от анкетата на Reuters бе за вдигане на лихвата до 21% в четвъртък, като според анализаторите смятат, че по-слабото увеличение от очакваното предлага, че Еркан може и да разполага с ограничено пространство за агресивно вдигане на лихвите под надзора на Ердоган.
Турската лира с историческо дъно спрямо долара

Кофас: Икономическите рискове пред Турция остават високи
Турската лира потъна към нови рекордни дъна след преизбирането на Ердоган

След проверките ни установихме, че в 90% от случаите търговците на бързи кредити използват нелоялни търговски практики, като събират повече пари от това, което им е дължимо от потребителите. Това заяви в интервю за БГНЕС Стоил Алипиев, председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Още: Проверяват компаниите за бързи кредити в цялата страна, има индикации за сериозни нарушения
„Ние сме наясно, че това е сектор, който е в подем, а когато един сектор е в подем, регулациите няма как да следват интензитета на икономическите отношения между потребителите и търговците, и респективно – последиците от това. Именно подобни ситуации на подем водят до натрупване на множество нелоялни търговски практики, които изкривяват целия пазар“, посочи той.
„Тези нелоялни практики са потенциален проблем на пазара, и още с встъпването в длъжност на новия състав на Комисията направихме преглед на общите условия, където също открихме използване на много клаузи, които не поставят потребителя в равноправно положение“, добави Алипиев и уточни, че в закона е разписано специално какво поведение на търговеца е равноправно или неравноправно спрямо потребителя.
Алипиев коментира, че проверките при небанковите финансови институции изискват малко повече време за констатации на това, което ще намерят инспекторите. „Към настоящия момент няма да дам резултати, но тези проверки бяха предшествани от едни предварителни анализи, които Комисията в рамките на шест месеца направи. Тези предварителни анализи бяха свързани с това как търговците на бързи кредити упражняват своята стопанска дейност и до колко правата на потребителите в упражняването на същата дейност от тяхна страна са защитени“, каза той и уточни, че са анализирани самите договори и счетоводните записи, които са към тях и тези 90% са на база на тези анализи.

Проверките ще продължат и през следващите месеци. „Това са близо 200 търговеца на пазара, които притежават правото да упражняват тази дейност. Това е огромен обем от информация и проверките изискват повече време, защото при посещение на търговския обект има срокове, в които да се представи изискана документация, върху която да се работи. Този процес няма да е бърз, ще бъде доста времеемък, и може да отнеме дори година“, каза още Алипиев.
Председателят на КЗП коментира, че е важно потребителите да правят разграничение между банковото и небанковото кредитиране. „Небанковото кредитиране е нещо съвсем различно от това, което представят банките като продукт. Небанковото кредитиране е насочено към потребители, които са особено уязвима група. Това обичайно са хора, които взимат кредит при условията на крайна нужда – било то за покриване на неотложни разходи, дори и за здраве, и хора, които нямат достъп до по-евтиния банков финансов продукт“, каза той. Когато става въпрос за небанково кредитиране, би следвало потребителят да взима по-информирано решение, защото обикновено това решение се взима в изключително кратки срокове, именно за да обезпечи настъпилата крайна нужда на потребителя. „Измерителят, който в момента действа като показател за оскъпяването на самия кредит, е сложно разбираем от потребителите, които ползват тези продукти и дори е объркващ за хора, които работят експертно с него.
Според Алипиев Законът за личния фалит, който мина на първо четене в НС, е очакван документ. „Има доста път да извърви, докато стигне до своята финална фаза, но този закон е натоварен с очаквания, които не съм убеден, че биха могли да удовлетворят предварително заложените намерения от страна на потребителите, защото в никакъв случай потребителската несъстоятелност на физическите лица не трябва да се използва като способ за защита на потребителите. Ползването на личния фалит като способ за защита на потребителите е нещо крайно като мярка и не бих разчитал на него“ завърши председателят на КЗП.