Цели 73% от износа на европейски автомобили към страни, намиращи се извън Европейския съюз, отива към едва седем държави, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат за 2022 година.
Най-големият пазар чуждестранен пазар за европейските коли е САЩ с дял от 23% от износа към трети страни (извън ЕС) или автомобили на обща стойност 36.4 млрд. евро. Следващите по големина пазари са: Великобритания (коли за 26.5 млрд. евро или дял от 17%), Китай (24.2 млрд. евро, дял от 15%), Южна Корея (8.4 млрд. евро, дял от 5%), Швейцария (7.4 млрд. евро или дял от приблизително 5%), Япония и Турция (коли за 6 млрд. евро или дял от 4% и за двете страни).
Челната десетка за най-големи чуждестранни пазари за автомобили, произведени в ЕС, се допълва от Норвегия (коли за 5.7 млрд. евро), Канада (3.7 млрд. евро) и Австралия (3.2 млрд. евро). Интересно е да се отбележи, че в контекста на войната в Украйна, Русия се нарежда извън първите 20 най-големи чуждестранни пазари за европейски коли с износ на обща стойност 813. 3 млн. евро. Украйна е малко преди Русия, като в страната са изнесени автомобили от ЕС на обща стойност 1.2 млрд. евро за 2022 година.

Когато става дума за внос на коли в ЕС, произведени извън рамките на общността, най-големите търговски партньори са Китай и Великобритания, като двете страни имат дял от по 15% от общия внос на автомобили от трети страни. В ЕС са внесени коли от Китай на обща стойност 9.4 млрд. евро през 2022 година, а стойността на автомобилите от Великобритания възлиза на 9.1 млрд. евро. Останалите големи износители на коли към ЕС са САЩ (дял от 14%), Южна Корея (13%), Япония (12%), Турция (10%) и Мексико (8%). Всички тези държави оформят 88% от общия внос на коли в ЕС от трети страни.
Рекорден износ на автомобили от ЕС през 2022 година
През миналата 2022 година от ЕС са изнесени автомобили на обща стойност 158 млрд. евро, което е нов връх, когато говорим за стойностен обем при износа на коли. Досегашното най-добро постижение бе отчетено през 2015 година, когато износът възлизаше на 150 млрд. евро.

Вносът на коли в ЕС от трети страни достига обща стойност от 62 млрд. евро, което означава, че търговският баланс на ЕС при търговията с коли е положителен в размер на 96 млрд. евро за 2022 година.
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света
Най-продаваният автомобил в света през първото тримесечие – Tesla Model Y
8% от новите коли у нас са електрически
Fiat спират да произвеждат… сиви коли
Продажбите на автомобили в света отбелязаха значителен ръст през май

Руската рубла падна до около 87 рубли за долар, като достигна до 15-месечно дъно, под натиска на вътрешните политически рискове след неуспелия бунт на наемниците от „Вагнер“ и желанието на пазарите да залагат на сигурни активи, предаде Reuters.

В предиобедната търговия рублата загуби 0,7% спрямо долара до 86,96 рубли, като за малко се срина до 87,47 рубли, най-ниското ѝ ниво от 29 март 2022 г. Спадът спрямо еврото е също с 0,7% до 94,94 рубли, а спрямо юана е с 0,8% до 11,98 рубли.
„Както очаквахме, рублата падна след края на данъчния период, при това доста рязко с около 1,5%. Очакваме отслабването ѝ да продължи до около 89-90 рубли за долар“, посочва в изявление „Алор брокер“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата се срина, курсът е над 100 за долар
Състоянието на рублата спрямо долара и еврото продължава да се влошава
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година

Бургас е домакин на икономическия форум „Диверсификация и завръщане на производствата в ЕС“. Той се провежда в Конгресния център. Организатори са Германо – българската индустриално – търговска камара и Община Бургас.
„Гарантирам подкрепа на всеки германски инвеститор, който избере Бургас!“, каза кметът Димитър Николов пред участниците в събитието. Сред тях са посланикът на Федерална Република Германия в България Н. Пр. г-жа Ирене Мария Планк, президентът на ГБИТК г-н Тим Курт, представители на институциите на Република България и Федерална Република Германия, местните власти, както и водещи компании от различни сектори на икономиката. Предвиден е отделен панел за мениджъри на германски компании в България, които ще представят своите успешни проекти.
„Искам да благодаря на ръководството на Германо – българската индустриално – търговска камара за доброто сътрудничество, част от което е и това събитие. Темата за „Диверсификация и завръщане на производствата в ЕС“ е изключителна актуална и изисква да обединим усилия и да работим заедно.
През последните десетилетия се наложи тенденцията за изнасяне на производствата към държави извън границите на ЕС. Разбира се, това имаше отрицателни последици за страните членки, като загуба на работни места, намалена иновативност, засилване на сектора на услугите и намаляване на производствените предприятия. Но решенията ги взема бизнесът, и когато цифрите обосновават по-ниски разходи за производство и по-висока печалба, няма механизъм, който да мотивира предприемачите да инвестират в Европа.
Пандемията, а впоследствие и драстичното увеличение на цената на горивата, разкриха някои от слабостите на глобалната верига на доставките и възникна необходимостта бизнесът да преразгледа и преосмисли стратегиите си. От друга страна развитието на технологиите дава възможност за замяна на процеси, извършвани от нискоквалифицирана работна сила, с машини, но в същото време възниква нуждата от висококвалифицирана работна ръка.
Ето защо през последната година се наблюдава тенденция за завръщане на производствата към Европа. И щом бизнесът е припознал тази нужда, нашата мисия е да го подкрепим и да помогнем в тези процеси. Защото това означава повече работни места, разкриване на производства с висока добавена стойност, гарантирана работа на ученици от професионалните ни гимназии и студенти от университетите ни.
Бургас е ключов в този обратен процес на завръщане на инвестициите. Ние сме най-източното пристанище на Европейския съюз.
В създалата се ситуация е все по-важно партньорството между държавата, местните власти и чуждестранните търговски камари и представителства, за да позиционираме България на картата на предпочитаните дестинации за тези процеси. И не само защото имаме ниски данъци, а защото можем да осигурим висококвалифицирани специалисти в различни сектори.
Като кмет на четвъртия по големина град в страната, с едно от най-големите пристанища на Черно море, международно летище и отлична пътна и железопътна свързаност, най-отговорно заявявам, че лично ще съдействам на всяка компания, която реши да изнесе производство към Бургас!“, каза още кметът Николов.
*
Лектори във форума са: Христо Етрополски – зам. – изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции; инж. Вихрен Стойнов – ръководител на Центъра за компетенции и прокурист на Сименс Енерджи ЕООД; Кирил Бораджиев – управител HRS Bulgaria; Мартин Кнап – отдел „Международни пазари“ при Инициатива международна устойчивост към Германската индустриално-търговска камара (DIHK) в Берлин; Ясен Георгиев – изпълнителен директор на Институт за икономическа политика (ИИП); Тим Курт – CEO на Аурубис България и президент на ГБИТК; Александър Миланов – CEO на BMW България и член на Управителния съвет на ГБИТК; Петер Вайлгуни – управител на EMGR AD, Dietz-motoren GmbH, Elektromotorenwerk Grünhain GmbH; Мариян Иванов – Open Banking & DLT Engineering Manager Digital Technology Center Commerzbank AG; Георги Брашнаров – основател и изпълнителен директор Nemetschek Bulgaria; Доброслав Димитров – председател на УС нa BASCOM, съосновател и изпълнителен директор на Империя Онлайн ЕАД; Марина Шидероф – Founder & CEO, Fram Creative Solutions ЕООД; Станимир Николов – CEO StoreIT, регионален представител на ГБИТК в Бургас.
Обявената програма включва представяне на България като подходяща европейска локация за разкриване на производства, диверсификация на веригите за доставки, развитие на двустранните икономически отношения между България и Германия, технологии и иновации.

ЕС рискува „да внесе нестабилност“, ако смекчи стандартите си за демокрация и корупция, за да ускори присъединяването на Украйна и други страни кандидатки. Това предупреди датският външен министър Ларс Локе Расмусен в интервю за Financial Times.
Той допълни, че правителството му подкрепя членството в ЕС на Украйна, Молдова, Грузия и страните от Западните Балкани, но добави, че „геополитическите обстоятелства“ не оправдават пренебрегването на управленски реформи.
„Ако не завършат процеса по реформи преди да влязат, може да възникне риск от забавяне след това. А ние не изнасяме стабилност, рискуваме да внесем нестабилност. Затова е толкова важно да се подчертае необходимостта от изпълнение на критериите (за членство в ЕС)“, заяви Расмусен.
Дания, заедно с Франция и Нидерландия, блокира кандидатурите за членство в ЕС на Албания и Северна Македония през 2019 г. и по този начин спънаха целия процес по разширяване на съюза.
Расмусен, бивш десноцентристки премиер, заяви, че Дания е променила позицията си и дори е отворена за вътрешна реформа в ЕС, включително повече гласувания с квалифицирано мнозинство, за приемане на нови членки.

Изминаха 30 години, откакто на среща в Копенхаген лидерите на ЕС договориха пакет от критерии за демокрация, върховенство на закона и функционираща пазарна икономика в очакване на вълна от нови членки, включително няколко страни от бившия комунистически блок.
По повод на годишнината страни кандидатки бяха поканени на конференция в датската столица тази седмица, чийто домакин беше Расмусен. На срещата присъстваха представители на балтийските страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., сякаш за да подчертаят ползите от пълното изпълнение на стандартите на съюза. Представители на Унгария, Полша и България, обвинявани в отстъпление от стандартите за върховенство на закона и демокрация след присъединяването си към ЕС, не бяха поканени.
Расмусен заяви, че „не смята да коментира конкретни страни“, но допълни, че е „много по-лесно да се изпълнят реформи, когато страната е на път към членство в ЕС, отколкото ако вече се е присъединила“.
Украинският президент Володимир Зеленски поиска бързо присъединяване към ЕС, за да затвърди присъствието на страната си в западния свят след войната.
Расмусен заяви, че ако трябва да има „специално отношение“ към Украйна, то трябва да е под формата на допълнителна помощ с пълно ангажиране на правителствата на страните от ЕС да помагат на Киев да изпълни стандартите. „Процесът беше твърде бюрократичен в миналото“, допълни той.

„Искаме да инвестираме и да помагаме и да сме колкото се може по-положителни и подкрепящи, но не можем да снижим летвата“, заяви Расмусен.
Според него ЕС трябва да бъде „иновативен“ и да предложи някои ползи на страните кандидатки преди пълното членство и даде за пример участието в научно-изследователската програма на ЕС „Хоризонт“.
Той отказа да посочи времева рамка за членството на Украйна и други кандидатки, но допълни, че „за всички е ясно, че по геополитически причини трябва да се намесим колкото се може повече“. Следователно ЕС трябва да обмисли способността си за евентуално приемане на няколко нови членки.
„В един момент трябва да огледаме правилата на играта и сме готови да го направим. Това е новата датска позиция. Все още нямаме отговорите. Не съм в позиция да кажа, че подкрепяме повече гласувания с квалифицирано мнозинство, но поне в някои случаи и това е нова позиция спрямо година по-рано“, посочи Расмусен.
Попитан дали сътресенията в Русия и опасенията от рухване на режима може да променят западната подкрепа за Украйна, той отговори: „Трябва само да сме на висота и да правим това, което правим. А това, което правим, доказва, че сме от правилната страна на историята и че можем да се справим с Русия“.
Но Расмусен изрази надежда, че „партньорите в глобалния юг“, включително Бразилия, Индия и Южна Африка, които отказаха да осъдят войната в Украйна, „може да бъдат мотивирани от това, което наблюдават сега“, да променят позицията си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дания подготвя 1 млрд. долара помощ за Украйна
Франция и Германия с разлини позиции за членството на Украйна в НАТО
Украйна направи още една стъпка към НАТО

Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите три месеца. Такива са нагласите на представителите на строителството, търговията на дребно и услугите, като единствено в промишлеността се отчита възможност за минимален ръст на цените в близко бъдеще. Това става ясно от редовната бизнес анкета на Националния статистически институт за месец юни тази година. Очакванията на бизнеса контрастират с анкетата от преходния месец май, когато търговците на дребно и представителите на сектора на услугите, очакваха цените да продължат да нарастват. 
Като цяло през юни 2023 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително равнището си от предходния месец, като подобрение е регистрирано единствено в търговията на дребно.
Промишленост
Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ остава на нивото си от май. Според промишлените предприемачи има известно намаление на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с по-неблагоприятни очаквания за дейността на предприятията през следващите три месеца.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
Основните затруднения за предприятията продължават да са свързани с несигурната икономическа среда и недостига на работна сила, като през последния месец се наблюдава понижение на негативното въздействие на първия фактор.
По отношение на продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за леко повишение, въпреки че преобладаващата част от тях предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца.
Строителство
През юни съставният показател „бизнес климат в строителството“ намалява с 2.3 пункта, което се дължи на неблагоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Резервирани са и мненията им относно настоящата и очакваната строителна активност.
Цените на новите жилища в София замръзнаха
Основният проблем за дейността в сектора остава несигурната икономическа среда, посочена от 66.3% от предприятията. На второ и трето място са цените на материалите и недостигът на работна сила.
По-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в строителството да останат без промяна през следващите три месеца.
Търговия на дребно
Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ нараства с 2.4 пункта в резултат на оптимистичните оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията. Позитивни са и очакванията им относно поръчките към доставчиците (както от вътрешния, така и от външния пазар) през следващите три месеца.
Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат
Основните фактори, затрудняващи развитието на бизнеса, продължават да са свързани с несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостига на работна сила, макар анкетата да регистрира намаление на отрицателното им влияние.
По отношение на продажните цени прогнозите на търговците на дребно са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Услуги
През юни съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се понижава с 1.6 пункта, което се дължи на негативните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно обаче мненията им за настоящото и очакваното търсене на услуги се подобряват.
Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават основните пречки за дейността в сектора, посочени съответно от 55.7 и 33.6% от предприятията. Относно продажните цени мениджърите очакват те да останат без промяна през следващите три месеца.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС
България е втора по най-ниски цени в ЕС
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС