Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение за цените в сектор „Електроенергетика“, които влизат в сила от 1 юли 2023 г. за следващия едногодишен ценови период, съобщиха от регулатора.
След отчитане на всички ценообразуващи елементи и прилагане на методиката за ценообразуване, Комисията утвърди средно увеличение на цената на електроенергията за битовите потребители с 4,37 %. За „Електрохолд“ е предвидено увеличение с 4,24 %, на ЕВН – с 3,78 %, а за клиентите на „Енерго Про“ – с 5,43 %. В тези цени са включени и цените за мрежовите услуги.
Първоначалните разчети на Комисията предвиждаха увеличение в размер на 3,63%, но това беше преразгледано след издадена заповед на служебния енергиен министър, с която бяха променени квотите за регулирания пазар на държавните производители на електроенергия. В енергийния микс за битовите потребители бяха включени 2 200 000 MWh електроенергия, произведена от ТЕЦ „Марица изток“ – 2, с цел дружеството да не изпадне в финансови затруднения.
Какво ще се случи с въглищните централи на „Марица-Изток“ ?

Комисията приложи регулаторни механизми, които позволиха увеличението на цените на електроенергията за битовите потребители да бъде в размер, близо четири пъти по-нисък от нивото на инфлацията. Статистиката на ЕС показва, че цените у нас са сред най-ниските в сравнение със страните в цяла Европа.
С определянето на цени с хоризонт от една година напред Комисията създава условия за предвидимост и сигурност на разходите на българските домакинства. Този подход доказа своята обоснованост в изминалите периоди на висока динамика на цените на енергийните пазари, когато разходите на битовия сектор в останалата част на континента се повишиха драстично, посочват от КЕВР.

Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), за поредна година започва кампанийна проверка под мотото „Безопасно лято 2023 г.“.
Проверки ще се извършват от инспектори в търговски обекти в цялата страна. Тази година е предвидено да се проверяват плавателни средства за обучение по плуване – пояси за ръце и жилетки.
Проверките започват на 3 юли и ще продължат до 28 юли. Целта е да се установи дали се спазва нормативната уредба.

Инспекторите ще проверяват за наличие на „СЕ“ маркировка за съответствие, трайно нанесена маркировка за идентификация върху поясите за ръце и жилетките на български език, която да съдържа информация и предупредителни текстове за правилната им и безопасна употреба, наименование и адрес на икономическия оператор пуснал продуктите на пазара, инструкции за употреба и информация за безопасност на български език, декларация за съответствие, която трябва да придружава продуктите.
За установените нарушения през кампанията, инспекторите на ДАМТН ще предприемат законосъобразни действия.
През 2022 г. са проверени общо 380 бр. пояси за ръце. При 219 от тях са констатирани нарушения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лято 2023: Започват масови проверки на плажове и хотели
Колко ще струва семейната почивка на морето?
Страната ни попадна в топ 10 на световна туристическа класация

Брутният външен дълг (публичен и частен) нараства със 7.7% на годишна база до 44.45 млрд. евро към края на месец април тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, преди година брутният външен дълг е достигал 41.26 млрд. евро или с 3.19 млрд. евро по-малко спрямо настоящото равнище.
Брутният външен дълг се равнява на 49.2 от брутния вътрешен продукт на страната, като преди 12 месец съотношението спрямо БВП на България е било 48.8%.

В края на април 2023 г. краткосрочните задължения са 7.707 млрд. евро (17.3% от брутния дълг, 8.5% от БВП) и се увеличават с 88.7 млн. евро (1.2%) спрямо април 2022 г. (7.619 млрд. евро, 18.5% от дълга, 9% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.751 млрд. евро (82.7% от брутния дълг, 40.7% от БВП), като се повишават с 3.102 млрд. евро (9.2%) спрямо края на април 2022 г. (33.648 млрд. евро, 81.5% от дълга, 39.8% от БВП)
Към края на април 2023 г. 26.996 млрд. евро (60.7%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 79.8% от брутните външни задължения, при 78.7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на април 2023 г. е 9.568 млрд. евро (10.6% от БВП). Спрямо края на април 2022 г. (7.344 млрд. евро, 8.7% от БВП) той нараства с 2.223 млрд. евро (30.3%).
Външните задължения на Централната банка са 1.989 млрд. евро (2.2% от БВП). Те намаляват с 61 млн. евро (3%) спрямо края на април 2022 г. (2.050 млрд. евро, 2.4% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 5.978 млрд. евро (6.6% от БВП). Те се увеличават с 809 млн. евро (15.7%) спрямо края на април 2022 г. (5.169 млрд. евро, 6.1% от БВП), сочат данните на БНБ.
Външните задължения на Други сектори са 12.168 млрд. евро (13.5% от БВП). Те намаляват с 537.1 млн. евро (4.2%) спрямо същия месец на миналата година (12.705 млрд. евро, 15% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.754 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на април 2023 г., което е със 756.7 млн. евро (5.4%) повече спрямо края на април 2022 г. (13.997 млрд. евро, 16.6% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33.2% към края на април 2023 г., при 33.9% година по-рано.
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март

Предложеното европейско законодателство за изкуствения интелект би застрашило конкурентоспособността и технологичния суверенитет на ЕС, предупреждават в отворено писмо над 160 ръководители на компании, сред които и Renault и Meta, предаде Reuters.
По-рано през месеца ЕП постигна съгласие за набор от проектоправила, според които приложения като чатбота ChatGPT ще трябва да разкриват съдържанието, генерирано от изкуствения интелект, да помагат за разграничаването на т. нар. „фалшиви изображения“ и да гарантират мерки срещу незаконно съдържание.
Откакто ChatGPT набра популярност, бяха публикувани няколко подобни писма, призоваващи за регулиране на изкуствения интелект, в които се алармираше за „риска от изчезване заради изкуствен интелект“.
Сред подписалите предишните писма бяха предприемача Илон Мъск, главният изпълнителен директор на OpenAI, компанията зад чатбота ChatGPT Сам Алтман и Джефри Хинтън и Йошуа Бенгио – двама от тримата т.нар. „кръстници на изкуствения интелект“.

Третият – Ян Лекун, който работи за Meta, подписа писмото, публикувано днес, в което се оспорва плана за регулации на ЕС. Други представители на бизнеса, подкрепили писмото, са ръководителите на испанската телекомуникационна компания Cellnex, на френската софтуерна компания Mirakl и на германската инвестиционна банка Berenberg.
Никоя от компаниите не е отговорила на запитване на Reuters за коментар.
В писмото се предупреждава, че съгласно предложените правила на ЕС технологии като генеративният изкуствен интелект ще станат силно регулирани и компаниите, разработващи такива системи, ще бъдат изправени пред високи разходи и непропорционални рискове.
Подобно регулиране може да доведе до преместването на дейността на иновативни компании в чужбина, а инвеститорите могат да се отдръпнат от развитието на ИИ в Европа.
Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, през май заплаши да оттегли услугите на ChatGPT от Европа, ако компанията изпита затруднения да спазва предстоящите разпоредби, но по-късно промени позицията си и заяви, че компанията няма планове да напуска Стария континент.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?
ЕП подкрепя първите в света правила за изкуствен интелект

Обрат: OpenAI промени нагласите си към разпоредбите на ЕС

Годишната инфлация в еврозоната се очаква да намалее до 5.5% през юни тази година, спрямо 6.1% през преходния месец май. Това сочат експресните оценки на европейската статистическа служба Евростат. Месечната инфлация в еврозоната се очаква да бъде 0.3%.
Сред компонентите на инфлацията, потребителските цени при храните, алкохола и тютюневите изделия остават с най-сериозно ускорение – годишно увеличение от 11.7% през юни, спрямо 12.5% през май. Инфлацията при неенергийните индустриално стоки намалява до 5.5% през юни, спрямо 5.8% през май, ускорението при услугите е 5.4%, спрямо 5% през май, а при енергията се отчита дефлация от минус 5.6% през юни, спрямо минус 1.8% през май.
Във всички страни от еврозоната се очаква годишната инфлация да намалее през юни с изключение на Хърватия, където се очаква нивото да остане същото спрямо преходния месец май (8.3%) и Германия, където годишната инфлация всъщност се увеличава. Според експресните оценки, годишната инфлация в най-голямата европейска икономика ще нарасне до 6.8% през юни, спрямо 6.3% през предходния май.
Най-висока годишна инфлация през юни сред страните от еврозоната се очаква в Словакия (11.3%), Естония (9%) и Хъватия (8.3%). Най-ниско ниво се очаква в Люксембург (1%), Испания (1.6%) и Белгия (1.6%).
Така, вече три страни от еврозоната отчитат годишна инфлация, която е в рамките на целевото ниво от 2%, заложено от Европейската централна банка. 
Инфлацията в еврозоната намалява до най-ниското ниво от началото на войната в Украйна
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
ЕЦБ не спря с повишаването на лихвите
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам