България е на последно място сред държавите от ЕС в индекс за медийна грамотност за 2023 г., изготвян в Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество“.
България заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред най-уязвимите държави към дезинформацията. Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие.
С резултат от 31 точки от възможни 100 България все пак изпреварва съседите си Турция (36-то място с 29 точки) и Северна Македония (39-то място с 22 точки), но изостава от другите – Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки). Според клъстерния анализ, разделящ страните в класацията по групи със сходни характеристики, България попада в 4-и предпоследен клъстер със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. В последния пети клъстер са държавите с най-ниски резултати и се класират Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия.
В сравнение с индекса за 2022 г. България пада с 2 места – от 33-то място през 2022 г. до 35-то място през 2023 г., като губи и 2 точки – от 33 точки през 2022 г. до 31 точки през 2023 г. Страната обаче остава в четвърти клъстер. България се представя най-зле по индикаторите, свързани с образованието и свободата на медиите, а най-добре в категорията за новите форми на гражданско участие.
Индексът на мейдината грамотност за 2023 г. се оглавява от Финландия със 74 точки от 100, което я оставя като лидер в шестте издания на индекса от 2017 г. Дания си осигурява втората позиция със 73 точки, следвана от Норвегия на трето място със 72 точки. Естония и Швеция си поделят съответно 4-то и 5-то място, като и двете държави имат отлични резултати от по 71 точки.

Грузия се намира на дъното на класацията с резултат от 20 точки, на 41-во място. Косово заема предпоследната 40-та позиция с 21 т., Северна Македония е на 39-то място с 23 т., а Босна и Херцеговина – 38-мо място с 24 т.
„Обезпокоително е, че повечето от най-уязвимите държави към дезинформация, според Индекса на медийната грамотност за 2023 г., са и най-близо до войната в Украйна, и са сред най-изложените на злонамерена дезинформация“, заяви Марин Лесенски, автор на анализа. Според него допълнителен проблем е свързан и с обстоятелството, че много от най уязвимите на дезинформация общества в Европа са в балканските страни, част от които през 2023 г. още изпитват вътрешна нестабилност и имат сериозни междудържавни проблеми.
Няколко разлики се очертават при сравняването на резултатите от индекса за 2023 г. с изданието от 2022 г. Най-сериозен спад в класацията отбелязват Румъния, Полша и Литва, които падат с по 3 позиции, придружени от понижение на резултатите им с между 3 и 4 т. Белгия, Чехия и Латвия отбелязаха най-голямо подобрение, като всяка от тях се изкачва с 3 позиции. Има и 3 случая на промяна на групите, като Украйна и Гърция успяват да се издигнат от четвъртия клъстер през 2022 г. до третия клъстер през 2023 г., докато Нидерландия слиза от първия към втория клъстер.
Индексът за медийна грамотност през 2023 г. включва и разширена класация с 6 допълнителни държави до общо 47 оценени страни в света, за да се даде възможност за международни сравнения. Канада с 68 точки е на 7-мо място от 47-те държави, включени в разщирената класация, а Австралия е на 10-то място с 63 точки, като това са най-добре представилите се държави в допълнителната група. Южна Корея на 17-то място и САЩ на 18-то място имат идентични резултати от 60 точки, а Япония е на 22-ро място със 77 т. Според клъстерния анализ, Канада се присъединява към първата група на най-добре представилите се държави, предимно от Северна Европа. Австралия, Южна Корея, САЩ и Япония се присъединяват към втория клъстер, състоящ се главно от западноевропейски и централноевропейски държави. Израел е на 32-ро място с 42 т. и в трети клъстер с южноевропейски и централноевропейски държави.

Пикът на дезинформацията
Вероятно сме достигнали „пика на дезинформацията“, тъй като още под въздействието на дезинформацията и подвеждащата информация покрай пандемията от COVID-19, започна пропагандата на Русия във войната ѝ срещу Украйна след нападението. (както и преди това, но с различен интензитет и характер). Всъщност тази пропаганда, която цели да обезкуражи обществената и политическата подкрепа за Украйна, се оказва едно от най-успешните оръжия на Кремъл. Макар че дезинформацията и свързаните с нея явления съществуват отдавна, те пак се появиха в центъра на общественото внимание през 2016 г., когато с президентските избори в САЩ се появи терминът „пост-истина“, пишат авторите на доклада.
Обяснението на сегашния проблем до голяма степен се приписва на колапса на традиционните медии и навлизането на социалните медии като разрушители. Самите социални медии първоначално бяха посрещнати с ентусиазъм в края на 2000-те и началото на 2010-те, тъй като дадоха инструменти в ръцете на гражданите и гражданските активисти (по това време имаше и ранни скептици, които в крайна сметка се оказаха прави).

Но съществуват и някои особености, пишат авторите. В някои страни от Централна или Източна Европа (и Централна Азия), правителствата не се занимават да оборват дезинформацията, а сами да я генерират. Същото се отнася и за много традиционни медии – вместо да бъдат защитен механизъм срещу дезинформацията, контролираните медии я разпространяват. Докато фокусът е върху социалните медии, съществува риск да се пренебрегне „старомодната“ дезинформация в печатните и онлайн медиите, контролирани от правителствени, политически, бизнес или външни влияния. Така социалните медии, колкото и да са противоречиви за дезинформацията, същевременно още остават важно място за достъп до информация и мнения в доста страни.
Един от най-опасните резултати от дезинфорвацията е задълбочаването на обществената и политическата поляризация. Това води до ситуации, в които различните групи не могат да се споразумеят по основни въпроси. Това изисква подход на „връщане към основните приниципи“, което би означавало механизми за предотвратяване на прехвърлянето на онлайн омразата в офлайн такава. Това би означавало обща подкрепа за демокрацията и гражданското образование и ценности, в допълнение към по-непосредствени мерки и целенасочено обучение по медийна грамотност като средство за ваксинация срещу негативните ефекти на „фалшивите новини“, гласи докладът.
2023 г. донесе ново предизвикателство – изкуствения интелект. ChatGPT, последван от други инструменти, беше пуснат сред неподозиращата общественост при голям ентусиазъм от редовите потребители. Експертите обаче побързаха да отбележат, че ИИ вероятно ще влоши проблема с дезинформацията вместо да го подобри, отбелязват авторите на доклада.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК постави специални изисквания за социалните мрежи на Стария континент

Глобалното търсене на петрол ще нарасне до 110 млн. барела на ден през идните приблизително 20 години, повишавайки енергийното търсене по света с 23%, посочват от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).
„Петролът е незаменим в обозримо бъдеще”, казва генералният секретар на ОПЕК Хайтам Ал Гайс в встъпително обръщение по време на конференцията Energy Asia, провеждана в Куала Лумпур, столицата на Малайзия, предава CNBC.
„В нашата перспектива за света, виждаме глобалното търсене на петрол да нарасне до 110 млн. барела на ден до 2045 година”, казва той, добавяйки, че петролът ще продължи да оформя около 29% от енергийният микс до тогава.
„Виждаме глобалното търсене на енергия да се увеличи с 23% до 2045”, казва Ал Гайс.
Прогнозата на ОПЕК противоречи на предвижданията на Международната агенция по енергетика, според които растежът в търсенето на петрол по света ще намалее от 2.3 млн. барела на ден през 2023 година до 400 000 барела на ден през 2028 година.
Преди две седмици, МАЕ прогнозира, че глобалното търсене на петрол ще нарасне с 6% спрямо 2022 година до 105.7 млн. барела на ден през 2028 година заради нефтохимическия и авиационния сектор.
Генералният секретар на ОПЕК добавя, че липсата на достатъчно инвестиции в петролната индустрия само ще попречи на жизнеспособността на настоящите енергийни системи и ще доведе до „енергиен хаос“.
Износа на петрол: Русия подобрява рекорди в доставките до Китай и Индия
Петролните запаси за извънредни ситуации на България под националния минимум към края на март
За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол
Европейският енергиен пазар е изправен пред три ключови предизвикателства през тази година

Цикълът на покачване на лихвите по ипотечните кредити в Европа продължава: през март 2023 г. Украйна традиционно е сред лидерите по размер на лихвите, следвана от Молдова, Унгария, Полша, Румъния и Русия; въпреки това някои от лидерите в тази класация са успели да намалят лихвите по жилищните кредити от началото на годината, става ясно от анализ на данни на централните банки от региона, цитиран от БГНЕС.
Голяма компания за имоти обяви какво се случва с цените
Едни от най-ниските лихвени проценти по жилищни кредити през март са в Швейцария, Хърватия, България и Франция – в диапазона 2,4-2,9%. А най-евтиният ипотечен кредит в Европа можеше да се вземе в Малта – 2,4%. В края на миналото лято обаче най-евтините жилищни кредити струваха 1,36% (в Люксембург), през декември – 2,1% (във Франция), а през март 2023 г. – 2,3% (също във Франция).
Под наем или покупка с кредит? Кое е по-изгодно
Средният лихвен процент по ипотечните кредити в Украйна достигна 13,4% през март, което е най-високата стойност от 2019 г. насам. На второ място се нарежда Молдова, където цената на ипотечния кредит е 12,03%. Следват Унгария със ставка от 10,52% и Полша с 8,9%. Последните три държави, макар да остават сред лидерите по цена на ипотечните кредити, средната лихва в тях е намаляла за 1-2 месеца.
Челната шестица на „най-скъпите“ държави се допълва от Румъния и Русия. В тези държави лихвените проценти са съответно 8,4% и 8,18% на годишна база. Лихви по ипотечните кредити в диапазона 6-8% през март се предлагаха в Северна Македония, Черна гора, Румъния, Чехия и Сърбия. Ипотечни лихви от 4,5-5,9% бяха установени в Литва, Дания, Латвия, Естония, Великобритания, Словения, Кипър и Албания.

В преобладаващата част от държавите в региона средните лихвени проценти все още са на многогодишни, а понякога и на исторически върхове. Така например Германия, Швеция, Ирландия, Люксембург, Финландия, Словения, Нидерландия и Австрия са достигнали стойностите си от 2008-2009 г. Лихвите по жилищните кредити в Литва, Латвия, Естония, Швейцария и Румъния са достигнали стойностите си от 2010-2011 г.
Лихвените проценти се върнаха на нивата от 2012-2014 г. в Сърбия, Обединеното кралство, Белгия, Португалия, Италия, Испания, Чешката република, Дания, Норвегия, Кипър и Франция. Лихвите по ипотечните кредити се повишиха до нивата от 2015 г. в Северна Македония, Словакия, Черна гора и Ирландия.
Най-много от началото на годината лихвените проценти са се повишили в Украйна, Русия и Кипър – съответно с 3,9, 1,53 и 1,4 процентни пункта. Обратно, процентите в България, Малта, Полша и Молдова намаляха с 0,02-0,7 процентни пункта.